Войната в Украйна ускорява невидимата ерозия на доларовия монопол
Решението на Съединени американски щати и другари да замразят задграничните запаси на Русия предизвика съществени разисквания за бъдещето на интернационалната монетарна система.
Дискусиите са бурни поради високите залози и тъй като от края на втората международна война, когато бе трансформиран паричния ред, не са вземани сходни решения. Дебатът обаче е и объркващ, тъй като е преглед на протичащото се на световната парична система.
Въпреки периодическите препратки към " преобладаващата позиция на щатския $ ", делът му в откритите световни валутни запаси пълзи надолу през последните 20 години - от 70% при започване на новото столетие до едвам 59% в края на третото тримесечие на 2021-а.
Тази наклонност, съгласно Бари Айхенгрийн - професор по стопанска система и политически науки в Калифорнийския университет, не е резултат от прехвърлянето към други парични единици или от смяната на лихвените проценти, които засягат цената на другите аварийни активи. Тя не е и израз на безразличие към зелените пари на ред банки, натрупали големи наличия от задгранични ресурси. Това, по-скоро, е резултат от старания на някои централни банки да разнообразят аварийните си активи отвън и за сметка на американския $, твърди Айхенгрийн.
Професорът показва като неочакван обстоятелството, че диверсификацията не е към еврото, английския паунд и йената - другите отколешни съставни елементи на валутната кошница от Специални права на тираж (СПТ) на МВФ, чийто общ дял в нея се е запазил съвсем неизменен през последните две десетилетия. Нещо повече, едвам една четвърт от пренасочения дял е била към китайския юан, който бе включен в състава на СПТ през 2016-а. Цели три четвърти са отишли във валутите на по-малките стопанства: Канада, Австралия, Швеция, Южна Корея и Сингапур, демонстрира технически анализ на МВФ, един от създателите на който е и Айхенгрийн.
Какво е обяснението за възхода на тези парични единици?
Първо, техните пазари са станали по-ликвидни. В исторически проект, на пръсти се броят страните, които имат дълбоки и отворени към останалия свят пазари. Валутните дилъри могат да намерят контрагенти единствено за дребен брой валути: главно щастки долари, евро, английски паунд и йени. Това са паричните единици, употребявани в интернационалните преводи, заради което и централните банки ги включват в портфейлите си от валутни запаси.
Разходите за покупко-продажби и в други валути обаче последователно понижават с развиването на електронните платформи за търговия и на новите технологии за автоматизиране на пазарните интервенции и ръководство на ликвидността. Това се вижда от маржа сред офертите за продажби и покупки на по-второстепенните пари, които към този момент са много ниски и на моменти даже по-свити в сравнение с за еврото, йената или паунда.
На второ място, централните банки са почнали по-активно да преследват висока рентабилност. И с раздуването на портфейлите от запаси порастват и залозите.
Трето, ниската рентабилност на облигациите на главните страни емитенти на аварийни валути ускорява търсенето на други възможности. И нетрадиционните аварийни парични единици най-редовно оферират атрактивна степен на съмнения съгласно възвръщаемостта спрямо обичайните им противници.
Това предпоставя следеното напредване към по-многополюсна интернационална парична система, а не към триполюсната, доминирана от щатския $, еврото и китайския юан, която чакат голям брой наблюдаващи.
Последните събития евентуално ще ускорят тази диверсификация.
В случая с Русия, явно, всички значими емитенти на аварийни валути с изключение на Китай интензивно се включиха в замразяването на запасите на страната. От което следва, че дългогодишното пренасочване към парични единици, които не са в състава на СПТ, не й обезпечава избавително леговище.
Ако обаче липсваше сходно единогласие, можеше да се стигне до сюжет, при който Съединени американски щати блокират запасите на дадена страна, само че другите държавни управления не отхвърлят присъединяване в самодейността. В този случай спомагателна диверсификация на валутните ресурси на " подгонената " страна би била потребна като застраховка.
Какво би означавало по-ускореното пренасочване към китайския юан?
Всеки, който реши да трансферира запаси в тази посока, ще би трябвало да има поради вероятността Китай да стане обект на вторични наказания. Особено откакто военната интервенция на съветския президент Владимир Путин подсети, че властническият силен човек може да работи без да пита когато няма вътрешна противостояща мощ да го озапти.
Фактът, че президентът Си Дзинпин демонстрира едва предпочитание да се намесва в интервенциите на Народната банка на Китай, не е гаранция, че той ще резервира тази позиция и в бъдеще. Не е съвпадане, че в исторически проект всеки емитент на водеща аварийна валута е имал републиканска или демократична форма на ръководство с надзор върху изпълнителната власт.
Мениджърите на съветските валутни запаси нямат различен избор с изключение на да се извърнат към китайските си сътрудници до момента в който те им дават достъп до запасите. Парадоксът обаче е, че резултатът от решението на американците да трансфорат $ в оръжие, може на процедура да забави интернационализацията на юана.
