Обезценявате напълно труда ни! Минно-геоложкият университет написа 11 страници с въпроси и коментари към МОН |
Расте изумлението в университетските среди от плановете на просветителния министър Николай Денков за нова национална на преподавателите и за промени в минималните национални условия към претендентите за основен помощник, доцент и професор. Цели 11 страници със забележки и въпроси по тях написа Минно-геоложкият университет (МГУ), които получихме от ректора проф. Ивайло Копрев, който потърсихме за коментар по оповестените за публично разискване планове. Негови сътрудници ректори от други университети и висши учебни заведения към този момент показаха
Методиката за препоръка
В проекторешението е записано, че се одобряват критерии, индикатори и методика за атестиране на университетския състав в държавните висши учебни заведения.
Коментар и въпроси от МГУ: Само университетският състав в държавните висши учебни заведения ли ще бъде атестиран? Академичният състав в частните висши учебни заведения няма ли да предстои на същата препоръка? (От излиза наяве, че на процедура отговорът е НЕ.) Ако няма, това основава среда за налагане на двоен стандарт във висшето обучение на национално равнище. Сега всички членове на университетския състав в България, без значение дали работят в държавно или частно висше образователно заведение, покриват идентични критерии и биват записвани в НАЦИД при заемане на академична служба и при придобиване на научна степен. Означава ли, че според тези промени преподавателите в частни висши учебни заведения ще бъдат атестирани по други свои вътрешни критерии, които могат да са по-ниски от заложените в предлагането и които те сами могат да дефинират? Не основава ли това колизия на ползи и неравнопоставеност сред членовете на академичната общественост в България? От това предложение би следвало автоматизирано, че качеството на просветителната услуга, която се предлага като краен артикул и която МОН цели да усъвършенства с тези атестации, ще бъда друго и несъпоставимо сред държавни и частни учебни заведения.
В допълнение - налагането на външно заложени критерии за препоръка не е законосъобразно съгласно настоящото законодателство и подкопава автономията на просветителната институция, съгласно която тя може да дефинира това сама.
Според точка 4 от плана в период до два месеца от приемане на решението всяко висше учебно заведение би трябвало да показа в МОН устав за атестиране на университетския състав, съгласуван с препоръчаните от министър Денков и признати критерии, индикатори и методика.
Коментар: Срокът, който е заложен, е прекомерно къс и нереалистичен за приемане на такива значими за развиването на висшето обучение решения. Те би трябвало да бъдат обект на необятна и задълбочена полемика и оценка в академичната среда на съответното висше учебно заведение. Очаква се университетският състав на всяко висше образователно заведение да излезе със мнение за личните си критерии и индикатори и какви стойности да бъдат препоръчани и признати, от което ще зависи както тяхното бъдещо развиване, по този начин и финансирането на институцията. Те могат да бъдат по-високи от заложените в предлагането, само че за задачата следва да се направи деликатна преценка с какъв брой по-високи да бъдат те, което ще изисква спомагателен разбор. За този разбор е належащо време, с цел да не се позволен мъчно поправими неточности и пропуски в правилниците на висшите учебни заведения.
Според методиката при негативна оценка на учител се прави нова препоръка през идната календарна година.
Коментар и въпроси: След като един учител е получил негативна оценка при препоръка, която се основава на една или повече негативни оценки по индикатори от I до V, по какъв начин се чака в границите на една календарна година той/тя да се „ поправи “? Написването и публикуването даже единствено на една обява в Scopus/Web of Science (оценена единствено с 10 точки например) изисква нормално повече от една година. Ако същата обява е в алманах от интернационална конференция, оценката за това дали въпросното издание ще бъде включено, или не в международните бази данни надхърля една, а в някои случаи даже две години. Това постанова извода, че негативно оцененият учител, даже при предпочитание и изпитание от своя страна, няма да успее за една календарна година да попълни пропуските си по атестационната карта.
Отделно внимание изисква фактът, че в избрани професионални посоки напълно липсват списания в Scopus/Web of Science в България, изключително такива, които имат импакт-фактор и сан, или тези списания са единици (1, 2 броя). Това води до извода, че преподавателят по всяка възможност ще би трябвало да се насочи единствено и само към издания, които не са български, да се „ бори “ и да чака да бъде оповестен там, от което ще зависи неговото оставане на работа. Приемането на обява в сходно списание е задача с доста незнайни и не постоянно качествата и научната стойност са единствените определящи. Голяма част от изданията, включени в базите данни, изискват доста висока за българските витални стандарти такса за издание (между 200 и 600 и повече евро), които би трябвало да бъдат обезпечени или от бюджета на университета, или от самия създател. Това слага и финансови условия към преподавателя и университата, защото в случай че университетът или преподавателят не могат да платят за другояче призната за издание обява, той/тя няма да може да я разгласява и надлежно ще получи втора негативна препоръка. Това води до извода, че е аргументиран по-дълъг период сред първата и втората препоръка, в която действително да се даде опция на преподавателя да пренасочи вниманието си към осъществяване на заложените критерии по всеки един индикатор и обективно да реализира измерим прогрес.
