Наистина ли Русия не зачита общите демократични ценности?
Редовното следене на западните медии непрестанно облъчва, че Путин „ от ден дневно ” става все по-нагъл, нахален и нападателен. Този прийом в литературознанието се назовава с галещия ухото мелодичен термин „ хиперболизация ”, означаващ единствено далечна асоциация с надалеч по-скромната реалност.
Всъщност, в случай че не се смята намесата на РФ в Сирия, към този момент 15 година Русия се държи по напълно неизменим метод и то относително добродушно, не се засилва без предизвикателство – още търпи Киев да държи без вода Крим, преференциалният за Москва спор в Украйна продължава все по този начин да тлее по виновност на Киев като се изключи обстоятелството, че съвсем ¼ от коренното съветско население на Донбас към този момент е с съветско поданство и с съветски паспорти.
И въпреки всичко в действителност ли Русия не зачита общоприетите демократични полезности? Отговорът на този непосредствен въпрос изисква на първо време уточняване на някои понятия и чак тогава отново да се стигне до Путин.
За освежаване на паметта: По формулировка „ демокрацията ” е форма на държавно ръководство, при която народовластието произтича и се упражнява от народа директно или посредством определени негови представители. Изключително значимо е, че демокрацията позволява разнообразни тълкования в съществуващото голямото разнообразие на политически системи освен през вековете, само че и в сегашната политическа процедура в света – една е в Обединеното Кралство, друга е в кантоните на Швейцария, трета и четвърта е в Федерална Република Германия и в Унгария на Виктор Орбан. (Ах, този Орбан! – за него още веднъж ще стане дума към края.)
Демократичните полезности са правилата на деяние на страната и жителите, които поддържат обществото и демокрацията като политическа система на ръководство на собствен личен самостоятелен режим, с цел да бъдат постоянни и сполучливи на политическо и обществено равнище.
Още от Античността се счита, че равенството и свободата са най-съществените характерности на демокрацията: Всички жители са равни пред закона и имат еднакъв достъп до властта, а свободата на жителите се обезпечава посредством законово одобрени права. Демократичните системи посредством разделянето на управляващите предотвратяват неравномерното систематизиране на властта и евентуалното нарушение на демократичните правила от обособени институции. И впрочем!
Ако за останалите демократични полезности питаме човек, прочел единствено „ Винету ” и отиващ в Брюксел с преводач, той надали ще се оправи без подсещане. Но Томислав Дончев, един от несъмнено най-интелигентните в досегашния ръководещ екип страната, несъмнено ще изброи и други полезности: политическа и икономическа независимост, право на достъп до информация, политически и личностен плурализъм, съблюдаване правата на индивида, обществена сигурност, приемливост, взаимно почитание... И тези неща Путин в действителност ли ги гази като дребен пясък на плажа?
Според преобладаващи настоящи схващания, процесът на демократизация е нескончаем, включващ основаване на демократични закони (5-10 г.), демократични институции за съблюдаване на законите (примерно 20 г.) и демократични обичаи (3-5 поколения). Следователно цялото настоящо потомство на прехода е обременено и обречено, то носи в себе си идеологически наслоения и предубеждения от борбата по време на Студената война.
Да напомним думите на полския отстъпник Адам Михник отпреди 30 година в София, че „ Ние всички сме копелета на комунизма. ” Някога у нас на първо място страдаше интелигенцията от липса на вътрешна независимост. Останалото беше известно – решени бяха проблемите със опазването на здравето и образованието, с „ обич ” надмогвахме проблемите с демографията, хладилниците ни не бяха празни, карахме коли, правехме вили, разказвахме на ухо вицове за Тодор Живков... Но живеехме в независимост с „ ограничавания ”. Да, в действителност не ни доближаваше вътрешна независимост!
Някакъв аргумент има използвано разбиране на Запад, че политическият режим в Русия може да се окачестви като демократура, съвместяваща чертите на народна власт и тирания, което обезпечава опция за ненаказуемо игнориране или нарушение на ползите на забележителна част от жителите. Почти такава беше обстановката в България при тоталитарния режим (Адам Михник!) и по тази причина преходът към пълноценна народна власт най-малко в мисленето може би още не е приключил.
