Д-р Теодора Йовчева за Фрог: С третия мандат Радев стимулира вътрешни процеси в БСП
Разговаряме с политолога доктор р Теодора Йовчева за връчването на третия мандат от президента Румен Радев и какво следва от това.
Как ще коментирате връчването на третия мандат. Защо Румен Радев избра да го връчи на Българска социалистическа партия?
На този въпрос най-добре може да отговори Радев и да конкретизира какви са претекстовете, които стоят зад този избор. От позиция на цялостната политическа конюнктура, може да се уточни, че Българска социалистическа партия е групировката, която има минимален капацитет да сформира държавно управление, тъй като както тя има решения на нейни партийни конгреси да не взаимодейства с ГЕРБ и Движение за права и свободи, по този начин и ГЕРБ има същите решения по отношение на Българска социалистическа партия. ГЕРБ не е независим индивид. Тя е в коалиция със Съюз на демократичните сили. В този смисъл тази колаборация би била много проблематична за ГЕРБ. Демократична България също биха изпаднали в по-необичайна позиция, макар че имат опит в коалирането с Българска социалистическа партия. Ако Демократична България поддържа държавно управление с мандат на Българска социалистическа партия, евентуално и това може да бъде обяснено на гласоподавателите. В актуалната обстановка е ясно, че държавното управление ще бъде направено с избрани взаимни отстъпки. Въпросът е с какви, както и да се изясни каква ще е същността им. Единият е чисто идеологически, т.е. ДБ-БСП, другият е ДБ-ГЕРБ. Вторият е по линия на опълчването на корупционната сфера.
Относно самият мандат има една тиражирана версия, че връчването на Българска социалистическа партия ще докара до бързи избори. В същото време не е несъмнено, че на която и партия да беше връчен мандатът, изборите щяха да бъдат избегнати. Сякаш предизборната изразителност беше застъпена доста ясно откроимо. Нагласата беше: съвсем ще се случи държавно управление, само че не. Това, което може да чакаме от Българска социалистическа партия да задържи допустимо най-дълго мандата. Вероятно ще употребява това право, което ѝ дава конституцията. В началото на м. февруари социалистите ще имат конгрес. Може би ще го задържат до тогава. Този ход дава на Корнелия Нинова опрощение, че няма да се яви на пленум с провален мандат пред партинийя актив. Това е коз в нейна отбрана към този момент.
Другата теза за решението на Радев - да връчи мандата на Българска социалистическа партия е, че президентът подтиква вътрешно-партийните процеси в Българска социалистическа партия, които са свързани с опозицията на управлението. Необходимо е да се регистрира фактът, че в няколко служебни държавни управления на Радев вземат участие фигури от левицата. В актуалното попада Крум Зарков. Корнелия Нинова първоначално го лансираше. Той се ползваше с нейното утвърждение. После връзките се утежниха. Сега е показан като съперник и съперник на Нинова. Определени фигури заемат министерски постове без лансирането на Българска социалистическа партия и не тъй като партията е на власт. Тези фрагменти се осъществят отвън ролята и благодетелството на водача.
Корнелия Нинова се бори първо с Георги Гергов, които е мъчно заобиколим фактор в партията. После със Станишев, който не беше включен в първите листи на евродепутат, макар че е ръководител на ПЕС през 2019г. Нейното решение беше изненадващо. Последва Кирил Добрев и Калоян Паргов. Има история на силово действане от страна на настоящето управление към част от фрагментите, които по някакъв метод не са съгласни с управлението.
Какви са възможностите на Българска социалистическа партия за сформиране на държавно управление?
По-дългото задържане на мандата е един от разновидностите, защото възможностите на Българска социалистическа партия за сформиране на държавно управление са минимални. Макар и мандатът да беше дадена на друга политическа мощ още веднъж възможностите нямаше да бъдат огромни, т.е., в случай че досието беше дадена на Демократична България, те щяха да бъдат в шах какво да вършат с него. Имаше изказвания за сформиране на техническо държавно управление, което ще е като служебното, единствено че не напълно. Това щеше да сложи Демократична България в обстановка, в която в случай че получат поддръжка от ГЕРБ, ще изгубят тази от Продължаваме промяната. Това ще утежни междупартийния разговор сред Демократична България и Продължаваме промяната. Връщането на несбъднат мандат щеше да сложи Демократична България в неподходяща позиция пред личните им гласоподаватели и необятната общност. Ако мандатът беше отишъл при „ Български напредък “, там се тиражира тезата, че капацитетът за сформиране на държавно управление е най-голям и най-хубав, само че въпреки всичко цялостната настройка на парламентарно показаните партии е, че или това ще бъде едно малко държавно управление, което има явен небосвод, или мъчно ще да сплоти поддръжка от противопоставящи се субекти. От тази позиция възможностите за осъществяването на третия мандат са минимални.
