Алфа Рисърч с горещи данни за това, което се случа в държавата и колко от хората одобряват Радев и Борисов
Регулярното тримесечно изследване на Алфа Рисърч NOVA ALPHA INDEX се реализира взаимно с Нова телевизия. Проведено е в интервала 12 – 22 юни 2017г. измежду 1024 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по домовете на интервюираните лица. Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, оповестени на нейния уебсайт, само че не и за изборно или манипулативно потребление на тези данни.
Първото изследване на публичните настройки на организация Алфа Рисърч след старта на 44-то Народно заседание и третия кабинет „ Борисов “, обрисува следните по-важни трендове: Предпазлив оптимизъм за политическото и икономическото развиване на страната на фона на съществени провокации пред района и Европейски Съюз, в които Българя се пробва по-активно да заеме свое място. Запазващ се висок позитивен рейтинг на президента Р.Радев (57%), с което президентската институция следва традицията да е единствената с устойчива поддръжка. 44-то Народно заседание стартира работа в изискванията на мощна поляризация, което се отразява и на цялостния му рейтинг – 15% позитивни против 39% негативни оценки. Въпреки че не се радва на необикновен растеж в поддръжката си, Парламентът е съумял въпреки всичко да понижи с 20 на 100 извънредно високите равнища на сдържаност (57%), с които завърши активността си предходния. Правителството, както и министър председателят, започват с доверие, съвсем идентично с това на кабинета „ Борисов 2 “. Ключов е въпросът в каква посока ще се развие то през идващите месеци, с цел да подсигурява по-дълъг живот на актуалното ръководство. Персоналните оценки за министър-председателя се разделят на три съвсем равни групи (32% позитивни, 33% неутрални, 35% отрицателни). С тази поддръжка Б.Борисов остава най-одобряваният политически водач, следван близко от Кр.Каракачанов (28%) и К.Нинова (27%). Всички останали партийни водачи, както парламентарни, по този начин и извънпарламентарни, резервират прекомерно лимитирана социална поддръжка. Изключително едва остава доверието в основния прокурор и правосъдната система, което години наред гравитира към едни и същи ниска равнища. Очевидно нито една от противостоящите страни не е съумяла да убеди публичното мнение в своята идея, вследствие на което се задълбочава чувството за липса на дейно правораздаване и правдивост. Интересна динамичност е налице в отношението към полицията, доверието към която нараства с съвсем 10 на 100 спрямо края на предходната година. Предвид мощната поляризация на публичното мнение към нейната активност, обаче, е още рано да се приказва за превръщане на наклонността. Мнозинството от министрите остават непознати за необятната общност. С най-висока известност се употребява вицепремиерът Т.Дончев, който с изключение на, че притегля поддръжка от разнообразни политически симпатизанти, бележи и самобитен „ връх “ по ниска степен на отрицание (едва 1.5%), напълно нетипична за отношението към политиката и политическото у нас. С положителни позиции са още Л.Павлова, Кр.Кралев, Кр.Каракачанов, Н.Ангелкова. Доминиращата проевропейска ориентировка на болшинството от българските жители, както и разтърсванията в Европейски Съюз към Брекзит, накланят везните на публичното мнение в посока към по-силна интеграция на България в структурите на Европейски Съюз. 48% са уверени, че България не може да разчита на ускорено икономическо развиване и превръщането й в част от така наречен страни, движещи се на „ първа скорост “, в случай че не влезе в Шенген и Еврозоната. 25% считат, че не трябва да се стремим към по-тясна интеграция с Европейски Съюз. Въпреки преобладаващото предпочитание за по-тясна европейска интеграция, са налице съществени разлики в публичното мнение по повод присъединението към шенгенското пространство (50% одобрение) и към Еврозоната (32% одобрение). Същевременно, прекомерно малко хора са уверени в това доколко покриваме критериите за участие в Шенген – 24% считат, че се оправяме с защитата на границата като външна на Европейски Съюз, 3% - с одобряване върховенството на закона и правовата страна, 2% - с битката с корупцията. Изводът, който се постанова е, че с изключение на напъните, които държавното управление поставя да убеди