Ако се огледа и съпостави хомогенността на жителите в Западна Европа и Русия (етнос, вяра, обучение и изключително по манталитет), е видно, че съветското население е толкоз прекомерно разнородно, че въобще не може да бъде подведено под общ знаменател. Е, по какъв начин тогава ще може да се твърди, че целокупна Русия е достигнала до общественост на разбирането за приемане с отворени прегръдки на концепцията за народна власт от западен вид? Демокрацията е като доста мощно лекарство, което се дава „ на час по лъжичка ”, тъй като може да токсини организма.
Все отново какво от това е по този начин или не по този начин в Русия? Някакъв индиректен индикатор е публичният рейтинг на президента Владимир Путин, който при започване на пандемията през март 2020 година спадна до 30%, само че след това още веднъж се възвърне до нормалните над 60%. Путин е потвърдил се политик: На 18 март 2018 година той е определен за четвърти път за президент на Русия с рекордните 76,69% от гласовете. Оглавява рейтинга на Forbes четири пъти от 2013 до 2016 година
Ако въпреки всичко за някого Путин е неприемлива фигура като водач на РФ, той може да издигне различна кандидатура, само че да регистрира, че Борис Елцин (при който стартира разпадането на Русия като страна!) към този момент 14 година не е измежду живите.
Западът твърди, че изборите в Русия не са почтени. Доводът е, че откакто съветските хакери се месят в изборите чак в Съединени американски щати, какво остава да го вършат в самата Русия по поръчка на Путин. То и Тръмп също имаше искания за стотици хиляди откраднати гласове, само че не излезе нищо. А кой различен в България, с изключение на самият Бойко Борисов, знае сигурно дали изборите у нас не са опорочавани?
На Запад подвигаха доста звук по какъв начин съветските спецчасти се справяли с стачкуващите на „ Блатния площад ”. Това продължи даже и измежду вандалските изяви на френските „ жълти жилетки ”. Но откакто американците се разделиха на два лагера и едните щурмуваха Капитолия, тази тематика кой знае за какво към този момент не е настояща. Остана казусът с удушения тъмнокож от полицията, за който всеки спомен е мъчителен. Накрая политическите репресии в Русия ги персонифицираха до Алексей Навални, само че всяка дъвка най-после се плюе и се сменя с нова. Подир две непълни години Навални след използването ще бъде пропуснат, тъй като Западът няма занимание да съживява политически мъртъвци.
Някога Хитлер разчитал, че с нахлуването на Вермахта в Съюз на съветските социалистически републики ще избухнат протести и въстания. Посрещнали го с „ всенародна отечествена война ”, за която към този момент 80 година „ Никто не забыт, ничто не забыто ”. Милионните манифестациите на 9 май в Русия са спонтанни. И шествията на самодейността „ Безсмъртният полк ” в огромните съветски градове.
Западът, и изключително Съединени американски щати, от дълго време не подкачат тематика за пандизчиите в Русия. Причината е елементарна: Америка е измежду водачите по пандизчии на глава от популацията. От една страна техните съдилища са строги и това им прави чест, само че килиите са цялостни най-вече с Жанвалжановци, които нямат положителни юристи. Слабите юристи са отговорни за препълнените американски затвори!
Косвен аршин за обстановката в Русия е, че на нейна територия непрекъснато живеят 12 млн. имигранти, които се усещат там по-добре, в сравнение с в родината си.
На собствен ред от Русия (както и от България) си потеглят или не се завръщат най-вече млади и добре образовани хора с перспективни специалности, както и тези, които са задоволително състоятелни, с цел да стартират нов живот в друга страна. (Гастарбайтерите не влизат в сметката.) С други думи - емигрират и дейни, подготвени за промени хора, без значение от възраст, обучение и приходи. Става въпрос за прагматичното схващане на емиграцията като натурален клапан, посредством който се изпуска вътрешното напрежение без последици за режима. Ако в миналото Москва пускаше свободно да емигрират всички недоволни, дали Съветският съюз нямаше да оцелее като страна?