Сякаш духът на времето беше по-скоро за избори. Така или другояче която и групировка да беше получила мандата най-вероятно отново щяхме да сме очевидци на нови избори. . Това се усеща от поръчките, които до тук са дали всички партии. Даването на мандат на Българска социалистическа партия този разговор се отстрани. Единственият ход на Българска социалистическа партия е да задържи по-дълго мандата. Може да се опита да направи и това, което сториха ГЕРБ – да предложи състав на държавно управление. Той може да влезе в зала или да бъде обявен пред необятната общност. Не може да се твърди сигурно дали ще бъде направено. Българска социалистическа партия в тази ситуация се пробва или по-скоро събитията го постановат да заеме ролята на Движение за права и свободи, която те имаха при съставянето на тройната коалиция през 2005г. сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Българска социалистическа партия. Това е реалност, тъй като от една страна има ясно опълчване сред Демократична България и Политическа партия и ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. Възможно е е левицата да се опита да сглоби един от полюсите и да се трансформира в негов водач.
Българска социалистическа партия мъчно беше призната в групата на антистатуквото партиите. Чак на третите избори съумяха да я припознаят като партия на смяната. Заедно с това Българска социалистическа партия гласоподава по тематиките като Украйна, измененията в Изборния кодекс, връщането на хартиената бюлетина и други Това мигновено върна Българска социалистическа партия в другия лагер – този на статуквото. Ключовият въпрос е до какъв брой другият лагер припознава Българска социалистическа партия тъкмо по външнополитическите тематики. Като размер и величина на Българска социалистическа партия доста ѝ се желае да бъде най-малкото общо кратно в тази ситуация, само че въобще не е несъмнено, че Българска социалистическа партия има този капацитет.
Защо съгласно Вас Радев е толкоз пореден? Това е четвъртият път, в който президентът дава мандат на Българска социалистическа партия в опит да се сформира кабинет.
Не беше добър сигнал към обществеността и към политическия хайлайф тази тайнственост, която се сътвори към мандата. Президентството е сериозна институция. Не беше редно до неделя сутринта да бави поръчките на кого ще даде мандата. Това не е риалити шоу. Трябва да има предвидимост и малко повече структурираност на тези процеси. Това приказва за цялостния звук в политическата конюнктура. Р едно е в тази сложна и непредвидима политическа конюнктура президентът като надпартиен да внесе малко повече успокоение и предсказуемост в това отношение.
Думите на Йотова също бяха объркващи за връчването на третия мандат. Според нея досието щеше да отиде при групировка, която ще продължи политиките на Гълъб Донев. Това е отпратка към „ Български напредък “, тъй като Стефан Янев е бил министър председател. С тези думи още веднъж беше заблудена необятната общност, което не прави чест на институцията. Самата парламентарна група, която ще получи мандата също е редно да има време за подготовка и да намерения за състав на кабинет.
Неговата поредност може да се изясни с това, че той е изцяло привързан. За това връчва третия мандат на една и съща групировка, т.е. Българска социалистическа партия. Другият вид е, че не желае да бъде упрекнат за това, че го връчва на „ Български напредък “, тъй като по този метод все едно основава така наречен „ проксита “. Това би означавало, че неговият длъжностен министър председател си направи държавно управление и Радев желае да ръководи посредством него.
