Съдът: Народното събрание да плати над 200 хил. лв. на фирма, ощетена от закон на ЕС
Решението е дефинитивно и идва 14 години след слагането на началото на проблема.
В основата му стои една наредба, против чиято анулация страната показва извънредно твърдоглавие, макар настояването на Европейската комисия и на висши съдии да бъде отстранена, тъй като опонира освен на ПЕС, само че и на Конституцията.
А откакто беше принудена да я анулира, със същото твърдоглавие упорства, че органите ѝ, които са я въвели в правовия ред и са я ползвали, не би трябвало да носят отговорност.
Става дума за анулирания през май 2015 година §8 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за приватизация и следприватизационен надзор (ЗПСК).
Той даваше опция на страната посредством Агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното сдружение за неизпълнени отговорности на купувача по контракт, подписан на съображение чл.25 от остарелия Закон за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия.
Заради §8 Европейската комисия образува наказателна процедура против България още през 2012 година, тъй като погазва правото на свободно придвижване на капитали и може да засегне всеки предстоящ вложител.
Въпреки опасността от наказания, Народното събрание протака три години анулацията ѝ, като в продължение на две години „ държа на трупчета “ законопроекта (приет на първо четене, само че необмислен на второ), с който се извършва настояването на Брюксел тя да бъде отстранена.
Това се случи чак през юни 2015 година
Като в това време състав на Върховния касационен съд сезира Конституционния съд за нея (поради анулацията ѝ до решение не се стигна).
Така опцията да се учредява ипотека върху имуществото на приватизирано сдружение за неизпълнени отговорности на купувача работи в продължение на 8 години след влизането на страната ни в Европейски Съюз.
След анулацията на §8 потърпевши от действието му сдружения заведоха каузи за компенсации и едно от тях е бившето държавно дружество „ Изгрев “.
Искът му е ориентиран против Народното събрание – приело и неотменило наредбата след влизането на България в Европейски Съюз, и против АППК, която я е приложила против него.
„ Лекс “ е представял проблема „ първопроходец “ – на старозагорското сдружение „ Завод за каучукови уплътнители “, който беше по дело, заведено още преди Народното събрание да анулира §8 (можете да си припомните развитията, които претърпяха законодателството и практиката поради него, тук) и защото проправяше пътя в практиката, то лиши 7 години.
Заведеният след него иск на „ Изгрев “ обаче лишава също толкоз време за решение, а упорството на Народното събрание и на АППК, че не носят отговорност, и надлежно не би трябвало да заплащат, за съществуването и приложението на наредба, нарушаваща правото на Европейски Съюз, е също толкоз огромно.
Приватизацията и ипотеката
Мажоритарният пакет акции на държавното дружество „ Изгрев “ е продаден през 1997 година на „ Труд и капитал холдинг “.
Година по-късно страната продава последните 8% от капитала, които държи, на работническо-мениджърското сдружение (РМД) „ Изгрев-98 “.
То заплаща 10% от цената при подписването на контракта, а останалите 90% се задължава да заплати на осем равни годишни вноски до 6 април 2007 година
През 2007 година Агенцията за приватизация взема решение да учреди ипотека в интерес на страната върху парцели на „ Изгрев “ (каквато опция ѝ дава §8), тъй като РМД-то му дължи вноски и неустойки.
Така през 2011 година на обществен търг са продадени ковашко-пресов завод и склад за подготвена продукция за над 187 000 лева, от които 120 000 лева отиват при АППК.
Затова след анулацията на §8, поради чието деяние „ Изгрев “ е платил с имуществото си за отговорности на РМД-то, което го е купило, от завода завеждат иск за 120 000 лева против Народното събрание и Агенцията за приватизация.
От компанията настояват, че Народното събрание в нарушаване на член 63 от Договора за действие на Европейския съюз (ДФЕС) е позволил действието и приложението на §8.
В желае се сочи, че Народното събрание е бездействало от присъединението на България към Европейски Съюз до 2015 година и не е отменило наредбата, макар че тя опонира на правото на съюза.
Според сдружението Агенцията за приватизация дава отговор солидарно, защото също е позволила нарушаване на член 63 от Договор за функционирането на Европейския съюз, като не е отказала да приложи национална норма, която нарушава ПЕС.
