Проучване показва, че нивата на глюкозата влияят по различен начин върху когнитивните резултати при хора с диабет тип 1
, ръководено от откриватели от болница McLean (член на Mass General Brigham) и Вашингтонския държавен университет, употребява напредъка в цифровото тестване, с цел да показва, че естествените флуктуации на глюкозата въздействат върху когнитивната функционалност при хора с диабет вид 1 (T1D).
Резултатите от изследването, оповестени в npj Digital Medicine, демонстрират, че когнитивните качества са по-бавни в моменти, когато глюкозата е нетипична - т.е. доста по-висока или по-ниска от нормалното равнище на глюкоза на някого. Въпреки това, някои хора са по-податливи на когнитивните резултати от огромните флуктуации на глюкозата, в сравнение с други.
„ Опитвайки се да разберем по какъв начин диабетът въздейства на мозъка, нашето проучване демонстрира, че е значимо да се вземе поради освен по какъв начин хората си наподобяват, само че и по какъв начин се разграничават “, сподели Zoë Hawks, Ph.D., водещ създател на публикацията и проучването откривател в McLean.
T1D е автоимунно заболяване, характеризиращо се с вариабилност на глюкозата. Предишни лабораторни проучвания демонстрират, че доста ниските и доста високите равнища на глюкоза повреждат когнитивната функционалност. Въпреки това, софтуерните ограничавания затрудняват проучването на въздействието на естествените флуктуации на глюкозата върху когнитивните качества отвън лабораторията, което не разрешава на откривателите да получат повтарящи се високочестотни измервания при едни и същи човеци с течение на времето. Необходими са високочестотни измервания, с цел да се разбере дали флуктуациите на глюкозата въздействат на познанието по сходен метод за всички.
В новото изследване откривателите са употребявали цифрови датчици за глюкоза и основани на смарт телефони когнитивни проби, с цел да съберат повтарящи се високочестотни глюкозни и когнитивни данни при 200 индивида с T1D. Данните за глюкозата се събират на всеки пет минути, а когнитивните данни се събират три пъти дневно в продължение на петнадесет дни.
Събирането на глюкозни и когнитивни данни ненатрапчиво, до момента в който участниците се занимаваха с ежедневния си живот, разреши на откривателите да изследват когнитивното влияние на естествено зараждащата вариабилност на глюкозата. С доста точки от данни от всеки субект те съумяха да употребяват машинно образование, с цел да ревизират дали въздействието на глюкозата върху когнитивните качества се разграничава от човек на човек.
Проучването сподели, че когнитивната функционалност е нарушена, когато глюкозата е доста по-висока или по-ниска от нормалното и този резултат се следи за скоростта на обработка, само че не и за непрекъснатото внимание. Възможно е скоростта на обработка да бъде повлияна от краткотрайни съмнения на глюкозата от миг за миг, до момента в който непрекъснатото внимание се въздейства от висока или ниска глюкоза, която продължава за по-дълги интервали от време.
Изследователите също по този начин откриха, че хората се разграничават един от различен във връзка с това до каква степен флуктуациите на глюкозата въздействат върху когнитивната им скорост и някои хора - в това число по-възрастни хора и възрастни с избрани здравословни проблеми - са доста по-засегнати от флуктуациите на глюкозата от други.
„ Нашите резултати демонстрират, че хората могат да се разграничават доста един от различен по метода, по който техните мозъци се въздействат от глюкозата “, сподели доктор Лаура Жермине, съавтор на отчета и шеф на лабораторията на Маклийн за мозъчни и когнитивни здравни технологии.
„ Открихме, че минимизирането на съмненията на глюкозата в всекидневието е значимо за усъвършенстване на скоростта на обработка и това е изключително правилно за хора, които са по-възрастни или имат други здравословни проблеми, свързани с диабета. “
Едно изненадващо изобретение беше, че пиковите когнитивни резултати на участниците съответстваха с равнищата на глюкозата, които бяха малко над естествения им диапазон, макар че представянето спадна, защото равнищата на глюкозата се повишиха още повече.
„ Това беше значимо изобретение, защото хората с диабет постоянно оповестяват, че се усещат по-добре при равнище на глюкоза, което е по-високо от това, което се смята за здравословно “, сподели съ-старшият създател Наоми Чайтор, Ph.D., професор и началник на отдел в щата Вашингтон Университетски лицей по медицина Елсън С. Флойд.
