В родилното докараха бременно момиче, преживяло изнасилване. Сърцето ми се сви за нея…
Раждането ми продължи съвсем през целия ден и беше доста мъчно. Детето излезе с краката напред. Когато синът ми най-сетне се роди, бяхме преместени в патологията.
Бебето беше обвързвано с уред, аз бях в друга стая и го посещавах единствено по време на хранене.
Нямах самообладание да пристигна времето, когато след следващия обзор лекарят най-сетне ще ни заяви, че всичко е наред и можем да се подготвим за изписване.
В стаята с мен беше деветнадесетгодишно момиче, което също неотдавна беше родило. Когато се запознахме, тя ми описа своята история, която ме шокира.
Един ден Вера, по този начин се споделяше съквартирантката ми, се прибирала от университета. Лекциите свършили късно, на открито към този момент се стъмвало и момичето забелязало две момчета, които я следвали няколко пресечки.
Тя ускорила крачка и се пробвала да избяга, само че негодниците я настигнали покрай парка, замъкнали я във вътрешността, набиле я и я изнасили. Преди това момичето било непорочно.
След това Вера прекарала дълго време в болничното заведение за лекуване и точно там, известно време след ужасния случай, схванала, че е бременна.
Щом научила за това, тя нямала визия по какъв начин да живее по-нататък. Прибрала се вкъщи дома,взела цялостна вана с вода, написала прощална записка и нарязала китките си. Майка й обаче я намерила в точния момент и я избавила.
Преди три дни момичето почнало да получава контракции. Тя извикала кола за спешна помощ и скоро родила момиченце. Раждането протекло леко, само че бебето се родило едва и по този начин двете се озовават в патологията.
Вера изиска да си тръгне незабавно щом събере сили след раждането, само че лекарите не й позволиха. Тя обаче към момента отхвърляше да нахрани щерка си и даже не отиде при нея.
Опитах се да убедя младата майка да не се отхвърля от детето си, макар че разбрах, че даже не мога да си показва по какъв начин се усеща в този момент, какви страсти провокира това дете в нея, чийто татко е направил такова извънредно деяние против момичето.
Вера даже не искаше да ме слуша, през множеството време просто лежеше в стаята и гледаше в тавана, ходеше единствено на прегледи, когато лекарите я извикаха.
А когато още веднъж излезе от стаята, бях несъмнено, че момичето е отишло да потърси доктор, само че по-късно повече не се е върна.
Всеки път, когато отивах в детското поделение, с цел да нахраня сина си, сърцето ми се свиваше от жал към дребната Диана (така кръстих изоставеното момиче).
Разбрах, че в случай че се възвърне, ще я реалокират в сиропиталище, където никой няма да й пее приспивни песнички, да я притиска към гърдите си или да я успокоява, когато стартират коликите. А след това я чакаше дом за сираци…
Уплаших се за новороденото, което не беше отговорно за нищо.
Когато още веднъж нахраних сина си и излязох от стаята, чух от диалога на сестрите, че на следващия ден Даяна ще бъде изписана и преместена в детската стая на сиропиталището. Кръвта ми се смрази от тази вест.
Обадих се на брачна половинка ми, описах му всичко и споделих, че желая да взема момичето. Той беше шокиран, майка ми също не можа да разбере решението ми, само че всички го одобриха за даденост.
А думите на брачна половинка ми след това ме изненадаха, объркаха, само че и ме зарадваха: „ Ще се веселя. Вече ще имам освен прелестен наследник, само че и скъпа щерка. “
Събрахме всички нужни документи и ме изписаха от родилния дом с две деца на ръце. Никога не правехме разликата сред децата; щерка ни стана толкоз скъпа за нас, колкото и синът ни. Учи се добре, израсна красива и сладка дама!
Завършила медицински университет и предходната година се омъжи за собствен състудент. А тази седмица се роди моята внучка!
Никога повече не чух за биологичната майка на Даяна и не знам по какъв начин се е развил животът й в бъдеще, само че благодаря на нея и на Бог за моята красива щерка.