Градският съд дава, апелативният – не
Искът на „ Изгрев “ е предявен през декември 2015 година Софийският градски съд (СГС) обаче го приключва, като с изключение на другите учредения, които сочи, декларира, че делото в действителност не му е подсъдно, а трябвало да се гледа от Съда на Европейски Съюз.
Налага се делото да „ се качи “ до Софийския апелативен съд (САС), който да обясни на първата инстанция, с какво се занимава съдът в Люксембург и за какво не е негова работа да гледа делата за вреди, породени на жители и компании от органи в личните им страни от нарушавания на правото на Европейски Съюз.
Така през януари 2019 година е постановено първото решение, с което искът на „ Изгрев “ е почетен напълно и Народното събрание и Агенцията за приватизация са наказани да му платят 120 000 лева (повече за решението виж тук).
По време на процеса Народното събрание оспорва желае като неприемлив и твърди, че не може да дава отговор по него.
Той твърди, че защото е орган на власт, който се избира за период от четири години, няма по какъв начин да се ангажира отговорността на настоящото Народно заседание за нарушаване, осъществено в предишни интервали от други легислатури.
Освен това, акцентира мотив, че Народното събрание няма законодателна самодейност, както и че в тази ситуация не е лимитирано придвижването на капитали и „ Изгрев “ оперира единствено на територията на България.
АППК също твърди, че не може да носи отговорност за вредите, които са породени на „ Изгрев “ от действието на §8, тъй като не е потвърдено ограничаване върху придвижването на капитали сред държави-членки на Европейски Съюз или държави-членки и трети лица.
Като декларира, че сдружение е съпричинител на вредите, тъй като не е поискало от съдията по вписванията изтриване на вписаната законна ипотека, надлежно по-късно да апелира поставения отвод и да предяви иск за нищожност на вписаната потека и за заличаването ѝ.
Освен това АППК твърди, че е нямало по какъв начин да откаже да приложи §8.
И всички тези доводи са възприети от Софийския апелативен съд (решението виж тук), който анулира решението на първата инстанция и осъжда „ Изгрев “ да заплати 6200 лева разходи на Народното събрание и АППК.
САС приема, че на сдружението е породена щета, тъй като негово имущество е послужило за угаждане на непознато взимане, без да е налице застраховане на непознат дълг и „ защото има разбъркване на богатства пътят на отбрана би следвало да е по отношение на безпричинно обогатилия се индивид (длъжник на съображение приватизационна сделка) за сметка на безпричинно обеднелия (платил непознат дълг) “.
Освен това съгласно апелативните съдии в тази ситуация не са налице предпоставките на член 63 Договор за функционирането на Европейския съюз, тъй като няма междудържавно придвижване на капитал, наранено от приложението на §8.
И излага и следния претекст: „ Основателни са доводите на ответника Народно заседание на Република България, че Конституцията не дава на същото като юридическо лице право на законодателна самодейност и тези на Агенция за обществените предприятия, че е била обвързана от използването на съществуваща законова наредба, която в съответния случай не е влизала в несъгласие с разпореждания на Общностното право “.
Решението на Върховен касационен съд
Всички тези причини са отхвърлени изрично от Върховния касационен съд, а с решението му се стабилизира практиката във връзка с исковете против Народното събрание за нарушение на правото на Европейски Съюз.
Върховните съдии Тотка Калчева (председател на състава), Вероника Николова и Мадлена Желева (докладчик) напомнят, че предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на страните членки за вреди, настъпили вследствие нарушавания на правото на Европейски Съюз са: нарушена правна норма от правото на Европейски Съюз, предоставяща права на частноправни субекти, „ задоволителна същественост “ на нарушаването и директна причинна връзка сред нарушаването и претърпяната от частноправните субекти щета.
И в детайли излагат непротиворечивите визии на Върховен касационен съд по повод §8 ЗПСК – за това по какъв начин тя слага в заплаха и препятства упражняването на правата на акционерите в приватизираното сдружение, по какъв начин визира икономическата активност на купената от частен притежател някогашна държавна компания и по този начин погазва ползите на вложителите и че слага страната в неприемливо привилегировано състояние.
Съдът акцентира, че приватизираните сдружения не са носители на отговорностите, поети от купувачите с приватизационните контракти и имуществото им не обезпечава осъществяването на тези непознати отговорности.