Може да се направи съмнение, че Радев желае да продължи да ръководи посредством издигане на нов длъжностен кабинет. Две години ние се намираме в по-голяма степен в президентско ръководство, в сравнение с в парламентарно. Щом се тиражира този спор в обществото: парламентарна или президентска република, в този момент е моментът, в който може да се направи съпоставяне. Имаме опцията да забележим какво е да бъдем ръководени от държавно управление, което е постоянно определено или от служебно държавно управление, което е назначено от президента. Това е рискова наклонност - толкоз време да се показва и подтиква какво съставлява президентската република. Публичните представители на Радев показват какъв брой е хубаво да има президентската република. По този метод се дава се отговор на различен въпрос. Сценаристите на Слави имат фиксация върху антиполитическото. За страдание те не схващат, че без значение дали си президент или народен представител, дали си определен мажоритарно или съразмерно, ти си политик и отново може да имаш партийна принадлежност. Такива трендове са доста рискови, тъй като те не дават отговор на главният въпрос, който е: „ Какво ни е качеството на демокрацията? “
Този въпрос няма да бъде решен с въвеждането на институционални промени. Точно те ще влошат качеството на демокрацията в България по доста аргументи. Президентската република не е отговор на тези въпроси. Къде другаде има такава република, която действа добре с изключение на в Съединени американски щати? Отговорът е: Никъде. В Латинска Америка има президентска република. Бих споделиха, че качеството на живот е банановите републики не би трябвало да е това, към което се стремим.
Нека да забележим въпросът с корупцията по какъв начин ще се отрази на нашата система, тъй като това е доста огромен проблем. Много по-трудно е 240 политици да бъдат обхванати от сенчести въздействия, в сравнение с един човек в президентството. Търсенето на отговорност на президента е единствено и само посредством избори. Няма различен. Механизмът за импийчмът не е за политическа, а за правосъдна отговорност. И това доста ясно би трябвало да се знае. Импийчмънтът се задейства, когато е на разположение осъществено закононарушение. Как бихме могли да направляваме президента. Отговорът е: Никак. Разликата с парламентарната република е, че държавното управление може да бъде следено от парламентарни болшинства. Това са оставки на министри и други В доста по-голяма степен контролът и отчетността са застъпени в парламентарната, в сравнение с в президентската република. Има повече механизми на надзор. Последни две години сме на „ ръба на конституцията “, тъй като за два месеца служебното държавно управление би трябвало да приготви провеждането на постоянни избори. В момента се разпростират пет месеца ръководство на служебното държавно управление, предходните управляваха към 8 месеца.
Какво би трябвало да се направи, с цел да се излезе от порочните кръгове – зависимости, корупция и други, с които се стопира пълноценното развиване на обществото и демокрацията в България?
Фактът, че сме признати в Европейския съюз има благотворни въздействие върху страната ни. Има форми за мониторинг, отчетност и надзор, които имат позитивно влияние върху институциите. Определени сфери изискват по-добра наредба. Най-доброто лекарство е повече гражданско държание. Промяната би била най-пълноценна, в случай че идва изпод нагоре. Това са образованите и дейни жители, които подобен вид съзнание и просвета. На тази база е хубаво да има институционалния надзор. Институционалния надзор се обезсмисля без гражданския, тъй като един закон е посредствен. Винаги може да бъде заобиколен и да се намерят „ малки врати “. Необходима е повече гражданственост, с която да бъде подплатен институционалният надзор. Това би било потребно и за самата народна власт, както и в актуалната конюнктура – война, пандемия от Ковид-19, политическа и икономическа рецесия. Изострената поляризация не способства за повишението на качеството на демокрацията в България. Трябва да се понижи поляризацията, с цел да се възстановяват процесите. По този метод ще се даде опция и на идейното опълчване. Виждаме сериозен политически разлом. Той излиза на напред във времето, единствено когато става дума за сформиране на държавно управление. Той не трябва да излиза единствено тогава. Трябва да се знае, че има партии, които пазят проруски и пронационалистки дела, както и такива, които пазят проевропейските полезности. Те не са склонни да създадат взаимни отстъпки, с цел да завоюват гласоподаватели. Щом идейното опълчване излезе на напред във времето ще даде късмет на партиите да заемат по-принципни позиции по-късно, с цел да не бъдат след това упреквани в клиентелизъм и патронаж .
Има потомство, което за жалост е аполитично. То би трябвало да знае носи отговорност за дейностите и бездействията си. Не може да сме в безтегловно състояние – не гласоподавам, след това няма бъдеще в страната и по този начин до безспир. Младите хора би трябвало да имат схващане за надзор и отчетност. Дори да не са дали своят вот, да знаят, че най-малко могат да стачкуват. Да знаят какви са им правата, да имат сензитивност за това какво е редно и какво не в политическия живот. Да знаят, че когато са дали своят вот и партията, която са подкрепили направи ход, който е срещу това, което са дали обещание, да могат да го засекат.
