Ген, който формира крайниците, имали древните риби
Различни типове живи същества имат един и същи генетичен ключ, който е виновен за образуването на крайниците. Този ключ съществува при мишки, риби и даже при електрическите скатове.
При трансплантиране на този ген от един скотски тип на различен работата му не се нарушава. Доскоро се смяташе, че при другите животни съществуват разнообразни гени, които дават отговор за растежа на крайниците.
Така да вземем за пример се смяташе, че този ген при рибите дава отговор за появяването на плавниците, а при мишките – за образуването на лапите. След като били реализирани опити за трансплантация на гени, те завършвали с крах.
Днес обаче с помощта на актуалните технологии това е допустимо без шансове за неуспех. Откритието на тиктаалик – преходното звено сред рибите и земноводните трансформирало всичко.
Тиктаалик е изкопаема риба, която има плавници, напомнящи крайниците на четирикраките животни. Съществунатето на тиктаалик и неговите сродни типове потвърждава, че крайниците на четириногите не са се появили ненадейно, както се е считало до наскоро.
Все отново тази генетична стратегия би трябвало да има някакъв предшественик и това е тиктаалик. В ДНК-то на всички сухоземни животни участва генът CsB.
Този ген е виновен за въвеждане в деяние на програмата за образуване на крайниците в ембрионите. Смяната на този ген с ген от различен тип не може да наруши работата на самата стратегия.
При опити със промяна на сектора на ДНК, който дава отговор за клетките на лапите и пръстите на мишките, това не попречило на развиването на крайниците.
Този опит потвърждава, че развитите крака на четириногите водят началото си от крака на такива риби като тиктаалик. ДНК-то на бозайниците съдържа същата стратегия, която са имали античните риби, само че модифицирана.
