Politico: Новата власт в Северна Македония рискува да поднови с...
Предстоящата промяна на държавното управление на Северна Македония рискува да съживи напрежението с България и Гърция и да усложни още повече така и така криволичещия път на страната към участие в Европейски Съюз, написа Politico в своя публикация.
През 2018 година балканската страна с население от 2,1 млн. души изглеждаше на път да се интегрира изцяло, когато позволи траялия десетилетия спор с Гърция за името си.
В последна сметка Скопие се съгласи на тази смяна на името в Преспанското съглашение в подмяна на договаряния с Европейски Съюз и участие в НАТО.
Оттогава обаче жителите на Северна Македония са все по-разочаровани от бавния развой на присъединение, а публичната поддръжка за Европейски Съюз внезапно спадна.
наподобява ще доведат до ново ръководство под управлението на партията ВМРО-ДПМНЕ, която възприема, по този начин и към Атина - и двете страни ще би трябвало да се съгласят с приемането на Скопие в блока.
ВМРО-ДПМНЕ отхвърля настояването на София за конституционни промени, с които да се признае българско малцинство. Междувременно гърците все по-често обръщат внимание на обстоятелството, че министър председателят на ВМРО-ДПМНЕ приказва за страната като за " Македония ", а не като за " Северна Македония " - което още веднъж разпалва остарялото напрежение с Гърция по отношение на потреблението на името на родината на Александър Велики.
Проучванията на публичното мнение сочат, че ВМРО-ДПМНЕ, която сега е главната опозиционна партия, има преднина и се чака да размени социалистическата партия СДСМ, която ръководи страната от 2017 година насам, макар че ще е нужна коалиция.
Първият тур на президентските избори на 24 април сподели смяна на политическия ред., подкрепена от Вътрешна македонска революционна организация, означи преобладаваща победа, събирайки 40,1% от гласовете, до момента в който досегашният президент Стево Пендаровски от СДСМ завоюва 19,9%.
" Тези избори сигурно са значими за Северна Македония от позиция на присъединението към Европейски Съюз, тъй като в социологическите изследвания Вътрешна македонска революционна организация води и следва да забележим дали, по кое време и по какъв начин ще реализира конституционните промени за продължение на договарянията за присъединение ", съобщи Симонида Кацарска от Института за европейска политика в Скопие.
Мърморещи съседи
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски - и най-вероятно идващият министър-председател - се зарече да не гласоподава за конституционни промени нито в този момент, нито в бъдеще ".
Мицкоски се застъпва и за преустановяване на консенсуса в политическия развой на Европейски Съюз, с цел да се отстранят българите - които имат искания към това, което считат за македонско заграбване на тяхната историческа и езикова еднаквост.
" Те би трябвало да помолят българския представител да напусне мястото, където се взема това решение, и да отиде някъде, където може да пие кафе или нещо друго ", сподели Мицкоски.
Отношенията сред двете страни, които така и така са неприятни, могат да се влошат, счита Марко Тросановски, ръководител на Института за народна власт (ИДСК) в Скопие.
" Проучванията демонстрират, че България се възприема като най-голямата опасност за националните ползи на Северна Македония ", сподели той. " Вътрешна македонска революционна организация ще се опита, да покаже повече съпротива, повече рецензии, повече предизвикателство, което може да утежни още повече връзките сред двете страни ".
България също по този начин се приготвя за следващите парламентарни избори - шестите от април 2021 година насам - на 9 юни и съществува риск Северна Македония да се трансформира в политически футбол в предизборната изразителност, изключително в националистическия лагер.
Едва ли оказва помощ и фактът, че Мицкоски към този момент употребява името " Македония " във вътрешен проект и дава обещание да го прави и публично, в случай че бъде определен, оспорвайки интернационалното съглашение.
Гърция следи.
" Споразумението от Преспа е изискване за напредъка на процеса на присъединение на Северна Македония към Европейски Съюз ", съобщи гръцкият външен министър Георгиос Герапетритис, до момента в който говореше в Народното събрание на 26 април, и прикани Скопие да не се отклонява.