европейските сътрудници в готовността ни за участие, ще би трябвало да извърши и действителни дейности в страната, с цел да завоюва тези значими борби. Мнозинството от българите са положително настроени към идното европредседателство на България. Всеки втори е на мнение, че то е доста значимо и страната би трябвало оптимално да се възползва от него. 20% виждат в него чисто фиктивен акт, а 8 на 100 – не считат, че би трябвало да му се обръща внимание. Начинът, по който Българя ще дефинира целите си и престижът, който може да извоюва в този интервал, ще играят значима роля освен директно за отношението към председателството, само че и дълготрайно - за поддръжката към ускорена евроинтеграция. Предстоящият летен сезон и възстановяващият се внимателен оптимизъм водят до сериозен (в съпоставяне с интервал от преди 5 години) растеж както в желанията за отмора, по този начин и за ремонтни домашни действия. Всеки трети възнамерява отмора в страната, 11% - в чужбина, 7% - визити на музикални фестивали и концерти, 4% - по-активно спортуване. За мащаба на чисто човешкия аспект на емиграцията през последните десетилетия приказва фактът, че всеки десети българин чака лятото, поради среща с деца/близки, които живеят в чужбина. Ремонтните действия са втората група, която бележи растеж – 5% ще извършат по-големи обновления, а 14% - по-малки усъвършенствания в жилището си. 18% ще се занимават със селскостопанска работа, 7% - със сезонна работа за спомагателни приходи. Тревожният и мощно отличаващият ни от европейските страни факт е, че под 1% възнамеряват каквито и да било интензивности за повишение на образованието или квалификацията.
Доверие в държавното управление и министрите
Месец след вдишване на ръководството съдружното държавно управление сред ГЕРБ и Обединените патриоти има утвърждение от 23% против 33% отрицание – ниво, аналогично на това, от което започва и „ Борисов 2 “. Нормално за началото на един управнически мандат, забележителна част (44%) от хората към момента не могат да изразят мнение за работата на кабинета. Към момента, отношението към него е мощно повлияно от политическите благосклонности: измежду последователите му се открояват гласоподавателите на ГЕРБ, Обединените патриоти и отчасти – тези на Реформаторския блок. Сред най-ярките му съперници са почитателите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
Премиерът Б. Борисов резервира съизмеримо с интервала на предходното ръководство доверие от 32%. Що се отнася до членовете на кабинета, първите отзиви за работата им ги обособява в три групи: Добре познати от предходните две държавни управления на ГЕРБ министри с позитивна оценка за активността: измежду тях са вицепремиера Т. Дончев (индекс за активността от 18.8%), министъра по председателството на България на Съвета на Европейски Съюз – Л. Павлова (индекс 12.3%) и спортния Кр. Кралев (11.1%), които оформят водещата тройка на възприеманите като най-успешни членове на кабинета. С положителни позиции в челото на класацията е и министъра на защитата Кр. Каракачанов (6.7%). Министри, чиято работа към момента не е позната на обществото, заради което дребна част от хората показват мнение за тях. Това са най-голямата група от към 10 – 12 членове на кабинета. Министри, ръководещи натоварените със мощни публични упования сфери: те не получават заема, с който започват други техни сътрудници. Преобладаващо сериозно е отношението към правосъдния министър Ц. Цачева (индекс от -13.2%), към икономическия Е. Караниколов (индекс -7.9%), към здравния Н. Петров (индекс -6.9%). Поредица реакции на вицепремиера В. Симеонов се посрещат сериозно от хората и му отреждат място измежду минимум сполучливите министри (индекс от -7.0%).
Подкрепа за присъединението на България към Шенген и еврозоната и настройки към председателството на Съвета на Европейски Съюз
Въпреки неподминаващата и България вълна на шовинизъм, приобщеността към Европейски Съюз се възприема като главен фактор, който може да подсигурява сигурност в обстановката на множеството световни опасности и по-добро икономическо развиване за страната ни. Най-голяма част от българските жители (48%) считат, че България би трябвало да се причисли към Шенген и еврозоната, с цел да бъде част от страните с така наречен „ първа скорост” в Европейски Съюз.