Същественото в тази ситуация е това, че става дума за хора, които са недоволни от обстановката в Русия. Очевидно днешните съветски управляващи нямат нищо срещу непрекъснатия отлив на сходни хора от страната. Във всеки случай те не подхващат никакви опити да затруднят емиграцията от Русия, въпреки че непрестанно се приказва за идното въвеждане на изходни визи. С България не е ли по този начин? Впрочем, най-многото имигранти в Съединени американски щати имат немски, а не британски корени.
Често с половин уста западните медии подкачат Путин, че стартира олигарсите. Казано тъкмо, Путин ги завари в завещание от Елцин след почналата безредна всеобща приватизация, при която невероятни скъпи индустриални мощности безусловно са подарявани за „ жълти копейки ”. При това след това новите притежатели бързо почнали да хитреят и да укриват налози. В Съединени американски щати обаче това закононарушение е по-значимо от ликвидиране на човек, тъй като се протяга ръка на икономическите основи на страната.
Путин отдели олигарсите от властта, да не му се пречкат в краката, само че като цяло не посегна на собствеността им. И постъпи вярно, като единствено ограничи намесата им в страната и ги направи „ чисти капиталисти ”. За нови вложения и възобновяване на технологиите кой ще даде средства в очакване на още по-големи нови облаги? Законът на Маркс за придадената стойност, че облагата е главен движещ претекст за производството, освен още е годен, само че е и с възходяща мощ. Парите на богатите, плюс интелекта на умните и трудът на служащите движат напредъка на човечеството. Така е и в Русия.
Путин няма никакъв интерес да се опълчва на Западна Европа, тя му е витално нужна като контрагент на РФ в бизнеса за достъп до финансови и софтуерни пазари. Стигат му проблемите с Татарстан, Беларус, Украйна, че и с Ердоган.
![Москва: Обвиненията против Русия по случая с Ryanair са несъответстващи]( "Москва: Обвиненията против Русия по случая с Ryanair са несъответстващи")
Москва: Обвиненията против Русия по случая с Ryanair са несъответстващи
С такава позиция излезе прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков, представен от ТАСС. Повод за реакцията му стана изказването на английския...
И не е ли време Европейски Съюз спре да търси дефекти единствено у другите и да се концентрира на първо място върху своите вътрешни проблеми, а най-кардиналният негов проблем е заложен в личния му произход: Ръководството на Евросъюза живее с упоритостта да направи от него надали не унитарна страна. Няма по какъв начин да стане, най-малко в границите на настоящето потомство! Страните-членки са доста разнообразни и с спорни ползи. Но когато в миналото планът неизбежно се сбъдне, мястото на Русия по право ще бъде там като равнопоставен член, тъй като е европейска страна.
А ето го обещаният бонус с Орбан, в случай че читателският взор въпреки всичко е достигнал до тук: Европейски Съюз има и един местен, само че настоящ изострен проблем, може би съпоставим с рецесията с гръцкия външен дълг, поради който не чак толкоз от дълго време на Атина й демонстрираха „ жълт картон ” от Евросъюза.
До наскоро така наречен „ Вишеградска четворка ” (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) „ разнообразяваше ” делника на управлението на Европейски Съюз с разнообразни ходове и въобще с „ изцепки ”. Естествено водеща беше своенравната Полша и изглеждаше необичайно какво вършат там при нея относително толерантните и консенсусни Чехия и Словакия. Може би служеха за масовка?
Евронюз наскоро заяви, че унгарският министър председател Виктор Орбан обединил силите си с полския си сътрудник Матеуш Моравецки и с италианеца Матео Салвини, с цел да образуват нов десен политически триумвират на европейско равнище. Това обаче е като дърпане опашката на дявола.
Виктор Орбан е един от най-обиграните политици в днешна Европа. За да подсигурява действителната си власт, след както предстоящо сдаде премиерския пост след изборите, той към този момент подчинил множеството медии и даже прокарал избирателен закон, който облагодетелства неговата партия " Фидес ", разяснява " Дойче Веле ".
Много унгарци са изтощени от Орбан, от неговото самовластие и корупционните афери към фамилията, приятелите и партийните сподвижници на премиера. Проучванията сочат, че обединената съпротива има съществени шансове да смъкна партията на Орбан от власт в идващите избори.