„ С оглед възбраната за ограничаване на свободното придвижване на капитали, открита в член 63 Договор за функционирането на Европейския съюз, в цитираната процедура е признато, че е неприемливо наредбата на §8 ПР на ЗИД на ЗПСК да бъде прилагана от момента на приемане на България за член на Европейски Съюз до законодателната ѝ анулация със ЗИД на ЗПСК (Обн. Дъждовни води, бр. 34/12. 05. 2015 г.) “, безапелационни са висшите съдии.
И както и в решението по желае на старозагорското сдружение, одобряват, че §8 е мярка от естество да разубеди или възпре евентуалните вложители със седалище в страна членка с оглед основаното за българската страна изключително право за сметка на правата и ползите на частноправните субекти, осъществяващи стопанска активност на територията ѝ.
„ В този смисъл събитието, че ищецът и акционерите му са със седалище в България, не се отразява на извода за нарушаване на норма от общностното право “, декларира Върховен касационен съд.
„ С бездействието си да анулира нормата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК, откакто България става член на Европейски Съюз, Народно събрание и с използването ѝ АСК, надлежно АПСК, чийто приемник е ответната АППК, са позволили нарушавания на правилото на член 63 Договор за функционирането на Европейския съюз за свободно придвижване на капитали и на наредбата на член 49 Договор за функционирането на Европейския съюз по отношение на свободното право на определяне “, показват висшите съдии и припомнят, основополагащото решение на Съд на Европейския съюз по делото Brasserie du Pecheur.
В него се споделя, че правилото за отговорността на страната за вреди, породени на частноправни субекти, в резултат на нарушавания на общностното право, за които страната носи отговорност, се ползва във всеки случай, когато страна членка наруши правото на Европейски Съюз, без значение от това кой е държавният орган, чието деяние или безучастие е в основата на неизпълнението на задължението.
В това решение на Съд на Европейския съюз се приема, че този принцип се ползва, когато националният законодател носи отговорност за твърдяното несъблюдение на обвързване, каквото в тази ситуация е неизпълнението на задължението на Народно събрание да анулира противоречащата на съществени правила на правото на Европейски Съюз норма.
„ С оглед изложеното погрешно е изразеното във въззивното решение схващане, че отговорността на Народно събрание за съществуваща норма в националното законодателство, противоречаща на правото на Европейски Съюз, е изключена, както и аргументирането му с неналичието на законодателна самодейност на този орган на държавна власт “, декларира Върховен касационен съд.
И отхвърля аргумента на Народно събрание, че то не може да носи отговорност за нещо признато от предходни легислатури.
Върховните съдии акцентират: „ Уреденият в член 5, алинея 4 от Конституцията механизъм за попречване на възможни вреди от нарушение на правото на Европейски Съюз, посредством овластяване на всички правоприлагащи органи – от локалната и държавната администрация до КС- да преценят сходството на признатите закони с правото на Европейски Съюз и да приложат това право с приоритет пред националния закон не освобождава нито Народно събрание от отговорността, че е приело и/или поддържа националния закон в противоречие с правото на Европейски Съюз, нито страната – от отговорност за вреди, когато този механизъм не е сработил дейно и вреди са породени “.
А на Агенцията за приватизация споделя в прав текст, че е длъжна да преценява активността си с правото на Европейски Съюз и да не ползва противоречащи му национални правила.
Върховен касационен съд приема и че нарушаването, осъществено от Народно събрание и АППК, е задоволително значително, като припомня за откритата наказателна процедура против България.
„ Налице е директна и непосредствена причинно-следствена връзка сред имуществените вреди, изразяващи се в претърпени загуби – понижаване на имуществото на ищеца в резултат на осъществената обществена обмен на личните му недвижими парцели за погасяване на отговорностите на трето лице към страната, надлежно лишаването му от правото на благосъстоятелност и противоправното безучастие на ответника Народно събрание като законодателен орган и противоправните дейности на АСК и АПСК, чийто приемник е ответната организация.
В случай, че наредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК беше анулирана от способния законодателен орган и същата не беше приложена от органа за реализиране на следприватизационен надзор, ищецът не би претърпял вредоносния резултат.
Причинният развой стартира от поддържането в националното право на норма, която опонира на правото на Европейския съюз и минава без спиране до нейното приложение и реализирането на вредоносния резултат “, се показва в решението.
Така Върховен касационен съд напълно почита желае на „ Изгрев “ и това наказание ще коства на страната освен 120 000 лева, а и над 82 000 лева лихви, натрупали се поради упорството ѝ първо на отхвърли ѝ да съблюдава правото на Европейски Съюз, а след това и да обезщети потърпевшите от него.