Предчувствайки, че напрежението може да намалее в интервала след изборите, Атанасиос Лупас, специалист по балканска история, съобщи, че Вътрешна македонска революционна организация в последна сметка няма да пожертва " европейската вероятност на страната върху олтара на националистическата си изразителност ".
" Тази изразителност сигурно ще бъде мотив за безпокойствие на гръцкото публично мнение през идващия интервал, само че тя ще бъде по-скоро за шоу и за вътрешна консумация, а не за въпроси всъщност ", добави той.
Намаляващо доверие
В Северна Македония гласоподавателите са загрижени основно за качеството на живот, корупцията, намаляването на популацията и приключването на мозъци.
Доверието в Европейски Съюз също понижава, макар че към момента остава високо. Подкрепата е спаднала до 65% от 85-90%, когато страната в началото получи статут на кандидатка през 2005 година
След пробива, обвързван с смяната на името, в Западните Балкани настъпи еуфория, че разширението най-сетне е допустимо. Франция обаче наложи несъгласие на започването на договаряния за присъединение към Европейски Съюз със Северна Македония и Албания - ход, който тогавашният ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер дефинира като " голяма историческа неточност ".
Последва и българското несъгласие.
" С Преспанското съглашение Европейски Съюз получи учебникарски образец за опция в района ", сподели Кацарска и добави, че в този момент е мъчно да се разисква въпросът обществено, тъй като е толкоз поляризиран.
" Ако има един образец, който Европейски Съюз да е имал във връзка с съществуването на прореформаторски сили и отвореност към консенсус, то това беше Северна Македония през 2018 година Тези условия от 2018 година са несравними с това, което имаме в този момент ", добави тя.
Сделката към момента е допустима?
Конституционните промени, за които се бори България, изискват болшинство от две трети в Народното събрание, с което няма да разполага нито едно съдружно държавно управление, което ще се сформира след вота. Въпреки цялата остра изразителност има очаквания, че тя може да намалее след изборите.
" Има доста политиканстване към обезпечаването на болшинство от две трети, какъвто беше казусът през 2018 година, когато Преспанското съглашение с Гърция трябваше да бъде приложено посредством конституционна смяна ", сподели Димитър Бечев, старши теоретичен помощник в Карнеги Европа.
" Тогава Вътрешна македонска революционна организация обезпечи някои гласове - в границите на quid pro quo, което включваше прошка за техните членове, взели участие в насилствения взлом на Народното събрание през април 2017 година Може би и в този момент е допустима някаква подмолна договорка ", добави той.
Албанският фактор
По традиция в обединението взе участие най-малко една партия от албанската общественост, която съставлява повече от една четвърт от популацията на страната.
Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), третата по величина партия в страната, господства на сцената през последните 20 години.
Но един нов опозиционен блок от по-малки албански партии беше доста мобилизиран и те евентуално биха могли да се причислят към коалиция с Вътрешна македонска революционна организация.
Наличието на двата албански блока постоянно се преглежда като зона за по-голямо районно въздействие сред министър-председателя на Албания Еди Рама и министър-председателя на Косово Албин Курти. Последният показва мощна поддръжка за блока против Вътрешна македонска революционна организация.
Според основания в Скопие анализатор Тросановски е по-вероятно идващият състав на държавното управление да разпредели политическата власт съразмерно на партийното посланичество в Народното събрание, което сега не е по този начин.
" Това несъмнено ще понижи въздействието на Албания в македонските политически процеси ", добави Тросановски.
Наличието на двата албански блока постоянно се преглежда като зона за по-голямо районно въздействие сред министър-председателя на Албания Еди Рама и министър-председателя на Косово Албин Курти. Последният показва мощна поддръжка за блока против Вътрешна македонска революционна организация.
Според основания в Скопие анализатор Тросановски е по-вероятно идващият състав на държавното управление да разпредели политическата власт съразмерно на партийното посланичество в Народното събрание, което сега не е по този начин.