Какво следва оттук насетне – спиралата служебно правителство-избори или?
Няма доста разновидности. Очевидно е, че се отива на избори. Интересно е дали Гълъб Донев ще бъде препотвърден като длъжностен министър председател с декрет на президента или Атанас Пеканов ще бъде повдигнат в тази роля. Интересно е дали Радев желае да наложи Пеканов като политическа. Дали той няма да бъде новия „ Кирил Петков “, т.е. известно лице, което е „ изгряло “ от длъжностен кабинет, което да има политическо бъдеще – дали ще направи личен политически план или друго. Президентът един път се опари от това да сътвори известни лица през служебни държавни управления и по-късно те да се еманципират от него, даже да заемат конфронтационни позиции. Ще забележим дали се приготвя политическото бъдеще и кариера на Пеканов. Радев е в забавна позиция. Той може да употребява опита на Първанов, който сътвори партия и по какъв начин това ще се отрази на Радев. Радев опита и по другия метод – сътвори различен индивид от хора, които той направи известни. Видя се, че това не беше доста печеливш ход за дълго време. В момента президентът опитва и опипва почвата кое ще бъде най-полезно за него – дали да направлява вътрешно-партийни процеси в Българска социалистическа партия или да се пробва да сътвори нова партия, или да се задоволи с ръководство посредством служебни кабинети. Едно е несъмнено – Радев е упорит политически състезател.
Важно е дали след идващите избори ще се сформира държавно управление, което не е ясно с какъв небосвод ще е или ще отидем отново на избори. Вероятно едни избори ще създадат партиите по-сговорчиви. Пети подред нереализиране на държавно управление след избори ще стане прекомерно доста. Това не е в тяхна изгода, даже стратегически, тъй като идват локални избори и никой няма изгода да не е във властта. Партиите ще имат достъп до запаси, в случай че одобряват да ръководят в някакъв формат. Дали това ще е програмно или експертно държавно управление, или с дефинира задания и цели за избран небосвод от време. Може да изпаднем в обстановката на Италия – Марио Драги беше извикан от Европейската централна банка, с цел да заеме един подобен пост и да преведе страната през мъчно време. Може да сме в обстановка на къси държавни управления с краткосрочни цели. Възможно е да се откри обединяване за по-дълъг небосвод, което не звучи допустимо.
Интервю на Ирина Тодорова
Как ще коментирате връчването на третия мандат. Защо Румен Радев избра да го връчи на Българска социалистическа партия?
На този въпрос най-добре може да отговори Радев и да конкретизира какви са претекстовете, които стоят зад този избор. От позиция на цялостната политическа конюнктура, може да се уточни, че Българска социалистическа партия е групировката, която има минимален капацитет да сформира държавно управление, тъй като както тя има решения на нейни партийни конгреси да не взаимодейства с ГЕРБ и Движение за права и свободи, по този начин и ГЕРБ има същите решения по отношение на Българска социалистическа партия. ГЕРБ не е независим индивид. Тя е в коалиция със Съюз на демократичните сили. В този смисъл тази колаборация би била много проблематична за ГЕРБ. Демократична България също биха изпаднали в по-необичайна позиция, макар че имат опит в коалирането с Българска социалистическа партия. Ако Демократична България поддържа държавно управление с мандат на Българска социалистическа партия, евентуално и това може да бъде обяснено на гласоподавателите. В актуалната обстановка е ясно, че държавното управление ще бъде направено с избрани взаимни отстъпки. Въпросът е с какви, както и да се изясни каква ще е същността им. Единият е чисто идеологически, т.е. ДБ-БСП, другият е ДБ-ГЕРБ. Вторият е по линия на опълчването на корупционната сфера.
Относно самият мандат има една тиражирана версия, че връчването на Българска социалистическа партия ще докара до бързи избори. В същото време не е несъмнено, че на която и партия да беше връчен мандатът, изборите щяха да бъдат избегнати. Сякаш предизборната изразителност беше застъпена доста ясно откроимо. Нагласата беше: съвсем ще се случи държавно управление, само че не. Това, което може да чакаме от Българска социалистическа партия да задържи допустимо най-дълго мандата. Вероятно ще употребява това право, което ѝ дава конституцията. В началото на м. февруари социалистите ще имат конгрес. Може би ще го задържат до тогава. Този ход дава на Корнелия Нинова опрощение, че няма да се яви на пленум с провален мандат пред партинийя актив. Това е коз в нейна отбрана към този момент.