„ Възможно е мозъкът ви да привикне към равнище на глюкоза, с което е привикнал. Така че идната стъпка в това проучване е да се види дали равнището на глюкозата, обвързвано с пиковата продуктивност, се измества надолу в естествения диапазон, когато времето, прекарано над диапазона е понижена, което може да се реализира посредством потребление на автоматизирани системи за ръководство на диабета. "
Резултатите от изследването, оповестени в npj Digital Medicine, демонстрират, че когнитивните качества са по-бавни в моменти, когато глюкозата е нетипична - т.е. доста по-висока или по-ниска от нормалното равнище на глюкоза на някого. Въпреки това, някои хора са по-податливи на когнитивните резултати от огромните флуктуации на глюкозата, в сравнение с други.
„ Опитвайки се да разберем по какъв начин диабетът въздейства на мозъка, нашето проучване демонстрира, че е значимо да се вземе поради освен по какъв начин хората си наподобяват, само че и по какъв начин се разграничават “, сподели Zoë Hawks, Ph.D., водещ създател на публикацията и проучването откривател в McLean.
T1D е автоимунно заболяване, характеризиращо се с вариабилност на глюкозата. Предишни лабораторни проучвания демонстрират, че доста ниските и доста високите равнища на глюкоза повреждат когнитивната функционалност. Въпреки това, софтуерните ограничавания затрудняват проучването на въздействието на естествените флуктуации на глюкозата върху когнитивните качества отвън лабораторията, което не разрешава на откривателите да получат повтарящи се високочестотни измервания при едни и същи човеци с течение на времето. Необходими са високочестотни измервания, с цел да се разбере дали флуктуациите на глюкозата въздействат на познанието по сходен метод за всички.
В новото изследване откривателите са употребявали цифрови датчици за глюкоза и основани на смарт телефони когнитивни проби, с цел да съберат повтарящи се високочестотни глюкозни и когнитивни данни при 200 индивида с T1D. Данните за глюкозата се събират на всеки пет минути, а когнитивните данни се събират три пъти дневно в продължение на петнадесет дни.
Събирането на глюкозни и когнитивни данни ненатрапчиво, до момента в който участниците се занимаваха с ежедневния си живот, разреши на откривателите да изследват когнитивното влияние на естествено зараждащата вариабилност на глюкозата. С доста точки от данни от всеки субект те съумяха да употребяват машинно образование, с цел да ревизират дали въздействието на глюкозата върху когнитивните качества се разграничава от човек на човек.
Проучването сподели, че когнитивната функционалност е нарушена, когато глюкозата е доста по-висока или по-ниска от нормалното и този резултат се следи за скоростта на обработка, само че не и за непрекъснатото внимание. Възможно е скоростта на обработка да бъде повлияна от краткотрайни съмнения на глюкозата от миг за миг, до момента в който непрекъснатото внимание се въздейства от висока или ниска глюкоза, която продължава за по-дълги интервали от време.
Изследователите също по този начин откриха, че хората се разграничават един от различен във връзка с това до каква степен флуктуациите на глюкозата въздействат върху когнитивната им скорост и някои хора - в това число по-възрастни хора и възрастни с избрани здравословни проблеми - са доста по-засегнати от флуктуациите на глюкозата от други.
„ Нашите резултати демонстрират, че хората могат да се разграничават доста един от различен по метода, по който техните мозъци се въздействат от глюкозата “, сподели доктор Лаура Жермине, съавтор на отчета и шеф на лабораторията на Маклийн за мозъчни и когнитивни здравни технологии.
„ Открихме, че минимизирането на съмненията на глюкозата в всекидневието е значимо за усъвършенстване на скоростта на обработка и това е изключително правилно за хора, които са по-възрастни или имат други здравословни проблеми, свързани с диабета. “
Едно изненадващо изобретение беше, че пиковите когнитивни резултати на участниците съответстваха с равнищата на глюкозата, които бяха малко над естествения им диапазон, макар че представянето спадна, защото равнищата на глюкозата се повишиха още повече.
„ Това беше значимо изобретение, защото хората с диабет постоянно оповестяват, че се усещат по-добре при равнище на глюкоза, което е по-високо от това, което се смята за здравословно “, сподели съ-старшият създател Наоми Чайтор, Ph.D., професор и началник на отдел в щата Вашингтон Университетски лицей по медицина Елсън С. Флойд.
„ Възможно е мозъкът ви да привикне към равнище на глюкоза, с което е привикнал. Така че идната стъпка в това проучване е да се види дали равнището на глюкозата, обвързвано с пиковата продуктивност, се измества надолу в естествения диапазон, когато времето, прекарано над диапазона е понижена, което може да се реализира посредством потребление на автоматизирани системи за ръководство на диабета. "
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