Дискусиите са бурни поради високите залози и тъй като от края на втората международна война, когато бе трансформиран паричния ред, не са вземани сходни решения. Дебатът обаче е и объркващ, тъй като е преглед на протичащото се на световната парична система.
Въпреки периодическите препратки към " преобладаващата позиция на щатския $ ", делът му в откритите световни валутни запаси пълзи надолу през последните 20 години - от 70% при започване на новото столетие до едвам 59% в края на третото тримесечие на 2021-а.
Тази наклонност, съгласно Бари Айхенгрийн - професор по стопанска система и политически науки в Калифорнийския университет, не е резултат от прехвърлянето към други парични единици или от смяната на лихвените проценти, които засягат цената на другите аварийни активи. Тя не е и израз на безразличие към зелените пари на ред банки, натрупали големи наличия от задгранични ресурси. Това, по-скоро, е резултат от старания на някои централни банки да разнообразят аварийните си активи отвън и за сметка на американския $, твърди Айхенгрийн.
Професорът показва като неочакван обстоятелството, че диверсификацията не е към еврото, английския паунд и йената - другите отколешни съставни елементи на валутната кошница от Специални права на тираж (СПТ) на МВФ, чийто общ дял в нея се е запазил съвсем неизменен през последните две десетилетия. Нещо повече, едвам една четвърт от пренасочения дял е била към китайския юан, който бе включен в състава на СПТ през 2016-а. Цели три четвърти са отишли във валутите на по-малките стопанства: Канада, Австралия, Швеция, Южна Корея и Сингапур, демонстрира технически анализ на МВФ, един от създателите на който е и Айхенгрийн.
Какво е обяснението за възхода на тези парични единици?
Първо, техните пазари са станали по-ликвидни. В исторически проект, на пръсти се броят страните, които имат дълбоки и отворени към останалия свят пазари. Валутните дилъри могат да намерят контрагенти единствено за дребен брой валути: главно щастки долари, евро, английски паунд и йени. Това са паричните единици, употребявани в интернационалните преводи, заради което и централните банки ги включват в портфейлите си от валутни запаси.
Разходите за покупко-продажби и в други валути обаче последователно понижават с развиването на електронните платформи за търговия и на новите технологии за автоматизиране на пазарните интервенции и ръководство на ликвидността. Това се вижда от маржа сред офертите за продажби и покупки на по-второстепенните пари, които към този момент са много ниски и на моменти даже по-свити в сравнение с за еврото, йената или паунда.
На второ място, централните банки са почнали по-активно да преследват висока рентабилност. И с раздуването на портфейлите от запаси порастват и залозите.
Трето, ниската рентабилност на облигациите на главните страни емитенти на аварийни валути ускорява търсенето на други възможности. И нетрадиционните аварийни парични единици най-редовно оферират атрактивна степен на съмнения съгласно възвръщаемостта спрямо обичайните им противници.
Това предпоставя следеното напредване към по-многополюсна интернационална парична система, а не към триполюсната, доминирана от щатския $, еврото и китайския юан, която чакат голям брой наблюдаващи.
Последните събития евентуално ще ускорят тази диверсификация.
В случая с Русия, явно, всички значими емитенти на аварийни валути с изключение на Китай интензивно се включиха в замразяването на запасите на страната. От което следва, че дългогодишното пренасочване към парични единици, които не са в състава на СПТ, не й обезпечава избавително леговище.
Ако обаче липсваше сходно единогласие, можеше да се стигне до сюжет, при който Съединени американски щати блокират запасите на дадена страна, само че другите държавни управления не отхвърлят присъединяване в самодейността. В този случай спомагателна диверсификация на валутните ресурси на " подгонената " страна би била потребна като застраховка.
Какво би означавало по-ускореното пренасочване към китайския юан?
Всеки, който реши да трансферира запаси в тази посока, ще би трябвало да има поради вероятността Китай да стане обект на вторични наказания. Особено откакто военната интервенция на съветския президент Владимир Путин подсети, че властническият силен човек може да работи без да пита когато няма вътрешна противостояща мощ да го озапти.
Фактът, че президентът Си Дзинпин демонстрира едва предпочитание да се намесва в интервенциите на Народната банка на Китай, не е гаранция, че той ще резервира тази позиция и в бъдеще. Не е съвпадане, че в исторически проект всеки емитент на водеща аварийна валута е имал републиканска или демократична форма на ръководство с надзор върху изпълнителната власт.
Мениджърите на съветските валутни запаси нямат различен избор с изключение на да се извърнат към китайските си сътрудници до момента в който те им дават достъп до запасите. Парадоксът обаче е, че резултатът от решението на американците да трансфорат $ в оръжие, може на процедура да забави интернационализацията на юана.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