Другата теза за решението на Радев - да връчи мандата на Българска социалистическа партия е, че президентът подтиква вътрешно-партийните процеси в Българска социалистическа партия, които са свързани с опозицията на управлението. Необходимо е да се регистрира фактът, че в няколко служебни държавни управления на Радев вземат участие фигури от левицата. В актуалното попада Крум Зарков. Корнелия Нинова първоначално го лансираше. Той се ползваше с нейното утвърждение. После връзките се утежниха. Сега е показан като съперник и съперник на Нинова. Определени фигури заемат министерски постове без лансирането на Българска социалистическа партия и не тъй като партията е на власт. Тези фрагменти се осъществят отвън ролята и благодетелството на водача.
Корнелия Нинова се бори първо с Георги Гергов, които е мъчно заобиколим фактор в партията. После със Станишев, който не беше включен в първите листи на евродепутат, макар че е ръководител на ПЕС през 2019г. Нейното решение беше изненадващо. Последва Кирил Добрев и Калоян Паргов. Има история на силово действане от страна на настоящето управление към част от фрагментите, които по някакъв метод не са съгласни с управлението.
Какви са възможностите на Българска социалистическа партия за сформиране на държавно управление?
По-дългото задържане на мандата е един от разновидностите, защото възможностите на Българска социалистическа партия за сформиране на държавно управление са минимални. Макар и мандатът да беше дадена на друга политическа мощ още веднъж възможностите нямаше да бъдат огромни, т.е., в случай че досието беше дадена на Демократична България, те щяха да бъдат в шах какво да вършат с него. Имаше изказвания за сформиране на техническо държавно управление, което ще е като служебното, единствено че не напълно. Това щеше да сложи Демократична България в обстановка, в която в случай че получат поддръжка от ГЕРБ, ще изгубят тази от Продължаваме промяната. Това ще утежни междупартийния разговор сред Демократична България и Продължаваме промяната. Връщането на несбъднат мандат щеше да сложи Демократична България в неподходяща позиция пред личните им гласоподаватели и необятната общност. Ако мандатът беше отишъл при „ Български напредък “, там се тиражира тезата, че капацитетът за сформиране на държавно управление е най-голям и най-хубав, само че въпреки всичко цялостната настройка на парламентарно показаните партии е, че или това ще бъде едно малко държавно управление, което има явен небосвод, или мъчно ще да сплоти поддръжка от противопоставящи се субекти. От тази позиция възможностите за осъществяването на третия мандат са минимални.
Сякаш духът на времето беше по-скоро за избори. Така или другояче която и групировка да беше получила мандата най-вероятно отново щяхме да сме очевидци на нови избори. . Това се усеща от поръчките, които до тук са дали всички партии. Даването на мандат на Българска социалистическа партия този разговор се отстрани. Единственият ход на Българска социалистическа партия е да задържи по-дълго мандата. Може да се опита да направи и това, което сториха ГЕРБ – да предложи състав на държавно управление. Той може да влезе в зала или да бъде обявен пред необятната общност. Не може да се твърди сигурно дали ще бъде направено. Българска социалистическа партия в тази ситуация се пробва или по-скоро събитията го постановат да заеме ролята на Движение за права и свободи, която те имаха при съставянето на тройната коалиция през 2005г. сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Българска социалистическа партия. Това е реалност, тъй като от една страна има ясно опълчване сред Демократична България и Политическа партия и ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. Възможно е е левицата да се опита да сглоби един от полюсите и да се трансформира в негов водач.
Българска социалистическа партия мъчно беше призната в групата на антистатуквото партиите. Чак на третите избори съумяха да я припознаят като партия на смяната. Заедно с това Българска социалистическа партия гласоподава по тематиките като Украйна, измененията в Изборния кодекс, връщането на хартиената бюлетина и други Това мигновено върна Българска социалистическа партия в другия лагер – този на статуквото. Ключовият въпрос е до какъв брой другият лагер припознава Българска социалистическа партия тъкмо по външнополитическите тематики. Като размер и величина на Българска социалистическа партия доста ѝ се желае да бъде най-малкото общо кратно в тази ситуация, само че въобще не е несъмнено, че Българска социалистическа партия има този капацитет.
Защо съгласно Вас Радев е толкоз пореден? Това е четвъртият път, в който президентът дава мандат на Българска социалистическа партия в опит да се сформира кабинет.