Одобрението (50%) за участие в Шенген господства над неодобрението (23%). Както и част от Европейски Съюз обаче българското общество счита, че страната ни не извършва изцяло критериите за участие в шенгенското пространство. 24% са на мнение, че се оправяме сполучливо с защитата на границата като външна граница на Европейски Съюз против 38% на противоположната позиция. Силно сериозно е мнението за обезпечаване господство на закона и битка с корупцията: 2% до 3% считат, че се оправяме сполучливо против 70 и повече на 100, които правят оценка това като несполучливо.
Липсата на задоволително информация и незапознатостта с изгодите провокират съществени терзания от присъединение на страната към еврозоната. Към днешна дата сходна стъпка поддържат 32%, против 42% отрицание.
По-тясната интеграция в Европейски Съюз е един от въпросите, по които е налице значително разминаване в позициите на обособените електорални групи. Категорични последователи на доближаването с Европейски Съюз са симпатизантите на ГЕРБ и по-малките десни партии (РБ, Нова република). Обратно – измежду съперниците на тази теза се открояват гласоподавателите на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Воля и Обединените патриоти.
Предстоящото при започване на идната година председателство от България на Съвета на Европейски Съюз среща по-сериозен публичен консенсус. 50% от българите (избиратели както на ГЕРБ и по-малките десни партии, по този начин и на Обединени патриоти и Воля) считат, че то е доста значимо и страната ни би трябвало оптимално да се възползва от него. На противоположната позиция остават само последователите на Българска социалистическа партия, възприемайки го за условност, на която не би трябвало да се обръща внимание. Избирателите на Движение за права и свободи в голямата си част не показват мнение по въпроса.
Българските жители виждат уговорките на България по председателството най-много в извеждане и слагане за разискване на значими за страната цели (43%) и предложение на съответни политики на ниво Европейски Съюз (35%).
Външно-политическата интензивност на държавното управление в първите седмици от сформирането му получава общото утвърждение на хората. Укрепването на позициите в границите на Европейски Съюз обаче е обвързвано с решение на вътрешно-политически проблеми (особено в обезпечаване господство на закона и битка с корупцията), които както и в предходния мандат не престават да се възприемат като уязвимост на ръководството. Именно това несъгласие поляризира отношението към държавното управление като цяло и към обособени негови представители.
Доверие в институциите
Оценката за активността на институциите удостоверява наклонността към трайно ниско доверие в тях. Изключение прави само президента Р. Радев, който от встъпването си в служба при започване на годината досега резервира утвърждение от 57% против 12% отрицание.
44-то Народно заседание започва мандата си с 15% позитивни против 39% негативни оценки за първите седмици от неговата работа. Със същото ниво на доверие се употребява и ръководителят на Народното събрание Д. Главчев – 16% позитивни против 29% негативни оценки.
Аналогични бяха мненията и за 43-то Народно събрание при започване на неговата работа. В съпоставения с края на 43-ия парламент обаче, сериозните оценки са намалели с съвсем 20 на 100.
Полицията е една от институциите, които съумяват да възстановят изгубено през последната година доверие. За интервала от септември 2016 до юни 2017, утвърждението за активността й нараства от 17% до 26%, а неодобрението спада от 44% до 35 на 100.
Институциите на правосъдната власт обаче не престават да страдат от недостиг на публично доверие. Независимо от нарасналата през последните месеци интензивност от страна на прокуратурата, мнението за основния прокурор С. Цацаров остава преобладаващо сериозно – 8% позитивни против 44% негативни оценки. Аналогично е и отношението към съда – 9% позитивни против 49% негативни оценки.
Доверие в партии и водачи
Близо три месеца след предварителните парламентарни избори, ГЕРБ резервира устойчива електорална преднина пред Българска социалистическа партия. Подкрепа за ръководещите декларират 25.7% от пълнолетните поданици на страната, а с персонален рейтинг от 32% Б.Борисов се откроява като най-одобрявания партиен водач. Управляващите печелят благосклонностите на младите и междинни възрастови генерации в градовете.
Неуспехът на Българска социалистическа партия да завоюва предварителните избори и показалите се вътрешно-партийни напрежения стопираха електоралния напредък на социалистите, получен след президентския избор. Те съумяват да запазят поддръжката на 19.6%, а ръководителят им К. Нинова – на 27% от българите, само че за разлика от края на предходната година не уголемяват въздействието си измежду обществото.