![Нови три следствия се водят против Навални]( "Нови три следствия се водят против Навални")
Нови три следствия се водят против Навални
Излежаващият присъда критик на Кремъл Алексей Навални съобщи във вторник, че следователи са му споделили, че против него са стартирани три н...
Орбан и Моравецки оглавяват десни държавни управления, чиито законодателства постоянно са подложени на критика от Еврокомисията и от Европейския парламент за техния антилиберален и властнически курс. Европейска комисия даже сезира Полша пред Съда на Европейски Съюз, с цел да отбрани независимостта на полските съдии.
Отношенията на " Фидес " с ЕНП обаче се изостриха най-много поради позицията на Орбан по въпроси като господство на закона, независимост на медиите и правата на индивида, които се смятат за противоречащи на по този начин наречените европейски полезности. Напрежението докара ЕНП до премахване на " Фидес " като неин член още през март 2019 година Орбан не е ли една подобаваща подмяна на безконечната цел Путин? Не става, Съединени американски щати няма да разрешат!
Само този нов десен алианс като пример на народна власт липсваше на Европейска комисия в комплицираната епидемиологична конюнктура. Но Европейска комисия ще продължи заедно да приглася на Съединени американски щати в заклеймяването на съветския деспот Путин, ще поддържа прекъсването на газопровода до Германия СП-2 и ще упорства за освобождение на Алексей Навални. Васалитетът опира на първо място до насадения още в детството нрав.
За край е приготвено известието на The Guardian, че Съединени американски щати са най-сериозната опасност за международната народна власт (US seen as bigger threat to democracy than Russia or China, global poll finds). През последната година това мнение в света се е удвоило, сочат резултати от проучване на Фондация „ Алианс за народна власт ” в 53 страни ”, като 44% от интервюираните са уверени, че точно Америка, а не Русия и Китай, са опасност за постоянния свят. А ръководител на Фондацията не е какъв да е, а някогашният общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.
Впрочем английското издание не прави солова обява: Le Monde да вземем за пример е безапелационен, че „ Съединени американски щати се връщат към ролята на „ стражар на Европа “ (Washington renoue avec son rôle de “gendarme de l`Europe). Само че по сходство на „ демократура ” не може да се образува обща дума от „ стражар ” и „ народна власт ”. Не става! Проблемът обаче май е на Америка.
Автор: Ганчо Каменарски
Всъщност, в случай че не се смята намесата на РФ в Сирия, към този момент 15 година Русия се държи по напълно неизменим метод и то относително добродушно, не се засилва без предизвикателство – още търпи Киев да държи без вода Крим, преференциалният за Москва спор в Украйна продължава все по този начин да тлее по виновност на Киев като се изключи обстоятелството, че съвсем ¼ от коренното съветско население на Донбас към този момент е с съветско поданство и с съветски паспорти.
И въпреки всичко в действителност ли Русия не зачита общоприетите демократични полезности? Отговорът на този непосредствен въпрос изисква на първо време уточняване на някои понятия и чак тогава отново да се стигне до Путин.
За освежаване на паметта: По формулировка „ демокрацията ” е форма на държавно ръководство, при която народовластието произтича и се упражнява от народа директно или посредством определени негови представители. Изключително значимо е, че демокрацията позволява разнообразни тълкования в съществуващото голямото разнообразие на политически системи освен през вековете, само че и в сегашната политическа процедура в света – една е в Обединеното Кралство, друга е в кантоните на Швейцария, трета и четвърта е в Федерална Република Германия и в Унгария на Виктор Орбан. (Ах, този Орбан! – за него още веднъж ще стане дума към края.)
Демократичните полезности са правилата на деяние на страната и жителите, които поддържат обществото и демокрацията като политическа система на ръководство на собствен личен самостоятелен режим, с цел да бъдат постоянни и сполучливи на политическо и обществено равнище.
Още от Античността се счита, че равенството и свободата са най-съществените характерности на демокрацията: Всички жители са равни пред закона и имат еднакъв достъп до властта, а свободата на жителите се обезпечава посредством законово одобрени права. Демократичните системи посредством разделянето на управляващите предотвратяват неравномерното систематизиране на властта и евентуалното нарушение на демократичните правила от обособени институции. И впрочем!
