Бездарие: БНТ ни показа как Български филм потъва в бурно...
Чудех се обаче дали филмът има нещо общо с Великден? Разбира се има наши кинотворци, които биха елементарно създали връзка сред сюжета на „ Български кораб… “ с Христос. Детската фантазия и пътят към истината е както при Христос…, биха сътворили сходство на мисъл упоменатите кинодейци. Не им вярвайте. Нищо общо няма. Който е гледал кино лентата на 5 май, е схванал най-общото: не се схващат половината реплики, а претенциите на създателите не са изпълнени и на 30 %. Сценарият непохватен, недодялан. Изобилие от епизоди, които будят неразбиране и паника у фена за познанията по логика на психиката на част от снимачния екип.
Очевидно задачите и претенциите са на равнището на създаденото.
Липсата на кинокритика в България заблуждава доста. Случаят е тъкмо подобен. В медии ще прочете за величествена премиера, за червен килим, министър на културата появил се на премиерата, прегърнат другарски от Петринел… Всичко е на шест, както се споделя. Това с нищо не оказва помощ на творбата. Не по-ма-га.
Музиката: нереално претенциозна с опита си да съчетае джаз с фолклор. Връзката с децата артисти – НУЛА!
Всъщност, който желае, а и критериите му за киното са под междинните зад българското такова – да си го харесва.
Малко статистика в тази връзка не е непотребна. Не е и преднамерена.
За 3 седмици през 2023 година филмът са го гледали 2900 фенове. По 138 индивида дневно. 134 са кинозалите в България. Много ли са феновете на кино лентата? Сами направете сметката. Ако това е някакъв триумф – дано да е по този начин.
Екипът:
Режисьор: Петринел Гочев
Сценарий: Гергана Змийчарова и Петринел Гочев (двамата са съпрузи)
Оператор: Румен Василев
Музика: Димитър Величков - Шмидт
Продуценти: Галина Тонева и Кирил Кирилов
Продукция: ГАЛА ФИЛМ
Копродукция: Меджик Шоп, Максим 15, Българска национална телевизия
С присъединяване на: Михаил Мутафов, Ален Ангелов (син на артиста Деян Ангелов), Християн Манолов, Весела Бабинова, Гергана Змийчарова (съпруга на режисьора и съсценарист), Димо Димов, Станислава Николова, Деян Ангелов (баща на Деян Ангелов) и други
Петринел Гочев е прочут като сценичен режисьор. Филмът е дебютен в киното. Гочев също рисува и прави изложения. Не му се опира и писането на сюжети.
Съпругата му Змийчарова също огрява нашироко: актриса, сценарист, художник… Страхотия.
Сюжетът е описван в медиите като нещо претърпяно от самия Петринел Гочев. Вярно, че се получава напълно фамилна работа, само че филмът по този начин е и избран – за цялото семейство.
Това е историята на седемгодишния Петьо, който няма самообладание да стане огромен и брои дните до започване на образователната година. Е да, само че нещата не са толкоз лесни. Една заран майката на Петьо му споделя, че татко му е отпътувал в чужбина. В тази връзка Петьо отпътува да кара ваканцията на село. Там момчето се сприятелява с шестгодишния Филип. Срещу тях се изправя дребна тайфа от нападателни субекти - Тайфата. Двамата се опълчват на Тайфата и си прокарват път към Истината. Всичко с основни букви, несъмнено. В българските филми нещата са надълбоко метафизичен, космополитен, възвишени, суперспециални, гениални и единствени. Освен равнището, само че за него кинаджиите ни не обичат да се приказва. Или шербет – или нищо!
Гениални създатели, само че тъпа аудитория. Съдба.
Българска национална телевизия, която е съизвършител в основаването на кино лентата, излъчи „ Български транспортен съд потъва в бурно море “, а се получи „ Български филм потъва в бурни води “… Би потопен и в локва, в случай че питате мен.
Изразявам мнение като фен, а не като професионален кинокритик. Но съм ревнив фен, употребявам двайсетина кино платформи и през годините съм разчел в нелоша степен критериите за положително кино. Освен това Българска национална телевизия се устоя и с моите и на останалите българи налози, по тази причина би трябвало чуе своя/ите зрител/и. Още повече, че във кино лентата са наляти близо 1 милион лв..
