Реформаторския блок и Глас Народен направиха законопроект свързан с проблема

Реформаторския блок и ”Глас Народен ” направиха законопроект обвързван с казуса по продажбата на ЧЕЗ. Искат ДАНС да утвърждава основни покупко-продажби за страната. Документът е пратен и до медиите, и до Народното събрание, и до всички парламентарни групи. Основната концепция на текстовете - за всяко прекачване на благосъстоятелност в предприятия, основни за бранша да се желае авансово позволение от ДАНС. Специалната работа, която е на послушание на министър-председателя по закон, ще би трябвало да се произнася за всяко желание за прекачване на акции или дялове от капитала на сдружение, залагането им против заем, цесия и други, когато придобиването на дял дава опция да се постановат решения или да се стопират решения на общото заседание или изпълнителния орган на сдружението. Въпросното позволение ще би трябвало да се желае във всеки случай, когато става дума за дружество, за което важи някое от изискванията:

съществуване на натурален монопол;

нужда от забележителен финансов и управнически ресурс;

софтуерна незаместимост и взаимозависимост на потребителите

екологичен режим и обилни опасности при аварии;

публично и обществено значение;

Кои тъкмо сдружения ще влязат в листата пък ще се реваша с категорично решение на Министерския съвет, в което ще бъдат опоменати документално засегнатите, оферират реформаторите и Глас Народен.

Разписано е по какъв начин ще става настояването и даването на въпросното позволение от ДАНС - претендентът да придобиване на дялове ще би трябвало да изиска от ДАНС разрешението като показа доказателства за желанията и " годността " си съгласно въпросник, направен от ДАНС. Всеки въпросник пък ще се изготвя за всеки съответен случай, излиза наяве от текстовете - и ще се дава за отговор в период от 1 месец след подаване на заявление за промяна на благосъстоятелност или залог на акции или дялове.

Ето цялостните текстове в Закона за енергетиката, препоръчани от Реформаторския блок и Глас Народен, както и претекстовете им за желаната смяна:

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Особен режим за прекачване на дялове от капитала
Чл. 204а, алинея (1). Прехвърлянето на дялове или акции
от капитала на дружество (търговско дружество), или залагане на дялове или акции против заем, цесия или други сходни, което упражнява една или повече действия по член 1 от този закон, става след утвърждение от Държавната организация за национална сигурност (ДАНС) когато в случаите по алинея 2 добитият дял дава опция на неговия притежател да постанова решения или несъгласие на решения на общото заседание на сдружението, или на неговия изпълнителен орган.

(2) Одобрение от ДАНС по алинея 1 се изисква за всяко дружество, чиято активност визира националната сигурност по отношение на някой от следните детайли:
1. съществуване на натурален монопол;
2. нужда от забележителен финансов и управнически ресурс;
3. софтуерна незаместимост и взаимозависимост на потребителите;
4. екологичен режим и обилни опасности при аварии;
5. публично и обществено значение;
6. друго значение посочено в решението по алинея 3.

(3) Предприятията се дефинират поименно с решение на Министерския съвет, в което се дефинира смисъла им за националната сигурност.

(4) Решението по алинея 1 се издава откакто лицето желаещо да придобие финансов дял даде информация, в това число надеждни доказателства по авансово даден му въпросник от ДАНС. Въпросникът се връчва на лицето в период от един месец след документално искане от негова страна до ДАНС, а утвърждението или отхвърли по настояването се дават в границите на три месеца от приемането на отговорите по въпросника.

(5) ДАНС изготвя въпросника по ал 4 след координиране на желаната в него информация и доказателства с Министъра на енергетиката и други министри имащи отношение към детайлите на националната сигурност посочени в решението на Министерския съвет по алинея 3.

(6) Одобрение от ДАНС по горния ред се изисква и за прехвърлянето на част от дружество като цялост от права, отговорности и в действителност връзки по смисъла на Търговския закон, в случай че предприятието (дружеството) попада в листата по алинея 3.

