Дългите болнични се оказаха с най-голям ръст
Разходите на държавното публично обезпечаване за погашение на компенсациите за общо заболяване в последните 5 години са нарастнали с 54%. За 2018 година Национален осигурителен институт е платил по това перо 557 млн. лева - с над 195 млн. лева повече от 2014 година В подробния разбор на данните обаче липсват огромни аномалии, а числата демонстрират, че зад растежа на разноските стоят серия от справедливи аргументи. Това излиза наяве от разбор на Национален осигурителен институт, оповестен в третия годишен бюлетин на осигурителния институт.
Изплатените работни дни през 2018 година са 17.8 млн. против 14.9 млн. дни през 2014 г., или растеж от близо 20%, а среднодневният размер на компенсацията е 31.3 лева през 2018 против 24.33 лева през 2014 г. (увеличение от 29%). Анализът на аргументите, довели до по-голям брой регистрирани работни дни, на собствен ред не демонстрира огромни аномалии. Броят на показаните болнични листове пораства от 1 781 000 на 2 126 100, или растеж от към 19%, само че пораства и броят на хората, употребили болничен - от 782 400 души през 2014 на 899 000 души през 2018 година - нарастване от към 15%. Така в междинния брой употребени болнични листове на едно лице няма огромна динамичност - 2.28 листа на човек през 2014 година против 2.36 листа през 2018 година Без огромна смяна е и междинният брой регистрирани работни дни с един болничен лист - 8.36 дни през 2018 при 8.34 дни през 2014 г.
Интересна на този декор е разбивката за броя болнични листове с по-кратка и по-дълга дълготрайност и въздействието им върху общата картина. Данните демонстрират, че максимален принос за растежа в броя на издадените болнични листове (2018 по отношение на 2014 г.) имат болничните с дълготрайност от 15 до 30 дни (допринасящи за 32% от регистрираното нарастване в общия брой на листовете). Листовете за неявяване от работа от 8 до 14 дни са с принос от 31.3% за растежа, а по-кратките болнични - от 4 до 7 дни в това число, способстват за 27.5% от регистрираното нарастване. Сходна е картината и при разбора в нарастването на разноските. Приносът на по-кратките болнични (4-7 дни) за регистрираното нарастване в разноските е 8.9%, с най-голямо въздействие върху растежа на разноските са болничните от 15 до 30 дни - 55.6% принос. Болничните от 8 до 14 дни и тези над 30 дни изясняват надлежно 18 и 17% от нарастването на разноските. Тези данни демонстрират, че по-голяма динамичност има при болнични с дълга дълготрайност, при които не би следвало да има толкоз злоупотреби.
ИЗВОД
Национален осигурителен институт признава в прав текст, че при липса на сериозна смяна в междинния брой работни дни, падащи се на един болничен лист, съществена причина за повишаването в платените дни са точно повишените случаи на излизане в болничен за дълготрайно време. Увеличава се и общият брой на лицата, употребили компенсации за общо заболяване, като растеж на изплатените дни регистрират и работодателите, които заплащат първите 3 дни от престоя у дома, акцентират от Национален осигурителен институт. Това е очебийно категорично в разбора, в който се отбелязва, че макар прехвърлянето на първите три дни към работодателите регистрираните отпуски и от тях, и от държавното публично обезпечаване нарастват. От Национален осигурителен институт се застраховат, че анализът им може да е повърхностен, тъй като стъпва само на подлежащи на статистическо проучване феномени. Осигурителният институт смята за потребно при бъдещи разбори да се употребява информация и от други институции, които да обезпечат повече детайлности за профила на боледуващите - като здравословно положение, условия на труд, специалност, териториална централизация и др.
Изплатените работни дни през 2018 година са 17.8 млн. против 14.9 млн. дни през 2014 г., или растеж от близо 20%, а среднодневният размер на компенсацията е 31.3 лева през 2018 против 24.33 лева през 2014 г. (увеличение от 29%). Анализът на аргументите, довели до по-голям брой регистрирани работни дни, на собствен ред не демонстрира огромни аномалии. Броят на показаните болнични листове пораства от 1 781 000 на 2 126 100, или растеж от към 19%, само че пораства и броят на хората, употребили болничен - от 782 400 души през 2014 на 899 000 души през 2018 година - нарастване от към 15%. Така в междинния брой употребени болнични листове на едно лице няма огромна динамичност - 2.28 листа на човек през 2014 година против 2.36 листа през 2018 година Без огромна смяна е и междинният брой регистрирани работни дни с един болничен лист - 8.36 дни през 2018 при 8.34 дни през 2014 г.
Интересна на този декор е разбивката за броя болнични листове с по-кратка и по-дълга дълготрайност и въздействието им върху общата картина. Данните демонстрират, че максимален принос за растежа в броя на издадените болнични листове (2018 по отношение на 2014 г.) имат болничните с дълготрайност от 15 до 30 дни (допринасящи за 32% от регистрираното нарастване в общия брой на листовете). Листовете за неявяване от работа от 8 до 14 дни са с принос от 31.3% за растежа, а по-кратките болнични - от 4 до 7 дни в това число, способстват за 27.5% от регистрираното нарастване. Сходна е картината и при разбора в нарастването на разноските. Приносът на по-кратките болнични (4-7 дни) за регистрираното нарастване в разноските е 8.9%, с най-голямо въздействие върху растежа на разноските са болничните от 15 до 30 дни - 55.6% принос. Болничните от 8 до 14 дни и тези над 30 дни изясняват надлежно 18 и 17% от нарастването на разноските. Тези данни демонстрират, че по-голяма динамичност има при болнични с дълга дълготрайност, при които не би следвало да има толкоз злоупотреби.
ИЗВОД
Национален осигурителен институт признава в прав текст, че при липса на сериозна смяна в междинния брой работни дни, падащи се на един болничен лист, съществена причина за повишаването в платените дни са точно повишените случаи на излизане в болничен за дълготрайно време. Увеличава се и общият брой на лицата, употребили компенсации за общо заболяване, като растеж на изплатените дни регистрират и работодателите, които заплащат първите 3 дни от престоя у дома, акцентират от Национален осигурителен институт. Това е очебийно категорично в разбора, в който се отбелязва, че макар прехвърлянето на първите три дни към работодателите регистрираните отпуски и от тях, и от държавното публично обезпечаване нарастват. От Национален осигурителен институт се застраховат, че анализът им може да е повърхностен, тъй като стъпва само на подлежащи на статистическо проучване феномени. Осигурителният институт смята за потребно при бъдещи разбори да се употребява информация и от други институции, които да обезпечат повече детайлности за профила на боледуващите - като здравословно положение, условия на труд, специалност, териториална централизация и др.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