Ако за останалите демократични полезности питаме човек, прочел единствено „ Винету ” и отиващ в Брюксел с преводач, той надали ще се оправи без подсещане. Но Томислав Дончев, един от несъмнено най-интелигентните в досегашния ръководещ екип страната, несъмнено ще изброи и други полезности: политическа и икономическа независимост, право на достъп до информация, политически и личностен плурализъм, съблюдаване правата на индивида, обществена сигурност, приемливост, взаимно почитание... И тези неща Путин в действителност ли ги гази като дребен пясък на плажа?
Според преобладаващи настоящи схващания, процесът на демократизация е нескончаем, включващ основаване на демократични закони (5-10 г.), демократични институции за съблюдаване на законите (примерно 20 г.) и демократични обичаи (3-5 поколения). Следователно цялото настоящо потомство на прехода е обременено и обречено, то носи в себе си идеологически наслоения и предубеждения от борбата по време на Студената война.
Да напомним думите на полския отстъпник Адам Михник отпреди 30 година в София, че „ Ние всички сме копелета на комунизма. ” Някога у нас на първо място страдаше интелигенцията от липса на вътрешна независимост. Останалото беше известно – решени бяха проблемите със опазването на здравето и образованието, с „ обич ” надмогвахме проблемите с демографията, хладилниците ни не бяха празни, карахме коли, правехме вили, разказвахме на ухо вицове за Тодор Живков... Но живеехме в независимост с „ ограничавания ”. Да, в действителност не ни доближаваше вътрешна независимост!
Някакъв аргумент има използвано разбиране на Запад, че политическият режим в Русия може да се окачестви като демократура, съвместяваща чертите на народна власт и тирания, което обезпечава опция за ненаказуемо игнориране или нарушение на ползите на забележителна част от жителите. Почти такава беше обстановката в България при тоталитарния режим (Адам Михник!) и по тази причина преходът към пълноценна народна власт най-малко в мисленето може би още не е приключил.
Ако се огледа и съпостави хомогенността на жителите в Западна Европа и Русия (етнос, вяра, обучение и изключително по манталитет), е видно, че съветското население е толкоз прекомерно разнородно, че въобще не може да бъде подведено под общ знаменател. Е, по какъв начин тогава ще може да се твърди, че целокупна Русия е достигнала до общественост на разбирането за приемане с отворени прегръдки на концепцията за народна власт от западен вид? Демокрацията е като доста мощно лекарство, което се дава „ на час по лъжичка ”, тъй като може да токсини организма.
Все отново какво от това е по този начин или не по този начин в Русия? Някакъв индиректен индикатор е публичният рейтинг на президента Владимир Путин, който при започване на пандемията през март 2020 година спадна до 30%, само че след това още веднъж се възвърне до нормалните над 60%. Путин е потвърдил се политик: На 18 март 2018 година той е определен за четвърти път за президент на Русия с рекордните 76,69% от гласовете. Оглавява рейтинга на Forbes четири пъти от 2013 до 2016 година
Ако въпреки всичко за някого Путин е неприемлива фигура като водач на РФ, той може да издигне различна кандидатура, само че да регистрира, че Борис Елцин (при който стартира разпадането на Русия като страна!) към този момент 14 година не е измежду живите.
Западът твърди, че изборите в Русия не са почтени. Доводът е, че откакто съветските хакери се месят в изборите чак в Съединени американски щати, какво остава да го вършат в самата Русия по поръчка на Путин. То и Тръмп също имаше искания за стотици хиляди откраднати гласове, само че не излезе нищо. А кой различен в България, с изключение на самият Бойко Борисов, знае сигурно дали изборите у нас не са опорочавани?
