Руската православна църква като оръжие за влияние на Путин
Редовете, които следва да прочетете, са оповестени в списанието " The New American ". Те са дело на българската журналистка Татяна Кристи и касаят значимия въпрос - превръщането на вярата и религията в оръжие за налагане на политически възгледи посредством хибридна война. Actualno.com превежда и препечатва материала с известни съкращения - оригиналът е наличен ТУК!
От Средновековието до Болшевишката гражданска война, Руската православна черква (РПЦ) е служила на съветските царе, играейки дейна роля в ръководството на Русия. Днес обстановката е малко по-различна, въпреки че Русия е световна страна по конституция.
Руската православна черква беше възродена, откакто беше унищожена от комунистическия режим. Сега религията още веднъж има място и след рухването на комунизма в цяла Европа през 1989 година беше оправдана. Религиозната религия още веднъж стартира да има значение и на религиозните институции беше дадена значима роля в посттоталитарните общества.
В Русия, обаче, възраждането на религиозните свободи стана с наследството на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). След 1917 година, цялата Руска черква е брутално репресирана и потискана. Тя е обрисувана като зло – знак на капитализма, империализма и " опиат за хората ". Църквата като институция е съвсем заличена от болшевиките. Но те е трябвало да водят прекалено много борби и не са могли да се съсредоточат напълно върху църквата и почитателите ѝ. Освен това са осъзнавали, че хората не могат да станат върли атеисти за една нощ – трябвало е да минат генерации, с цел да се отстраняват религиозните вярвания и вярата сама по себе си. Затова и болшевиките предложили на РПЦ избор – да сътрудничи на режима в подмяна на оцеляването ѝ, въпреки публично църквата да не била приета от същия този режим. И по този начин комунистите употребявали църквата като инструмент за шпионаж и доносничество в арсенала на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). " След като три-четвърти от свещениците и монасите в Русия са били избити в революцията, на църквата не ѝ трябвало доста време да бъде уверена да служи на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – тъй като е нямало опция ", разяснява някогашният полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Олег Гордиевски. А съгласно някогашния старши редактор на Reader`s Digest Джон Барон до 1939 година РПЦ е безусловно изчезнала в границите на Съюз на съветските социалистически републики.
Сталин, обаче, осъзнал, че тя може да помогне да бъдат вдигнати хората в отбрана на Матушка Русия по време на Втората международна война. На 4 септември, 1943 година, диктаторът се срещнал с трима от ръководителите на РПЦ и сключил с тях договорка. Сделката била елементарна – РПЦ ще оцелее в подмяна на безусловната ѝ поддръжка за режима. По думите на Барон, с цел да управлява осъществяването на сделката, Сталин основал специфични звена – Съветът за делата на РПЦ и Съветът за делата на религиозните секти. През 1966 година тези звена били реорганизирани и сложени под управлението на Г.Г. Карпов, който бил военачалник в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (предшественика на КГБ). " От тогава препоръките са доминирани от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – в случай че страната желае църквата да направи нещо, то препоръките покорно се подчиняват ", безапелационен е Барон, който е и някогашен шпионин към Военноморски сили на Съединени американски щати.
За над 70 години РПЦ остава в хватката на комунистите, като свещениците получават чинове и в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), изключително по-високопоставените. Такива свещеници постоянно били пращани на задачи зад граница – под прикритието на религиозни визити, а в действителност " дядо поп " работил като руски " Джеймс Бонд ". Неизменна част от отговорностите било да се пропагандира " гнилото въздействие на Запада " и да се громят критиците на руския режим.
