Българите - последни в ЕС по дигитални умения
Работещите в България не получават нови познания, а по цифрови умения са на опашката в Европейски Съюз, сигнализират от Сметната палата, съобщи БГНЕС.
Сметната палата извърши одит „ Професионално образование за възрастни “ за интервала от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година, който е част от успореден одит „ Работна мощ 2030 “ в границите на професионалната организация на европейските сметни покои - ЕВРОСАЙ. Координатор на одита е Върховната одитна институция (ВОИ) на Държавата Израел, в него вземат участие ВОИ на Италия, Финландия, Република Корея, Република Северна Македония и Европейската счете палата.
Ето и някои от изводите от одита:
Действията на министерствата на труда и обществената политика и на образованието и науката по отношение на възходящата потребност от придобиването на нови познания и умения, преквалификация и образование през целия живот не са задоволително ефикасни. Необходими са трайни старания за изцяло възстановяване на качеството и успеваемостта на националната система за обучение и образование. Ефективността на процеса зависи освен от обществените управляващи, само че и от настройките, осъзнатостта и разбиранията на работодателите и самите жители за значимостта на процеса за учене през целия живот.
Въпросът е от изключителна значимост за развиването на страната. Навлизането на осведомителните технологии и демографските промени трансформират пазара на труда и изискват висока подготовка на работещите, която може да се реализира посредством непрестанно образоване и образование през целия живот.
Например, цифровите умения към този момент са основни за работната мощ. Индикаторите за цифрови умения на ЕВРОСТАТ включват действия, свързани с потреблението на интернет или програмен продукт от лица на възраст сред 16 и 74 години в четири области - информация, връзка, решение на проблеми, софтуерни умения. По тези индикатори България се подрежда на едно от последните места в Европейския съюз. Данните за 2019 година демонстрират още, че разликата в цифровите умения сред хората от градовете и селата в България е 23 процентни пункта, а приблизително за Европа е 14 процентни пункта.
При одита е открито също, че през 2019 година България е на предпоследно място от страните в Европейски Съюз по индикатора дял на популацията на възраст 25-64 година, участващо в обучение и образование. Резултатите на страната ни са близо 6 пъти по-ниски от междинните за Европейски Съюз, а по отношение на водещите страни като Швеция и Финландия - сред 15 и 17 пъти.
Проблемът за реализиране на качество на трудовите запаси се усложнява и поради остаряването на популацията. Прогнозите на Национален статистически институт демонстрират, че до 2080 година популацията на България ще намалее с близо 30 на 100, а делът на популацията над 65 година ще доближи до 29,4 на 100. Прогнозите на Световната банка са, че към 2050 година България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света. Според Национален статистически институт популацията в трудоспособна възраст (15-64 г.) ще намалее на 2,74 милиона през 2080 година
Изработени са голям брой тактики и стратегии, извършват се разнообразни европейски планове. Всички стратегически документи подчертават върху нуждата от учене през целия живот и повишение на квалификацията и преквалификация на работната мощ, само че няма убеденост за това каква част от работната мощ би трябвало да се преквалифицира и да увеличи компетенциите си до 2030 година, което може да окаже отрицателно въздействие върху ръководството на политиките за образование, в това число професионалното образование на възрастни.
В България към момента не е построена изцяло системата за прогнозиране на уменията, нужни за пазара на труда в бъдеще. Разработени са обособени детайли и принадлежности, които се нуждаят от рационализиране.
През интервала 2017-2019 година са направени средносрочни и дълготрайни прогнози за пазара на труда, само че те не съдържат:
- разбор на предстоящите нововъзникващи и изчезващи специалности и работни места;
- несъответствията по райони сред професионална подготовка и стопански действия.
Няма справедлива картина на специалностите с предстоящи дефицити, защото има компликации при създаването и актуализирането на описите на специалностите от специалности с предстоящ дефицит. Те произтичат от:
- ограничавания в методиката, защото не се обгръщат самонаетите лица, лицата по служебни правни отношения и обезпечените в специфичните ведомства; не се регистрира и броят на лицата с подготовка от центровете за професионално обучение;
- липсва информация и публични разбори за специалностите на бъдещето в България;
- липсва информация за специалностите, значими за икономическото развиване на страната, в това число на районно и секторно ниво;
- министерствата и работодателските организации не познават в задоволителна степен на настоящите описи на предпазените специалности и специалностите с предстоящ дефицит, с цел да създадат правилни прогнози.