В основата му стои една наредба, против чиято анулация страната показва извънредно твърдоглавие, макар настояването на Европейската комисия и на висши съдии да бъде отстранена, тъй като опонира освен на ПЕС, само че и на Конституцията.
А откакто беше принудена да я анулира, със същото твърдоглавие упорства, че органите ѝ, които са я въвели в правовия ред и са я ползвали, не би трябвало да носят отговорност.
Става дума за анулирания през май 2015 година §8 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за приватизация и следприватизационен надзор (ЗПСК).
Той даваше опция на страната посредством Агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното сдружение за неизпълнени отговорности на купувача по контракт, подписан на съображение чл.25 от остарелия Закон за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия.
Заради §8 Европейската комисия образува наказателна процедура против България още през 2012 година, тъй като погазва правото на свободно придвижване на капитали и може да засегне всеки предстоящ вложител.
Въпреки опасността от наказания, Народното събрание протака три години анулацията ѝ, като в продължение на две години „ държа на трупчета “ законопроекта (приет на първо четене, само че необмислен на второ), с който се извършва настояването на Брюксел тя да бъде отстранена.
Това се случи чак през юни 2015 година
Като в това време състав на Върховния касационен съд сезира Конституционния съд за нея (поради анулацията ѝ до решение не се стигна).
Така опцията да се учредява ипотека върху имуществото на приватизирано сдружение за неизпълнени отговорности на купувача работи в продължение на 8 години след влизането на страната ни в Европейски Съюз.
След анулацията на §8 потърпевши от действието му сдружения заведоха каузи за компенсации и едно от тях е бившето държавно дружество „ Изгрев “.
Искът му е ориентиран против Народното събрание – приело и неотменило наредбата след влизането на България в Европейски Съюз, и против АППК, която я е приложила против него.
„ Лекс “ е представял проблема „ първопроходец “ – на старозагорското сдружение „ Завод за каучукови уплътнители “, който беше по дело, заведено още преди Народното събрание да анулира §8 (можете да си припомните развитията, които претърпяха законодателството и практиката поради него, тук) и защото проправяше пътя в практиката, то лиши 7 години.
Заведеният след него иск на „ Изгрев “ обаче лишава също толкоз време за решение, а упорството на Народното събрание и на АППК, че не носят отговорност, и надлежно не би трябвало да заплащат, за съществуването и приложението на наредба, нарушаваща правото на Европейски Съюз, е също толкоз огромно.
Приватизацията и ипотеката
Мажоритарният пакет акции на държавното дружество „ Изгрев “ е продаден през 1997 година на „ Труд и капитал холдинг “.
Година по-късно страната продава последните 8% от капитала, които държи, на работническо-мениджърското сдружение (РМД) „ Изгрев-98 “.
То заплаща 10% от цената при подписването на контракта, а останалите 90% се задължава да заплати на осем равни годишни вноски до 6 април 2007 година
През 2007 година Агенцията за приватизация взема решение да учреди ипотека в интерес на страната върху парцели на „ Изгрев “ (каквато опция ѝ дава §8), тъй като РМД-то му дължи вноски и неустойки.
Така през 2011 година на обществен търг са продадени ковашко-пресов завод и склад за подготвена продукция за над 187 000 лева, от които 120 000 лева отиват при АППК.
Затова след анулацията на §8, поради чието деяние „ Изгрев “ е платил с имуществото си за отговорности на РМД-то, което го е купило, от завода завеждат иск за 120 000 лева против Народното събрание и Агенцията за приватизация.
От компанията настояват, че Народното събрание в нарушаване на член 63 от Договора за действие на Европейския съюз (ДФЕС) е позволил действието и приложението на §8.
В желае се сочи, че Народното събрание е бездействало от присъединението на България към Европейски Съюз до 2015 година и не е отменило наредбата, макар че тя опонира на правото на съюза.
Според сдружението Агенцията за приватизация дава отговор солидарно, защото също е позволила нарушаване на член 63 от Договор за функционирането на Европейския съюз, като не е отказала да приложи национална норма, която нарушава ПЕС.
Градският съд дава, апелативният – не
Искът на „ Изгрев “ е предявен през декември 2015 година Софийският градски съд (СГС) обаче го приключва, като с изключение на другите учредения, които сочи, декларира, че делото в действителност не му е подсъдно, а трябвало да се гледа от Съда на Европейски Съюз.