През 1992 година, с отварянето на някои от архивите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), излиза наяве, че на практика целият съветски диоцез е бил зависещ на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Благодарение на тези архиви, става обществено ясно, че сегашният съветски патриарх Кирил (бел. ред. - светските имена на патриарх Кирил са Владимир Михайлович Гундяев), е бил сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с генералски чин и действен псевдоним " Михайлов ". Предишният партиарх – починалият Алексей, също бил сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) според информацията в тези архиви. И въпреки да няма публични досиета в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за работата на ортодоксалния клир, по номера на съответния сътрудник елементарно се стига до същинското му име, биографични елементи и пътувания в чужбина под действен псевдоним. В книгата си " Държава в страната: Хватката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – минало, настояще и бъдеще ", съветският проверяващ публицист Евгения Албац цитира Константин Харчев, някогашен ръководител на Съвета по религиозните въпроси на Съюз на съветските социалистически републики: " Нито един претендент за духовник или по-висок църковен ранг, изключително член на Светия синод, не е станал подобен без разрешение от Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ".
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) бива разграничено и преименувано – на ФСБ, т.е. вътрешните служби за сигурност на Русия и на СВР т.е. външното разузнаване. А водачите на днешната РПЦ са хора, обучавани и основани от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Като институция, Руската православна черква в никакъв случай не е имала опцията да се реформира и да служи на хората, а не на властта. Това е доста комфортно за властнически водачи като Владимир Путин, който вижда църквата като още един инструмент на режима.
Всъщност, откогато Путин е на власт в Русия, църквата е интегрирана доста повече в ръководството, в сравнение с по времето на Съюз на съветските социалистически републики. За да си сътвори имидж на " същински демократ ", Путин трансформира РПЦ в мощен агитационен инструмент, с цел да " популяризира " величието на Русия и да оправдае териториалните ѝ искания за уголемение, както и да пропагандира против " гнилото въздействие на Запада ". РПЦ е употребена да популяризира и пропагандира за съветската позиция след непознати дипломатически кръгове, като извива ръце по въпроси, които касаят Русия. Путин постоянно употребява патриарх Кирил като инструмент за отбрана на въздействие зад граница. Пример е тазгодишната аудиенция на съветския патриарх в България, където Гундяев беше намерено нахален пред българския президент Румен Радев и упрекна България, че не е задоволително признателна на Русия за Освобождението си от турско иго. Избухването на патриарха пристигна след обичайната възпоменателна гала (бел. ред. - пред Народното събрание), където се почитат всички паднали герои за българската независимост. Без изненада, Русия не беше изключително благосклонна към изразената признателност за починалите украинци. Това демонстрира по какъв начин режимът на Путин е подготвен да се върне епохи обратно, с цел да откри учредения да наложи предимство, без значение от сегашната обстановка.
Да си набожен в модерна Русия е неизменима част от това да подкрепяш режима. И откакто е било ясно, че няма по какъв начин руснаците за една нощ да станат атеисти през 1917 година, през 1989 година стана друго знамение – политици и новобогаташи, всички свързани с комунистическата номенклатура, станаха религиозни с едно тракване на пръсти. Това бяха същите хора, които проповядваха атеизма, които репресираха вярващите и които забраняваха на младите да вървят на църковни служби. Преди 1989 година беше невероятно в Русия да имаш същински живот и да си набожен. След рухването на Берлинската стена всичко се обърна на 180 градуса – от същите хора, които заклеймяваха вярата. Те схванаха, че религията им би трябвало, с цел да легитимират силата им в подтекста на новите " демократични полезности ".
" Абсолютно неуместно е даже да предполагаш, че тези хора имат нещо общо с религията. Тези хора не са чели Библията, не са посещавали църковна работа, не знаят кои са християнските празници отвън Коледа и Великден. Дори не знаят по какъв начин да се прекръстят вярно – допират първо лявото си рамо, а не дясното ", безапелационна е Ирина Иванова, съветски историк и теолог, която живее в Съединени американски щати. Дори Путин неотдавна се прекръсти отляво-надясно – по време на фотосесия полугол до кръста, до момента в който приема причестяване в ледена вода.
Точно това държание отврати доста хора от църквата. За доста руснаци тя в никакъв случай не стана същинско духовно леговище. Тя е считана повече за бизнес корпорация, слепена с държавното управление, която служи на хората с власт.
