Свикнахме да сме опашкари
Равносметката от миналите 30 години е, че не сме щастливи, споделя политологът Първан Симеонов, изпълнителен шеф на „ Галъп Интернешънъл “ Голяма част от десните виждат в ГЕРБ собствен съперник, а съперникът от време на време е по-мразен от врага Преходът завърши с влизането ни в НАТО и Европейски Съюз Обществото ни застарява и е обществено разслоено Социалистическият хайлайф доста следено се трансформира в стопански, тъй като нямаше контраелит Манолова, Цветанов и Трифонов са към момента план за план
- Г-н Симеонов, каква е оценката Ви за миналите 30 години преход?
- Първо да уточня, че преходът от дълго време свърши. Той не е 30-годишен, а завърши с приемането на България в Европейския съюз и НАТО. У нас към този момент има демократична народна власт по общоприетите избрания, има и пазарна стопанска система. Добри или неприятни, те действат. Т.е. към този момент би трябвало да приказваме по-скоро за качеството на тяхното действие, а не за тяхното съществуване. В този ред на мисли преход към този момент няма. Ако продължаваме да си приказваме за преход, губим сила за по-важни неща.
А равносметката от последните 30 години е, че обществото ни не се усеща изключително предостатъчно. Т.е. каквото и да сме създали, даже да сме съумели, не се усещаме задоволени. Обективно видяно, през днешния ден България е в по-добра кондиция, към този момент сме част от Запада, имаме известна предвидимост (особено в последните години) в живота си. Но сякаш публичното благополучие не е налице и за това има аргументи. Първата е демографска. Щастливи хора са младежите. А у нас виждаме едно застаряване, при което обществото няма по какъв начин да е щастливо. Друга причина е огромното обществено разслоение, което беше позволено у нас. България ми се коства опашкар във връзка с обществените дистанции. Ясно е, че ние от едно уравниловъчно общество отидохме към общество на неравноправие, капиталистическо. Но мисля, че другите елементи на Европа не позволяват чак такова разслояване. И надлежно когато има огромна беднотия, не може да има благополучие. Третата причина е, че ние сякаш свикнахме да сме опашкари, трайно възприехме и свикнахме с тази си роля – на последни във всичко.
- Разслоението ли е огромната неточност на прехода?
- Разслояването единствено по себе си не е неточност. То е последица от други неточности. За мен персонално основното беше, че ние нямахме икономическа визия за това по какъв начин да прехождаме. Основното в един преход не би трябвало да бъде прочувственото и символното, т.е. отношението към предишното, към идеологиите. Според мен главният въпрос, който има да се взема решение, е икономическият, въпросът за това по какъв начин трансформираме собствеността от държавна в частна, по какъв начин от опит за социализъм вършим опит за капитализъм. На този въпрос сякаш специалистите, елитите нямаха явен отговор още първоначално. И неслучайно действителните стопански промени се забавиха 7-8 години. И към края на 90-те не беше останало нищо за приватизиране, с изключение на да продаваме за скрап, друго нямаше какво да вършим. Може би това закъснение на същинския преход бе най-голямата неточност, че не взехме решение главния, икономическия въпрос. Защото ние мислехме за реставрация, връщане на земи в действителни граници и така нататък, само че нямахме ясна визия по какъв начин ще вършим пазарна стопанска система, обществени ли ще се мъчим да бъдем или пък извънредно пазарни. Затова и не сме удовлетворени – човек, като не знае накъде е тръгнал, най-вероятно ще стигне някъде другаде.
По-добре се оправиха тези, които реагираха по-бързичко и раздържавиха една към момента витална стопанска система, като по този начин я резервираха витална. А ние нещо си въобразявахме, че може и да не я раздържавяваме. Вследствие на което най-после към този момент не беше останало нищо.
- Кои страни имате поради?
- Държавите от Централна Европа. Но да не забравяме, че те потеглиха от по-висока база. Страни като Чехия и Унгария преди време влизат в соцблока с по-високо самочувствие, с по-добри резултати, а България влиза като земеделска страна, за която соцът е една форсирана рационализация. Това изяснява неналичието на мощна опозиция, за доста хора това беше късмет за обществена модерност, по този начин да се каже. Това ненапълно дефинира след това, че нямаше същинско слизане на комунизма от власт. Изборните резултати демонстрираха, че няма еднопосочно решение в обществото за свалянето на комунизма. Обществото в действителност легитимира социалистическата партия, с ново име, несъмнено. Нашият народ не пожела радикална смяна може би ненапълно и поради проруски сантименти.
Най-важни за публичния развой са публичните ниши. Има ли ниша, има ли социална поръчка за нещо, създател ще се откри. Аз в никакъв случай не запитвам за създателя, той постоянно е вторичен. Много хора не престават да мислят, че в прехода имаше някакво авторство, че някой е измислил някакъв проект. Според мен не е по този начин, случилото се е съгласно потенциала ни като нация. Но в случай, че нямаше мощен контраелит, социалистическият хайлайф доста следено се трансформира в стопански подобен.
