Бизнесът разби енергийните сънища на властта
Работодателите в България не харесаха концепциите на страната за бъдещето развиване на енергетиката и прекосяването към по-голям дял на зелената сила. В своя позиция Българската стопанска камара укори държавното управление, че си слага прекомерно високи цели според подготвяния Интегриран проект "Енергетика и климат ", въз основата на който се възнамерява развиването на енергетиката до 2030 година.
Според камарата задачите са нереалистично високи - на първо място във връзка с енергийната успеваемост, а делът на ВЕИ централите е прекомерно огромен. В същото време са дадени много скромни прогнози за растеж на потреблението и на стопанската система като цяло. Всички тези фактори ще лимитират коренно опциите за резистентен растеж на Брутният вътрешен продукт, защото няма да може да се употребява капацитетът на туризма, земеделието, износа и нововъведенията.
Във въпросния проект е заложено делът на възобновимата сила в крайното брутно ползване на сила да е 32 на 100, енергийната успеваемост да се усъвършенства с 32.5%, а междусистемната енергийна съгласуваност да е най-малко 15 %. Наличието на подобен документ и на уравновесена енергийна тактика до 2030-а и даже до 2040-2050 година е от извънредно значение за развиването на българската стопанска система, безапелационни са работодателите. Затова в нея би трябвало да се слагат достижими цели, които да спомогнат за радикалното съкращаване на дистанцията по отношение на междинното ниво на приходи и продуктивността в Евросъюза, измерена като БВП. Организацията добавя, че е належащо декарбонизацията на стопанската система, нисковъглеродният напредък и снижаването на енергийната активност да бъдат реализирани при най-ниски разноски, стопански и обществено допустими за обществото и бизнеса. Но точно това тормози бизнесмените - че ще се усилят съществено разноските за материали, а евентуално и за заплати на служащите.
"Периодите 2020-2030-а и 2030-2050-а са от решаващо значение за... приближаване до междинното ниво на Европейски Съюз по отношение на трендовете от последните тридесет години. Заложеният общ растеж на Брутният вътрешен продукт от 2.3% до 2030-а по отношение на 2020 година не обслужва тези цели. Обратно, неговата реализация, в това число и в по-дългосрочен проект, обрича стопанската система на страната на загуба на конкурентоспособност, на енергийна беднотия, на "програмирано” запазване и даже отдалечаване от междинното равнище на икономическо развиване в Европейския съюз ", е записано в мнението на БСК.
Новият документ, аналогично на настоящата в този момент енергийна тактика до 2020-а, не е построен върху основни ръководещи индикатори и макроикономически допускания за развиване на българската енергетика и стопанска система на националните способени органи, а въз основата на референтните сюжети на Еврокомисията. Което на процедура води и до изкривявания и икономическите проблеми в самата енергетика като цяло. Ето за какво от Стопанската камара желаят напълно преправяне на интегрирания проект. И по-конкретно - в него да се заложи по-висок стопански растеж - 2.5 на 100, да се преизчислят всички допускания за планирано брутно и извънредно ползване, енергиен и въглероден интензитет, енергийна успеваемост, скорост на възобновяване на електроенергийните мощности, преносна и разпределителна мрежа, конструкция на енергийното произвеждане, включително и нисковъглеродна сила, нуклеарна сила и ВЕИ централи. Работодателите желаят да получат и по-прецизна оценка за нужните вложения и разноски за осъществяването на този упорит държавен проект. Точно високите цели ще доведат до повишение на цената на електрическата енергия както за бита, по този начин и за стопанските консуматори, изясняват от БСК.
Организацията предлага да има ценови тласъци за производството на електрическа енергия от ВЕИ за лични потребности, като се отстраняват капиталовите разноски за присъединение към разпределителната и преносната мрежа. А също да спре субсидирането на цената на тока за семействата и поддържането й на по-ниски равнища за сметка на плащаните от бизнеса цени. Това кръстосано субсидиране не бивало да се употребява за обществен инструмент против бедността, а да има ефикасни енергийни помощи за нуждаещите си.
Според стопанската камара "В плана на енергийна тактика до 2030-а следва да бъде включен явен график и виновни институции за осъществяване на общоевропейските отговорности на България, в това число и посредством либерализация и демонополизация на енергийния бранш при запазване на конкурентоспособни мощни структури с относителни преимущества на европейския и районния енергиен пазар, създаване на районна електроенергийна борса; либерализация и диверсификация на газоснабдяването, присъединителната мрежа и източниците за доставка, разширение на газоразпределителната мрежа за усъвършенстване на доставките, понижаване на въглеродната взаимозависимост и коренно увеличение на каузи на битовото ползване. "
Ще напомним, че бъдещият интегриран проект за развиването на енергетиката ни ще бъде показан първо в Брюксел, а по-късно ще се разиска с българското общество. Дискусиите по него несъмнено ще продължат най-малко още няколко месеца. През това време държавното управление евентуално към този момент ще има изясненост дали и по какъв начин ще се строи нова нуклеарна мощ у нас и кой ще е вложител в нея - с изключение на съветската страна.