Статистическите данни сочат, че откогато Путин взе властта в Русия, процентът на хората, които се смятат за религиозни, е скочил фрапантно. Изследване на мозъчния концерн Pew Research демонстрира, че единствено 38% от руснаците са казвали, че имат вяра в Бог през 1991 година. През 2017 година процентът към този момент е 71 на 100 – и то във връзка с православието. Доста обаче спекулират, че това е единствено поза – поради властта. В поддръжка на това изказване, Руският център за обществена позиция (независим център, с чиито изводи РПЦ не е съгласна) твърди, че не повече от 5% от руснаците вървят постоянно на черква.
В модерна Русия свещениците се радват на огромно медийно внимание и постоянно играят роля в политическия живот. В обществените мрежи има доста видеа със свещеници, които заплашват Запада и Съединени американски щати съответно – с война и заличаване. Наскоро в YouTube се появи видео, в което съветски публични военни упражняват свещеници. В клипа свещениците стрелят даже с противотанкови снаряди. В началото на клипа инструкторите споделят: " Днес ще се научим да използваме... ", което подсказва, че това е публична политика, освен показност.
ПУБЛИКАЦИЯ В NEWS.RU ЗА ВОЕННОТО ОБУЧЕНИЕ НА СВЕЩЕНИЦИ ОТ 2018 ГОДИНА
За Русия изключително значими са православните нации в Източна Европа – Украйна, Румъния, Сърбия, Македония, България, Беларус, тъй като тези нации и страните им са част от съветската сфера на въздействие от времето на Съюз на съветските социалистически републики. Украйна и Балканите са цел на РПЦ що се отнася до разпространяването на съветската политика под предлог " братска обич " и " общо славянско и религиозно завещание ". В Сърбия, РПЦ се концентрира върху издигането в фетиш на сръбския шовинизъм, визирайки НАТО като " разрушител на православните устои ". Друг прийом е " разделяй и владей " - с тласкане на напрежение – етническо и религиозно, що се отнася до от дълго време тлеещи противоборства, да вземем за пример сред албанци и македонци, сърби и албанци и така нататък В скорошната си аудиенция в Македония, Путин предумишлено съобщи, че кирилицата е пристигнала от Македония, въпреки исторически да е потвърдено, че идва от България. Това може да наподобява като незначителен въпрос за външни хора, само че не и за Балканите. Русия желае да резервира тези райони в своята сфера на въздействие и играе с картата на Православието.
Специално България е страната-членка на Европейски Съюз с най-силно проруско лоби, следено непосредствено от Москва посредством бизнес връзки, спонсорирани политически партии и медии и посредством похватите на изнудване. Когато патриарх Кирил пристигна в България за честването на 3 март, той подреди на българското държавно управление (чрез съветските служби за сигурност) да следи и тормози жители, които пишат във Фейсбук срещу визитата. Особено унизени бяха български свещеници, които не са съгласни с гледната точка на РПЦ и пропагандата ѝ.
Други емисари на Путин са мотористите от " Нощните вълци ". Те потеглят на поход в Европа всяка година, под предлог, че честват " славянската просвета, история, вяра и успеха над Нацистка Германия ". Всъщност, " Нощните вълци " не са нищо повече от раздърпана, шумна злина, облечена в черни облекла, украсени с кръстове и религиозни знаци, развяващи съветски флагове. Затова и някои европейски страни им отхвърлят достъп, само че други, които са по-уязвими по отношение на Русия се помиряват с тях всяка година.
