Невероятни факти за животните
Разговорите на папагалите значат повече, в сравнение с ни се коства. Пернатите могат да вземат решение някои задания при култивиране на езиковите данни и уменията им в това отношение са колкото на 4-6 годишните деца. Папагалите разграничават понятията „ идентични ” и „ разнообразни ”, „ повече ” и „ по-малко ”, „ да ” и „ не ”, а също и числа.
Слоновете имат най-големия мозък измежду бозайниците. За да се оцени качеството на интелекта при хората или животните, се употребява фактора кортикализация, който дефинира по какъв начин размерът на мозъка в съответствие с тялото корелира със способността на животното да преодолява загради и трудности.
Факторът на кортикализация на слона е еднакъв на 1.88; при индивида цифрата варира в диапазона 7.33 – 7.69; при шимпанзето – 2.45; при свинята – 0.27. Интелектът и паметта вървят ръка за ръка, по тази причина спомените на слона са ясни, само че не постоянно безпогрешни.
Жирафите компенсират растежа си с неповторимо кръвоснабдяване. Независимо от преимуществата на високия си растеж, пораждат и компликации поради височината.
За да може сърцето да изтласква кръв до основния мозък, се постанова то да работи с двойно натоварване. При това, с цел да не сътвори прекомерно огромно налягане кръвта, стигнала до мозъка, жирафът има доста комплицирана система от кръвоносни съдове.
През зимата денят е доста по-дълъг за бобрите. Тогава те живеят за сметка на съхранените хранителни артикули и мазнини, насъбрани в опашката. Те резервират силата си за сметка на това, че не излизат от тъмните си домове.
В резултат на това при тези гризачи, които по друго време излизат от дупките си призори и се прибират по залез слънце, се обърква графикът на сън и бодърстване, по този начин денонощието им става 29 часа.
Птиците запомнят околния ландшафт за навигация при далечни полети. Гълъбите употребяват познати ориентири на земята, с цел да намерят пътя към къщи.
Много от птиците имат по този начин наречения вграден феромагнит, който им оказва помощ да се ориентират в пространството с помощта на магнитното поле на Земята.
Крокодилът гълта камъни, с цел да му е по-лесно да плува. В стомаха му доста добре се приспособяват камъни, като за това има няколко аргументи. Храносмилателната система на крокодила смила всичко – от костенурки, риби, птици, жирафи, бикове, лъвове до други крокодили.
Тези рептилии постоянно гълтам огромни камъни, които се намират непрекъснато в стомаха им. Според някои догатки, крокодилите ги употребяват като самобитен баласт при плуване.