Не беше добър сигнал към обществеността и към политическия хайлайф тази тайнственост, която се сътвори към мандата. Президентството е сериозна институция. Не беше редно до неделя сутринта да бави поръчките на кого ще даде мандата. Това не е риалити шоу. Трябва да има предвидимост и малко повече структурираност на тези процеси. Това приказва за цялостния звук в политическата конюнктура. Р едно е в тази сложна и непредвидима политическа конюнктура президентът като надпартиен да внесе малко повече успокоение и предсказуемост в това отношение.
Думите на Йотова също бяха объркващи за връчването на третия мандат. Според нея досието щеше да отиде при групировка, която ще продължи политиките на Гълъб Донев. Това е отпратка към „ Български напредък “, тъй като Стефан Янев е бил министър председател. С тези думи още веднъж беше заблудена необятната общност, което не прави чест на институцията. Самата парламентарна група, която ще получи мандата също е редно да има време за подготовка и да намерения за състав на кабинет.
Неговата поредност може да се изясни с това, че той е изцяло привързан. За това връчва третия мандат на една и съща групировка, т.е. Българска социалистическа партия. Другият вид е, че не желае да бъде упрекнат за това, че го връчва на „ Български напредък “, тъй като по този метод все едно основава така наречен „ проксита “. Това би означавало, че неговият длъжностен министър председател си направи държавно управление и Радев желае да ръководи посредством него.
Може да се направи съмнение, че Радев желае да продължи да ръководи посредством издигане на нов длъжностен кабинет. Две години ние се намираме в по-голяма степен в президентско ръководство, в сравнение с в парламентарно. Щом се тиражира този спор в обществото: парламентарна или президентска република, в този момент е моментът, в който може да се направи съпоставяне. Имаме опцията да забележим какво е да бъдем ръководени от държавно управление, което е постоянно определено или от служебно държавно управление, което е назначено от президента. Това е рискова наклонност - толкоз време да се показва и подтиква какво съставлява президентската република. Публичните представители на Радев показват какъв брой е хубаво да има президентската република. По този метод се дава се отговор на различен въпрос. Сценаристите на Слави имат фиксация върху антиполитическото. За страдание те не схващат, че без значение дали си президент или народен представител, дали си определен мажоритарно или съразмерно, ти си политик и отново може да имаш партийна принадлежност. Такива трендове са доста рискови, тъй като те не дават отговор на главният въпрос, който е: „ Какво ни е качеството на демокрацията? “
Този въпрос няма да бъде решен с въвеждането на институционални промени. Точно те ще влошат качеството на демокрацията в България по доста аргументи. Президентската република не е отговор на тези въпроси. Къде другаде има такава република, която действа добре с изключение на в Съединени американски щати? Отговорът е: Никъде. В Латинска Америка има президентска република. Бих споделиха, че качеството на живот е банановите републики не би трябвало да е това, към което се стремим.
Нека да забележим въпросът с корупцията по какъв начин ще се отрази на нашата система, тъй като това е доста огромен проблем. Много по-трудно е 240 политици да бъдат обхванати от сенчести въздействия, в сравнение с един човек в президентството. Търсенето на отговорност на президента е единствено и само посредством избори. Няма различен. Механизмът за импийчмът не е за политическа, а за правосъдна отговорност. И това доста ясно би трябвало да се знае. Импийчмънтът се задейства, когато е на разположение осъществено закононарушение. Как бихме могли да направляваме президента. Отговорът е: Никак. Разликата с парламентарната република е, че държавното управление може да бъде следено от парламентарни болшинства. Това са оставки на министри и други В доста по-голяма степен контролът и отчетността са застъпени в парламентарната, в сравнение с в президентската република. Има повече механизми на надзор. Последни две години сме на „ ръба на конституцията “, тъй като за два месеца служебното държавно управление би трябвало да приготви провеждането на постоянни избори. В момента се разпростират пет месеца ръководство на служебното държавно управление, предходните управляваха към 8 месеца.
Какво би трябвало да се направи, с цел да се излезе от порочните кръгове – зависимости, корупция и други, с които се стопира пълноценното развиване на обществото и демокрацията в България?