Друг забавен факт за патриарх Кирил е, че въпреки да приканва съветската нация да живее непретенциозно, той самият не е образец за набожен канон. Кирил води разблуден живот на милиардер, има вили, покои, скъпи яхти и коли. Има и дългогодишна любовница – жена, за която не се е оженил. Този някогашен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ревниво следва каноните на виталния стандарт на най-богатите аристократи и не прави опит да го крие. Наскоро имаше скандал по отношение на това, че патриархът носеше часовник марка Breguet за 30 000 $. Тези швейцарски часовници са знаци на европейската аристокрация – носен е от Мария-Антоанета, император Александър I. Патриархът отхвърли да е знаел цената му и сподели, че му бил подарък, само че историята се трансформира в част от интернационалния информативен поток. Кирил Гундяев е прочут и с прозвището си " Краля на тютюна " - той заработва първите си няколко милиона през 90-те години на XX век с контрабанден импорт на тютюн от Швейцария. През 1997 година става милиардер – тогава, когато се включва в бизнеса с експорт на нефт. Изглежда той е всесилен предприемач в Русия, само че това нямаше да е допустимо без политическа защита. Официално патриархът не има доста – единствено апартамент в Москва, само че всяка информация за църковните каузи в Русия е класифицирана. Липсата на бистрота прави мъчно установяването какво в действителност има Гундяев като положение.
Руската черква оказва въздействие и в Съединени американски щати, само че един от методите, по който го прави, рядко се загатва. Бившият сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - генерал-лейтенант Константин Преображенски предизвестява за това от над 10 години със специфичен пост в своя блог: " На 17 май, 2017 година, Русия завоюва историческа победа над Съединени американски щати. Русия отвори своя черква на американска земя, която назовава Руска православна черква отвън Русия (РПЦР). РПЦР призна РПЦ за църква-майка, само че в Русия църквата и страната са разграничени единствено на хартия. Московската партиаршия постоянно е била следена от съветската неоКГБ власт и постоянно е била пионка на съветските служби. Макар част от РПЦР да отхвърля да попадне под властта на Москва, хиляди американци от съветски генезис попиват духа на преданост към съветския авторитаризъм, който става все по-враждебен към Съединени американски щати ден след ден. Подкрепяни от съветския режим свещеници заменят локалните свещеници. Църквите им стават фронтове за съветските държавни ползи, без значение по какъв начин ще се развият връзките сред Съединени американски щати и Русия ".
Автор: Татяна Кристи
От Средновековието до Болшевишката гражданска война, Руската православна черква (РПЦ) е служила на съветските царе, играейки дейна роля в ръководството на Русия. Днес обстановката е малко по-различна, въпреки че Русия е световна страна по конституция.
Руската православна черква беше възродена, откакто беше унищожена от комунистическия режим. Сега религията още веднъж има място и след рухването на комунизма в цяла Европа през 1989 година беше оправдана. Религиозната религия още веднъж стартира да има значение и на религиозните институции беше дадена значима роля в посттоталитарните общества.
В Русия, обаче, възраждането на религиозните свободи стана с наследството на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). След 1917 година, цялата Руска черква е брутално репресирана и потискана. Тя е обрисувана като зло – знак на капитализма, империализма и " опиат за хората ". Църквата като институция е съвсем заличена от болшевиките. Но те е трябвало да водят прекалено много борби и не са могли да се съсредоточат напълно върху църквата и почитателите ѝ. Освен това са осъзнавали, че хората не могат да станат върли атеисти за една нощ – трябвало е да минат генерации, с цел да се отстраняват религиозните вярвания и вярата сама по себе си. Затова и болшевиките предложили на РПЦ избор – да сътрудничи на режима в подмяна на оцеляването ѝ, въпреки публично църквата да не била приета от същия този режим. И по този начин комунистите употребявали църквата като инструмент за шпионаж и доносничество в арсенала на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). " След като три-четвърти от свещениците и монасите в Русия са били избити в революцията, на църквата не ѝ трябвало доста време да бъде уверена да служи на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – тъй като е нямало опция ", разяснява някогашният полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Олег Гордиевски. А съгласно някогашния старши редактор на Reader`s Digest Джон Барон до 1939 година РПЦ е безусловно изчезнала в границите на Съюз на съветските социалистически републики.
