Реакцията на хората в България е не по-малко радваща от

„ Реакцията на хората в България е не по-малко радваща от премията. Тя демонстрира, че имаме страшна потребност от хубави вести. И че въпреки всичко умеем да ги забележим. Значи, не всичко е изгубено “.

Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция писателят Георги Господинов, откакто романът му „ Времеубежище “ завоюва интернационалната премия „ Букър “.

„ Най-хубавото е, че до момента в който има един народ някъде, който чества писмеността си, който може да се радва на литература, на книга, на премия за литература, значи не всичко е изгубено “, разяснява Господинов.

„ Случи се по този начин, че трябваше да произнеса словото си в самото навечерие на празника, десетина минути преди 24 май, по тази причина прекъснах думите си на британски и споделих единствено на български: „ Честито знамение на езика “. И то в действителност беше знамение. Беше ужасно съвпадане. После разказвах на хората там за този празник, малко от тях знаеха “, добави той.

По думите му, премия като интернационалния приз „ Букър “ не идва внезапно. Това е дълъг, дълъг път.

„ Времеубежище “ беше първата номинирана българска книга. И при самата номинация аз към този момент бях доста благополучен, тъй като знам какво значи тази премия.

Тя в действителност е най-голямото самопризнание за международна литература. За тази премия са били номинирани, без да я вземат, хора като Маркес или Милан Кундера – хора, от които, в действителност съм се учил. И единствено да бъдеш до техните имена, е нещо, което не съм си представял “, сподели писателят.

„ Времеубежище “ сега е свършила в съвсем всички страни, в които е издадена.

„ Чета по мрежите по какъв начин хората са декларирали поръчката си и чакат до след две седмици, с цел да получат книгата “, добавя създателят.

Георги Господинов има вяра, че признанието ще отвори порти и ще даде кураж на пишещите хора в България през днешния ден.

„ Много е значимо човек, който написа тук, на дребен език, да има самочувствието, че може да приказва за значимите неща на света. Това беше през годините нещото, за което се пробвах да се боря. Литературите, писани на дребни езици, могат да приказват, дори по-добре от време на време, за огромните неща “, сподели писателят.

За тазгодишния „ Букър “ са се конкурирали писатели от целия свят – от Мексико до Южна Корея.

„ Но съвсем всички от номинираните в действителност пишат на огромни езици – на френски, на испански. И това не е маловажно. Затова насладата ми е двойно по-голяма. Истината е, че ние, идвайки от тук, би трябвало да бъдем два пъти по-добри от останалите, с цел да се изравним с тях “, уточни Господинов.

Според него, „ Времеубежище “ доближава до четящата аудитория освен в България, само че и по света поради значимостта на обсъжданата тематика за паметта и за това какво се случва с едно общество, когато то изпада в групов Алцхаймер.

„ Ние живеем в някакъв процеп на паметта сега. Свикнахме, че паметта е дадена един път вечно. А се оказва, че не е по този начин, че когато забравиш една война, тя може да се повтори. Все повече ще става значим този въпрос за паметта. Работата по паметта е всекидневна “, разяснява той.

Господинов добави, че когато носталгията се употребява като оръжие, на нея може да се противодейства посредством всекидневни диалози, памет, обучение и просвета.

„ Идеята за книгата беше още по-ранна, само че през 2016 година взех решение, че й е пристигнало времето поради всичко, което се случи тогава.

2016 година беше отключваща за това какъв брой рисково може да бъде предишното. Тревожността се носеше във въздуха. Това можеше да се види в България, можеше да се види по света.

И в Англия в този момент, на няколкото срещи, които имах, публиката ясно ме разбра. През 2016 година е Брекзит, през 2016 година е идването на Тръмп.

Това си говорихме с английската аудитория, споделих го и се съгласиха, че с Брекзит те са си създали един референдум за предишното. В някаква степен те избраха предишното с този референдум “, описа писателят.

На въпроса какъв е неговият прочит на политическата обстановка в България сега той отговори:

„ Ние най-често сме излъчвали, за жалост, един облик на тежки политически рецесии. Особено последните две години, това се оказа неизбежно. От реакциите на непознатите медии и публики може да се разбере, че хората извън също имат потребност да видят нещо ярко в България. Не единствено тук имаме потребност да забележим нещо хубаво, положително, ярко, а и хората извън имат потребността да прочетат, че в България има хубави неща за разкриване “.

Пред Българска телеграфна агенция Георги Господинов описа, че следва да стартира работа по идната си книга.

„ Вероятно ще издам и книга с есета, тъй като времето, в което живяхме и в което продължаваме да живеем, е време, което желае да бъде въображаемо. И сякаш жанрът на есето е жанрът на рецесията “, уточни писателят.

*Заглавието на обявата е на Profit.bg