Обединените патриоти притеглят 6.3% от гласоподавателите, само че отношението към водачите им е мощно спорно и респективно – крие риск от вероятен отлив на поддръжка. Най-одобряван е водачът на Вътрешна македонска революционна организация Кр. Каракачанов (28% одобрение), доста по-нисък е рейтингът на В. Симеонов (13%) и В. Сидеров (7%).
ДПС резервира устойчивите си позиции от 5.2% електорална поддръжка. Същото е и нивото на доверие в водача му М. Карадайъ (6%).
Воля е парламентарно показаната партия, чиито позиции към този момент стартират да се разколебават. Без да записват внезапен спад, доверието и в партията (3.7%) и в водача й В. Марешки (18%) гладко понижават.
Подкрепата за по-малките десни обединения – Реформаторски блок, „ Да, България “, Нова Република – остава на нивото, което всяка от тях получи на последните избори. Склонни да гласоподават за Реформаторския блок са 2.7% от пълнолетните поданици на страната, за „ Да, България “ – 1.5% и за Нова Република – 0.6%.
Предпазлив оптимизъм и нараснала лятна интензивност
Предстоящият летен сезон и възстановяващият се внимателен оптимизъм водят до сериозен (в съпоставяне с интервал от преди 5 години) растеж както в желанията за отмора, по този начин и за ремонтни домашни действия. Всеки трети възнамерява отмора в страната, 11% - в чужбина. 4% от българите имат намерение да се възползват и от двете форми на летен отдих. 7%, най-вече представители на младото и приблизително потомство имат намерение да прекарат лятото по-динамично, като посетят музикални фестивали и концерти, 4% - да спортуват по-активно. Всеки десети българин чака лятото, поради среща с деца/близки, които живеят в чужбина – което ясно демонстрира чисто човешкия и надълбоко психически аспект на непрекъснатата емиграция през последните десетилетия.
Ремонтните действия са втората група, която бележи растеж – 5% ще извършат по-големи обновления, а 14% - по-малки усъвършенствания в жилището си. 18% ще се занимават със селскостопанска работа, 7% - със сезонна работа за спомагателни приходи.
Тревожният и мощно отличаващият ни от европейските страни факт е, че под 1% възнамеряват каквито и да било интензивности за повишение на образованието или квалификацията. Обстоятелство, което вещае продължаващи компликации пред бизнеса да намира качествени и добре подготвени фрагменти.
Първото изследване на публичните настройки на организация Алфа Рисърч след старта на 44-то Народно заседание и третия кабинет „ Борисов “, обрисува следните по-важни трендове: Предпазлив оптимизъм за политическото и икономическото развиване на страната на фона на съществени провокации пред района и Европейски Съюз, в които Българя се пробва по-активно да заеме свое място. Запазващ се висок позитивен рейтинг на президента Р.Радев (57%), с което президентската институция следва традицията да е единствената с устойчива поддръжка. 44-то Народно заседание стартира работа в изискванията на мощна поляризация, което се отразява и на цялостния му рейтинг – 15% позитивни против 39% негативни оценки. Въпреки че не се радва на необикновен растеж в поддръжката си, Парламентът е съумял въпреки всичко да понижи с 20 на 100 извънредно високите равнища на сдържаност (57%), с които завърши активността си предходния. Правителството, както и министър председателят, започват с доверие, съвсем идентично с това на кабинета „ Борисов 2 “. Ключов е въпросът в каква посока ще се развие то през идващите месеци, с цел да подсигурява по-дълъг живот на актуалното ръководство. Персоналните оценки за министър-председателя се разделят на три съвсем равни групи (32% позитивни, 33% неутрални, 35% отрицателни). С тази поддръжка Б.Борисов остава най-одобряваният политически водач, следван близко от Кр.Каракачанов (28%) и К.