Сталин, обаче, осъзнал, че тя може да помогне да бъдат вдигнати хората в отбрана на Матушка Русия по време на Втората международна война. На 4 септември, 1943 година, диктаторът се срещнал с трима от ръководителите на РПЦ и сключил с тях договорка. Сделката била елементарна – РПЦ ще оцелее в подмяна на безусловната ѝ поддръжка за режима. По думите на Барон, с цел да управлява осъществяването на сделката, Сталин основал специфични звена – Съветът за делата на РПЦ и Съветът за делата на религиозните секти. През 1966 година тези звена били реорганизирани и сложени под управлението на Г.Г. Карпов, който бил военачалник в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (предшественика на КГБ). " От тогава препоръките са доминирани от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – в случай че страната желае църквата да направи нещо, то препоръките покорно се подчиняват ", безапелационен е Барон, който е и някогашен шпионин към Военноморски сили на Съединени американски щати.
За над 70 години РПЦ остава в хватката на комунистите, като свещениците получават чинове и в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), изключително по-високопоставените. Такива свещеници постоянно били пращани на задачи зад граница – под прикритието на религиозни визити, а в действителност " дядо поп " работил като руски " Джеймс Бонд ". Неизменна част от отговорностите било да се пропагандира " гнилото въздействие на Запада " и да се громят критиците на руския режим.
През 1992 година, с отварянето на някои от архивите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), излиза наяве, че на практика целият съветски диоцез е бил зависещ на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Благодарение на тези архиви, става обществено ясно, че сегашният съветски патриарх Кирил (бел. ред. - светските имена на патриарх Кирил са Владимир Михайлович Гундяев), е бил сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с генералски чин и действен псевдоним " Михайлов ". Предишният партиарх – починалият Алексей, също бил сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) според информацията в тези архиви. И въпреки да няма публични досиета в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за работата на ортодоксалния клир, по номера на съответния сътрудник елементарно се стига до същинското му име, биографични елементи и пътувания в чужбина под действен псевдоним. В книгата си " Държава в страната: Хватката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – минало, настояще и бъдеще ", съветският проверяващ публицист Евгения Албац цитира Константин Харчев, някогашен ръководител на Съвета по религиозните въпроси на Съюз на съветските социалистически републики: " Нито един претендент за духовник или по-висок църковен ранг, изключително член на Светия синод, не е станал подобен без разрешение от Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ".
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) бива разграничено и преименувано – на ФСБ, т.е. вътрешните служби за сигурност на Русия и на СВР т.е. външното разузнаване. А водачите на днешната РПЦ са хора, обучавани и основани от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Като институция, Руската православна черква в никакъв случай не е имала опцията да се реформира и да служи на хората, а не на властта. Това е доста комфортно за властнически водачи като Владимир Путин, който вижда църквата като още един инструмент на режима.
Всъщност, откогато Путин е на власт в Русия, църквата е интегрирана доста повече в ръководството, в сравнение с по времето на Съюз на съветските социалистически републики. За да си сътвори имидж на " същински демократ ", Путин трансформира РПЦ в мощен агитационен инструмент, с цел да " популяризира " величието на Русия и да оправдае териториалните ѝ искания за уголемение, както и да пропагандира против " гнилото въздействие на Запада ". РПЦ е употребена да популяризира и пропагандира за съветската позиция след непознати дипломатически кръгове, като извива ръце по въпроси, които касаят Русия. Путин постоянно употребява патриарх Кирил като инструмент за отбрана на въздействие зад граница. Пример е тазгодишната аудиенция на съветския патриарх в България, където Гундяев беше намерено нахален пред българския президент Румен Радев и упрекна България, че не е задоволително признателна на Русия за Освобождението си от турско иго. Избухването на патриарха пристигна след обичайната възпоменателна гала (бел. ред. - пред Народното събрание), където се почитат всички паднали герои за българската независимост. Без изненада, Русия не беше изключително благосклонна към изразената признателност за починалите украинци. Това демонстрира по какъв начин режимът на Путин е подготвен да се върне епохи обратно, с цел да откри учредения да наложи предимство, без значение от сегашната обстановка.