Планираните образования за възрастни - безработни и заети лица, финансирани със средства от държавния бюджет и европейските структурни и капиталови фондове, се усилват от 2017 година до 2019 година Въпреки това националната цел за 2020 година за присъединяване на възрастни в обучение и образование не е реализирана. Напредъкът по този индикатор през последните 12 години е нищожен (едва 0,7 процентни пункта), което е знак за неефективност на дейностите по осъществяване на политиката.
Слабото присъединяване на възрастни в учене през целия живот не разрешава цялостното потребление на техния капацитет за посрещане на настоящите потребности на бизнеса от квалифицирана работна ръка. Няма такава настройка измежду популацията, изключително при хората над 50 година В сходство с тази настройка, под 10 на 100, т.е. невисок остава делът на посещаващите курсове за повишение на квалификацията и професионалната подготвеност. Запознатостта с източниците на информация за тях също не е висока.
Основните бариери пред присъединяване в образования са неналичието на смисъл за по-възрастните, на време за дейното население и на средства за младите. Допълнителна преграда за най-младите (15-24 г.) е неналичието на визия за реализация, а за дейното население - неналичието на схващане от страна на работодателите.
В България към момента образованието на служащите и чиновниците, провеждано от работодателите, е по-слабо развито - на процедура единствено в огромните предприятия. Необходими са спомагателни тласъци за работодателите в микро, дребните и междинни предприятия, с цел да включват в образования свои чиновници.
Услугите по професионално насочване на възрастни в страната се дават от голям брой институции и организации, в това число бюрата по труда и кариерните центрове към Агенцията по заетостта, Центровете за претовареност и обществено подкрепяне, Държавно дружество „ Българо-германски център за професионално образование “ към министъра на труда и обществената политика и Центрове за информация и професионално насочване, лицензирани от Националната организация за професионално обучение и образование. Професионалното насочване обаче се реализира по друга методология и правила, без обединен стандарт за услугата, което води надлежно до разлика в качеството, броя и типовете действия в нея.
Обученията за възрастни не са употребявани задоволително дейно като прийом за смяна на характерностите на работната мощ и превъзмогване на несъответствието сред търсенето и предлагането на пазара на труда.
По-доброто сходство и ограничението на дефицита на фрагменти зависи значително и от успеваемостта на механизма за финансиране на образованието - подготовка и преквалификация. През интервала 2017-2019 година са прилагани две системи за оценка на стратегии и планове за финансиране от държавния бюджет на дейната политика на пазара на труда и за включване в Националния проект за деяние по заетостта, като от края на 2017 година е планувано преференциално финансиране на планове и стратегии с планувани образования по търсени на пазара на труда специалности и специалности. Предприетите дейности са стъпка в вярната посока, само че съществуват още провокации като:
- въвеждане на спомагателни критерии за районните специфики и националните приоритети;
- разширение на обсега и във връзка с образованията, финансирани със средства от европейските структурни и капиталови фондове.
Все още няма национална система за наблюдаване на прехода от професионално обучение към пазара на труда и към по-нататъшно образование. Не се наблюдава реализацията на приключилите, както и на лицата след субсидирана претовареност, а при следене на заетостта на миналите образования лица не се регистрира до каква степен е обвързвана с добитата подготовка. Всичко това лимитира опциите за мониторинг и оценка на резултата от осъществяваните образования и дейно обмисляне на образованията.
В страната не е построена цялостна система за обезпечаване на качеството на професионалното обучение и образование, като през интервала 2017-2019 година не е издадена и изискващата се със Закона за професионалното обучение и образование разпоредба за установяване на правилата, условията към институциите за рационализиране на процесите, индикаторите, както и изискванията и реда за премерване на постигнатото качество. От края на 2017 година няма и държавен учебен стандарт за ръководство на качеството в системата на учебното обучение, вследствие на което до октомври 2020 липсват нормативни условия за процесите за обезпечаване на качеството на професионалното обучение и образование.
Сметната палата е дала 23 рекомендации на министъра на труда и обществената политика и 26 рекомендации на министъра на образованието и науката, които следва да бъдат изпълнени до края на 2022 година
Одитен отчет за извърши одит „ Професионално образование за възрастни “ за интервала от 01.01.2017 година до 31.12.2019 г.
