Китайският път в енергетиката и поведението на Брюксел
Развитието на международната енергетика е директно обвързвано с политическите решения. Когато стане дума за енергийна политика, безусловно би трябвало да проучваме какво се случва в Китай. Китайската стопанска система е една от най-енергийно интензивните в целия свят. И няма по какъв начин да е по различен метод откакто в продължение на няколко десетилетия страната записва резистентен стопански напредък, комбиниран със сериозен растеж на индустриалния потенциал и демографските характерности. Това написа в специфичен разбор за икономистът Борислав Боев .
Всичко това се отразява директно върху емисионния профил на Китай. Нормално е излъчванията въглероден диоксид да вървят нагоре. Покрай разразилата се нервност към международното равнище на CO2 обаче пропущаме да обърнем внимание на другите, надалеч по-опасни за човешкото здраве газове като серните диоксиди и азотните окиси. Проблемите със замърсяването могат да се задълбочат, тъй като Китай разчита от ден на ден на въглищата като главен енергоизточник. Причината за това е чисто икономическа, а проблемите не са нерешими.
Към 2018 година Китай има дял от 24% в общото международно енергийно ползване. Консумацията на природен газ се е нараснала единствено с 18% за 2018 година, а въглеродните излъчвания са нарастнали с 2,2% за същата година. (BP Statistical Review 2019).
През 2018 година брутното произвеждане на сила е имало следната конструкция:
• 70% Централи на фосилни горива;
• 4% Ядрена енергия;
• 26% Възобновяеми източници, от които:
18% ВЕЦ;
5% Вятърни централи;
3% Соларни паркове.
През 2019 година стана ясно, че Китай няма да се откаже от въглищната енергетика по този начин, както го вършат редица страни най-вече в Западния свят. Едва ли е имало някакви подозрения за друго. Причините за това са доста елементарни и също толкоз разумни – в една непрекъснато експанзираща стопанска система (с ангажимента, че в последно време растежа на Китай доста се забавя, основно поради комерсиалните разногласия със САЩ), енергийното застраховане и подсигуряването на доставките са от първостепенно значение. Енергийната сигурност е незаобиколимо изискване за поддържането на резистентен стопански напредък. Към момента единственият метод това да бъде реализирано е да се употребяват стандартни енергийни източници като въглища, петрол и природен газ.
Въпреки забавянето на китайската стопанска система през 2019 година, потреблението на сила продължава да пораства. През 2018 година Китай записва нарастване от 4,2% в енергийното ползване, което е най-високия растеж в за последните 6 години.
Централите, употребяващи фосилни горива, са най-важния дирек в китайската енергетика. Потреблението на въглища в Китай продължава да се усилва със постоянни темпове. През 2019 година вносът на въглища е повишен с цели 10%, като не се чака да има основна смяна в този тренд. Другата значима енергийна суровина – природния газ, също отбелязва стабилен напредък от 18%. Търсенето на нефт пък се е нараснало със 6%. Когато една стопанска система се крепи извънредно на потребяването на фосилни горива, няма по какъв начин да чакаме излъчванията да вървят надолу. И тук не става въпрос единствено за въглеродния диоксид. Има надалеч по-опасни газове, които директно въздействат върху човешкото здраве. Проблемите със замърсяването на градовете с фини прахови частици (ФПЧ), серни диоксиди и азотни окиси са нещо, което китайските управляващи би трябвало да адресират. По отношение на SO2, Китай се подрежда на едно от челните места в света по издадени количества в атмосферата.
