Съдът остави в сила забраната за видеонаблюдение при броенето на бюлетините
Решение на Административния съд в София остави в действие възбраната за видеозаснемане на изборите. Магистратите отхвърлиха да гледат делото по жалбата на обединението “Демократична България” против напътствията за създаването и отбрана на персоналните данни, издадени на 26 февруари от ЦИК и КЗЛД, с които на процедура не се позволи снимане на процеса на преброяване на бюлетините.
Според напътствията, що се отнася до обработването на персонални данни, правата и отговорностите на покровителите и наблюдаващите са категорично лимитирани в Изборния кодекс до право на директна видимост на резултатите от гласуването, приемане на копие от секционния протокол и други “При култивиране на персонални данни тези субекти не могат да излизат отвън плануваните в Изборния кодекс права и задължения”, се показва в напътствията.
Сега съдът приема, че напътствията не основават права и отговорности, а единствено коментират на участниците по какъв начин се ползват съществуващите правила.
Преди дни Върховният административен съд препрати разглеждането на проблема с видеозаснемането към Софийския административен съд, като се базира на член 58, алинея 1 от Изборния кодекс, съгласно който напътствията на ЦИК не са актове подсъдни на Върховен административен съд. Въпросният текст в Изборния кодекс бе въведен при започване на 2019 година и на процедура ограничи опциите за бързо разглеждане от Върховен административен съд на тъжби по някои типове решения на ЦИК.
“Определението на съда съдържа следващо доказателство за хаоса, който основава изменението в Изборния кодекс през 2019 година, съответно в частта, която ограничи опциите за обжалване на актове на ЦИК”, разяснява юристът на “Демократична България” Надежда Йорданова.
" Съдът обаче хем приема, че член 58 от Изборния кодекс не е използван за тази тъжба, хем в същото време ползва точно този текст, с цел да уточни, че определението е необжалваемо, като отхвърля да приложи общия ред по Административнопроцесуалния кодекс ", разясниха още от “Демократична България ".
Заради " това вътрешно несъгласие " " Демократична България " ще оспорва определението на Административния съд.
Според напътствията, що се отнася до обработването на персонални данни, правата и отговорностите на покровителите и наблюдаващите са категорично лимитирани в Изборния кодекс до право на директна видимост на резултатите от гласуването, приемане на копие от секционния протокол и други “При култивиране на персонални данни тези субекти не могат да излизат отвън плануваните в Изборния кодекс права и задължения”, се показва в напътствията.
Сега съдът приема, че напътствията не основават права и отговорности, а единствено коментират на участниците по какъв начин се ползват съществуващите правила.
Преди дни Върховният административен съд препрати разглеждането на проблема с видеозаснемането към Софийския административен съд, като се базира на член 58, алинея 1 от Изборния кодекс, съгласно който напътствията на ЦИК не са актове подсъдни на Върховен административен съд. Въпросният текст в Изборния кодекс бе въведен при започване на 2019 година и на процедура ограничи опциите за бързо разглеждане от Върховен административен съд на тъжби по някои типове решения на ЦИК.
“Определението на съда съдържа следващо доказателство за хаоса, който основава изменението в Изборния кодекс през 2019 година, съответно в частта, която ограничи опциите за обжалване на актове на ЦИК”, разяснява юристът на “Демократична България” Надежда Йорданова.
" Съдът обаче хем приема, че член 58 от Изборния кодекс не е използван за тази тъжба, хем в същото време ползва точно този текст, с цел да уточни, че определението е необжалваемо, като отхвърля да приложи общия ред по Административнопроцесуалния кодекс ", разясниха още от “Демократична България ".
Заради " това вътрешно несъгласие " " Демократична България " ще оспорва определението на Административния съд.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