На Запад подвигаха доста звук по какъв начин съветските спецчасти се справяли с стачкуващите на „ Блатния площад ”. Това продължи даже и измежду вандалските изяви на френските „ жълти жилетки ”. Но откакто американците се разделиха на два лагера и едните щурмуваха Капитолия, тази тематика кой знае за какво към този момент не е настояща. Остана казусът с удушения тъмнокож от полицията, за който всеки спомен е мъчителен. Накрая политическите репресии в Русия ги персонифицираха до Алексей Навални, само че всяка дъвка най-после се плюе и се сменя с нова. Подир две непълни години Навални след използването ще бъде пропуснат, тъй като Западът няма занимание да съживява политически мъртъвци.
Някога Хитлер разчитал, че с нахлуването на Вермахта в Съюз на съветските социалистически републики ще избухнат протести и въстания. Посрещнали го с „ всенародна отечествена война ”, за която към този момент 80 година „ Никто не забыт, ничто не забыто ”. Милионните манифестациите на 9 май в Русия са спонтанни. И шествията на самодейността „ Безсмъртният полк ” в огромните съветски градове.
Западът, и изключително Съединени американски щати, от дълго време не подкачат тематика за пандизчиите в Русия. Причината е елементарна: Америка е измежду водачите по пандизчии на глава от популацията. От една страна техните съдилища са строги и това им прави чест, само че килиите са цялостни най-вече с Жанвалжановци, които нямат положителни юристи. Слабите юристи са отговорни за препълнените американски затвори!
Косвен аршин за обстановката в Русия е, че на нейна територия непрекъснато живеят 12 млн. имигранти, които се усещат там по-добре, в сравнение с в родината си.
На собствен ред от Русия (както и от България) си потеглят или не се завръщат най-вече млади и добре образовани хора с перспективни специалности, както и тези, които са задоволително състоятелни, с цел да стартират нов живот в друга страна. (Гастарбайтерите не влизат в сметката.) С други думи - емигрират и дейни, подготвени за промени хора, без значение от възраст, обучение и приходи. Става въпрос за прагматичното схващане на емиграцията като натурален клапан, посредством който се изпуска вътрешното напрежение без последици за режима. Ако в миналото Москва пускаше свободно да емигрират всички недоволни, дали Съветският съюз нямаше да оцелее като страна?
Същественото в тази ситуация е това, че става дума за хора, които са недоволни от обстановката в Русия. Очевидно днешните съветски управляващи нямат нищо срещу непрекъснатия отлив на сходни хора от страната. Във всеки случай те не подхващат никакви опити да затруднят емиграцията от Русия, въпреки че непрестанно се приказва за идното въвеждане на изходни визи. С България не е ли по този начин? Впрочем, най-многото имигранти в Съединени американски щати имат немски, а не британски корени.
Често с половин уста западните медии подкачат Путин, че стартира олигарсите. Казано тъкмо, Путин ги завари в завещание от Елцин след почналата безредна всеобща приватизация, при която невероятни скъпи индустриални мощности безусловно са подарявани за „ жълти копейки ”. При това след това новите притежатели бързо почнали да хитреят и да укриват налози. В Съединени американски щати обаче това закононарушение е по-значимо от ликвидиране на човек, тъй като се протяга ръка на икономическите основи на страната.
Путин отдели олигарсите от властта, да не му се пречкат в краката, само че като цяло не посегна на собствеността им. И постъпи вярно, като единствено ограничи намесата им в страната и ги направи „ чисти капиталисти ”. За нови вложения и възобновяване на технологиите кой ще даде средства в очакване на още по-големи нови облаги? Законът на Маркс за придадената стойност, че облагата е главен движещ претекст за производството, освен още е годен, само че е и с възходяща мощ. Парите на богатите, плюс интелекта на умните и трудът на служащите движат напредъка на човечеството. Така е и в Русия.
Путин няма никакъв интерес да се опълчва на Западна Европа, тя му е витално нужна като контрагент на РФ в бизнеса за достъп до финансови и софтуерни пазари. Стигат му проблемите с Татарстан, Беларус, Украйна, че и с Ердоган.
С такава позиция излезе прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков, представен от ТАСС. Повод за реакцията му стана изказването на английския...