" Това несъмнено ще понижи въздействието на Албания в македонските политически процеси ", добави Тросановски.
Нектария Стамули, Politico. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
През 2018 година балканската страна с население от 2,1 млн. души изглеждаше на път да се интегрира изцяло, когато позволи траялия десетилетия спор с Гърция за името си.
В последна сметка Скопие се съгласи на тази смяна на името в Преспанското съглашение в подмяна на договаряния с Европейски Съюз и участие в НАТО.
Оттогава обаче жителите на Северна Македония са все по-разочаровани от бавния развой на присъединение, а публичната поддръжка за Европейски Съюз внезапно спадна.
наподобява ще доведат до ново ръководство под управлението на партията ВМРО-ДПМНЕ, която възприема, по този начин и към Атина - и двете страни ще би трябвало да се съгласят с приемането на Скопие в блока.
ВМРО-ДПМНЕ отхвърля настояването на София за конституционни промени, с които да се признае българско малцинство. Междувременно гърците все по-често обръщат внимание на обстоятелството, че министър председателят на ВМРО-ДПМНЕ приказва за страната като за " Македония ", а не като за " Северна Македония " - което още веднъж разпалва остарялото напрежение с Гърция по отношение на потреблението на името на родината на Александър Велики.
Проучванията на публичното мнение сочат, че ВМРО-ДПМНЕ, която сега е главната опозиционна партия, има преднина и се чака да размени социалистическата партия СДСМ, която ръководи страната от 2017 година насам, макар че ще е нужна коалиция.
Първият тур на президентските избори на 24 април сподели смяна на политическия ред., подкрепена от Вътрешна македонска революционна организация, означи преобладаваща победа, събирайки 40,1% от гласовете, до момента в който досегашният президент Стево Пендаровски от СДСМ завоюва 19,9%.
" Тези избори сигурно са значими за Северна Македония от позиция на присъединението към Европейски Съюз, тъй като в социологическите изследвания Вътрешна македонска революционна организация води и следва да забележим дали, по кое време и по какъв начин ще реализира конституционните промени за продължение на договарянията за присъединение ", съобщи Симонида Кацарска от Института за европейска политика в Скопие.
Мърморещи съседи
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски - и най-вероятно идващият министър-председател - се зарече да не гласоподава за конституционни промени нито в този момент, нито в бъдеще ".
Мицкоски се застъпва и за преустановяване на консенсуса в политическия развой на Европейски Съюз, с цел да се отстранят българите - които имат искания към това, което считат за македонско заграбване на тяхната историческа и езикова еднаквост.
" Те би трябвало да помолят българския представител да напусне мястото, където се взема това решение, и да отиде някъде, където може да пие кафе или нещо друго ", сподели Мицкоски.
Отношенията сред двете страни, които така и така са неприятни, могат да се влошат, счита Марко Тросановски, ръководител на Института за народна власт (ИДСК) в Скопие.
" Проучванията демонстрират, че България се възприема като най-голямата опасност за националните ползи на Северна Македония ", сподели той. " Вътрешна македонска революционна организация ще се опита, да покаже повече съпротива, повече рецензии, повече предизвикателство, което може да утежни още повече връзките сред двете страни ".
България също по този начин се приготвя за следващите парламентарни избори - шестите от април 2021 година насам - на 9 юни и съществува риск Северна Македония да се трансформира в политически футбол в предизборната изразителност, изключително в националистическия лагер.
Едва ли оказва помощ и фактът, че Мицкоски към този момент употребява името " Македония " във вътрешен проект и дава обещание да го прави и публично, в случай че бъде определен, оспорвайки интернационалното съглашение.
Гърция следи.
" Споразумението от Преспа е изискване за напредъка на процеса на присъединение на Северна Македония към Европейски Съюз ", съобщи гръцкият външен министър Георгиос Герапетритис, до момента в който говореше в Народното събрание на 26 април, и прикани Скопие да не се отклонява.