А моят къс преразказ на видяното е: половин час деца се замерят с яйца, домати и каквото друго им попадне, като през това време се назовават тъпанари. Половин час жена постанова брачна половинка си, даже с калкан, който по-късно дете влачи по улицата… През останалото време безмълвен (философски замислен, вероятно…) възрастен мъж пуши. Имах възприятието, че му се желае да обърне две-три чашки... За разговора не мога да кажа доста, тъй като съумях да разгадая напълно малко от него. Деца се бият, натрапващо се домашно принуждение, обиди, непрекъснато пафкане на цигари и декор от отпадъци и тръни.
Разбира се, аз съм един елементарен " простак ", който не има разсъдък и класа, с цел да разбере величието на кинотворби като въпросния филм. По същата причина одобрявам британското, испанското и немското футболни шампионати, а не българското.
Марлон Брандо е споделил: Не търсете връзка сред вашите възнаграждения (и похвали) и силата на вашия гений.
И още: Туземците в южните морета не знаят британски, само че техният вербален ресурс им стига, с цел да разделят холивудските филми на два типа: пиф-паф и чмок-чмок.
Същите туземци сигурно биха дали по-точна/честна оценка за „ Български транспортен съд потъва в бурно море “ от родните „ критици “. Тукашните туземци - също.
Знам за какво Марлон Брандо е можел да приказва толкоз ясно и свободно за артисти, филми, режисьори и прочие И за какво тук рядко някой прави същото. Разликата не е единствено в свободата и манталитета. Разликата е в моженето. И (не)зависимостите.
Спомнете си какъв брой „ сол изяде “ „ Наполеон “ на режисьора Ридли Скот, с Хоакин Финикс в основната роля.
Но в България всички са ултра надарени и безпогрешни - обичаната илюзия на екипажите на потъващи корита, наричани кой знае за какво кораби.
Александър Морфов в едно изявление бе споделил, че някои вършат неприятни филми и пиеси, след което упрекват феновете, че не са дорасли да ги схванат. Как да ги схванат – те не стават.
Препихме с бездарие - време е за изтрезняване.
Не имам вяра създателите на " Български транспортен съд... " да се гордеят с него. Наистина нямам доверие, противоположното би било... Ще спра дотук.
Огнян Стефанов
Очевидно задачите и претенциите са на равнището на създаденото.
Липсата на кинокритика в България заблуждава доста. Случаят е тъкмо подобен. В медии ще прочете за величествена премиера, за червен килим, министър на културата появил се на премиерата, прегърнат другарски от Петринел… Всичко е на шест, както се споделя. Това с нищо не оказва помощ на творбата. Не по-ма-га.
Музиката: нереално претенциозна с опита си да съчетае джаз с фолклор. Връзката с децата артисти – НУЛА!
Всъщност, който желае, а и критериите му за киното са под междинните зад българското такова – да си го харесва.
Малко статистика в тази връзка не е непотребна. Не е и преднамерена.
За 3 седмици през 2023 година филмът са го гледали 2900 фенове. По 138 индивида дневно. 134 са кинозалите в България. Много ли са феновете на кино лентата? Сами направете сметката. Ако това е някакъв триумф – дано да е по този начин.
Екипът:
Режисьор: Петринел Гочев
Сценарий: Гергана Змийчарова и Петринел Гочев (двамата са съпрузи)
Оператор: Румен Василев
Музика: Димитър Величков - Шмидт
Продуценти: Галина Тонева и Кирил Кирилов
Продукция: ГАЛА ФИЛМ
Копродукция: Меджик Шоп, Максим 15, Българска национална телевизия
С присъединяване на: Михаил Мутафов, Ален Ангелов (син на артиста Деян Ангелов), Християн Манолов, Весела Бабинова, Гергана Змийчарова (съпруга на режисьора и съсценарист), Димо Димов, Станислава Николова, Деян Ангелов (баща на Деян Ангелов) и други
Петринел Гочев е прочут като сценичен режисьор. Филмът е дебютен в киното. Гочев също рисува и прави изложения. Не му се опира и писането на сюжети.
