Редукционизъм - що е то?
Редукционизъмът (лат. Reductio - връщане, побутване напред) е пояснение на комплицирани феномени и предмети от действителността посредством по-достъпни категории.
Редукционизмът е използван в разнообразни области на знанието; той придобива особена известност във философските науки, където холизмът се изтласква с изменчив триумф.
Психологическият редукционизъм е изключването на съществуването на психически модели и свеждането до обяснението на психологичните феномени посредством разпореждания, които доста утежняват достолепията на логиката на психиката като просвета. Във връзка с психическата категория се развиват няколко типа редукционизъм.
Физиологичният редукционизъм разказва психическите качества посредством физиологията - да вземем за пример посредством свързването на нервните центрове.
Социологическата теза за редукционизма се основава на връзките сред индивидите.
Логистичният редукционизъм учи умствените интервенции от позиция на логиката.
Информационният редукционизъм се основава на теорията, че всички психологични феномени в действителност са осведомителни процеси. По отношение на умствената активност редукционизмът е относително известен, защото постоянно обяснението на комплицирани психологични процеси посредством точните науки (например химия) покачва надеждността на тези обосновки.
Редукционизмът е методологична ориентировка, фокусирана върху решаването на казуса за единството на научното знание, учреден на създаването на обединен език, общ за всички научни дисциплини. Същността на редукцията като теоретичен способ е, че с цел да позволи даден проблем, откривателят свежда структурата му до по-опростен вид, наличен за разбор или решение.
Редукционизмът абсолютизира правилото на редукцията - съкращаване на комплицираното към по-простото и по-високото към по-ниското, на по-голямото към по-малкото. Процесът на редукция като методологичен способ за трансформиране на данни, свързани с решаването на избран теоретичен проблем за опростяването му и представянето му благодарение на някакъв по-точен език, е неразделна част от системата от способи на научно знание дружно с идеализацията, абстракцията, моделирането и от други.
Според концепцията за редукционизма комплицираните феномени могат да бъдат изцяло обяснени благодарение на закони, присъщи на по-прости феномени. В механистичните версии на философията и науката от предишното сходно отношение играе значима роля, защото представителите на класическата просвета изхождат от убеждението, че същността на изследваните обекти може да бъде разбрана единствено посредством подчертаване на всички нейни съставни елементи и определяне на точния темперамент на тяхната връзка.
Този метод докара до многократни опити за показване на едно комплицирано събитие като общ брой от по-прости. Този механизъм в европейската философия от осемнадесети и деветнадесети век се дефинира основно от желанието на теоретиците да опишат и обяснят всички характерности на действителността, които са записали, като ги привеждат в сходство със законите на механиката, защото точно нютоновата физика се възприема по това време като стандарт на научното мислене.
