Различната конструкция на реакторите от АЕЦ Козлодуй“ и тези на

Различната структура на реакторите от АЕЦ „ Козлодуй “ и тези на авариралата АЕЦ „ Чернобил “ не разрешава повторение на случая от руската централа. Категоричната позиция показаха пред публицисти представителите на „ Булатом “

Съществуват редица обилни планови и експлоатационни разлики сред реакторите от Чернобилски вид /РБМК/ и тези в АЕЦ " Козлодуй " /ВВЕР/, които вършат невероятно възникването на сходна повреда в България. Това сподели изпълнителният секретар на българския атомен конгрес " Булатом " Станислав Георгиев на брифинг пред публицисти.

Приликите сред реакторите РБМК /канален реактор с висока мощност/ и водно-енергийните реактори /ВВЕР/ са доста по-малки от разликите, означи Станислав Георгиев.

Изпълнителният секретар на " Булатом " изясни, че нуклеарните реактори в АЕЦ " Чернобил " /РБМК/ и в АЕЦ " Козлодуй " /ВВЕР/ принадлежат към групата на така наречен реактори на топлинни неутрони, в които се изгаря ураново гориво. В топлинните реактори неутроните, които се получават при верижната реакция на разделяне, би трябвало да се забавят. Това значи, че тяхната сила би трябвало да бъде намалена до топлинна, с цел да могат да провокират идващ акт на разделяне на ядрото на U-235 и надлежно да се поддържа верижната реакция. Топлината, която се генерира при деленето на ядрата, се води от топлоносителя, който и за двата вида реактори е елементарна вода. Получената топлота се употребява за произвеждане на пара, която задвижва турбогенераторите за произвеждане на електрическа сила. Ядрената реакция на разделяне се управлява посредством въвеждане на поглътители на неутрони (регулиращи органи) в дейната зона (част от структурата на реактора, където е сложено горивото и се поддържа верижната реакция). Големите количества радиация, които се получават при естествена употреба, се задържат в сектор към реактора, построен от тежък бетон и екраниран със стомана.

Оттук нататък повече прилики сред двете технологии няма. Затова малко повече ще отделим на това какви са разликите сред тях. Целта е да кажем за какво това, което се случи като повреда в Чернобил, не може да се случи в реакторите в Козлодуй и бъдещите в Белене, добави Станислав Георгиев.

Като забавител в технологията РБМК конструкторите са избрали графит. Графитът е леснозапалим материал. Освен това, след облъчване, той е материал, който доста мъчно предстои на преправка. Основна част от радиоактивните изхвърляния в АЕЦ " Чернобил " са точно вследствие на продължителното горене на графит, допълниха на презентацията от " Булатом ".

Технологията на ВВЕР реакторите употребява като забавител леката вода. " Леката вода е материал, който го има на всички места. За разлика от графита, водата се характеризира с някои съществени преимущества по отношение на графита. В реакторите ВВЕР водата по едно и също време извършва функционалностите на топлоносител и забавител. Това е разполагаем и на ниска цена запас с добре изучени свойства. Освен това се пречиства елементарно, при което не се генерират обилни количества боклуци. Специфичните неутронно-физични характерности на леката вода разрешават построяването на дейни зони с по-малки размери при аналогична мощ, посочи Георгиев.

Реакторите РБМК са с едноконтурна скица. При тях водата, която охлажда реактора, се изпарява и постъпва в турбината. ВВЕР реакторите са с двуконтурна скица. При тази технология водата, която охлажда реактора, е друга от тази, която се изпарява и постъпва в турбината. Това е кардинална градивна разлика сред двата реактора, посочи Георгиев.

Следващата огромна разлика е при структурата на постройката на двете технологии. За РБМК реакторите липсва цялостна усилена защитна обвивка. Частта над горивните канали не е херметична и сградната структура не може да издържи огромни вътрешни или външни натоварвания. При този вид реактори постройката е елементарна и няма свойства, с цел да издържи свръхналягане. Това е още един от минусите на този вид реактори. Докато при ВВЕР технологията има така наречен контейнмънт - това е област, която е обхваната от специфична структура. Тя, съгласно типа на реактора, може да устоя друго налягане. Тази структура е направена с усилена херметична защитна обвивка, построена от авансово под напрежение бетон, която защищава реакторната апаратура от външни въздействия и може да предотврати изхвърляния в атмосферата. В АЕЦ " Козлодуй " и двата реактора имат тъкмо такава конструкция, означи Георгиев. " В случай на повреда по първи силует, тя е планувана да устоя съответните параметри и да не разрешава на пароводната примес, която вероятно ще се отдели, да отива непосредствено в атмосферата, добави той. По думите му това е кардинална разлика сред двете технологии.

