Ръжено рогче
Ръжено рогче /Claviceps purpurea /представлява отровна гъба от семейство Hypocreaceae, вирееща като паразит върху плодника на някои житни растения, основно по ръжта, откъдето идва и наименованието ѝ.
Известна е още като мораво рогче, рогалка, главия–рогче, роговица или пиявец, защото отровените от нея се усещат като пияни. Ръженото рогче има вретенообразна конструкция и доближава дължина до 1 см. Цветът на гъбата е лилав до червен. Ръженото рогче има три стадия на развиване.
Допреди 50–60 години ръженото рогче се среща по планински места с ръж, само че с напредъка на агротехниката гъбата съвсем изчезва от посевите. Така у нас стартира изкуствено развъждане на ръжено рогче. Дрогата от обработен генезис се отглежда също в Русия, Португалия, Испания, Полша, Унгария, Румъния, Еквадор и др.
История на ръженото рогче
В Средновековието са известни епидемии измежду хора и животни, провокирани от самун, създаден със инфектирани с ръжено рогче житни култури. Тези епидемии се характеризират с виене на свят, нервно разстройство, гърчове по цялото тяло, нарушение на кръвообращението. Наричани са „ Огън на Св. Антоний “ или „ Свещен огън ) “ — така наречен през днешния ден ерготизъм /хранително заболяване, тип микотоксикоза, провокирана от приложимост на хранителни произведения от зърна, които съдържат алкалоидите ергометрин, ерготамин/
През 20 в Швейцарският химик Алберт Хофман аргументира хипотезата, че в свещената напитка /кюкеон/ в античните Елевзинските мистерии е бил употребен ечемик или ръж, инфектирани с ръжено рогче, което е предизвиквало халюцинации у посвещаващите се мисти.
Състав на ръженото рогче
В наличието на ръженото рогче влизат алкалоидите ерготамин, ерготаминин, ергокорнинин, ергометрин /ергобазин/, ергометринин /ергобазинин/. Съставна част на дотук изброените алкалоиди е лизергиновата и изолизергиновата киселина.
Изолирани са още и следните алкалоидни групи на клавина: пениклавин, костаклавин, ханоклавин (секаклавин), „ клавин 68 ", агроклавин и елимоклавин, които в култивираната дрога са единствено в следи.
Освен алкалоиди от гъбата са изолирани ергостерин (0.10%), превръщащ се при облъчване във витамин D2, а също и амините тирамин, хистамин и агматин; алкиламините триметиламин, метиламин и хексиламин; аминокиселините аспарагин, оленин, валин, леуцин и фенилаланин.
Ръженото рогче съдържа и други азотосъдържащи съединения като бетаин, холин, ацетилхолин, ерготиоксин, ерготионеин, урацил и други Към баластните съставни елементи на билката се отнасят: тлъсто масло (до 40%), млечна киселина, захари, фитостерин, ерго- стерол и други стерини, багрилни субстанции (жълти и червени) и др.
Събиране и предпазване на ръжено рогче
Ръжените рогчета се берат с ръка на самото място при узряването на ръжта. Те би трябвало да се се берат заран рано, до момента в който има още влага, която до известна степен задържа рогчетата на класа.
Този метод на бране обаче е неподходящ за посевите, много сложен е и нерентабилен. Най-подходящо е събирането на гъбите да става механизирано със специфични машини или в краен случай посредством превяване и пресяване на ръжта през време на вършитбата или през зимните месеци.
Събраният материал, макар че наподобява изсъхнал, наложително би трябвало да се досуши в сушилня или на сянка в проветриви пространства. Той се разстила на тъничък пласт върху рамки или постелки, като понякога се разбърква с лопата.
Доказано е, че най-ефективно сушене на билката се получава, като се разпростре в тъничък слой в сушилня лри температура 60 градуса в бликам от нагорещен въздух. Сушенето на слънце не се предлага, а сушенето при по-висока температура от 60 градуса се отразява зле върху качеството. Дрогата е добре изсушена, когато при огъване рогчетата се прекършват.