Досегашната Глава ХІV става Глава ХV и надлежно се усилва с единица следващия номер на идващите глави.
МОТИВИ

Законът за енергетиката контролира публичните връзки в една характерна стопанска сфера от която зависят и без която не могат да съществуват всички други икономически действия, както и публичния, политическия и културния живот в страната. В най-голяма степен това се отнася за електро-енергетиката без чието непрестанно действие за броени дни и часове ще се разпаднат стопанския оборот, образованието, опазването на здравето, превоза, известията, средствата за всеобща информация и цялата социална среда. Затова няма подозрение, че от положението на енергетиката и електро-енергетиката зависят всички детайли на цивилизования метод на живот, благосъстоянието на жителите и като цяло националната сигурност.

Гарантирането на националната сигурност, салдото на частните и публичните ползи, цените и положението на предприятията в този бранш се управляват от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР). Нейните пълномощия обаче се разгръщат единствено върху самите предприятия, само че не и върху притежателите на техния дялов капитал. От друга страна ролята на притежателите на капитала е забележителна. От тях зависи освен избора на хората, които директно ръководят предприятията, само че стопанските проекти, реинвестициите на облагата и заделянето на средства за развиването и техническата им поддръжка.

Взимането на некомпетентни и рискови решения от притежателите в преследването на облаги, некомпетентното систематизиране на паричните потоци и на финансовите резултати, могат да доведат до бързо физическо изхабяване на енергийните мрежи и индустриални технологии, висока аварийност и прекъсване на енергоподаването, загуби за стопанската система като цяло и в последна сметка до всеобщи недоволства и политическа дестабилизация. За разлика от останалите икономически сфери, некомпетентните решения на притежателите в енергетиката могат да доведат освен до банкрут на едно дружество, чиято пазарна ниша бързо ще бъде заета от неговите съперници, само че до осуетяване и блокиране на незаместими национални инфраструктурни мрежи, базисни енергийни мощности и запаси които не могат да бъдат обезщетени нито бързо, нито без големи загуби за голям брой други предприятия и вторични икономически рецесии.

Още по-опасни за стопанската система и националната сигурност може да се окажат придобиванията на дялов капитал с решаваща или блокираща квота в ръководството на основни сдружения в енергийния бранш, от лица съзнателно целящи дестабилизация на страната и предизвикателство на огромни рецесии за политически въздействия и непознати стратегически изгоди.

При приватизацията на предприятия от енергетиката в договорите бяха заложени условия за качествата на купувачите в смисъл на характерен опит в организацията и ръководството, финансови благоприятни условия, отговорности да обезпечат вложения, софтуерно обновяване и други неценови (политически) условия. Всичко това купувачите трябваше да обезпечават и поддържат за избран брой години. Днес периодите на множеството неценови условия по тези контракти са изтекли. Собствениците на капитала редица приватизирани енергийни предприятия от основно значение за националната сигурност могат всеки миг да решат да подадат своя дялов капитал на този, който ще им заплати най-висока цена. Те нямат отговорности да пазят публичния интерес и националната ни сигурност при продажбите. Това обвързване е само на страната в лицето на държавното управление.

Действащото законодателство обаче не планува каквато и да е форма на надзор над опциите качествата и качествата на вложителите в която и да е стопанска сфера. Не съществуват и условия за утвърждение на лицата придобиващи решителен дял от капитала на енергийни сдружения с национално значение за стопанската система и сигурността на страната. Така се стигна до случая с покупката на Електроразпределителното сдружение „ ЧЕЗ – България “, снабдяващо с електричество 1.8 млн. български семейства и отчитащо обороти от към 2 милиарда лв. годишно. Обществото е скандализирано от обстоятелството, че мажоритарния дял от капитала на това дружество е трансфериран на компания с 40 пъти по-малък оборот, липса на всевъзможен опит в тази сфера и неразбираемо финансиране. Този образец демонстрира, че е извънредно неотложно да се вкара режим на утвърждение на купувачите на решаващи дялове от капитала в стратегически за страната предприятия от сферата на енергетиката.

Доколкото единствения държавен орган с подобаващ опит, потенциал и пълномощия в страната е Държавната организация за национална сигурност, с сегашния ЗИД на Закона за енергетиката (ЗЕ) предлагаме за избрани предприятия в енергетиката, прехвърлянето на решителен дял от капитала им да става след утвърждение на ДАНС.
Смятаме, че влизането в действие на предлаганите допълнения в ЗЕ няма да имат финансови последици за бизнеса и държавния бюджет.