Съпругата му Змийчарова също огрява нашироко: актриса, сценарист, художник… Страхотия.
Сюжетът е описван в медиите като нещо претърпяно от самия Петринел Гочев. Вярно, че се получава напълно фамилна работа, само че филмът по този начин е и избран – за цялото семейство.
Това е историята на седемгодишния Петьо, който няма самообладание да стане огромен и брои дните до започване на образователната година. Е да, само че нещата не са толкоз лесни. Една заран майката на Петьо му споделя, че татко му е отпътувал в чужбина. В тази връзка Петьо отпътува да кара ваканцията на село. Там момчето се сприятелява с шестгодишния Филип. Срещу тях се изправя дребна тайфа от нападателни субекти - Тайфата. Двамата се опълчват на Тайфата и си прокарват път към Истината. Всичко с основни букви, несъмнено. В българските филми нещата са надълбоко метафизичен, космополитен, възвишени, суперспециални, гениални и единствени. Освен равнището, само че за него кинаджиите ни не обичат да се приказва. Или шербет – или нищо!
Гениални създатели, само че тъпа аудитория. Съдба.
Българска национална телевизия, която е съизвършител в основаването на кино лентата, излъчи „ Български транспортен съд потъва в бурно море “, а се получи „ Български филм потъва в бурни води “… Би потопен и в локва, в случай че питате мен.
Изразявам мнение като фен, а не като професионален кинокритик. Но съм ревнив фен, употребявам двайсетина кино платформи и през годините съм разчел в нелоша степен критериите за положително кино. Освен това Българска национална телевизия се устоя и с моите и на останалите българи налози, по тази причина би трябвало чуе своя/ите зрител/и. Още повече, че във кино лентата са наляти близо 1 милион лв..
А моят къс преразказ на видяното е: половин час деца се замерят с яйца, домати и каквото друго им попадне, като през това време се назовават тъпанари. Половин час жена постанова брачна половинка си, даже с калкан, който по-късно дете влачи по улицата… През останалото време безмълвен (философски замислен, вероятно…) възрастен мъж пуши. Имах възприятието, че му се желае да обърне две-три чашки... За разговора не мога да кажа доста, тъй като съумях да разгадая напълно малко от него. Деца се бият, натрапващо се домашно принуждение, обиди, непрекъснато пафкане на цигари и декор от отпадъци и тръни.
Разбира се, аз съм един елементарен " простак ", който не има разсъдък и класа, с цел да разбере величието на кинотворби като въпросния филм. По същата причина одобрявам британското, испанското и немското футболни шампионати, а не българското.
Марлон Брандо е споделил: Не търсете връзка сред вашите възнаграждения (и похвали) и силата на вашия гений.
И още: Туземците в южните морета не знаят британски, само че техният вербален ресурс им стига, с цел да разделят холивудските филми на два типа: пиф-паф и чмок-чмок.
Същите туземци сигурно биха дали по-точна/честна оценка за „ Български транспортен съд потъва в бурно море “ от родните „ критици “. Тукашните туземци - също.
Знам за какво Марлон Брандо е можел да приказва толкоз ясно и свободно за артисти, филми, режисьори и прочие И за какво тук рядко някой прави същото. Разликата не е единствено в свободата и манталитета. Разликата е в моженето. И (не)зависимостите.
Спомнете си какъв брой „ сол изяде “ „ Наполеон “ на режисьора Ридли Скот, с Хоакин Финикс в основната роля.
Но в България всички са ултра надарени и безпогрешни - обичаната илюзия на екипажите на потъващи корита, наричани кой знае за какво кораби.
Александър Морфов в едно изявление бе споделил, че някои вършат неприятни филми и пиеси, след което упрекват феновете, че не са дорасли да ги схванат. Как да ги схванат – те не стават.
Препихме с бездарие - време е за изтрезняване.
Не имам вяра създателите на " Български транспортен съд... " да се гордеят с него. Наистина нямам доверие, противоположното би било... Ще спра дотук.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