Известия: Русия и Саудитска Арабия овладяха контрола над нефтения пазар
Ръст на добива на нефт в света няма да има – главните играчи сега са изцяло задоволени от актуалните цени. Най-малкото, до такова решение стигнаха участниците в годишната среща на върха на Организацията на страните експортьорки на нефт (ОПЕК) в Алжир, написа съветският вестник „ Известия “.
Молбата на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за повишение на размера на производството, което нормално се преглежда като искане, беше отклонена. Износителите на петрол демонстрираха своята мощ, само че в действителност въздействието на ОПЕК в света стремглаво спада. На място на остарелия ред идва „ дуумвиратът “ сред Русия и Саудитска Арабия.
ОПЕК, един от стълбовете на стопански международен ред в последната третина на 20 век, поражда през 1960 година с задачата да пази групово ползите на най-големите страни-производителки в тяхната битка с мощните тогава нефтени компании от Съединени американски щати и Западна Европа – „ Седемте сестри “. Въпреки това, скоро се оказва, че новата организация може да прави и повече от това: както демонстрира нефтената рецесия от 1973 година, ОПЕК може дейно да контролира международния рандеман на нефт и даже да въздейства на международната политика.
Причината за това: до края на 60-те години на пазара на въглеводороди преобладават Съединени американски щати, бидейки основния производител и консуматор по едно и също време. Но през 1971 година добивът на петрола в Америка доближава своя пик и стартира да понижава стремително. Ролята на страните от ОПЕК, изключително страните от Близкия изток, пораства от година на година. И през 1973 година доближава до 50 % от световната продукция.
Картелът се трансформира в световен монополист, който има всички благоприятни условия за ръководене на цените. И в случай че Съединени американски щати към момента имат избрани политически принадлежности за влияние над организацията (американците се явяват гаранти за сигурността на доста нейни членове), то други огромни консуматори, като да вземем за пример Западна Европа и Япония, се трансформират в действителност в нейни заложници. Към 80-те години международните цени на петрола скачат няколко пъти, а членовете на картела плуват в петродолари.
Упадъкът на ОПЕК, парадоксално, става директно разследване на нейното господство. Изкуственото ограничаване на добива води до там, че покупателите, в изискванията на покачващи се цени, биват принудени да търсят други разновидности. Това води до икономии на гориво и разцвета на други източници на сила, само че най-важното – растеж на размера на рандеман тук-там, които не са свързани с ОПЕК (в частност Съюз на съветските социалистически републики и Северно море).
Картелът съумява да откри отговор, поканвайки нови участници и увеличавайки добива. Решението се оказва краткотрайно: нарастването на броя участници води до недоразумение и конкурентни битки в самата организация. Новият растеж на цените при започване на 21 век, провокирани от стремителния напредък на Китай, някак си смекчава казуса, само че взривът на шистовия нефт в Съединени американски щати и възобновяване на рекордните добиви в Русия обезпечават на картела нова инспекция на силата. Която той не може да премине.
Това се демонстрира най-ярко по време на рецесията от 2008 година, когато членовете на организацията не могат да отговорят съответно на паническото намаляване на цените на петрола. Черното злато тогава пада съвсем пет пъти в границите на няколко месеца, само че никакви ограничения по ограничаването на добива не се подхващат. Производителите са късметлии, че цените за по-малко от година скачат още веднъж в района на 100 $ за барел. През 2014 година историята се повтаря: ОПЕК още веднъж не може да стигне до съответно решение за понижаване или ограничение на добива, макар че от това зависи ориста на целия пазар и благополучието на самите участници в него. Към този миг неговият дял в производството на петрол в света на практика спада до 30 %.
Това се получава, тъй като членовете на ОПЕК, бидейки равни в правата си в границите на организацията, мощно се разграничават по своите благоприятни условия. Организацията може самоуверено да се назова „ Саудитска Арабия и всички останали “. В началото всички участници са принудени да понижат квотите си, само че когато сядат върху иглата на петролното благополучие, това се трансформира в проблематично поради обществените последици в самите страни. Към края на първото десетилетие на 21 век само Рияд може да отстрани стотици хиляди барели от пазара – за него той е като слон. Така че съвещанията на картела се трансформират в съвет на бедните родственици, молещи саудитците да създадат нещо, с цел да спасят тяхното богатство. Става даже по-зле, когато се одобряват квоти, само че се нарушават всеобщо от на практика всички. Естествено, че в края на краищата най-голямата монархия в Персийския залив е изморена от това и слага останалите членове на картела в положение на „ игнориране “.