Предчувствайки, че напрежението може да намалее в интервала след изборите, Атанасиос Лупас, специалист по балканска история, съобщи, че Вътрешна македонска революционна организация в последна сметка няма да пожертва " европейската вероятност на страната върху олтара на националистическата си изразителност ".
" Тази изразителност сигурно ще бъде мотив за безпокойствие на гръцкото публично мнение през идващия интервал, само че тя ще бъде по-скоро за шоу и за вътрешна консумация, а не за въпроси всъщност ", добави той.
Намаляващо доверие
В Северна Македония гласоподавателите са загрижени основно за качеството на живот, корупцията, намаляването на популацията и приключването на мозъци.
Доверието в Европейски Съюз също понижава, макар че към момента остава високо. Подкрепата е спаднала до 65% от 85-90%, когато страната в началото получи статут на кандидатка през 2005 година
След пробива, обвързван с смяната на името, в Западните Балкани настъпи еуфория, че разширението най-сетне е допустимо. Франция обаче наложи несъгласие на започването на договаряния за присъединение към Европейски Съюз със Северна Македония и Албания - ход, който тогавашният ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер дефинира като " голяма историческа неточност ".
Последва и българското несъгласие.
" С Преспанското съглашение Европейски Съюз получи учебникарски образец за опция в района ", сподели Кацарска и добави, че в този момент е мъчно да се разисква въпросът обществено, тъй като е толкоз поляризиран.
" Ако има един образец, който Европейски Съюз да е имал във връзка с съществуването на прореформаторски сили и отвореност към консенсус, то това беше Северна Македония през 2018 година Тези условия от 2018 година са несравними с това, което имаме в този момент ", добави тя.
Сделката към момента е допустима?
Конституционните промени, за които се бори България, изискват болшинство от две трети в Народното събрание, с което няма да разполага нито едно съдружно държавно управление, което ще се сформира след вота. Въпреки цялата остра изразителност има очаквания, че тя може да намалее след изборите.
" Има доста политиканстване към обезпечаването на болшинство от две трети, какъвто беше казусът през 2018 година, когато Преспанското съглашение с Гърция трябваше да бъде приложено посредством конституционна смяна ", сподели Димитър Бечев, старши теоретичен помощник в Карнеги Европа.
" Тогава Вътрешна македонска революционна организация обезпечи някои гласове - в границите на quid pro quo, което включваше прошка за техните членове, взели участие в насилствения взлом на Народното събрание през април 2017 година Може би и в този момент е допустима някаква подмолна договорка ", добави той.
Албанският фактор
По традиция в обединението взе участие най-малко една партия от албанската общественост, която съставлява повече от една четвърт от популацията на страната.
Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), третата по величина партия в страната, господства на сцената през последните 20 години.
Но един нов опозиционен блок от по-малки албански партии беше доста мобилизиран и те евентуално биха могли да се причислят към коалиция с Вътрешна македонска революционна организация.
Наличието на двата албански блока постоянно се преглежда като зона за по-голямо районно въздействие сред министър-председателя на Албания Еди Рама и министър-председателя на Косово Албин Курти. Последният показва мощна поддръжка за блока против Вътрешна македонска революционна организация.
Според основания в Скопие анализатор Тросановски е по-вероятно идващият състав на държавното управление да разпредели политическата власт съразмерно на партийното посланичество в Народното събрание, което сега не е по този начин.
" Това несъмнено ще понижи въздействието на Албания в македонските политически процеси ", добави Тросановски.
Наличието на двата албански блока постоянно се преглежда като зона за по-голямо районно въздействие сред министър-председателя на Албания Еди Рама и министър-председателя на Косово Албин Курти. Последният показва мощна поддръжка за блока против Вътрешна македонска революционна организация.
Според основания в Скопие анализатор Тросановски е по-вероятно идващият състав на държавното управление да разпредели политическата власт съразмерно на партийното посланичество в Народното събрание, което сега не е по този начин.
" Това несъмнено ще понижи въздействието на Албания в македонските политически процеси ", добави Тросановски.
Нектария Стамули, Politico. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