Налага се делото да „ се качи “ до Софийския апелативен съд (САС), който да обясни на първата инстанция, с какво се занимава съдът в Люксембург и за какво не е негова работа да гледа делата за вреди, породени на жители и компании от органи в личните им страни от нарушавания на правото на Европейски Съюз.
Така през януари 2019 година е постановено първото решение, с което искът на „ Изгрев “ е почетен напълно и Народното събрание и Агенцията за приватизация са наказани да му платят 120 000 лева (повече за решението виж тук).
По време на процеса Народното събрание оспорва желае като неприемлив и твърди, че не може да дава отговор по него.
Той твърди, че защото е орган на власт, който се избира за период от четири години, няма по какъв начин да се ангажира отговорността на настоящото Народно заседание за нарушаване, осъществено в предишни интервали от други легислатури.
Освен това, акцентира мотив, че Народното събрание няма законодателна самодейност, както и че в тази ситуация не е лимитирано придвижването на капитали и „ Изгрев “ оперира единствено на територията на България.
АППК също твърди, че не може да носи отговорност за вредите, които са породени на „ Изгрев “ от действието на §8, тъй като не е потвърдено ограничаване върху придвижването на капитали сред държави-членки на Европейски Съюз или държави-членки и трети лица.
Като декларира, че сдружение е съпричинител на вредите, тъй като не е поискало от съдията по вписванията изтриване на вписаната законна ипотека, надлежно по-късно да апелира поставения отвод и да предяви иск за нищожност на вписаната потека и за заличаването ѝ.
Освен това АППК твърди, че е нямало по какъв начин да откаже да приложи §8.
И всички тези доводи са възприети от Софийския апелативен съд (решението виж тук), който анулира решението на първата инстанция и осъжда „ Изгрев “ да заплати 6200 лева разходи на Народното събрание и АППК.
САС приема, че на сдружението е породена щета, тъй като негово имущество е послужило за угаждане на непознато взимане, без да е налице застраховане на непознат дълг и „ защото има разбъркване на богатства пътят на отбрана би следвало да е по отношение на безпричинно обогатилия се индивид (длъжник на съображение приватизационна сделка) за сметка на безпричинно обеднелия (платил непознат дълг) “.
Освен това съгласно апелативните съдии в тази ситуация не са налице предпоставките на член 63 Договор за функционирането на Европейския съюз, тъй като няма междудържавно придвижване на капитал, наранено от приложението на §8.
И излага и следния претекст: „ Основателни са доводите на ответника Народно заседание на Република България, че Конституцията не дава на същото като юридическо лице право на законодателна самодейност и тези на Агенция за обществените предприятия, че е била обвързана от използването на съществуваща законова наредба, която в съответния случай не е влизала в несъгласие с разпореждания на Общностното право “.
Решението на Върховен касационен съд
Всички тези причини са отхвърлени изрично от Върховния касационен съд, а с решението му се стабилизира практиката във връзка с исковете против Народното събрание за нарушение на правото на Европейски Съюз.
Върховните съдии Тотка Калчева (председател на състава), Вероника Николова и Мадлена Желева (докладчик) напомнят, че предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на страните членки за вреди, настъпили вследствие нарушавания на правото на Европейски Съюз са: нарушена правна норма от правото на Европейски Съюз, предоставяща права на частноправни субекти, „ задоволителна същественост “ на нарушаването и директна причинна връзка сред нарушаването и претърпяната от частноправните субекти щета.
И в детайли излагат непротиворечивите визии на Върховен касационен съд по повод §8 ЗПСК – за това по какъв начин тя слага в заплаха и препятства упражняването на правата на акционерите в приватизираното сдружение, по какъв начин визира икономическата активност на купената от частен притежател някогашна държавна компания и по този начин погазва ползите на вложителите и че слага страната в неприемливо привилегировано състояние.
Съдът акцентира, че приватизираните сдружения не са носители на отговорностите, поети от купувачите с приватизационните контракти и имуществото им не обезпечава осъществяването на тези непознати отговорности.
„ С оглед възбраната за ограничаване на свободното придвижване на капитали, открита в член 63 Договор за функционирането на Европейския съюз, в цитираната процедура е признато, че е неприемливо наредбата на §8 ПР на ЗИД на ЗПСК да бъде прилагана от момента на приемане на България за член на Европейски Съюз до законодателната ѝ анулация със ЗИД на ЗПСК (Обн. Дъждовни води, бр. 34/12. 05. 2015 г.) “, безапелационни са висшите съдии.
