Колко ни подлуди Ковид-19? Говори водещ наш психиатър
Расте броят на болните с тревожни разстройства, с меланхолия, което беше особено както за времето на пандемията и изолацията, по този начин и като последица от самия Ковид-19, разгласи пред БНР проф. Вихра Миланова, шеф на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ " Александровска ".
Днес означаваме Световният ден на психологичното здраве.
-->
" Психиатричното здраве в годините у нас е подценено. Това е моето наблюдаване през последните години и когато ме питат какво би трябвало да се промени, споделям, че няма едно решение, а проблемите са сложни, само че е извънредно време да се помогне и на хората с психологични проблеми, и на хората които се грижат за тях ", посочи Миланова.
" Ковид-19 се потвърди, че може да влияе непосредствено върху централната нервна система. При нас в Клиниката по психиатрия в УМБАЛ " Александровска " попаднаха хора с психологични разстройства, откакто са преболедували. Както и такива, които по време на пандемията са били в изолираност, което усили тяхната тревога, опасения, боязън от заразяване, нарушавания в съня, сложна централизация. Повечето от тези разстройства са краткотрайни и те се преодоляват, хората се възвръщат. Някои попадат и в болничното заведение при нас, лекуваме ги с разнообразни способи ", разясни още шефката на психиатричната клиника.
По думите на проф. Миланова към този момент се приказва за коронавирус потомство, а децата също са били " жертви " на онлайн образованието. Има и дребни пациенти, които са със постковид синдром във връзка с психологичното здраве, добави тя.
" От пандемията наследихме най-много страха и нежеланието да поддържаме връзка, данните демонстрират и повишаване на домашното принуждение, злоупотребата с алкохол и психоактивни субстанции.
Все отново в грижата за психичноболните у нас, ние експертите търсим нови способи за лекуване, в това число за лекуване на лечебно резистентната меланхолия. Надяваме се да се появят и нови лекарства.
1/3 от всички случаи с тежка меланхолия са с лечебно резистентна меланхолия, които не се повлияват от актуалните антидепресанти. При тези заболели, спрямо болните единствено с меланхолия, се наблюдават 50% повече сърдечно-съдови заболявания; 29% повече риск от злокачествени заболявания; повече от 20 на 100 по-висок суициден риск; по-лошо качество живот, обвързвано със здравословното им положение (38-50% са с влошено качество на живот).
70% от хората с психологични проблеми в България не получават никаква грижа. А за тези, които преминат лекуване в една от 12-те държавни психиатрии, по-късно не е обезпечено продължаващо лекуване и грижа в общността. При това здравната и обществената грижа са разграничени и липсва работеща система, която да прави оценка обективно положението на хората с психологични болести и техните потребности. Това стана ясно на полемика „ Лицата на депресията – провокации и отговорности “ в София, на която проф. Вихра Миланова беше преподавател.
Днес означаваме Световният ден на психологичното здраве.
-->
" Психиатричното здраве в годините у нас е подценено. Това е моето наблюдаване през последните години и когато ме питат какво би трябвало да се промени, споделям, че няма едно решение, а проблемите са сложни, само че е извънредно време да се помогне и на хората с психологични проблеми, и на хората които се грижат за тях ", посочи Миланова.
" Ковид-19 се потвърди, че може да влияе непосредствено върху централната нервна система. При нас в Клиниката по психиатрия в УМБАЛ " Александровска " попаднаха хора с психологични разстройства, откакто са преболедували. Както и такива, които по време на пандемията са били в изолираност, което усили тяхната тревога, опасения, боязън от заразяване, нарушавания в съня, сложна централизация. Повечето от тези разстройства са краткотрайни и те се преодоляват, хората се възвръщат. Някои попадат и в болничното заведение при нас, лекуваме ги с разнообразни способи ", разясни още шефката на психиатричната клиника.
По думите на проф. Миланова към този момент се приказва за коронавирус потомство, а децата също са били " жертви " на онлайн образованието. Има и дребни пациенти, които са със постковид синдром във връзка с психологичното здраве, добави тя.
" От пандемията наследихме най-много страха и нежеланието да поддържаме връзка, данните демонстрират и повишаване на домашното принуждение, злоупотребата с алкохол и психоактивни субстанции.
Все отново в грижата за психичноболните у нас, ние експертите търсим нови способи за лекуване, в това число за лекуване на лечебно резистентната меланхолия. Надяваме се да се появят и нови лекарства.
1/3 от всички случаи с тежка меланхолия са с лечебно резистентна меланхолия, които не се повлияват от актуалните антидепресанти. При тези заболели, спрямо болните единствено с меланхолия, се наблюдават 50% повече сърдечно-съдови заболявания; 29% повече риск от злокачествени заболявания; повече от 20 на 100 по-висок суициден риск; по-лошо качество живот, обвързвано със здравословното им положение (38-50% са с влошено качество на живот).
70% от хората с психологични проблеми в България не получават никаква грижа. А за тези, които преминат лекуване в една от 12-те държавни психиатрии, по-късно не е обезпечено продължаващо лекуване и грижа в общността. При това здравната и обществената грижа са разграничени и липсва работеща система, която да прави оценка обективно положението на хората с психологични болести и техните потребности. Това стана ясно на полемика „ Лицата на депресията – провокации и отговорности “ в София, на която проф. Вихра Миланова беше преподавател.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