Нинова (27%). Всички останали партийни водачи, както парламентарни, по този начин и извънпарламентарни, резервират прекомерно лимитирана социална поддръжка. Изключително едва остава доверието в основния прокурор и правосъдната система, което години наред гравитира към едни и същи ниска равнища. Очевидно нито една от противостоящите страни не е съумяла да убеди публичното мнение в своята идея, вследствие на което се задълбочава чувството за липса на дейно правораздаване и правдивост. Интересна динамичност е налице в отношението към полицията, доверието към която нараства с съвсем 10 на 100 спрямо края на предходната година. Предвид мощната поляризация на публичното мнение към нейната активност, обаче, е още рано да се приказва за превръщане на наклонността. Мнозинството от министрите остават непознати за необятната общност. С най-висока известност се употребява вицепремиерът Т.Дончев, който с изключение на, че притегля поддръжка от разнообразни политически симпатизанти, бележи и самобитен „ връх “ по ниска степен на отрицание (едва 1.5%), напълно нетипична за отношението към политиката и политическото у нас. С положителни позиции са още Л.Павлова, Кр.Кралев, Кр.Каракачанов, Н.Ангелкова. Доминиращата проевропейска ориентировка на болшинството от българските жители, както и разтърсванията в Европейски Съюз към Брекзит, накланят везните на публичното мнение в посока към по-силна интеграция на България в структурите на Европейски Съюз. 48% са уверени, че България не може да разчита на ускорено икономическо развиване и превръщането й в част от така наречен страни, движещи се на „ първа скорост “, в случай че не влезе в Шенген и Еврозоната. 25% считат, че не трябва да се стремим към по-тясна интеграция с Европейски Съюз. Въпреки преобладаващото предпочитание за по-тясна европейска интеграция, са налице съществени разлики в публичното мнение по повод присъединението към шенгенското пространство (50% одобрение) и към Еврозоната (32% одобрение). Същевременно, прекомерно малко хора са уверени в това доколко покриваме критериите за участие в Шенген – 24% считат, че се оправяме с защитата на границата като външна на Европейски Съюз, 3% - с одобряване върховенството на закона и правовата страна, 2% - с битката с корупцията. Изводът, който се постанова е, че с изключение на напъните, които държавното управление поставя да убеди европейските сътрудници в готовността ни за участие, ще би трябвало да извърши и действителни дейности в страната, с цел да завоюва тези значими борби. Мнозинството от българите са положително настроени към идното европредседателство на България. Всеки втори е на мнение, че то е доста значимо и страната би трябвало оптимално да се възползва от него. 20% виждат в него чисто фиктивен акт, а 8 на 100 – не считат, че би трябвало да му се обръща внимание. Начинът, по който Българя ще дефинира целите си и престижът, който може да извоюва в този интервал, ще играят значима роля освен директно за отношението към председателството, само че и дълготрайно - за поддръжката към ускорена евроинтеграция. Предстоящият летен сезон и възстановяващият се внимателен оптимизъм водят до сериозен (в съпоставяне с интервал от преди 5 години) растеж както в желанията за отмора, по този начин и за ремонтни домашни действия. Всеки трети възнамерява отмора в страната, 11% - в чужбина, 7% - визити на музикални фестивали и концерти, 4% - по-активно спортуване. За мащаба на чисто човешкия аспект на емиграцията през последните десетилетия приказва фактът, че всеки десети българин чака лятото, поради среща с деца/близки, които живеят в чужбина. Ремонтните действия са втората група, която бележи растеж – 5% ще извършат по-големи обновления, а 14% - по-малки усъвършенствания в жилището си. 18% ще се занимават със селскостопанска работа, 7% - със сезонна работа за спомагателни приходи. Тревожният и мощно отличаващият ни от европейските страни факт е, че под 1% възнамеряват каквито и да било интензивности за повишение на образованието или квалификацията.