Фактът, че сме признати в Европейския съюз има благотворни въздействие върху страната ни. Има форми за мониторинг, отчетност и надзор, които имат позитивно влияние върху институциите. Определени сфери изискват по-добра наредба. Най-доброто лекарство е повече гражданско държание. Промяната би била най-пълноценна, в случай че идва изпод нагоре. Това са образованите и дейни жители, които подобен вид съзнание и просвета. На тази база е хубаво да има институционалния надзор. Институционалния надзор се обезсмисля без гражданския, тъй като един закон е посредствен. Винаги може да бъде заобиколен и да се намерят „ малки врати “. Необходима е повече гражданственост, с която да бъде подплатен институционалният надзор. Това би било потребно и за самата народна власт, както и в актуалната конюнктура – война, пандемия от Ковид-19, политическа и икономическа рецесия. Изострената поляризация не способства за повишението на качеството на демокрацията в България. Трябва да се понижи поляризацията, с цел да се възстановяват процесите. По този метод ще се даде опция и на идейното опълчване. Виждаме сериозен политически разлом. Той излиза на напред във времето, единствено когато става дума за сформиране на държавно управление. Той не трябва да излиза единствено тогава. Трябва да се знае, че има партии, които пазят проруски и пронационалистки дела, както и такива, които пазят проевропейските полезности. Те не са склонни да създадат взаимни отстъпки, с цел да завоюват гласоподаватели. Щом идейното опълчване излезе на напред във времето ще даде късмет на партиите да заемат по-принципни позиции по-късно, с цел да не бъдат след това упреквани в клиентелизъм и патронаж .
Има потомство, което за жалост е аполитично. То би трябвало да знае носи отговорност за дейностите и бездействията си. Не може да сме в безтегловно състояние – не гласоподавам, след това няма бъдеще в страната и по този начин до безспир. Младите хора би трябвало да имат схващане за надзор и отчетност. Дори да не са дали своят вот, да знаят, че най-малко могат да стачкуват. Да знаят какви са им правата, да имат сензитивност за това какво е редно и какво не в политическия живот. Да знаят, че когато са дали своят вот и партията, която са подкрепили направи ход, който е срещу това, което са дали обещание, да могат да го засекат.
Какво следва оттук насетне – спиралата служебно правителство-избори или?
Няма доста разновидности. Очевидно е, че се отива на избори. Интересно е дали Гълъб Донев ще бъде препотвърден като длъжностен министър председател с декрет на президента или Атанас Пеканов ще бъде повдигнат в тази роля. Интересно е дали Радев желае да наложи Пеканов като политическа. Дали той няма да бъде новия „ Кирил Петков “, т.е. известно лице, което е „ изгряло “ от длъжностен кабинет, което да има политическо бъдеще – дали ще направи личен политически план или друго. Президентът един път се опари от това да сътвори известни лица през служебни държавни управления и по-късно те да се еманципират от него, даже да заемат конфронтационни позиции. Ще забележим дали се приготвя политическото бъдеще и кариера на Пеканов. Радев е в забавна позиция. Той може да употребява опита на Първанов, който сътвори партия и по какъв начин това ще се отрази на Радев. Радев опита и по другия метод – сътвори различен индивид от хора, които той направи известни. Видя се, че това не беше доста печеливш ход за дълго време. В момента президентът опитва и опипва почвата кое ще бъде най-полезно за него – дали да направлява вътрешно-партийни процеси в Българска социалистическа партия или да се пробва да сътвори нова партия, или да се задоволи с ръководство посредством служебни кабинети. Едно е несъмнено – Радев е упорит политически състезател.
Важно е дали след идващите избори ще се сформира държавно управление, което не е ясно с какъв небосвод ще е или ще отидем отново на избори. Вероятно едни избори ще създадат партиите по-сговорчиви. Пети подред нереализиране на държавно управление след избори ще стане прекомерно доста. Това не е в тяхна изгода, даже стратегически, тъй като идват локални избори и никой няма изгода да не е във властта. Партиите ще имат достъп до запаси, в случай че одобряват да ръководят в някакъв формат. Дали това ще е програмно или експертно държавно управление, или с дефинира задания и цели за избран небосвод от време. Може да изпаднем в обстановката на Италия – Марио Драги беше извикан от Европейската централна банка, с цел да заеме един подобен пост и да преведе страната през мъчно време. Може да сме в обстановка на къси държавни управления с краткосрочни цели. Възможно е да се откри обединяване за по-дълъг небосвод, което не звучи допустимо.
Интервю на Ирина Тодорова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