Същият коментар може да бъде изработен и по отношение на монографиите, учебниците и образователните пособия. Написването на една монография, учебник или образователно пособие и тяхното издание изисква повече от една година, в някои приложни области две-три години. Експерименталната активност изисква доста време и внимание, самото издание също изисква техническо време, за които една година не е задоволителна.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Методиката за препоръка
В проекторешението е записано, че се одобряват критерии, индикатори и методика за атестиране на университетския състав в държавните висши учебни заведения.
Коментар и въпроси от МГУ: Само университетският състав в държавните висши учебни заведения ли ще бъде атестиран? Академичният състав в частните висши учебни заведения няма ли да предстои на същата препоръка? (От излиза наяве, че на процедура отговорът е НЕ.) Ако няма, това основава среда за налагане на двоен стандарт във висшето обучение на национално равнище. Сега всички членове на университетския състав в България, без значение дали работят в държавно или частно висше образователно заведение, покриват идентични критерии и биват записвани в НАЦИД при заемане на академична служба и при придобиване на научна степен. Означава ли, че според тези промени преподавателите в частни висши учебни заведения ще бъдат атестирани по други свои вътрешни критерии, които могат да са по-ниски от заложените в предлагането и които те сами могат да дефинират? Не основава ли това колизия на ползи и неравнопоставеност сред членовете на академичната общественост в България? От това предложение би следвало автоматизирано, че качеството на просветителната услуга, която се предлага като краен артикул и която МОН цели да усъвършенства с тези атестации, ще бъда друго и несъпоставимо сред държавни и частни учебни заведения.
В допълнение - налагането на външно заложени критерии за препоръка не е законосъобразно съгласно настоящото законодателство и подкопава автономията на просветителната институция, съгласно която тя може да дефинира това сама.
Според точка 4 от плана в период до два месеца от приемане на решението всяко висше учебно заведение би трябвало да показа в МОН устав за атестиране на университетския състав, съгласуван с препоръчаните от министър Денков и признати критерии, индикатори и методика.
Коментар: Срокът, който е заложен, е прекомерно къс и нереалистичен за приемане на такива значими за развиването на висшето обучение решения. Те би трябвало да бъдат обект на необятна и задълбочена полемика и оценка в академичната среда на съответното висше учебно заведение. Очаква се университетският състав на всяко висше образователно заведение да излезе със мнение за личните си критерии и индикатори и какви стойности да бъдат препоръчани и признати, от което ще зависи както тяхното бъдещо развиване, по този начин и финансирането на институцията. Те могат да бъдат по-високи от заложените в предлагането, само че за задачата следва да се направи деликатна преценка с какъв брой по-високи да бъдат те, което ще изисква спомагателен разбор. За този разбор е належащо време, с цел да не се позволен мъчно поправими неточности и пропуски в правилниците на висшите учебни заведения.
Според методиката при негативна оценка на учител се прави нова препоръка през идната календарна година.
Коментар и въпроси: След като един учител е получил негативна оценка при препоръка, която се основава на една или повече негативни оценки по индикатори от I до V, по какъв начин се чака в границите на една календарна година той/тя да се „ поправи “? Написването и публикуването даже единствено на една обява в Scopus/Web of Science (оценена единствено с 10 точки например) изисква нормално повече от една година. Ако същата обява е в алманах от интернационална конференция, оценката за това дали въпросното издание ще бъде включено, или не в международните бази данни надхърля една, а в някои случаи даже две години. Това постанова извода, че негативно оцененият учител, даже при предпочитание и изпитание от своя страна, няма да успее за една календарна година да попълни пропуските си по атестационната карта.
Отделно внимание изисква фактът, че в избрани професионални посоки напълно липсват списания в Scopus/Web of Science в България, изключително такива, които имат импакт-фактор и сан, или тези списания са единици (1, 2 броя). Това води до извода, че преподавателят по всяка възможност ще би трябвало да се насочи единствено и само към издания, които не са български, да се „ бори “ и да чака да бъде оповестен там, от което ще зависи неговото оставане на работа. Приемането на обява в сходно списание е задача с доста незнайни и не постоянно качествата и научната стойност са единствените определящи. Голяма част от изданията, включени в базите данни, изискват доста висока за българските витални стандарти такса за издание (между 200 и 600 и повече евро), които би трябвало да бъдат обезпечени или от бюджета на университета, или от самия създател. Това слага и финансови условия към преподавателя и университата, защото в случай че университетът или преподавателят не могат да платят за другояче призната за издание обява, той/тя няма да може да я разгласява и надлежно ще получи втора негативна препоръка. Това води до извода, че е аргументиран по-дълъг период сред първата и втората препоръка, в която действително да се даде опция на преподавателя да пренасочи вниманието си към осъществяване на заложените критерии по всеки един индикатор и обективно да реализира измерим прогрес.
Същият коментар може да бъде изработен и по отношение на монографиите, учебниците и образователните пособия. Написването на една монография, учебник или образователно пособие и тяхното издание изисква повече от една година, в някои приложни области две-три години. Експерименталната активност изисква доста време и внимание, самото издание също изисква техническо време, за които една година не е задоволителна.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