Доверие в държавното управление и министрите
Месец след вдишване на ръководството съдружното държавно управление сред ГЕРБ и Обединените патриоти има утвърждение от 23% против 33% отрицание – ниво, аналогично на това, от което започва и „ Борисов 2 “. Нормално за началото на един управнически мандат, забележителна част (44%) от хората към момента не могат да изразят мнение за работата на кабинета. Към момента, отношението към него е мощно повлияно от политическите благосклонности: измежду последователите му се открояват гласоподавателите на ГЕРБ, Обединените патриоти и отчасти – тези на Реформаторския блок. Сред най-ярките му съперници са почитателите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
Премиерът Б. Борисов резервира съизмеримо с интервала на предходното ръководство доверие от 32%. Що се отнася до членовете на кабинета, първите отзиви за работата им ги обособява в три групи: Добре познати от предходните две държавни управления на ГЕРБ министри с позитивна оценка за активността: измежду тях са вицепремиера Т. Дончев (индекс за активността от 18.8%), министъра по председателството на България на Съвета на Европейски Съюз – Л. Павлова (индекс 12.3%) и спортния Кр. Кралев (11.1%), които оформят водещата тройка на възприеманите като най-успешни членове на кабинета. С положителни позиции в челото на класацията е и министъра на защитата Кр. Каракачанов (6.7%). Министри, чиято работа към момента не е позната на обществото, заради което дребна част от хората показват мнение за тях. Това са най-голямата група от към 10 – 12 членове на кабинета. Министри, ръководещи натоварените със мощни публични упования сфери: те не получават заема, с който започват други техни сътрудници. Преобладаващо сериозно е отношението към правосъдния министър Ц. Цачева (индекс от -13.2%), към икономическия Е. Караниколов (индекс -7.9%), към здравния Н. Петров (индекс -6.9%). Поредица реакции на вицепремиера В. Симеонов се посрещат сериозно от хората и му отреждат място измежду минимум сполучливите министри (индекс от -7.0%).
Подкрепа за присъединението на България към Шенген и еврозоната и настройки към председателството на Съвета на Европейски Съюз
Въпреки неподминаващата и България вълна на шовинизъм, приобщеността към Европейски Съюз се възприема като главен фактор, който може да подсигурява сигурност в обстановката на множеството световни опасности и по-добро икономическо развиване за страната ни. Най-голяма част от българските жители (48%) считат, че България би трябвало да се причисли към Шенген и еврозоната, с цел да бъде част от страните с така наречен „ първа скорост” в Европейски Съюз.
Одобрението (50%) за участие в Шенген господства над неодобрението (23%). Както и част от Европейски Съюз обаче българското общество счита, че страната ни не извършва изцяло критериите за участие в шенгенското пространство. 24% са на мнение, че се оправяме сполучливо с защитата на границата като външна граница на Европейски Съюз против 38% на противоположната позиция. Силно сериозно е мнението за обезпечаване господство на закона и битка с корупцията: 2% до 3% считат, че се оправяме сполучливо против 70 и повече на 100, които правят оценка това като несполучливо.
Липсата на задоволително информация и незапознатостта с изгодите провокират съществени терзания от присъединение на страната към еврозоната. Към днешна дата сходна стъпка поддържат 32%, против 42% отрицание.
По-тясната интеграция в Европейски Съюз е един от въпросите, по които е налице значително разминаване в позициите на обособените електорални групи. Категорични последователи на доближаването с Европейски Съюз са симпатизантите на ГЕРБ и по-малките десни партии (РБ, Нова република). Обратно – измежду съперниците на тази теза се открояват гласоподавателите на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Воля и Обединените патриоти.
Предстоящото при започване на идната година председателство от България на Съвета на Европейски Съюз среща по-сериозен публичен консенсус. 50% от българите (избиратели както на ГЕРБ и по-малките десни партии, по този начин и на Обединени патриоти и Воля) считат, че то е доста значимо и страната ни би трябвало оптимално да се възползва от него. На противоположната позиция остават само последователите на Българска социалистическа партия, възприемайки го за условност, на която не би трябвало да се обръща внимание. Избирателите на Движение за права и свободи в голямата си част не показват мнение по въпроса.
Българските жители виждат уговорките на България по председателството най-много в извеждане и слагане за разискване на значими за страната цели (43%) и предложение на съответни политики на ниво Европейски Съюз (35%).
Външно-политическата интензивност на държавното управление в първите седмици от сформирането му получава общото утвърждение на хората. Укрепването на позициите в границите на Европейски Съюз обаче е обвързвано с решение на вътрешно-политически проблеми (особено в обезпечаване господство на закона и битка с корупцията), които както и в предходния мандат не престават да се възприемат като уязвимост на ръководството. Именно това несъгласие поляризира отношението към държавното управление като цяло и към обособени негови представители.
Доверие в институциите
Оценката за активността на институциите удостоверява наклонността към трайно ниско доверие в тях. Изключение прави само президента Р. Радев, който от встъпването си в служба при започване на годината досега резервира утвърждение от 57% против 12% отрицание.