Покрай растежа в потреблението на фосилни горива, би трябвало да се признае и друго – Китай записва най-голямата агресия в нуклеарната енергетика. Ядрената сила има най-ниския емисионен профил – тя на практика не отделя въглероден диоксид, серни оксиди, азотни диоксиди при производството на топлинна и електрическа сила. Това я прави съответен инструмент в битката със замърсяването на въздуха и прехода към чиста енергетика. През 2018 година индустриалният потенциал на Китай в бранша на нуклеарната енергетика се е нараснал с 19%, като страната е международен водач в построяването на нови нуклеарни централи. Само посредством увеличение каузи на нуклеарната сила в микса Китай може да усъвършенства емисионните си характерности и да направи преход към една по-чиста енергетика. Често Китайската страна бива подложена на критика, че разкрива нови въглищни мини и централи, а излъчванията вървят нагоре. Въпреки този факт, би трябвало да се отбележат и положителните практики в китайската енергетика. Такъв образец е първият град в Китай, който ще бъде напълно топлофициран от нуклеарна централа. Това е Хаянг. Благодарение на двата нуклеарни реактора AP1000 в едноименната централа, ще бъдат спестени:
• 222 тона ФПЧ;
• 382 тона серни диоксиди;
• 362 тона азотни окиси;
• 60 000 тона CO2.
През последните две години в Китай в региона на нуклеарната енергетика се случиха значими събития, които изпратиха явен знак към международните енергийни пазари. Американската компания Westinghouse пусна първите си реактори от трето потомство AP1000 таман в Китай – на площадката на АЕЦ „ Хаянг “. Друг значим състезател в нуклеарната енергетика – Русия също възнамерява създаване на нови реактори. Засега плановете са за инсталиране на реактори ВВЕР-1200 като 7 и 8 блок на АЕЦ „ Тайшан “ и 3 и 4 блок на АЕЦ „ Сюдайпу “.
Разширяването каузи на нуклеарната сила е може би най-важното изискване, за намаляването на нездравословните излъчвания в атмосферата. В момента Китай експлоатира общо 45 нуклеарни реактора, а 15 са планувани за строителство. Но експанзията в този бранш главната причина на китайските управляващи е по-скоро подбудена от икономическите процеси и желанието за обезпечаване на по-голяма сигурност на енергийните доставки.
Въпреки експанзията на нуклеарната сила, не би трябвало да се заблуждаваме – в кратковременен проект въглеродните излъчвания в Китай ще не престават да порастват. Правителствената политика на страната е такава, че икономическия напредък е от първостепенно значение. Всички последващи решения за бъдещето на китайската енергетика неизбежно ще регистрират икономическите действителности и ще се подчиняват на тях. За Западния свят обаче е време за равносметка. Наистина ли Западните страни си мислят, че ще спасят Планетата, отказвайки се от личния си стопански разцвет? Европейския съюз да вземем за пример си е сложил амбициозната цел да бъде международен климатичен водач, само че концепцията му за чиста сила е сбъркана изначално, тъй като не регистрира ролята, мястото и смисъла на нуклеарната сила в стратегическите си документи. Парадоксално, само че точно в Европейски Съюз се следи стягане на регулациите и пораждане на хрумвания за нови екологични налози. Въобще не е инцидентно, че редица европейски енергийни колоси като EDF избраха Китай за пилотните си планове. Така първият френски нуклеарен реактор от трето потомство EPR дебютира не в Европа, а в централата Тайшан. Редно е да се замислим за какво се случва това.
В Китай потребяването на фосилни горива е подчинено на една простичка цел – запазването на икономическия капацитет. Разбира се, че място за усъвършенстване има и китайското държавно управление би трябвало да мисли в тази тенденция, тъй като проблемите с същинското замърсяване на околната среда имат действителни измерения. Ако Европейски Съюз желае да резервира някакъв стопански разцвет и енергийна сигурност, освен това съчетани с възстановяване на емисионния профил, би трябвало да употребява повече нуклеарна сила.
Време е да си дадем сметка за това кои са същинските провокации в енергетиката и да работим в посока разрешаването им. Когато Европейски Съюз пренасочва голям обществен запас единствено в избрана и „ определена “ посока, незачитайки справедливи софтуерни и стопански фактори, това напълно естествено ще докара до проблеми както с енергийната сигурност в самия съюз, по този начин и със загуба на стопански капацитет. Освен това сегашната енергийна политика на Европейски Съюз не дава безусловно никакви конкурентни преимущества както за стопанската система на съюза, по този начин и за стъпването на нови енергийни пазари. Последното е нещо, към което Пекин намерено се стреми.