- Как бихте обяснили разцеплението в десните редици към този момент 30 години?
- Това, което в този момент назоваваме дясно, първо породи като реформаторска мощ, в която имаше и доста леви хрумвания. Впоследствие Съюзът на демократичните сили доби дясна идентификация. Според мен дясното си свърши работата и не си откри нова. Всичко, което реформаторските сили на прехода желаеха, към този момент е реалност. България е член на Европейския съюз, на НАТО, имаме пазарна стопанска система и демократична народна власт. След това реформаторите не можаха да намерят нов политически артикул, който да предложат, и бяха изместени от друго дясно – ГЕРБ, действителна десноцентристка групировка, партия на всеобщия градски българин, не доста идеологизирана, само че групировка с партийни инстинкти. За разлика от Съюз на демократичните сили, което беше повече публичен феномен, в сравнение с партия – мъчно е да налееш в партийна форма един подобен изблик на страст, какъвто беше Съюз на демократичните сили. Така че най-логичното е, че нещо друго го размени. Защото, отново споделям, то си свърши работата и не си откри нова. На едно общество, огромна част от което към момента трепери за хляба, малко елитарно звучи да му се приказва за висок морал – имам поради достоверната десница, не ГЕРБ. Трудно се оцелява по този метод в едно комплицирано, застаряващо и относително оскъдно общество.
- Това ли беше претекстът на много десни гласоподаватели да гласоподават за Мая Манолова на локалните избори?
- Мотивът беше в действителност ситуационен. Това е естествената ерозия в обаянието на ГЕРБ в ръководството като всяка една групировка, дълго обитавала във властта. Стига се до такава степен, че доста хора стартират да търсят други възможности в това число и такива, към които другояче не биха протегнали ръка. Още повече, че огромна част от десните виждат в ГЕРБ собствен съперник, а съперникът от време на време е по-мразен от врага. Така че за мен това беше обикновено и аз не съм доста изумен.
- Според вас сполучлива ли е обединението сред ГЕРБ и Съюз на демократичните сили?
- Всъщност има ли значение? Чест прави на ГЕРБ, че потърсиха последователност по отношение на Съюз на демократичните сили. „ Галъп Интернешънъл “ от доста години организира анкети с хората ежемесечно и неотдавна зададохме същите въпроси от 1992-93 година по отношение на разделянето на небогати и богати, приходи и така нататък и се оказа, че хората от едновремешното Съюз на демократичните сили дават отговор почти като хората от днешния ГЕРБ. Т.е. в действителност сред тези две пространства има известна последователност и ГЕРБ е съумял да обхване това, което преди време Съюз на демократичните сили беше обхванало. Така че дали ще има коалиция ГЕРБ – Съюз на демократичните сили, няма никакво значение, по-скоро смисъла е алегорично.
- ГЕРБ обединител на дясното ли е?
- Не, просто заема огромна част от десноцентристкото пространство. У нас към момента има ляво (БСП) и ГЕРБ (вдясно от БСП), като втората партия е на всеобщия градски гражданин, и една елитарна групировка, най-вече софийска, на хора с по-независими благоприятни условия в живота, тъй като имат пари, „ Демократична България “, които са в действителност десни като статус. Друг е въпросът дали оферират десни политики. Т.е. ГЕРБ може да сплотява всеобщия градски човек, само че елитарният клуб въпреки всичко е „ Демократична България “, която по никакъв метод няма да разреши на ГЕРБ да монополизира десен роман и огромна част от напрежението идва тъкмо оттова, от претенцията кой е действителното дясно.
- На кои от новите планове – Манолова, Цветанов, Трифонов, давате бъдеще?
- Голяма част от тях са към момента план за план. За госпожа Манолова още не сме видели съответен план, само че тя има политическо бъдеще. Самият факт, че резултатът й бе непосредствен до този на Фандъкова, без пари, без действителна партия, е към този момент доста. Цветанов може би също има бъдеще, само че зависи дали ще си го вземе. Не в ГЕРБ, несъмнено, само че като дразнител за ГЕРБ. Предстои да забележим дали Манолова, Цветанов, Трифонов ще съумеят да сграбчен сърцата на гласоподавателите.
- Как обяснявате съществуването на толкоз доста партии у нас?
- Това не нещо трагично. В последна сметка ефикасните партии са няколко. Така че няма проблем в съществуването на доста партии. Въпросът е дали има търсене за тях. Аз виждам публично търсене за 4-5 обединения. Една от многото аргументи за тези партии е отново, че не сме щастливи. И търсим решение в нещо ново и ново. Само че сега целият западен свят наподобява по този начин, американците си избраха Тръмп, британците свършиха тази нелепост с Брекзит, на доста места по света има тирания... Целият западен свят се е разболял от една и съща болест – назовават я популизъм. Наблюдава се привършване на познатите механизми на посланичество и хората търсят нови такива. А това е малко като игра с огъня.