И не е ли време Европейски Съюз спре да търси дефекти единствено у другите и да се концентрира на първо място върху своите вътрешни проблеми, а най-кардиналният негов проблем е заложен в личния му произход: Ръководството на Евросъюза живее с упоритостта да направи от него надали не унитарна страна. Няма по какъв начин да стане, най-малко в границите на настоящето потомство! Страните-членки са доста разнообразни и с спорни ползи. Но когато в миналото планът неизбежно се сбъдне, мястото на Русия по право ще бъде там като равнопоставен член, тъй като е европейска страна.
А ето го обещаният бонус с Орбан, в случай че читателският взор въпреки всичко е достигнал до тук: Европейски Съюз има и един местен, само че настоящ изострен проблем, може би съпоставим с рецесията с гръцкия външен дълг, поради който не чак толкоз от дълго време на Атина й демонстрираха „ жълт картон ” от Евросъюза.
До наскоро така наречен „ Вишеградска четворка ” (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) „ разнообразяваше ” делника на управлението на Европейски Съюз с разнообразни ходове и въобще с „ изцепки ”. Естествено водеща беше своенравната Полша и изглеждаше необичайно какво вършат там при нея относително толерантните и консенсусни Чехия и Словакия. Може би служеха за масовка?
Евронюз наскоро заяви, че унгарският министър председател Виктор Орбан обединил силите си с полския си сътрудник Матеуш Моравецки и с италианеца Матео Салвини, с цел да образуват нов десен политически триумвират на европейско равнище. Това обаче е като дърпане опашката на дявола.
Виктор Орбан е един от най-обиграните политици в днешна Европа. За да подсигурява действителната си власт, след както предстоящо сдаде премиерския пост след изборите, той към този момент подчинил множеството медии и даже прокарал избирателен закон, който облагодетелства неговата партия " Фидес ", разяснява " Дойче Веле ".
Много унгарци са изтощени от Орбан, от неговото самовластие и корупционните афери към фамилията, приятелите и партийните сподвижници на премиера. Проучванията сочат, че обединената съпротива има съществени шансове да смъкна партията на Орбан от власт в идващите избори.
Излежаващият присъда критик на Кремъл Алексей Навални съобщи във вторник, че следователи са му споделили, че против него са стартирани три н...
Орбан и Моравецки оглавяват десни държавни управления, чиито законодателства постоянно са подложени на критика от Еврокомисията и от Европейския парламент за техния антилиберален и властнически курс. Европейска комисия даже сезира Полша пред Съда на Европейски Съюз, с цел да отбрани независимостта на полските съдии.
Отношенията на " Фидес " с ЕНП обаче се изостриха най-много поради позицията на Орбан по въпроси като господство на закона, независимост на медиите и правата на индивида, които се смятат за противоречащи на по този начин наречените европейски полезности. Напрежението докара ЕНП до премахване на " Фидес " като неин член още през март 2019 година Орбан не е ли една подобаваща подмяна на безконечната цел Путин? Не става, Съединени американски щати няма да разрешат!
Само този нов десен алианс като пример на народна власт липсваше на Европейска комисия в комплицираната епидемиологична конюнктура. Но Европейска комисия ще продължи заедно да приглася на Съединени американски щати в заклеймяването на съветския деспот Путин, ще поддържа прекъсването на газопровода до Германия СП-2 и ще упорства за освобождение на Алексей Навални. Васалитетът опира на първо място до насадения още в детството нрав.
За край е приготвено известието на The Guardian, че Съединени американски щати са най-сериозната опасност за международната народна власт (US seen as bigger threat to democracy than Russia or China, global poll finds). През последната година това мнение в света се е удвоило, сочат резултати от проучване на Фондация „ Алианс за народна власт ” в 53 страни ”, като 44% от интервюираните са уверени, че точно Америка, а не Русия и Китай, са опасност за постоянния свят. А ръководител на Фондацията не е какъв да е, а някогашният общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.
Впрочем английското издание не прави солова обява: Le Monde да вземем за пример е безапелационен, че „ Съединени американски щати се връщат към ролята на „ стражар на Европа “ (Washington renoue avec son rôle de “gendarme de l`Europe). Само че по сходство на „ демократура ” не може да се образува обща дума от „ стражар ” и „ народна власт ”. Не става! Проблемът обаче май е на Америка.
Автор: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