Queer British Art – непреводимо на български
Режисьорът Дерек Джарман казвал, че когато бил млад, думата queer го ужасявала, само че по-късно тя станала неговото избавление. Именно това изявление е мото на изложбата в Tate Britain. На български не открих еквивалент на тази дума за превод – у нас всички назовавания на и хората са обидни, унизителни и грозни. Ще го нарека " изкуство на другите ".
Изложбата е маркирана от две значими дати в историята на " другите " в Англия – 1861 година, когато е анулирано смъртното наказване за содомия, и 1967 година, когато се декриминализира сексът сред пълнолетни мъже. В този интервал последователно се оформят визиите за пол, за вродените особености на личността и убеждението, че изкуството може да показва не просто свободните мечти на художника, а и неговите персонални пристрастености и желания. Въпреки това в изложбата няма безусловно нищо скандално. Дори еротичните претекстове са на процедура изключение. Експозицията споделя хронологично посредством разказа на смяната методите, по които са се изявявали посредством картини и слово хората, несъгласни с наложените от обществото догми. във всевъзможен смисъл. Пример е тази картина на художничката Лора Найт от 1913 година
Лора Найт е първата жена, призната в Кралската академия през 1936 година, и с картината си тя просто се опълчва на консервативния и закрепен през вековете модел на изобразяване на голи дами единствено от мъже. На този автопортрет тя рисува голо женско тяло, нищо повече. Критиците при започване на предишния век са скандализирани, само че не могат ясно да дефинират от какво – в картината няма нищо вулгарно.
Противоположни по желание са творбите на Фредерик Лейтън – предумишлено еротични, видимо скрити зад етикета на древногръцкото изкуство. Неговата гола мъжка скулптура " Ленивият " господства първата зала на изложбата и е безусловно съвършена от всеки ъгъл. Впрочем хомо еротиката в творбите му не пречи на Лейтън да стане ръководител на Кралската академия и даже да получи купата " баронет ".
Саймън Соломон е показан с няколко произведения и всички те са съвършени до последния подробност, представящи съвсем андрогинни в хубостта си същества, които той рисува в митологични подиуми. Въпреки обичайните сюжети много от картините му по този начин и не са излагани в никакъв случай. Тук е и портретът на за сватбата му, нарисуван от Робърт Пенингтън през 1881 година Писателят е на 27 години, грациозен, самонадеян, гледащ пренебрежително. Портретът е продаден, когато Уайлд влиза в пандиза, а с парите са платени правосъдните разходи.
Последната зала е отдадена на Франсис Бейкън и Дейвид Хокни. Двама от най-великите художници на модерна Англия са мъже – това способства не малко за смяната в закона през 1967 година
Между митологичните рисунки на момчета, загърнати с тоги, Венера, чието тяло в действителност е на прочут мъжки модел, и нереалните рисунки на Бейкън се простира ера, която дава облик и глас на създатели с всевъзможни убеждения и хрумвания. Интересно е, красиво е, а въпросът стигнали ли са нашето общество и изкуство ненапълно по този път, е общо взето риторичен.
Изложбата е на приземния етаж в Tate Britain, където може да бъде прегледана до 1 октомври.
Изложбата е маркирана от две значими дати в историята на " другите " в Англия – 1861 година, когато е анулирано смъртното наказване за содомия, и 1967 година, когато се декриминализира сексът сред пълнолетни мъже. В този интервал последователно се оформят визиите за пол, за вродените особености на личността и убеждението, че изкуството може да показва не просто свободните мечти на художника, а и неговите персонални пристрастености и желания. Въпреки това в изложбата няма безусловно нищо скандално. Дори еротичните претекстове са на процедура изключение. Експозицията споделя хронологично посредством разказа на смяната методите, по които са се изявявали посредством картини и слово хората, несъгласни с наложените от обществото догми. във всевъзможен смисъл. Пример е тази картина на художничката Лора Найт от 1913 година
Лора Найт е първата жена, призната в Кралската академия през 1936 година, и с картината си тя просто се опълчва на консервативния и закрепен през вековете модел на изобразяване на голи дами единствено от мъже. На този автопортрет тя рисува голо женско тяло, нищо повече. Критиците при започване на предишния век са скандализирани, само че не могат ясно да дефинират от какво – в картината няма нищо вулгарно.
Противоположни по желание са творбите на Фредерик Лейтън – предумишлено еротични, видимо скрити зад етикета на древногръцкото изкуство. Неговата гола мъжка скулптура " Ленивият " господства първата зала на изложбата и е безусловно съвършена от всеки ъгъл. Впрочем хомо еротиката в творбите му не пречи на Лейтън да стане ръководител на Кралската академия и даже да получи купата " баронет ".
Саймън Соломон е показан с няколко произведения и всички те са съвършени до последния подробност, представящи съвсем андрогинни в хубостта си същества, които той рисува в митологични подиуми. Въпреки обичайните сюжети много от картините му по този начин и не са излагани в никакъв случай. Тук е и портретът на за сватбата му, нарисуван от Робърт Пенингтън през 1881 година Писателят е на 27 години, грациозен, самонадеян, гледащ пренебрежително. Портретът е продаден, когато Уайлд влиза в пандиза, а с парите са платени правосъдните разходи.
Последната зала е отдадена на Франсис Бейкън и Дейвид Хокни. Двама от най-великите художници на модерна Англия са мъже – това способства не малко за смяната в закона през 1967 година
Между митологичните рисунки на момчета, загърнати с тоги, Венера, чието тяло в действителност е на прочут мъжки модел, и нереалните рисунки на Бейкън се простира ера, която дава облик и глас на създатели с всевъзможни убеждения и хрумвания. Интересно е, красиво е, а въпросът стигнали ли са нашето общество и изкуство ненапълно по този път, е общо взето риторичен.
Изложбата е на приземния етаж в Tate Britain, където може да бъде прегледана до 1 октомври.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