Райнер Мария Рилке е един от най-значимите и въздействащи поети

Райнер Мария Рилке е един от най-значимите и въздействащи поети и писатели на XX век. Роден на 4 декември 1875 година в Прага, която тогава е част от Австро-Унгария, той израства в комплицирано семейство, изпълнено с спорове и напрежение.

Майка му е преобладаваща фигура, а татко му, малък служител, упорства младият Райнер да следва военна кариера – път, който Рилке изрично отхвърля. Вместо това той се обръща към литературата, което слага началото на живота му, отдаден на изкуството и духовното търсене.

Рилке учи литература, история на изкуството и философия в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. По време на младостта си пътува интензивно, изключително в Русия, където се среща с Лев Толстой и черпи ентусиазъм от съветската просвета и нематериалност. По-късно посещава Италия, Франция и други европейски страни, което обогатява неговата сензитивност към изкуството и философията.

Поезията на Рилке се отличава с дълбоката си нематериалност, метафизичен размишления и деликатно подбрания език. Той изследва тематики като смисъла на живота, страданието, гибелта и връзката сред индивида и Вселената. Неговият най-известен труд, „ Дуински елегии “, е връх на модерната лирика и отразява устрема на Рилке да осмисли човешкото битие. Сборникът „ Сонети към Орфей “ също е основен миг в творчеството му, отдаден на мита за Орфей като знак на креативната промяна.

През своя живот Рилке се сблъсква с екзистенциални рецесии, само че в същото време развива надълбоко почитание към мистичната страна на живота. Той има вяра в силата на изкуството да трансформира индивида и постоянно показва убеждението, че страданието е неразделна част от креативния развой. Освен като стихотворец, Рилке е и плодороден публицист на писма. Неговата преписка, изключително „ Писма до един млад стихотворец “, въодушевява генерации млади създатели със своята мъдрост и проникновеност.

Рилке умира на 29 декември 1926 година в Швейцария от левкемия. Неговият живот и творчество остават постоянно завещание, което въодушевява хората да търсят хубостта, истината и дълбочината в живота.

Бъди толерантен към всичко, което към момента не е намерило отговор в сърцето ти. Опитай се да обичаш въпросите сами по себе си.

Дълбоките въпроси в живота не могат да бъдат отговорени; те би трябвало да бъдат изживени.

Не търси отговорите сега; те ще дойдат, когато си подготвен за тях.

Красотата е единствено началото на ужаса, който сме способни да понесем.

Всичко извънредно в живота крие в себе си семената на спасението.

Животът постоянно е прав, даже когато ни наподобява сложен.

Никой не може да те посъветва, никой не може да ти помогне. Ти би трябвало самичък да намериш пътя си.

Единствената задача на индивида е да обича.

Любовта се състои в това да пазим пространството на другия, без да го ограничаваме.

Най-дълбоката загадка на живота е да обичаш това, което е неизбежно.

Има единствено един метод да се оправиш с живота: да му се отдадеш изцяло.

Не спри отвън живота, страхувайки се от болката му.

Душата ти е твоята галактика. Разглеждай я с внимание и обич.

Самотата е като дъжд: идва от вътрешната страна и пада безшумно върху всичко.

Не се опасявай да бъдеш уязвим; в това е твоята мощ.

Всеки човек носи своята безкрайност в себе си.

Не бягай от тъгата; тя е твой преподавател.

Има време за слушане и време за безмълвие. И двете са значими.

Не търси щастието, а го създавай.

Животът не е в сигурността, а в незнайното.

Любовта е мостът сред гибелта и живота.

Най-голямото изкуство е да намериш смисъл в хаоса.

Животът е пълностоен единствено когато обичаш и твориш.

Вижте още: Слизането на Христос в пъкъла – РАЙНЕР МАРИЯ РИЛКЕ