Да си набожен в модерна Русия е неизменима част от това да подкрепяш режима. И откакто е било ясно, че няма по какъв начин руснаците за една нощ да станат атеисти през 1917 година, през 1989 година стана друго знамение – политици и новобогаташи, всички свързани с комунистическата номенклатура, станаха религиозни с едно тракване на пръсти. Това бяха същите хора, които проповядваха атеизма, които репресираха вярващите и които забраняваха на младите да вървят на църковни служби. Преди 1989 година беше невероятно в Русия да имаш същински живот и да си набожен. След рухването на Берлинската стена всичко се обърна на 180 градуса – от същите хора, които заклеймяваха вярата. Те схванаха, че религията им би трябвало, с цел да легитимират силата им в подтекста на новите " демократични полезности ".
" Абсолютно неуместно е даже да предполагаш, че тези хора имат нещо общо с религията. Тези хора не са чели Библията, не са посещавали църковна работа, не знаят кои са християнските празници отвън Коледа и Великден. Дори не знаят по какъв начин да се прекръстят вярно – допират първо лявото си рамо, а не дясното ", безапелационна е Ирина Иванова, съветски историк и теолог, която живее в Съединени американски щати. Дори Путин неотдавна се прекръсти отляво-надясно – по време на фотосесия полугол до кръста, до момента в който приема причестяване в ледена вода.
Точно това държание отврати доста хора от църквата. За доста руснаци тя в никакъв случай не стана същинско духовно леговище. Тя е считана повече за бизнес корпорация, слепена с държавното управление, която служи на хората с власт.
Статистическите данни сочат, че откогато Путин взе властта в Русия, процентът на хората, които се смятат за религиозни, е скочил фрапантно. Изследване на мозъчния концерн Pew Research демонстрира, че единствено 38% от руснаците са казвали, че имат вяра в Бог през 1991 година. През 2017 година процентът към този момент е 71 на 100 – и то във връзка с православието. Доста обаче спекулират, че това е единствено поза – поради властта. В поддръжка на това изказване, Руският център за обществена позиция (независим център, с чиито изводи РПЦ не е съгласна) твърди, че не повече от 5% от руснаците вървят постоянно на черква.
В модерна Русия свещениците се радват на огромно медийно внимание и постоянно играят роля в политическия живот. В обществените мрежи има доста видеа със свещеници, които заплашват Запада и Съединени американски щати съответно – с война и заличаване. Наскоро в YouTube се появи видео, в което съветски публични военни упражняват свещеници. В клипа свещениците стрелят даже с противотанкови снаряди. В началото на клипа инструкторите споделят: " Днес ще се научим да използваме... ", което подсказва, че това е публична политика, освен показност.
ПУБЛИКАЦИЯ В NEWS.RU ЗА ВОЕННОТО ОБУЧЕНИЕ НА СВЕЩЕНИЦИ ОТ 2018 ГОДИНА
За Русия изключително значими са православните нации в Източна Европа – Украйна, Румъния, Сърбия, Македония, България, Беларус, тъй като тези нации и страните им са част от съветската сфера на въздействие от времето на Съюз на съветските социалистически републики. Украйна и Балканите са цел на РПЦ що се отнася до разпространяването на съветската политика под предлог " братска обич " и " общо славянско и религиозно завещание ". В Сърбия, РПЦ се концентрира върху издигането в фетиш на сръбския шовинизъм, визирайки НАТО като " разрушител на православните устои ". Друг прийом е " разделяй и владей " - с тласкане на напрежение – етническо и религиозно, що се отнася до от дълго време тлеещи противоборства, да вземем за пример сред албанци и македонци, сърби и албанци и така нататък В скорошната си аудиенция в Македония, Путин предумишлено съобщи, че кирилицата е пристигнала от Македония, въпреки исторически да е потвърдено, че идва от България. Това може да наподобява като незначителен въпрос за външни хора, само че не и за Балканите. Русия желае да резервира тези райони в своята сфера на въздействие и играе с картата на Православието.