Всичко това се отразява директно върху емисионния профил на Китай. Нормално е излъчванията въглероден диоксид да вървят нагоре. Покрай разразилата се нервност към международното равнище на CO2 обаче пропущаме да обърнем внимание на другите, надалеч по-опасни за човешкото здраве газове като серните диоксиди и азотните окиси. Проблемите със замърсяването могат да се задълбочат, тъй като Китай разчита от ден на ден на въглищата като главен енергоизточник. Причината за това е чисто икономическа, а проблемите не са нерешими.
Към 2018 година Китай има дял от 24% в общото международно енергийно ползване. Консумацията на природен газ се е нараснала единствено с 18% за 2018 година, а въглеродните излъчвания са нарастнали с 2,2% за същата година. (BP Statistical Review 2019).
През 2018 година брутното произвеждане на сила е имало следната конструкция:
• 70% Централи на фосилни горива;
• 4% Ядрена енергия;
• 26% Възобновяеми източници, от които:
18% ВЕЦ;
5% Вятърни централи;
3% Соларни паркове.
През 2019 година стана ясно, че Китай няма да се откаже от въглищната енергетика по този начин, както го вършат редица страни най-вече в Западния свят. Едва ли е имало някакви подозрения за друго. Причините за това са доста елементарни и също толкоз разумни – в една непрекъснато експанзираща стопанска система (с ангажимента, че в последно време растежа на Китай доста се забавя, основно поради комерсиалните разногласия със САЩ), енергийното застраховане и подсигуряването на доставките са от първостепенно значение. Енергийната сигурност е незаобиколимо изискване за поддържането на резистентен стопански напредък. Към момента единственият метод това да бъде реализирано е да се употребяват стандартни енергийни източници като въглища, петрол и природен газ.
Въпреки забавянето на китайската стопанска система през 2019 година, потреблението на сила продължава да пораства. През 2018 година Китай записва нарастване от 4,2% в енергийното ползване, което е най-високия растеж в за последните 6 години.
Централите, употребяващи фосилни горива, са най-важния дирек в китайската енергетика. Потреблението на въглища в Китай продължава да се усилва със постоянни темпове. През 2019 година вносът на въглища е повишен с цели 10%, като не се чака да има основна смяна в този тренд. Другата значима енергийна суровина – природния газ, също отбелязва стабилен напредък от 18%. Търсенето на нефт пък се е нараснало със 6%. Когато една стопанска система се крепи извънредно на потребяването на фосилни горива, няма по какъв начин да чакаме излъчванията да вървят надолу. И тук не става въпрос единствено за въглеродния диоксид. Има надалеч по-опасни газове, които директно въздействат върху човешкото здраве. Проблемите със замърсяването на градовете с фини прахови частици (ФПЧ), серни диоксиди и азотни окиси са нещо, което китайските управляващи би трябвало да адресират. По отношение на SO2, Китай се подрежда на едно от челните места в света по издадени количества в атмосферата.
Покрай растежа в потреблението на фосилни горива, би трябвало да се признае и друго – Китай записва най-голямата агресия в нуклеарната енергетика. Ядрената сила има най-ниския емисионен профил – тя на практика не отделя въглероден диоксид, серни оксиди, азотни диоксиди при производството на топлинна и електрическа сила. Това я прави съответен инструмент в битката със замърсяването на въздуха и прехода към чиста енергетика. През 2018 година индустриалният потенциал на Китай в бранша на нуклеарната енергетика се е нараснал с 19%, като страната е международен водач в построяването на нови нуклеарни централи. Само посредством увеличение каузи на нуклеарната сила в микса Китай може да усъвършенства емисионните си характерности и да направи преход към една по-чиста енергетика. Често Китайската страна бива подложена на критика, че разкрива нови въглищни мини и централи, а излъчванията вървят нагоре. Въпреки този факт, би трябвало да се отбележат и положителните практики в китайската енергетика. Такъв образец е първият град в Китай, който ще бъде напълно топлофициран от нуклеарна централа. Това е Хаянг. Благодарение на двата нуклеарни реактора AP1000 в едноименната централа, ще бъдат спестени:
• 222 тона ФПЧ;
• 382 тона серни диоксиди;
• 362 тона азотни окиси;
• 60 000 тона CO2.
