В България да си оптимист, е все едно си глупак.

В България да си оптимист, е все едно си простак. Това е умираща страна. Онзи ден откриха топлата вода, че към този момент сме били 6 млн., всичко по-читаво се е изнесло, тук няма вероятности, изключително на фона на геополитическите разбърквания. Това сподели проф. Иво Христов, социолог и геополитически анализатор, в изявление пред БНР.

И макар скептицизма си той добави:

" Винаги има вяра, само че както постоянно съм казвал, в случай че има за България вяра, тя не е посредством, а е макар българите, разбирайте го метафорично! "

За идните избори и предстоящата ниска изборна интензивност, той счита:

" Нареждаме се в качеството си на количество, т.е. ние не сме индивид, които да дефинира своята външнополитическа позиция. Това, което вършат политиците е да се приспособяват предвид на външния суверен. Много неща могат да се трансформират и това няма да се случи. Политиците не са обезпокоени от този факт – какъв брой хора ще гласоподават. "

На въпроса, в случай че се откажем да гласуваме, не отиваме ли към властнически режим, той отговори бързо: Сега е нещо по друго ли?

Според него е наивно да се мисли, че всеки от нас може да повлияе:

" Ние сме като мухата, която кацнала на челото на коня и е уверена, че тя тегли каруцата. "

Проф. Иво Христов изрично отхвърли да разяснява нападателната предизборна акция, тъй като " няма какво да се разяснява, а всеки опит е отвращение за сетивата ".

И е уверен, че:

" България няма политика, борбата за властта, ресурсите и представянето на еманация на демокрацията, е меко казано смешно. Ние следим гърчовете на едно завършило общество. "

Прогнозата му за това, какво ще се случи след изборите е, че ще е " каквото наредят началниците извън, това ще стане ".

" А на европейско равнище ще станат напълно нови неща, които ще слагат напълно нови параметри пред континента. Тъй като сега статуквото, което се показва за само вероятното за европейска концепция, европейски полезности, за Европейски Съюз, за европейска интеграция и други такива алабализми,  за първи път може да бъде застрашено от едни по национални, консервативни и по суверенни стремежи в елементи на Европа. В тях народите се пробват да моделират личния си живот и бъдеще. България не е сред тях ", предвижда анализаторът.

И изясни, че евротематиката е безпределно надалеч от българите:

" Така че оттатък еврокомсомолските деятели, междинният българин не вижда връзката. България  е периферна територия на същия този европейски план – никакви хора няма да се върнат в България, никаква реиндустриализация няма да има и никакви промени няма да има на настоящето тъпо положение на страната, до момента в който тя се намира в качеството си на количество и на треторазряден периферен детайл в Европейската империя ".