В резултат, в миналото могъщата ОПЕК се трансформира в изцяло недееспособна организация, което води и до невижданата дължина на спад в цените в интервала 2014-2016 година. Две години членовете на организацията настойчиво търпят многомилиардни загуби, само че не вършат нищо, тъй че най-малко да смекчат насищането на пазара с нефт. Има, прочее, причини за умишленото въздържане на личните добиви от страна на саудитците, за намаляване на дъмпинга на шистовия нефт от страна на Съединени американски щати. Въпреки това, пасивността на останалите участници в клуба по никакъв начин не изчезва. Кой знае по какъв начин бие приключило това, в случай че в края на 2016 година не се бе намесила Русия в играта.
Както се видя, Москва може да бъде отличен сътрудник на ОПЕК, даже и макар обективните ограничавания (мнозинството страни в организация изцяло управляват своя петролен бранш, до момента в който в Русия той е на половина частен; в допълнение характерните естествени условия в Сибир не разрешават с лекост да се стопират и възобновяват интервенциите, което е изцяло реалистично в топлите страни). С помощта на Русия става допустимо бързото договаряне и въвеждане на квоти, които действително стартират да се извършват. Дори повече, през тази година членовете на ОПЕК+ се престараха, пускайки на пазара към 500 000 барела дневно по-малко, в сравнение с са нужни за постигане на споразуменията.
Въпреки това, обстановката наподобява обърната наопаки. Цената на петрола към този момент мина границата от 80 $ за барел. Още повече, анализаторите смятат, че възвръщането на „ стоте “ (долара за барел) е изцяло реалистична вероятност в светлината на глобите на Съединени американски щати срещу Иран. Фактът, че е евентуално да встъпят в действие през ноември, се оспорва от доста малко хора. Така че в този момент пред страните в организацията може да бъде сложена задача, обратно на сегашната, да се усили добивът – тъй че да не бъде уплашен потребителят в средносрочна вероятност. Колкото и необичайно да наподобява, това може да се окаже прекомерно тежко за съвсем всички страни от ОПЕК.
Например, Нигерия възвърне цялостния си потенциал на рандеман от момента на затихване на дългия спор в делтата на Нигер – само че оттогава няма забележим растеж. В Ангола стабилността пада и държавното управление, наподобява, не може да направи нищо по въпроса. Либия към момента се намира в революция. Иракският петролен бранш има добър капацитет, само че само в дълготраен проект – в този момент възстановяващата се от съсипия страна изпомпва колкото може. Венецуела, поради тежката си икономическа обстановка, беше отбраната от всевъзможни ограничавания в производството и доставките, само че в този момент, след сериите несполучливи социалистически опити, производството пада от самосебе си. Всъщност, няма никой, който може да хвърли спомагателен милион барели на пазара, с цел да балансира промишлеността. В допълнение към Саудитска Арабия и… Русия.
Последната организира извънредно сполучливо десетилетие що се отнася до развиването на своите петролни благосъстояния. В края на нулевите години задоволително се говореше, че в страната ще настъпи „ пикът на петрола “, само че алармистките прогнози не се сбъднаха – добивът се усилва с всяка година и към края на новото десетилетие се усилва с 10 % към 2010 година. Участието в съглашението ОПЕК+ не повлиява на прогресивното развиване на нефтената промишленост: по прогноза на министерството на енергетиката, през идната година Русия може да добие 555 милиона тона нефт, с 2 % повече от 2017 година.
Поради това, Русия и Саудитска Арабия се оказват в предимствена позиция спрямо другите участници на пазара. Те имат скрити потенциали, които могат да задействат за нарастване на снабдяването с нефт по света. От друга страна и двете страни могат да понижат доставките без даже най-малкото усложнение.
Русия заема изключително мощна позиция: имайки поради бюджетните правила, които дават понижение на цените от 40 $ за барел, тя има необятни благоприятни условия за контролиране на износа при на практика всякаква обстановка. Да не приказваме за това, че Русия кардинално е минимум подвластна от нефт от всички други страни от ОПЕК. Всъщност, всичко това значи, че монополът на картела (особено в изискванията на наказания срещу Иран) се заменя от превъзходството на руско-саудитската връзка. Изглежда, че срещите сред формалните лица на тези две страни ще бъдат доста по-важни за ориста на света, в сравнение с ритуалните съвещания на остарялата ОПЕК.