Една от главните разлики сред двата реактора е връзката сред температурата и мощността в двете технологии. При РБМК реакторите с повишение на температурата в дейната зона това води до увеличение на реактивността, респективно мощността, това, което покачва температурата и своеволно ускорение на реактора. Докато технологията на реакторите на ВВЕР има негативна противоположна връзка - увеличението на температурата в дейната зона води до понижаване на реактивността, респективно мощността. Това довежда до следващо намаление на температурата - резултат на саморегулирането, съобщи Българска телеграфна агенция. " Технологично, градивно, сред двата типа реактори, по план е заложено вътрешноприсъщи свойства на сигурност на реакторите ВВЕР. Това е главната разлика сред двата вида реактори. Тя не разрешава този вид повреда, който стана в Чернобил, да се случи в реактор ВВЕР ", съобщи Станислав Георгиев.

Следващата разлика е обвързвана с метода на заглушаване на двата вида реактори. Заглушаващите касети, които се употребяват при РБМК реакторите, имат съответната структура. При тях горната и долната част на заглушаващите пръти е от графит, а единствено междинната част от борна стомана. Докато при ВВЕР реакторите заглушаващите пръти са напълно построени от борна стомана. Основното свойство на бора е да гълтам неутроните, посочи основният секретар на " Булатом ".

Изпълнителният секретар на " Булатом сподели още, че в Русия към момента в някои атомни централи се употребяват реактори от РБМК технологията, само че след повредата в Чернобил този минус е бил градивно обезщетен посредством метода на заглушаване на реактора. По думите му след повредата са направени нужните заключения и са взети софтуерни решения.

Другата разлика е при системите за спешна отбрана при РБМК и ВВЕР реакторите. При ВВЕР реакторите в АЕЦ " Козлодуй " има три системи на сигурност. В реакторите, предопределени за АЕЦ " Белене ", има 4 системи за сигурност.

Всички системи за сигурност, интегрирани в РБМК реакторите, действат на деен принцип - т.е. нуждаят се от непрекъснато електрозахранване. Системите са построени в два самостоятелни канала (всеки канал е в положение самичък да овладее оптималната планова авария). Сработването на спешната отбрана е функционалност на логиката на ръководство на реактора, само че разрешава да бъде изключена от оператора. Действието на пасивните системи за спешно изстудяване на дейната зона при РБМК е наподобено посредством потреблението на генератор за лични потребности, прикачен към вала на една от парните турбини, който зарежда помпите на дейните системи за спешно изстудяване. За операторите е значимо да знаят какъв брой време парната турбина ще продължи да се движи по инерция при отпадането на външно електрозахранване. Именно подобен опит желаят да проведат в АЕЦ Чернобил - да ревизират времето за придвижване по инерция на парната турбина при ниска мощ.

ВВЕР 1000 разчита на системи за сигурност и спешна отбрана, които действат на деен и въздържан принцип (не се нуждаят от външно електрозахранване, с цел да сработят). Регулиращите органи падат автоматизирано в дейната зона при отпадане на електрозахранване. Системите за сигурност са построени в три самостоятелни канала (всеки канал е в положение самичък да овладее оптималната планова авария). Сработването на спешната отбрана е функционалност на логиката на ръководство на реактора и не зависи от намесата на оператора.

Председателят на Агенцията за нуклеарно контролиране от 2004 до 2013 година Сергей Цочев добави, че повредата в Чернобил е съдействала за повишение на сигурността в нуклеарната енергетика. След повредата са били признати няколко конвенции. Приети са доста нови стандарти за сигурност. Паралелно с това Европейски Съюз също е приел доста наставления, свързани с атомната сигурност, които за страните-членки са станали правно наложителни.

Затова през днешния ден е доста мъчно в Европа да се направи нуклеарна централа, добави ръководителят на Управителния съвет на " Булатом " Богомил Манчев. По думите му сега се прави разбор на всеки детайл от настоящите централи. Той акцентира, че в последните години се вкарват единствено ВВЕР реактори.

Източник: Мениджър Нюз