Путин не предвиди, че ще има работа не само с

Путин не планува, че ще има работа освен с президента на Украйна и украинската войска, само че и с украинския народ. И с него няма да успее да се споразумее, твърди в коментар за glavred.info политологът Сергей Гайдай.

Сгреших.

Мислех, че Путин ни сплашва, употребявайки напън и лобито си във Франция и Германия, че манипулира Байдън. Защото Западът, предупреждавайки ни за огромна война, по един или различен метод, настояваше Украйна незабавно да подпише нови или да извършва старите „ Мински съглашения “. А за нас те са равносилни на капитулация.

Вторият сюжет се свеждаше до влизането на съветски войски в " ЛДНР ", към този момент публично, и да ни нападат по цялата демаркационна линия.

Всичко се случи по друг метод. Експертите предвидиха дейностите на нечовечен и подъл зложелател, само че със здрав разсъдък и възприятие за самозапазване. Сега те считат, че Путин, който се реши на пълномащабна инвазия в Украйна, е изцяло несъответстващ от позиция на действителността. Това копеле живее в своя персонална действителност. Където ние, украинците, нямаме право на лична самостоятелна страна.

И въпреки всичко не мога да се съглася с това мнение. Логиката на здравомислещите хора се разграничава от логиката на Путин. С неговия подъл и лицемерен прагматизъм. Преди това той елементарно манипулираше целия свят, изнудвайки го. Постигна задачите си в Грузия, съумя да реализира задачите си с Крим и Донбас. Получава дивиденти от съдействието с Европа, правейки я подвластна от доставките на съветски газ.

Сега разбирам военния план на съперника и задачите, които има намерение да реализира.

Разузнаването на Руската федерация рапортува на своето управление, че в случай че украинците имат боеспособни елементи, те са ситуирани най-вече по демаркационната линия покрай ОРДЛО*. А руснаците в действителност не желаеха да се бият с тях, тъй като това щеше да им нанесе огромни загуби.

Би било много проблематично да се „ изкоренят “ украинските бойци от нашата лична, добре укрепена „ линия на Манерхайм “ с окопи и дълговременни огневи точки.

Затова проектът беше подобен. Те манипулираха нашите т.нар. западни сътрудници. Уверяваха ги, че се стремят да изпълнят " Минските съглашения " - и това по принцип е правилно. Вярно е също, че Путин си е сложил за стратегическа цел унищожаването на Украйна като самостоятелна страна .

Военните цели на тази интервенция бяха много прагматични. За да не се бие дълго с украинската войска, на нея трябваше да ѝ бъде заповядано да се съобщи. И единствено президентът Зеленски можеше да даде тази заповед. А с цел да принуди Зеленски да прибегне до капитулация, трябваше да се обсади държавното управление, ръководено от него, и да се проникне в тила на нашата войска.

Затова те влязоха освен в ОРДЛО, само че и по целия периметър на украинско-руската граница.

Офанзивата в ОРДЛО се снима за съветски телевизионни канали, като първо се пуска „ пушечното месо “. То е последвано от войски на постоянната съветска войска, употребява се тежка артилерия и военна техника. Руските военни „ репортери “ предават възторжени репортажи за освободените от „ нацистките окупатори “ територии на националните републики. А настъплението против Киев, Харков, Суми, Чернигов, Херсон към този момент се пробват да скрият.

Основният ключ към триумфа за тях беше незабавното нахлуване на войски и бързото навлизане надълбоко в страната. При това за тях беше значимо да показват, че съветските войски са окупирали основни стратегически точки в Украйна - да вземем за пример атомната електроцентрала в Чернобил и водноелектрическата централа в Каховка.

Но най-важната им цел е Киев. Беше значимо да се основат условия, които да принудят президента Зеленски да седне на масата за договаряния, при изискванията на Русия, и да се съгласи на капитулация. Условията на Русия са по-специално признаването на " ЛДНР " в границите на Донецка и Луганска области, признаването на анексирането на Крим.

Все пак руският общоприет щаб не можа да пресметна всичко.

Успехът на всяка война се дефинира от три параметъра.

Първият параметър е бойният опит. Преди началото на войната бойният опит на украинската войска неколкократно надвишаваше този на руснаците. Става дума освен за редови военнослужещи, само че и за тези, които са били в опълченските батальони на Източния фронт през последните осем години.

Вторият параметър е способността да управляваш бойните дейности. Руската войска си е руска. Вертикално ръководство, заповеди, корупция, обири, измами, ненавист, немарливост - доста от нас, по-старото потомство, знаят " успеваемостта " на тази войска.

Украинската войска е родена на Майдана. Това е преди всичко самоорганизация, дребни групи от полеви командири - по този начин наречената войска от шесто потомство. Армия-рояк, в която всяка пчела ясно знае какво да прави, само че работи с другите за реализиране на общата цел.

Третият параметър е тилът . В Украйна няма предан гръб за руснаците. Никой няма да ги нахрани, да ги сгрее или отбрани. Напротив, земята ще гори под краката им във всяка точка на Украйна. Нашето гражданско общество взема оръжията и се трансформира в териториална защита, която стреля и залавя диверсионни групи от нашественици.

Всичко това врагът не го регистрира.

Затова в този момент главната ни задача е да издържим и да изтощим врага. Сега е изключително значимо да защитим Киев.

Путин не планува, че ще има работа освен с президента, който искаше да притисне до стената, и освен с украинската войска, на която към този момент предложи да се договорят (може ли да си подобен глупак?).

Той няма да може да договаря с народа на Украйна, тъй като ще бъде изпратен да гони „ съветския военен транспортен съд “.

*Това редуциране употребяват медиите в Украйна окупираните елементи от Донбас, които  в момента са под съветски надзор. В руските медии те се назовават ДНР и ЛНД, а в украинските - " краткотрайно окупирани територии на Украйна ".

Сергей Гайдай е украинец, политолог, шеф по стратегическо обмисляне в организация Gaidai.Com. Анализа му препечатваме от украинското издание " Главред ".