44-то Народно заседание започва мандата си с 15% позитивни против 39% негативни оценки за първите седмици от неговата работа. Със същото ниво на доверие се употребява и ръководителят на Народното събрание Д. Главчев – 16% позитивни против 29% негативни оценки.
Аналогични бяха мненията и за 43-то Народно събрание при започване на неговата работа. В съпоставения с края на 43-ия парламент обаче, сериозните оценки са намалели с съвсем 20 на 100.
Полицията е една от институциите, които съумяват да възстановят изгубено през последната година доверие. За интервала от септември 2016 до юни 2017, утвърждението за активността й нараства от 17% до 26%, а неодобрението спада от 44% до 35 на 100.
Институциите на правосъдната власт обаче не престават да страдат от недостиг на публично доверие. Независимо от нарасналата през последните месеци интензивност от страна на прокуратурата, мнението за основния прокурор С. Цацаров остава преобладаващо сериозно – 8% позитивни против 44% негативни оценки. Аналогично е и отношението към съда – 9% позитивни против 49% негативни оценки.
Доверие в партии и водачи
Близо три месеца след предварителните парламентарни избори, ГЕРБ резервира устойчива електорална преднина пред Българска социалистическа партия. Подкрепа за ръководещите декларират 25.7% от пълнолетните поданици на страната, а с персонален рейтинг от 32% Б.Борисов се откроява като най-одобрявания партиен водач. Управляващите печелят благосклонностите на младите и междинни възрастови генерации в градовете.
Неуспехът на Българска социалистическа партия да завоюва предварителните избори и показалите се вътрешно-партийни напрежения стопираха електоралния напредък на социалистите, получен след президентския избор. Те съумяват да запазят поддръжката на 19.6%, а ръководителят им К. Нинова – на 27% от българите, само че за разлика от края на предходната година не уголемяват въздействието си измежду обществото.
Обединените патриоти притеглят 6.3% от гласоподавателите, само че отношението към водачите им е мощно спорно и респективно – крие риск от вероятен отлив на поддръжка. Най-одобряван е водачът на Вътрешна македонска революционна организация Кр. Каракачанов (28% одобрение), доста по-нисък е рейтингът на В. Симеонов (13%) и В. Сидеров (7%).
ДПС резервира устойчивите си позиции от 5.2% електорална поддръжка. Същото е и нивото на доверие в водача му М. Карадайъ (6%).
Воля е парламентарно показаната партия, чиито позиции към този момент стартират да се разколебават. Без да записват внезапен спад, доверието и в партията (3.7%) и в водача й В. Марешки (18%) гладко понижават.
Подкрепата за по-малките десни обединения – Реформаторски блок, „ Да, България “, Нова Република – остава на нивото, което всяка от тях получи на последните избори. Склонни да гласоподават за Реформаторския блок са 2.7% от пълнолетните поданици на страната, за „ Да, България “ – 1.5% и за Нова Република – 0.6%.
Предпазлив оптимизъм и нараснала лятна интензивност
Предстоящият летен сезон и възстановяващият се внимателен оптимизъм водят до сериозен (в съпоставяне с интервал от преди 5 години) растеж както в желанията за отмора, по този начин и за ремонтни домашни действия. Всеки трети възнамерява отмора в страната, 11% - в чужбина. 4% от българите имат намерение да се възползват и от двете форми на летен отдих. 7%, най-вече представители на младото и приблизително потомство имат намерение да прекарат лятото по-динамично, като посетят музикални фестивали и концерти, 4% - да спортуват по-активно. Всеки десети българин чака лятото, поради среща с деца/близки, които живеят в чужбина – което ясно демонстрира чисто човешкия и надълбоко психически аспект на непрекъснатата емиграция през последните десетилетия.
Ремонтните действия са втората група, която бележи растеж – 5% ще извършат по-големи обновления, а 14% - по-малки усъвършенствания в жилището си. 18% ще се занимават със селскостопанска работа, 7% - със сезонна работа за спомагателни приходи.
Тревожният и мощно отличаващият ни от европейските страни факт е, че под 1% възнамеряват каквито и да било интензивности за повишение на образованието или квалификацията. Обстоятелство, което вещае продължаващи компликации пред бизнеса да намира качествени и добре подготвени фрагменти.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