Сметната палата извърши одит „ Професионално образование за възрастни “ за интервала от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година, който е част от успореден одит „ Работна мощ 2030 “ в границите на професионалната организация на европейските сметни покои - ЕВРОСАЙ. Координатор на одита е Върховната одитна институция (ВОИ) на Държавата Израел, в него вземат участие ВОИ на Италия, Финландия, Република Корея, Република Северна Македония и Европейската счете палата.
Ето и някои от изводите от одита:
Действията на министерствата на труда и обществената политика и на образованието и науката по отношение на възходящата потребност от придобиването на нови познания и умения, преквалификация и образование през целия живот не са задоволително ефикасни. Необходими са трайни старания за изцяло възстановяване на качеството и успеваемостта на националната система за обучение и образование. Ефективността на процеса зависи освен от обществените управляващи, само че и от настройките, осъзнатостта и разбиранията на работодателите и самите жители за значимостта на процеса за учене през целия живот.
Въпросът е от изключителна значимост за развиването на страната. Навлизането на осведомителните технологии и демографските промени трансформират пазара на труда и изискват висока подготовка на работещите, която може да се реализира посредством непрестанно образоване и образование през целия живот.
Например, цифровите умения към този момент са основни за работната мощ. Индикаторите за цифрови умения на ЕВРОСТАТ включват действия, свързани с потреблението на интернет или програмен продукт от лица на възраст сред 16 и 74 години в четири области - информация, връзка, решение на проблеми, софтуерни умения. По тези индикатори България се подрежда на едно от последните места в Европейския съюз. Данните за 2019 година демонстрират още, че разликата в цифровите умения сред хората от градовете и селата в България е 23 процентни пункта, а приблизително за Европа е 14 процентни пункта.
При одита е открито също, че през 2019 година България е на предпоследно място от страните в Европейски Съюз по индикатора дял на популацията на възраст 25-64 година, участващо в обучение и образование. Резултатите на страната ни са близо 6 пъти по-ниски от междинните за Европейски Съюз, а по отношение на водещите страни като Швеция и Финландия - сред 15 и 17 пъти.
Проблемът за реализиране на качество на трудовите запаси се усложнява и поради остаряването на популацията. Прогнозите на Национален статистически институт демонстрират, че до 2080 година популацията на България ще намалее с близо 30 на 100, а делът на популацията над 65 година ще доближи до 29,4 на 100. Прогнозите на Световната банка са, че към 2050 година България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света. Според Национален статистически институт популацията в трудоспособна възраст (15-64 г.) ще намалее на 2,74 милиона през 2080 година
Изработени са голям брой тактики и стратегии, извършват се разнообразни европейски планове. Всички стратегически документи подчертават върху нуждата от учене през целия живот и повишение на квалификацията и преквалификация на работната мощ, само че няма убеденост за това каква част от работната мощ би трябвало да се преквалифицира и да увеличи компетенциите си до 2030 година, което може да окаже отрицателно въздействие върху ръководството на политиките за образование, в това число професионалното образование на възрастни.
В България към момента не е построена изцяло системата за прогнозиране на уменията, нужни за пазара на труда в бъдеще. Разработени са обособени детайли и принадлежности, които се нуждаят от рационализиране.
През интервала 2017-2019 година са направени средносрочни и дълготрайни прогнози за пазара на труда, само че те не съдържат:
- разбор на предстоящите нововъзникващи и изчезващи специалности и работни места;
- несъответствията по райони сред професионална подготовка и стопански действия.
Няма справедлива картина на специалностите с предстоящи дефицити, защото има компликации при създаването и актуализирането на описите на специалностите от специалности с предстоящ дефицит. Те произтичат от:
- ограничавания в методиката, защото не се обгръщат самонаетите лица, лицата по служебни правни отношения и обезпечените в специфичните ведомства; не се регистрира и броят на лицата с подготовка от центровете за професионално обучение;
- липсва информация и публични разбори за специалностите на бъдещето в България;
- липсва информация за специалностите, значими за икономическото развиване на страната, в това число на районно и секторно ниво;
- министерствата и работодателските организации не познават в задоволителна степен на настоящите описи на предпазените специалности и специалностите с предстоящ дефицит, с цел да създадат правилни прогнози.