От 1.1 — 1.2 кг свежи рогчета се получава 1 кг сухи. Изсушените ръжени рогчета са продълговати, съвсем цилиндрични, малко извити в двата си края, извън виолетовочерни, от вътрешната страна бели или жълтеникавобели, с тясна виолетова линия по периферията, от време на време със сив, елементарно изтриващ се налеп.
Ломът е еднакъв. Миризмата е сходна на тази на гъбите, а усетът — маслен, блудкав. Рогчетата, добили миризма на гранясало масло или на амоняк, са негодни за приложимост.
Тъй като дрогата е отровна, тя би трябвало да се държи в сухи, проветриви и тъмни пространства, настрани от неотровните билки. Препоръчително е билката да се ревизира по-често, тъй като елементарно може да всмуква влага, която да сътвори условия за разложение, а също по този начин може да бъде нападната и от инсекти.
Изсушената дрога не трябва да се съхранява дълго време. Най-препоръчително е ръжените рогчета да се държат над изсушаващи субстанции при температура — 2 градуса, на мрачно в херметически затворени съдове.
Ползи от ръжено рогче
Ръженото рогче съдържа субстанции, които имат чудодейни и целебни свойства. Съвременната фармацевтична индустрия създава от склероциите на моравото рогче многочислени лечебни препарати, които се употребяват с триумф при лекуването на разнообразни болестни положение.
Дрогата въздейства сполучливо при неврози, за увеличаване свиванията на матката, за прекъсване на маточни кръвотечения. Гъбата оказва помощ още при базедова болест, тиреотоксикози и други Ръженото рогче работи като успокоително средство при мигрена, главоболие и други Ерготинът, който се съдържа в растението, увеличаване контракцията на матката след излизане на плацентата, а от време на време оказва помощ и при кръвоизливи от други органи.
Ръженото рогче се използва още при лека диария и начален стадии на катаракта /перде на очите/. В българската националната медицина се ползва против бяло течение, слаби аортни клапи, парализи, неприятно кръвообращение, кръвохрачене и безмилостност.
Народна медицина с ръжено рогче
За медицински цели се употребя твърдата част на ръженото рогче. Българската национална медицина предлага гъбата като лекарствено средство при парализа на краката, невралгия, захарна болест, високо кръвно налягане, атеросклероза, главоболие и други
Пригответе отвара от ръжено рогче, като накиснете 1 кафена лъжичка счукана билка в 300 мл вряща вода. Течността се прецежда и се приема по една супена лъжица три пъти дневно жпреди ястие.
ЛСД /Диетиламид на лизергиновата киселина/
Докато прави опити с моравото рогче, търсейки кръвоспиращо средство, швейцарският химик Алберт Хофман открива психоактивните свойства на алкалоида ерготамин. Скоро по-късно Хофман синтезира ЛСД.
Изследвайки разнообразни производни на лизергиновата киселина, която се съдържа в моравото рогче, през 1938 година той съумява да синтезира ЛСД-25, който има обещаващо бъдеще като респираторен и циркулаторен стимулант.
Но работата му в тази тенденция изостава и химикът я възобновява чак след пет години, когато синтезира отначало ЛСД. По нехайство в лабораторията Хофман допира субстанцията с пръсти и дребна част от нея се всмуква през кожата му. По този метод той изцяло инцидентно открива халюциногенното ѝ деяние.
Само след три дни, на 19 април 1943 година Алберт Хофман умишлено приема 250 микрограма от субстанцията и изпитва по-силен резултат. Впоследствие са извършени голям брой опити с ЛСД с присъединяване на самия Хофман и на негови сътрудници. Първите записи от тези опити са направени на 22 април същата година.
Няколко години по–късно Хофман сполучливо синтезира и друго психоактивно вещество – псилоцибин, което в природата се съдържа в “магическите гъби ”, употребявани още от ацтеките и другите антични нации за осъществяване на окултни ритуали. Действието му е сходно на това на ЛСД, само че по-слабо.
Вреди от ръжено рогче
Ръженото рогче би трябвало да се употребява единствено след лекарско наставление и надзор. Гъбата е мощно отровна и не трябва да се ползва в домашни условия. Приемането на ръжено рогче в огромни дози може да аргументи увреждания на бъбреците, сърдечна непълнота и даже гибел.