Според камарата задачите са нереалистично високи - на първо място във връзка с енергийната успеваемост, а делът на ВЕИ централите е прекомерно огромен. В същото време са дадени много скромни прогнози за растеж на потреблението и на стопанската система като цяло. Всички тези фактори ще лимитират коренно опциите за резистентен растеж на Брутният вътрешен продукт, защото няма да може да се употребява капацитетът на туризма, земеделието, износа и нововъведенията.
Във въпросния проект е заложено делът на възобновимата сила в крайното брутно ползване на сила да е 32 на 100, енергийната успеваемост да се усъвършенства с 32.5%, а междусистемната енергийна съгласуваност да е най-малко 15 %. Наличието на подобен документ и на уравновесена енергийна тактика до 2030-а и даже до 2040-2050 година е от извънредно значение за развиването на българската стопанска система, безапелационни са работодателите. Затова в нея би трябвало да се слагат достижими цели, които да спомогнат за радикалното съкращаване на дистанцията по отношение на междинното ниво на приходи и продуктивността в Евросъюза, измерена като БВП. Организацията добавя, че е належащо декарбонизацията на стопанската система, нисковъглеродният напредък и снижаването на енергийната активност да бъдат реализирани при най-ниски разноски, стопански и обществено допустими за обществото и бизнеса. Но точно това тормози бизнесмените - че ще се усилят съществено разноските за материали, а евентуално и за заплати на служащите.
"Периодите 2020-2030-а и 2030-2050-а са от решаващо значение за... приближаване до междинното ниво на Европейски Съюз по отношение на трендовете от последните тридесет години. Заложеният общ растеж на Брутният вътрешен продукт от 2.3% до 2030-а по отношение на 2020 година не обслужва тези цели. Обратно, неговата реализация, в това число и в по-дългосрочен проект, обрича стопанската система на страната на загуба на конкурентоспособност, на енергийна беднотия, на "програмирано” запазване и даже отдалечаване от междинното равнище на икономическо развиване в Европейския съюз ", е записано в мнението на БСК.
Новият документ, аналогично на настоящата в този момент енергийна тактика до 2020-а, не е построен върху основни ръководещи индикатори и макроикономически допускания за развиване на българската енергетика и стопанска система на националните способени органи, а въз основата на референтните сюжети на Еврокомисията. Което на процедура води и до изкривявания и икономическите проблеми в самата енергетика като цяло. Ето за какво от Стопанската камара желаят напълно преправяне на интегрирания проект. И по-конкретно - в него да се заложи по-висок стопански растеж - 2.5 на 100, да се преизчислят всички допускания за планирано брутно и извънредно ползване, енергиен и въглероден интензитет, енергийна успеваемост, скорост на възобновяване на електроенергийните мощности, преносна и разпределителна мрежа, конструкция на енергийното произвеждане, включително и нисковъглеродна сила, нуклеарна сила и ВЕИ централи. Работодателите желаят да получат и по-прецизна оценка за нужните вложения и разноски за осъществяването на този упорит държавен проект. Точно високите цели ще доведат до повишение на цената на електрическата енергия както за бита, по този начин и за стопанските консуматори, изясняват от БСК.
Организацията предлага да има ценови тласъци за производството на електрическа енергия от ВЕИ за лични потребности, като се отстраняват капиталовите разноски за присъединение към разпределителната и преносната мрежа. А също да спре субсидирането на цената на тока за семействата и поддържането й на по-ниски равнища за сметка на плащаните от бизнеса цени. Това кръстосано субсидиране не бивало да се употребява за обществен инструмент против бедността, а да има ефикасни енергийни помощи за нуждаещите си.
Според стопанската камара "В плана на енергийна тактика до 2030-а следва да бъде включен явен график и виновни институции за осъществяване на общоевропейските отговорности на България, в това число и посредством либерализация и демонополизация на енергийния бранш при запазване на конкурентоспособни мощни структури с относителни преимущества на европейския и районния енергиен пазар, създаване на районна електроенергийна борса; либерализация и диверсификация на газоснабдяването, присъединителната мрежа и източниците за доставка, разширение на газоразпределителната мрежа за усъвършенстване на доставките, понижаване на въглеродната взаимозависимост и коренно увеличение на каузи на битовото ползване. "
Ще напомним, че бъдещият интегриран проект за развиването на енергетиката ни ще бъде показан първо в Брюксел, а по-късно ще се разиска с българското общество. Дискусиите по него несъмнено ще продължат най-малко още няколко месеца. През това време държавното управление евентуално към този момент ще има изясненост дали и по какъв начин ще се строи нова нуклеарна мощ у нас и кой ще е вложител в нея - с изключение на съветската страна.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