През последните две години в Китай в региона на нуклеарната енергетика се случиха значими събития, които изпратиха явен знак към международните енергийни пазари. Американската компания Westinghouse пусна първите си реактори от трето потомство AP1000 таман в Китай – на площадката на АЕЦ „ Хаянг “. Друг значим състезател в нуклеарната енергетика – Русия също възнамерява създаване на нови реактори. Засега плановете са за инсталиране на реактори ВВЕР-1200 като 7 и 8 блок на АЕЦ „ Тайшан “ и 3 и 4 блок на АЕЦ „ Сюдайпу “.
Разширяването каузи на нуклеарната сила е може би най-важното изискване, за намаляването на нездравословните излъчвания в атмосферата. В момента Китай експлоатира общо 45 нуклеарни реактора, а 15 са планувани за строителство. Но експанзията в този бранш главната причина на китайските управляващи е по-скоро подбудена от икономическите процеси и желанието за обезпечаване на по-голяма сигурност на енергийните доставки.
Въпреки експанзията на нуклеарната сила, не би трябвало да се заблуждаваме – в кратковременен проект въглеродните излъчвания в Китай ще не престават да порастват. Правителствената политика на страната е такава, че икономическия напредък е от първостепенно значение. Всички последващи решения за бъдещето на китайската енергетика неизбежно ще регистрират икономическите действителности и ще се подчиняват на тях. За Западния свят обаче е време за равносметка. Наистина ли Западните страни си мислят, че ще спасят Планетата, отказвайки се от личния си стопански разцвет? Европейския съюз да вземем за пример си е сложил амбициозната цел да бъде международен климатичен водач, само че концепцията му за чиста сила е сбъркана изначално, тъй като не регистрира ролята, мястото и смисъла на нуклеарната сила в стратегическите си документи. Парадоксално, само че точно в Европейски Съюз се следи стягане на регулациите и пораждане на хрумвания за нови екологични налози. Въобще не е инцидентно, че редица европейски енергийни колоси като EDF избраха Китай за пилотните си планове. Така първият френски нуклеарен реактор от трето потомство EPR дебютира не в Европа, а в централата Тайшан. Редно е да се замислим за какво се случва това.
В Китай потребяването на фосилни горива е подчинено на една простичка цел – запазването на икономическия капацитет. Разбира се, че място за усъвършенстване има и китайското държавно управление би трябвало да мисли в тази тенденция, тъй като проблемите с същинското замърсяване на околната среда имат действителни измерения. Ако Европейски Съюз желае да резервира някакъв стопански разцвет и енергийна сигурност, освен това съчетани с възстановяване на емисионния профил, би трябвало да употребява повече нуклеарна сила.
Време е да си дадем сметка за това кои са същинските провокации в енергетиката и да работим в посока разрешаването им. Когато Европейски Съюз пренасочва голям обществен запас единствено в избрана и „ определена “ посока, незачитайки справедливи софтуерни и стопански фактори, това напълно естествено ще докара до проблеми както с енергийната сигурност в самия съюз, по този начин и със загуба на стопански капацитет. Освен това сегашната енергийна политика на Европейски Съюз не дава безусловно никакви конкурентни преимущества както за стопанската система на съюза, по този начин и за стъпването на нови енергийни пазари. Последното е нещо, към което Пекин намерено се стреми.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