Специално България е страната-членка на Европейски Съюз с най-силно проруско лоби, следено непосредствено от Москва посредством бизнес връзки, спонсорирани политически партии и медии и посредством похватите на изнудване. Когато патриарх Кирил пристигна в България за честването на 3 март, той подреди на българското държавно управление (чрез съветските служби за сигурност) да следи и тормози жители, които пишат във Фейсбук срещу визитата. Особено унизени бяха български свещеници, които не са съгласни с гледната точка на РПЦ и пропагандата ѝ.
Други емисари на Путин са мотористите от " Нощните вълци ". Те потеглят на поход в Европа всяка година, под предлог, че честват " славянската просвета, история, вяра и успеха над Нацистка Германия ". Всъщност, " Нощните вълци " не са нищо повече от раздърпана, шумна злина, облечена в черни облекла, украсени с кръстове и религиозни знаци, развяващи съветски флагове. Затова и някои европейски страни им отхвърлят достъп, само че други, които са по-уязвими по отношение на Русия се помиряват с тях всяка година.
Друг забавен факт за патриарх Кирил е, че въпреки да приканва съветската нация да живее непретенциозно, той самият не е образец за набожен канон. Кирил води разблуден живот на милиардер, има вили, покои, скъпи яхти и коли. Има и дългогодишна любовница – жена, за която не се е оженил. Този някогашен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ревниво следва каноните на виталния стандарт на най-богатите аристократи и не прави опит да го крие. Наскоро имаше скандал по отношение на това, че патриархът носеше часовник марка Breguet за 30 000 $. Тези швейцарски часовници са знаци на европейската аристокрация – носен е от Мария-Антоанета, император Александър I. Патриархът отхвърли да е знаел цената му и сподели, че му бил подарък, само че историята се трансформира в част от интернационалния информативен поток. Кирил Гундяев е прочут и с прозвището си " Краля на тютюна " - той заработва първите си няколко милиона през 90-те години на XX век с контрабанден импорт на тютюн от Швейцария. През 1997 година става милиардер – тогава, когато се включва в бизнеса с експорт на нефт. Изглежда той е всесилен предприемач в Русия, само че това нямаше да е допустимо без политическа защита. Официално патриархът не има доста – единствено апартамент в Москва, само че всяка информация за църковните каузи в Русия е класифицирана. Липсата на бистрота прави мъчно установяването какво в действителност има Гундяев като положение.
Руската черква оказва въздействие и в Съединени американски щати, само че един от методите, по който го прави, рядко се загатва. Бившият сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - генерал-лейтенант Константин Преображенски предизвестява за това от над 10 години със специфичен пост в своя блог: " На 17 май, 2017 година, Русия завоюва историческа победа над Съединени американски щати. Русия отвори своя черква на американска земя, която назовава Руска православна черква отвън Русия (РПЦР). РПЦР призна РПЦ за църква-майка, само че в Русия църквата и страната са разграничени единствено на хартия. Московската партиаршия постоянно е била следена от съветската неоКГБ власт и постоянно е била пионка на съветските служби. Макар част от РПЦР да отхвърля да попадне под властта на Москва, хиляди американци от съветски генезис попиват духа на преданост към съветския авторитаризъм, който става все по-враждебен към Съединени американски щати ден след ден. Подкрепяни от съветския режим свещеници заменят локалните свещеници. Църквите им стават фронтове за съветските държавни ползи, без значение по какъв начин ще се развият връзките сред Съединени американски щати и Русия ".
Автор: Татяна Кристи
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