Превод: Агенция " Фокус "
Молбата на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за повишение на размера на производството, което нормално се преглежда като искане, беше отклонена. Износителите на петрол демонстрираха своята мощ, само че в действителност въздействието на ОПЕК в света стремглаво спада. На място на остарелия ред идва „ дуумвиратът “ сред Русия и Саудитска Арабия.
ОПЕК, един от стълбовете на стопански международен ред в последната третина на 20 век, поражда през 1960 година с задачата да пази групово ползите на най-големите страни-производителки в тяхната битка с мощните тогава нефтени компании от Съединени американски щати и Западна Европа – „ Седемте сестри “. Въпреки това, скоро се оказва, че новата организация може да прави и повече от това: както демонстрира нефтената рецесия от 1973 година, ОПЕК може дейно да контролира международния рандеман на нефт и даже да въздейства на международната политика.
Причината за това: до края на 60-те години на пазара на въглеводороди преобладават Съединени американски щати, бидейки основния производител и консуматор по едно и също време. Но през 1971 година добивът на петрола в Америка доближава своя пик и стартира да понижава стремително. Ролята на страните от ОПЕК, изключително страните от Близкия изток, пораства от година на година. И през 1973 година доближава до 50 % от световната продукция.
Картелът се трансформира в световен монополист, който има всички благоприятни условия за ръководене на цените. И в случай че Съединени американски щати към момента имат избрани политически принадлежности за влияние над организацията (американците се явяват гаранти за сигурността на доста нейни членове), то други огромни консуматори, като да вземем за пример Западна Европа и Япония, се трансформират в действителност в нейни заложници. Към 80-те години международните цени на петрола скачат няколко пъти, а членовете на картела плуват в петродолари.
Упадъкът на ОПЕК, парадоксално, става директно разследване на нейното господство. Изкуственото ограничаване на добива води до там, че покупателите, в изискванията на покачващи се цени, биват принудени да търсят други разновидности. Това води до икономии на гориво и разцвета на други източници на сила, само че най-важното – растеж на размера на рандеман тук-там, които не са свързани с ОПЕК (в частност Съюз на съветските социалистически републики и Северно море).
Картелът съумява да откри отговор, поканвайки нови участници и увеличавайки добива. Решението се оказва краткотрайно: нарастването на броя участници води до недоразумение и конкурентни битки в самата организация. Новият растеж на цените при започване на 21 век, провокирани от стремителния напредък на Китай, някак си смекчава казуса, само че взривът на шистовия нефт в Съединени американски щати и възобновяване на рекордните добиви в Русия обезпечават на картела нова инспекция на силата. Която той не може да премине.
Това се демонстрира най-ярко по време на рецесията от 2008 година, когато членовете на организацията не могат да отговорят съответно на паническото намаляване на цените на петрола. Черното злато тогава пада съвсем пет пъти в границите на няколко месеца, само че никакви ограничения по ограничаването на добива не се подхващат. Производителите са късметлии, че цените за по-малко от година скачат още веднъж в района на 100 $ за барел. През 2014 година историята се повтаря: ОПЕК още веднъж не може да стигне до съответно решение за понижаване или ограничение на добива, макар че от това зависи ориста на целия пазар и благополучието на самите участници в него. Към този миг неговият дял в производството на петрол в света на практика спада до 30 %.
Това се получава, тъй като членовете на ОПЕК, бидейки равни в правата си в границите на организацията, мощно се разграничават по своите благоприятни условия. Организацията може самоуверено да се назова „ Саудитска Арабия и всички останали “. В началото всички участници са принудени да понижат квотите си, само че когато сядат върху иглата на петролното благополучие, това се трансформира в проблематично поради обществените последици в самите страни. Към края на първото десетилетие на 21 век само Рияд може да отстрани стотици хиляди барели от пазара – за него той е като слон. Така че съвещанията на картела се трансформират в съвет на бедните родственици, молещи саудитците да създадат нещо, с цел да спасят тяхното богатство. Става даже по-зле, когато се одобряват квоти, само че се нарушават всеобщо от на практика всички. Естествено, че в края на краищата най-голямата монархия в Персийския залив е изморена от това и слага останалите членове на картела в положение на „ игнориране “.