Планираните образования за възрастни - безработни и заети лица, финансирани със средства от държавния бюджет и европейските структурни и капиталови фондове, се усилват от 2017 година до 2019 година Въпреки това националната цел за 2020 година за присъединяване на възрастни в обучение и образование не е реализирана. Напредъкът по този индикатор през последните 12 години е нищожен (едва 0,7 процентни пункта), което е знак за неефективност на дейностите по осъществяване на политиката.
Слабото присъединяване на възрастни в учене през целия живот не разрешава цялостното потребление на техния капацитет за посрещане на настоящите потребности на бизнеса от квалифицирана работна ръка. Няма такава настройка измежду популацията, изключително при хората над 50 година В сходство с тази настройка, под 10 на 100, т.е. невисок остава делът на посещаващите курсове за повишение на квалификацията и професионалната подготвеност. Запознатостта с източниците на информация за тях също не е висока.
Основните бариери пред присъединяване в образования са неналичието на смисъл за по-възрастните, на време за дейното население и на средства за младите. Допълнителна преграда за най-младите (15-24 г.) е неналичието на визия за реализация, а за дейното население - неналичието на схващане от страна на работодателите.
В България към момента образованието на служащите и чиновниците, провеждано от работодателите, е по-слабо развито - на процедура единствено в огромните предприятия. Необходими са спомагателни тласъци за работодателите в микро, дребните и междинни предприятия, с цел да включват в образования свои чиновници.
Услугите по професионално насочване на възрастни в страната се дават от голям брой институции и организации, в това число бюрата по труда и кариерните центрове към Агенцията по заетостта, Центровете за претовареност и обществено подкрепяне, Държавно дружество „ Българо-германски център за професионално образование “ към министъра на труда и обществената политика и Центрове за информация и професионално насочване, лицензирани от Националната организация за професионално обучение и образование. Професионалното насочване обаче се реализира по друга методология и правила, без обединен стандарт за услугата, което води надлежно до разлика в качеството, броя и типовете действия в нея.
Обученията за възрастни не са употребявани задоволително дейно като прийом за смяна на характерностите на работната мощ и превъзмогване на несъответствието сред търсенето и предлагането на пазара на труда.
По-доброто сходство и ограничението на дефицита на фрагменти зависи значително и от успеваемостта на механизма за финансиране на образованието - подготовка и преквалификация. През интервала 2017-2019 година са прилагани две системи за оценка на стратегии и планове за финансиране от държавния бюджет на дейната политика на пазара на труда и за включване в Националния проект за деяние по заетостта, като от края на 2017 година е планувано преференциално финансиране на планове и стратегии с планувани образования по търсени на пазара на труда специалности и специалности. Предприетите дейности са стъпка в вярната посока, само че съществуват още провокации като:
- въвеждане на спомагателни критерии за районните специфики и националните приоритети;
- разширение на обсега и във връзка с образованията, финансирани със средства от европейските структурни и капиталови фондове.
Все още няма национална система за наблюдаване на прехода от професионално обучение към пазара на труда и към по-нататъшно образование. Не се наблюдава реализацията на приключилите, както и на лицата след субсидирана претовареност, а при следене на заетостта на миналите образования лица не се регистрира до каква степен е обвързвана с добитата подготовка. Всичко това лимитира опциите за мониторинг и оценка на резултата от осъществяваните образования и дейно обмисляне на образованията.
В страната не е построена цялостна система за обезпечаване на качеството на професионалното обучение и образование, като през интервала 2017-2019 година не е издадена и изискващата се със Закона за професионалното обучение и образование разпоредба за установяване на правилата, условията към институциите за рационализиране на процесите, индикаторите, както и изискванията и реда за премерване на постигнатото качество. От края на 2017 година няма и държавен учебен стандарт за ръководство на качеството в системата на учебното обучение, вследствие на което до октомври 2020 липсват нормативни условия за процесите за обезпечаване на качеството на професионалното обучение и образование.
Сметната палата е дала 23 рекомендации на министъра на труда и обществената политика и 26 рекомендации на министъра на образованието и науката, които следва да бъдат изпълнени до края на 2022 година
Одитен отчет за извърши одит „ Професионално образование за възрастни “ за интервала от 01.01.2017 година до 31.12.2019 г.
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