И както и в решението по желае на старозагорското сдружение, одобряват, че §8 е мярка от естество да разубеди или възпре евентуалните вложители със седалище в страна членка с оглед основаното за българската страна изключително право за сметка на правата и ползите на частноправните субекти, осъществяващи стопанска активност на територията ѝ.
„ В този смисъл събитието, че ищецът и акционерите му са със седалище в България, не се отразява на извода за нарушаване на норма от общностното право “, декларира Върховен касационен съд.
„ С бездействието си да анулира нормата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК, откакто България става член на Европейски Съюз, Народно събрание и с използването ѝ АСК, надлежно АПСК, чийто приемник е ответната АППК, са позволили нарушавания на правилото на член 63 Договор за функционирането на Европейския съюз за свободно придвижване на капитали и на наредбата на член 49 Договор за функционирането на Европейския съюз по отношение на свободното право на определяне “, показват висшите съдии и припомнят, основополагащото решение на Съд на Европейския съюз по делото Brasserie du Pecheur.
В него се споделя, че правилото за отговорността на страната за вреди, породени на частноправни субекти, в резултат на нарушавания на общностното право, за които страната носи отговорност, се ползва във всеки случай, когато страна членка наруши правото на Европейски Съюз, без значение от това кой е държавният орган, чието деяние или безучастие е в основата на неизпълнението на задължението.
В това решение на Съд на Европейския съюз се приема, че този принцип се ползва, когато националният законодател носи отговорност за твърдяното несъблюдение на обвързване, каквото в тази ситуация е неизпълнението на задължението на Народно събрание да анулира противоречащата на съществени правила на правото на Европейски Съюз норма.
„ С оглед изложеното погрешно е изразеното във въззивното решение схващане, че отговорността на Народно събрание за съществуваща норма в националното законодателство, противоречаща на правото на Европейски Съюз, е изключена, както и аргументирането му с неналичието на законодателна самодейност на този орган на държавна власт “, декларира Върховен касационен съд.
И отхвърля аргумента на Народно събрание, че то не може да носи отговорност за нещо признато от предходни легислатури.
Върховните съдии акцентират: „ Уреденият в член 5, алинея 4 от Конституцията механизъм за попречване на възможни вреди от нарушение на правото на Европейски Съюз, посредством овластяване на всички правоприлагащи органи – от локалната и държавната администрация до КС- да преценят сходството на признатите закони с правото на Европейски Съюз и да приложат това право с приоритет пред националния закон не освобождава нито Народно събрание от отговорността, че е приело и/или поддържа националния закон в противоречие с правото на Европейски Съюз, нито страната – от отговорност за вреди, когато този механизъм не е сработил дейно и вреди са породени “.
А на Агенцията за приватизация споделя в прав текст, че е длъжна да преценява активността си с правото на Европейски Съюз и да не ползва противоречащи му национални правила.
Върховен касационен съд приема и че нарушаването, осъществено от Народно събрание и АППК, е задоволително значително, като припомня за откритата наказателна процедура против България.
„ Налице е директна и непосредствена причинно-следствена връзка сред имуществените вреди, изразяващи се в претърпени загуби – понижаване на имуществото на ищеца в резултат на осъществената обществена обмен на личните му недвижими парцели за погасяване на отговорностите на трето лице към страната, надлежно лишаването му от правото на благосъстоятелност и противоправното безучастие на ответника Народно събрание като законодателен орган и противоправните дейности на АСК и АПСК, чийто приемник е ответната организация.
В случай, че наредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК беше анулирана от способния законодателен орган и същата не беше приложена от органа за реализиране на следприватизационен надзор, ищецът не би претърпял вредоносния резултат.
Причинният развой стартира от поддържането в националното право на норма, която опонира на правото на Европейския съюз и минава без спиране до нейното приложение и реализирането на вредоносния резултат “, се показва в решението.
Така Върховен касационен съд напълно почита желае на „ Изгрев “ и това наказание ще коства на страната освен 120 000 лева, а и над 82 000 лева лихви, натрупали се поради упорството ѝ първо на отхвърли ѝ да съблюдава правото на Европейски Съюз, а след това и да обезщети потърпевшите от него.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