В резултат, в миналото могъщата ОПЕК се трансформира в изцяло недееспособна организация, което води и до невижданата дължина на спад в цените в интервала 2014-2016 година. Две години членовете на организацията настойчиво търпят многомилиардни загуби, само че не вършат нищо, тъй че най-малко да смекчат насищането на пазара с нефт. Има, прочее, причини за умишленото въздържане на личните добиви от страна на саудитците, за намаляване на дъмпинга на шистовия нефт от страна на Съединени американски щати. Въпреки това, пасивността на останалите участници в клуба по никакъв начин не изчезва. Кой знае по какъв начин бие приключило това, в случай че в края на 2016 година не се бе намесила Русия в играта.
Както се видя, Москва може да бъде отличен сътрудник на ОПЕК, даже и макар обективните ограничавания (мнозинството страни в организация изцяло управляват своя петролен бранш, до момента в който в Русия той е на половина частен; в допълнение характерните естествени условия в Сибир не разрешават с лекост да се стопират и възобновяват интервенциите, което е изцяло реалистично в топлите страни). С помощта на Русия става допустимо бързото договаряне и въвеждане на квоти, които действително стартират да се извършват. Дори повече, през тази година членовете на ОПЕК+ се престараха, пускайки на пазара към 500 000 барела дневно по-малко, в сравнение с са нужни за постигане на споразуменията.
Въпреки това, обстановката наподобява обърната наопаки. Цената на петрола към този момент мина границата от 80 $ за барел. Още повече, анализаторите смятат, че възвръщането на „ стоте “ (долара за барел) е изцяло реалистична вероятност в светлината на глобите на Съединени американски щати срещу Иран. Фактът, че е евентуално да встъпят в действие през ноември, се оспорва от доста малко хора. Така че в този момент пред страните в организацията може да бъде сложена задача, обратно на сегашната, да се усили добивът – тъй че да не бъде уплашен потребителят в средносрочна вероятност. Колкото и необичайно да наподобява, това може да се окаже прекомерно тежко за съвсем всички страни от ОПЕК.
Например, Нигерия възвърне цялостния си потенциал на рандеман от момента на затихване на дългия спор в делтата на Нигер – само че оттогава няма забележим растеж. В Ангола стабилността пада и държавното управление, наподобява, не може да направи нищо по въпроса. Либия към момента се намира в революция. Иракският петролен бранш има добър капацитет, само че само в дълготраен проект – в този момент възстановяващата се от съсипия страна изпомпва колкото може. Венецуела, поради тежката си икономическа обстановка, беше отбраната от всевъзможни ограничавания в производството и доставките, само че в този момент, след сериите несполучливи социалистически опити, производството пада от самосебе си. Всъщност, няма никой, който може да хвърли спомагателен милион барели на пазара, с цел да балансира промишлеността. В допълнение към Саудитска Арабия и… Русия.
Последната организира извънредно сполучливо десетилетие що се отнася до развиването на своите петролни благосъстояния. В края на нулевите години задоволително се говореше, че в страната ще настъпи „ пикът на петрола “, само че алармистките прогнози не се сбъднаха – добивът се усилва с всяка година и към края на новото десетилетие се усилва с 10 % към 2010 година. Участието в съглашението ОПЕК+ не повлиява на прогресивното развиване на нефтената промишленост: по прогноза на министерството на енергетиката, през идната година Русия може да добие 555 милиона тона нефт, с 2 % повече от 2017 година.
Поради това, Русия и Саудитска Арабия се оказват в предимствена позиция спрямо другите участници на пазара. Те имат скрити потенциали, които могат да задействат за нарастване на снабдяването с нефт по света. От друга страна и двете страни могат да понижат доставките без даже най-малкото усложнение.
Русия заема изключително мощна позиция: имайки поради бюджетните правила, които дават понижение на цените от 40 $ за барел, тя има необятни благоприятни условия за контролиране на износа при на практика всякаква обстановка. Да не приказваме за това, че Русия кардинално е минимум подвластна от нефт от всички други страни от ОПЕК. Всъщност, всичко това значи, че монополът на картела (особено в изискванията на наказания срещу Иран) се заменя от превъзходството на руско-саудитската връзка. Изглежда, че срещите сред формалните лица на тези две страни ще бъдат доста по-важни за ориста на света, в сравнение с ритуалните съвещания на остарялата ОПЕК.
Превод: Агенция " Фокус "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