Безсмъртната Хенриета Лакс
Реална беше заплахата да пропусна един по едно и също време доста женски и научно-познавателен филм (отнася се за добре прикрит по света, само че не и в Съединени американски щати факт) поради ниска оценка (6.3) в IMDb. Номинацията за " Златен глобус " (ТВ филм на годината) на на Джордж С. Улф (любимия " Нощи в Роданте " и положителния " Това не си ти " с Хилари Суонк) ме закотви пред екрана (дори не и на HBO GO).
През 1951 година в Балтимор, в болничното заведение към института " Джонс Хопконс " (не " Джон Хопкинс ", не се научиха!) умира от рак на шийката на матката бедната Хенриета Лакс. Оказва се (за пръв път), че нейните ракови кафези се разделят неконтролируемо, и с тяхна помощ се основават ваксини за голям брой заболявания, до тогава нелечими (научната част не е чак толкоз значима, само че се поинтересувайте и за нея).
Наследниците ѝ, по силата на закон, нито получават част от облагите на фармацевтичните компании, нито са питани за единодушие. На всичкото от горната страна при изявленията учените преиначават името на Хенриета Лакс и назовават " безсмъртните кафези " ХЕЛА...
След години амбициозната, борбена и почтена журналистка Ребека Склут (Роуз Бърн) взема решение да напише книга (има я издадена на български и се валя в кашони, преоценена на 5 лева.) за приноса на Хенриета Лакс (Рене Елиз Голдсбъри) към науката и медицината и за несправедливото ѝ занемаряване. Разследването демонстрира, че тя е била красива, волна и свободолюбива смела и великодушна жена. От децата ѝ е склонна да приказва единствено Дебора Лакс (Опра Уинфри), тромава раздразнителна към 50-годишна самотница с поведенчески проблеми. Нито мъжът ѝ, нито синовете ѝ (подозрителни и троснати, единият е бил в и е излязъл ревнив мюсюлманин) споделят мемоари драговолно.
Между Ребека и Дебора, макар припламващите параноя и периодически дребни кавги, се заражда крепко другарство и по този начин научаваме житейската и човешка страна на историята - беднотия, бедност, жестоки родственици, побоища, изнасилвания... Говоренето спомага за превъзмогване на контузиите, утешение, примирение,. След толкоз болежка и блуждаене децата на Хенриета заслужават в случай че не финансова отплата, то най-малко самопризнание и популярност. Така ще могат да продължат живота си в мир и с най-близкото до невъзможното към този момент благополучие - безшумно задоволство и гордо удовлетворение. Ребека им го дава, само че за някои е прекомерно късно.
Останалото е история, която не може да бъде омаловажена или изтрита.
Автор: Бистра Андреева
През 1951 година в Балтимор, в болничното заведение към института " Джонс Хопконс " (не " Джон Хопкинс ", не се научиха!) умира от рак на шийката на матката бедната Хенриета Лакс. Оказва се (за пръв път), че нейните ракови кафези се разделят неконтролируемо, и с тяхна помощ се основават ваксини за голям брой заболявания, до тогава нелечими (научната част не е чак толкоз значима, само че се поинтересувайте и за нея).
Наследниците ѝ, по силата на закон, нито получават част от облагите на фармацевтичните компании, нито са питани за единодушие. На всичкото от горната страна при изявленията учените преиначават името на Хенриета Лакс и назовават " безсмъртните кафези " ХЕЛА...
След години амбициозната, борбена и почтена журналистка Ребека Склут (Роуз Бърн) взема решение да напише книга (има я издадена на български и се валя в кашони, преоценена на 5 лева.) за приноса на Хенриета Лакс (Рене Елиз Голдсбъри) към науката и медицината и за несправедливото ѝ занемаряване. Разследването демонстрира, че тя е била красива, волна и свободолюбива смела и великодушна жена. От децата ѝ е склонна да приказва единствено Дебора Лакс (Опра Уинфри), тромава раздразнителна към 50-годишна самотница с поведенчески проблеми. Нито мъжът ѝ, нито синовете ѝ (подозрителни и троснати, единият е бил в и е излязъл ревнив мюсюлманин) споделят мемоари драговолно.
Между Ребека и Дебора, макар припламващите параноя и периодически дребни кавги, се заражда крепко другарство и по този начин научаваме житейската и човешка страна на историята - беднотия, бедност, жестоки родственици, побоища, изнасилвания... Говоренето спомага за превъзмогване на контузиите, утешение, примирение,. След толкоз болежка и блуждаене децата на Хенриета заслужават в случай че не финансова отплата, то най-малко самопризнание и популярност. Така ще могат да продължат живота си в мир и с най-близкото до невъзможното към този момент благополучие - безшумно задоволство и гордо удовлетворение. Ребека им го дава, само че за някои е прекомерно късно.
Останалото е история, която не може да бъде омаловажена или изтрита.
Автор: Бистра Андреева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