- Г-н Симеонов, каква е оценката Ви за миналите 30 години преход?
- Първо да уточня, че преходът от дълго време свърши. Той не е 30-годишен, а завърши с приемането на България в Европейския съюз и НАТО. У нас към този момент има демократична народна власт по общоприетите избрания, има и пазарна стопанска система. Добри или неприятни, те действат. Т.е. към този момент би трябвало да приказваме по-скоро за качеството на тяхното действие, а не за тяхното съществуване. В този ред на мисли преход към този момент няма. Ако продължаваме да си приказваме за преход, губим сила за по-важни неща.
А равносметката от последните 30 години е, че обществото ни не се усеща изключително предостатъчно. Т.е. каквото и да сме създали, даже да сме съумели, не се усещаме задоволени. Обективно видяно, през днешния ден България е в по-добра кондиция, към този момент сме част от Запада, имаме известна предвидимост (особено в последните години) в живота си. Но сякаш публичното благополучие не е налице и за това има аргументи. Първата е демографска. Щастливи хора са младежите. А у нас виждаме едно застаряване, при което обществото няма по какъв начин да е щастливо. Друга причина е огромното обществено разслоение, което беше позволено у нас. България ми се коства опашкар във връзка с обществените дистанции. Ясно е, че ние от едно уравниловъчно общество отидохме към общество на неравноправие, капиталистическо. Но мисля, че другите елементи на Европа не позволяват чак такова разслояване. И надлежно когато има огромна беднотия, не може да има благополучие. Третата причина е, че ние сякаш свикнахме да сме опашкари, трайно възприехме и свикнахме с тази си роля – на последни във всичко.
- Разслоението ли е огромната неточност на прехода?
- Разслояването единствено по себе си не е неточност. То е последица от други неточности. За мен персонално основното беше, че ние нямахме икономическа визия за това по какъв начин да прехождаме. Основното в един преход не би трябвало да бъде прочувственото и символното, т.е. отношението към предишното, към идеологиите. Според мен главният въпрос, който има да се взема решение, е икономическият, въпросът за това по какъв начин трансформираме собствеността от държавна в частна, по какъв начин от опит за социализъм вършим опит за капитализъм. На този въпрос сякаш специалистите, елитите нямаха явен отговор още първоначално. И неслучайно действителните стопански промени се забавиха 7-8 години. И към края на 90-те не беше останало нищо за приватизиране, с изключение на да продаваме за скрап, друго нямаше какво да вършим. Може би това закъснение на същинския преход бе най-голямата неточност, че не взехме решение главния, икономическия въпрос. Защото ние мислехме за реставрация, връщане на земи в действителни граници и така нататък, само че нямахме ясна визия по какъв начин ще вършим пазарна стопанска система, обществени ли ще се мъчим да бъдем или пък извънредно пазарни. Затова и не сме удовлетворени – човек, като не знае накъде е тръгнал, най-вероятно ще стигне някъде другаде.
По-добре се оправиха тези, които реагираха по-бързичко и раздържавиха една към момента витална стопанска система, като по този начин я резервираха витална. А ние нещо си въобразявахме, че може и да не я раздържавяваме. Вследствие на което най-после към този момент не беше останало нищо.
- Кои страни имате поради?
- Държавите от Централна Европа. Но да не забравяме, че те потеглиха от по-висока база. Страни като Чехия и Унгария преди време влизат в соцблока с по-високо самочувствие, с по-добри резултати, а България влиза като земеделска страна, за която соцът е една форсирана рационализация. Това изяснява неналичието на мощна опозиция, за доста хора това беше късмет за обществена модерност, по този начин да се каже. Това ненапълно дефинира след това, че нямаше същинско слизане на комунизма от власт. Изборните резултати демонстрираха, че няма еднопосочно решение в обществото за свалянето на комунизма. Обществото в действителност легитимира социалистическата партия, с ново име, несъмнено. Нашият народ не пожела радикална смяна може би ненапълно и поради проруски сантименти.
Най-важни за публичния развой са публичните ниши. Има ли ниша, има ли социална поръчка за нещо, създател ще се откри. Аз в никакъв случай не запитвам за създателя, той постоянно е вторичен. Много хора не престават да мислят, че в прехода имаше някакво авторство, че някой е измислил някакъв проект. Според мен не е по този начин, случилото се е съгласно потенциала ни като нация. Но в случай, че нямаше мощен контраелит, социалистическият хайлайф доста следено се трансформира в стопански подобен.
- Как бихте обяснили разцеплението в десните редици към този момент 30 години?
- Това, което в този момент назоваваме дясно, първо породи като реформаторска мощ, в която имаше и доста леви хрумвания. Впоследствие Съюзът на демократичните сили доби дясна идентификация. Според мен дясното си свърши работата и не си откри нова. Всичко, което реформаторските сили на прехода желаеха, към този момент е реалност. България е член на Европейския съюз, на НАТО, имаме пазарна стопанска система и демократична народна власт. След това реформаторите не можаха да намерят нов политически артикул, който да предложат, и бяха изместени от друго дясно – ГЕРБ, действителна десноцентристка групировка, партия на всеобщия градски българин, не доста идеологизирана, само че групировка с партийни инстинкти. За разлика от Съюз на демократичните сили, което беше повече публичен феномен, в сравнение с партия – мъчно е да налееш в партийна форма един подобен изблик на страст, какъвто беше Съюз на демократичните сили. Така че най-логичното е, че нещо друго го размени. Защото, отново споделям, то си свърши работата и не си откри нова. На едно общество, огромна част от което към момента трепери за хляба, малко елитарно звучи да му се приказва за висок морал – имам поради достоверната десница, не ГЕРБ. Трудно се оцелява по този метод в едно комплицирано, застаряващо и относително оскъдно общество.
- Това ли беше претекстът на много десни гласоподаватели да гласоподават за Мая Манолова на локалните избори?
- Мотивът беше в действителност ситуационен. Това е естествената ерозия в обаянието на ГЕРБ в ръководството като всяка една групировка, дълго обитавала във властта. Стига се до такава степен, че доста хора стартират да търсят други възможности в това число и такива, към които другояче не биха протегнали ръка. Още повече, че огромна част от десните виждат в ГЕРБ собствен съперник, а съперникът от време на време е по-мразен от врага. Така че за мен това беше обикновено и аз не съм доста изумен.
- Според вас сполучлива ли е обединението сред ГЕРБ и Съюз на демократичните сили?
- Всъщност има ли значение? Чест прави на ГЕРБ, че потърсиха последователност по отношение на Съюз на демократичните сили. „ Галъп Интернешънъл “ от доста години организира анкети с хората ежемесечно и неотдавна зададохме същите въпроси от 1992-93 година по отношение на разделянето на небогати и богати, приходи и така нататък и се оказа, че хората от едновремешното Съюз на демократичните сили дават отговор почти като хората от днешния ГЕРБ. Т.е. в действителност сред тези две пространства има известна последователност и ГЕРБ е съумял да обхване това, което преди време Съюз на демократичните сили беше обхванало. Така че дали ще има коалиция ГЕРБ – Съюз на демократичните сили, няма никакво значение, по-скоро смисъла е алегорично.
- ГЕРБ обединител на дясното ли е?
- Не, просто заема огромна част от десноцентристкото пространство. У нас към момента има ляво (БСП) и ГЕРБ (вдясно от БСП), като втората партия е на всеобщия градски гражданин, и една елитарна групировка, най-вече софийска, на хора с по-независими благоприятни условия в живота, тъй като имат пари, „ Демократична България “, които са в действителност десни като статус. Друг е въпросът дали оферират десни политики. Т.е. ГЕРБ може да сплотява всеобщия градски човек, само че елитарният клуб въпреки всичко е „ Демократична България “, която по никакъв метод няма да разреши на ГЕРБ да монополизира десен роман и огромна част от напрежението идва тъкмо оттова, от претенцията кой е действителното дясно.
- На кои от новите планове – Манолова, Цветанов, Трифонов, давате бъдеще?
- Голяма част от тях са към момента план за план. За госпожа Манолова още не сме видели съответен план, само че тя има политическо бъдеще. Самият факт, че резултатът й бе непосредствен до този на Фандъкова, без пари, без действителна партия, е към този момент доста. Цветанов може би също има бъдеще, само че зависи дали ще си го вземе. Не в ГЕРБ, несъмнено, само че като дразнител за ГЕРБ. Предстои да забележим дали Манолова, Цветанов, Трифонов ще съумеят да сграбчен сърцата на гласоподавателите.
- Как обяснявате съществуването на толкоз доста партии у нас?
- Това не нещо трагично. В последна сметка ефикасните партии са няколко. Така че няма проблем в съществуването на доста партии. Въпросът е дали има търсене за тях. Аз виждам публично търсене за 4-5 обединения. Една от многото аргументи за тези партии е отново, че не сме щастливи. И търсим решение в нещо ново и ново. Само че сега целият западен свят наподобява по този начин, американците си избраха Тръмп, британците свършиха тази нелепост с Брекзит, на доста места по света има тирания... Целият западен свят се е разболял от една и съща болест – назовават я популизъм. Наблюдава се привършване на познатите механизми на посланичество и хората търсят нови такива. А това е малко като игра с огъня.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