Проф. Георги Чернев: Все повече научни трудове обръщат внимание на сартаните и рака
Ренин-ангиотензин системата има резултат върху развиването и на рак на гърдата. Това демонстрира нова профилирана публикация, този път на италиански специалист.
Статията в действителност удостоверява клиничните наблюдения на кожния лекар проф. Георги Чернев, който единствено допреди по-малко от два месеца беше началник на кожната клиника на Министерство на вътрешните работи болница в София. Защо той към този момент не е на поста – НАУЧЕТЕ ТУК! Наблюденията на проф. Чернев обаче са за меланоми – т.е. рак на кожата. Те бяха подкрепени и от изследване на задграничен самостоятелен колектив, разгласил специфична публикация в списание Oncogene.
Какво съставлява ренин-агиотензин системата? Това е хормонална система в човешкото тяло, която контролира кръвното налягане и електроцитния баланс в организма ни. Нейните два съществени стълба са хормоните ангиотензин I и ангиотензин II. Първият де факто е родителят на втория (ангиотензин I се получава посредством действието на ензима ренин, от протеин (алфа-глобулин, α-глобулин), секретиран от черния дроб в кръвния поток. Когато кръвта минава през белите дробове, различен ензим - ангиотензин-преработващ (конвертиращ) ензим, ACE, разделя ангиотензин I като образува ангиотензин II), само че вторият е хормонът, който подтиква производството на други значими хормони – да вземем за пример алдостерон, който усилва усвояването на натрий и отделянето на калций, с цел да има организмът ни по-добро асимилиране на вода. Балансът на ангиотензин I и ангиотензин II обезпечава вярното действие на ренин-ангиотензин системата.
В своята профилирана публикация италианецът Филипо Аконичия признава ролята на ренин-ангиотензин системата за лекуването на рака на гърдата. Той показва, че приемът на медикаменти от класа на сартаните (лекарства от ново потомство за хипертония) – с дейни субстанции лосартан и кандесартан, може да помогне за лекуването на този тип рак. Италианецът не преглежда обаче опцията да има двойнствен резултат – т.е. тези медикаменти да навредят, като провокират напредък на раков израстък. Такова умозаключение има за меланомите в цитираната нагоре публикация на Oncogene, до момента в който италианският академик натъртва на това, че при разбалансиране на ренин-ангиотензин системата може да последват тежки здравословни проблеми – да вземем за пример тежък респираторен синдром, който COVID-19 провокира или сърдечно-съдови затруднения.
Сартаните имат двойнствена природа, настоя пред Actualno.com проф. Георги Чернев, откакто го потърсихме за коментар по тематиката. Той е безапелационен – дали сартаните ще оказват помощ или ще навредят при лекуване на меланома зависи от това какви рецептори има в даден организъм – ангиотензин I или II рецептори, както и къде са ситуирани в човешкото тяло – в кои кафези и тъкани. След като има такова умозаключение на база лабораторни наблюдения за рак на кожата т.е. меланома – т.е. сартаните могат да оказват помощ, само че могат и да имат канцерогенен резултат, за какво логиката при рака на гърдата в публикацията на италианския сътрудник е единствено в интерес на тези медикаменти, попита риторично проф. Чернев, който прибавя - определянето на мястото на рецепторите става с проучване, което коства 200-300 $ и в случай че се прави при всеки банкет на някакъв тип сартан, това ще оскъпи неимоверно едно другояче просто изглеждащо лекуване на хипертония. Професорът съобщи и, че по въпроса с ролята на ангиотензин ензимите и рецепторите има научни публикации още от първото десетилетие на този век – ТУК!
Статията в действителност удостоверява клиничните наблюдения на кожния лекар проф. Георги Чернев, който единствено допреди по-малко от два месеца беше началник на кожната клиника на Министерство на вътрешните работи болница в София. Защо той към този момент не е на поста – НАУЧЕТЕ ТУК! Наблюденията на проф. Чернев обаче са за меланоми – т.е. рак на кожата. Те бяха подкрепени и от изследване на задграничен самостоятелен колектив, разгласил специфична публикация в списание Oncogene.
Какво съставлява ренин-агиотензин системата? Това е хормонална система в човешкото тяло, която контролира кръвното налягане и електроцитния баланс в организма ни. Нейните два съществени стълба са хормоните ангиотензин I и ангиотензин II. Първият де факто е родителят на втория (ангиотензин I се получава посредством действието на ензима ренин, от протеин (алфа-глобулин, α-глобулин), секретиран от черния дроб в кръвния поток. Когато кръвта минава през белите дробове, различен ензим - ангиотензин-преработващ (конвертиращ) ензим, ACE, разделя ангиотензин I като образува ангиотензин II), само че вторият е хормонът, който подтиква производството на други значими хормони – да вземем за пример алдостерон, който усилва усвояването на натрий и отделянето на калций, с цел да има организмът ни по-добро асимилиране на вода. Балансът на ангиотензин I и ангиотензин II обезпечава вярното действие на ренин-ангиотензин системата.
В своята профилирана публикация италианецът Филипо Аконичия признава ролята на ренин-ангиотензин системата за лекуването на рака на гърдата. Той показва, че приемът на медикаменти от класа на сартаните (лекарства от ново потомство за хипертония) – с дейни субстанции лосартан и кандесартан, може да помогне за лекуването на този тип рак. Италианецът не преглежда обаче опцията да има двойнствен резултат – т.е. тези медикаменти да навредят, като провокират напредък на раков израстък. Такова умозаключение има за меланомите в цитираната нагоре публикация на Oncogene, до момента в който италианският академик натъртва на това, че при разбалансиране на ренин-ангиотензин системата може да последват тежки здравословни проблеми – да вземем за пример тежък респираторен синдром, който COVID-19 провокира или сърдечно-съдови затруднения.
Сартаните имат двойнствена природа, настоя пред Actualno.com проф. Георги Чернев, откакто го потърсихме за коментар по тематиката. Той е безапелационен – дали сартаните ще оказват помощ или ще навредят при лекуване на меланома зависи от това какви рецептори има в даден организъм – ангиотензин I или II рецептори, както и къде са ситуирани в човешкото тяло – в кои кафези и тъкани. След като има такова умозаключение на база лабораторни наблюдения за рак на кожата т.е. меланома – т.е. сартаните могат да оказват помощ, само че могат и да имат канцерогенен резултат, за какво логиката при рака на гърдата в публикацията на италианския сътрудник е единствено в интерес на тези медикаменти, попита риторично проф. Чернев, който прибавя - определянето на мястото на рецепторите става с проучване, което коства 200-300 $ и в случай че се прави при всеки банкет на някакъв тип сартан, това ще оскъпи неимоверно едно другояче просто изглеждащо лекуване на хипертония. Професорът съобщи и, че по въпроса с ролята на ангиотензин ензимите и рецепторите има научни публикации още от първото десетилетие на този век – ТУК!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