Путин открадна шоуто, докато Западът му ръкопляскаше
Путин и Си Дзинпин знаят по какъв начин да изкривят осведомителната среда на западните демокрации, с цел да преувеличат значимостта и смисъла на личните си страни. Всъщност западните демокрации са доста по -слаби, в сравнение с самите те допускат, разяснява за френското списание Le Nouvel Observateur Петер Креко, шеф на Института за политически капитал в Будапеща.
През юли в интернационалната преса изтече информация: документ от Кремъл, който допуска, че президентът Владимир Путин персонално е разпоредил на съветските управляващи да се намесят в президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година Това не беше кой знае каква вест. Докладът на Мюлер и американските разследващи организации към този момент бяха дали доказателства по този въпрос. Този епизод обаче свидетелства за извънредно необичаен факт: теч в Кремъл. И въпреки че никой не може да бъде сигурен в самоличността на създателя на този документ, ясно е, че Кремъл се възползва от дебата, който течът повдигна, защото разреши да се обявява за следващ път какъв брой дръзновен е Путин в опита си да повлияе на резултатите от президентските избори в една от най -развитите демокрации в света.
Алексей Навални, съветски политически пандизчия и водач на опозицията, схваща доста добре сметките на Кремъл. През 2019 година той се пошегува пред Financial Times: " Можете да похарчите 500 000 $ за реклама във Facebook и... целият естаблишмънт в една голяма западна страна ще се развика, че има интервенция, даже в случай че същинският резултат от тези реклами е смехотворен. За минимални вложения стигате до първите няколко страници и увеличавате силата си. Според него най-голямото достижение на напъните на Кремъл за онлайн интервенция е да накара хората да повярват, че Путин може да манипулира Запада - и няма значение дали има действителния потенциал за това.
Геополитическият ред явно се трансформира и усещанията се трансформират по-бързо от действителността. През последните години властническите управници съумяха да преувеличат ролята си в делата на други страни несравнимо по-ефективно от техните либерално-демократични противници. Често това е непряк артикул или съставен елемент на така наречен " остра мощ ", която пробива и изкривява осведомителната среда на нарочените страни, постоянно с цел да стане ясно, че авторитаризмът изпреварва демокрацията. Тези старания основават усещане за властническо всемогъщество, когато в реалност тези държавни управления са всичко друго, само че не и всезнаещи.
Примерът на пандемията
Как публичното усещане стана толкоз накриво? Вземете пандемията с COVID-19. Според отчет на Центъра за световно взаимоотношение към Държавния департамент на Съединени американски щати (Global Engagement Center), рефренът на Китай, Иран и Русия опълчи хипотетично ефикасното справяне на властническия Китай с пандемията на фиаското, следено в демократичните Съединени американски щати. В реалност Пекин задържа информация, с цел да сътвори лъжливо усещане за триумф против вируса. Кадри на супер болница в Ухан, издигната " за шестнадесет часа ", бяха публикувани необятно в интернет, макар че факт-чекърите разкриха измамата. По същия метод московската агитация похвали съветските научни достижения като имунизацията " Спутник ". Но макар, че Русия се популяризира като избавител на света, нейната здравна система се разпада с повишаването на смъртността. Авторитарните осведомителни политики не се лимитират до такива измислици. Китай изпрати маски и респиратори в други страни, а съветски здравни служащи посетиха Италия. Но въздействието на тези начинания е мощно пресилено от властническите сили и от усещането на европейската общност.
Пропастта сред усещане и действителност
В деветте страни, в които Европейският съвет по външна политика (ECFR) направи изследване, болшинството е според, че Европейски Съюз е " незапознат по време на пандемията ". В Италия 25% от респондентите показват Китай като най-полезен съдружник в рецесията, до момента в който единствено 4% сочат Европейски Съюз. И въпреки всичко в количествено отношение напъните на Пекин и Москва бледнеят пред помощта от Брюксел: фондът за битка с COVID-19 на Европейски Съюз е дал на Италия 27 милиарда евро...
По същия метод, със скромни вложения в основни браншове, властническите страни усилват икономическото си значение и разяждат институционалната рамка на демокрацията. В Сърбия да вземем за пример 40% от интервюираните в друго изследване декларират, че Пекин е главният източник на помощ за тяхната страна. Основният същински донор - Европейски Съюз - даде 1,8 милиарда евро през 2020 година, до момента в който Китай даде единствено 6,6 милиона евро от заложените 56 милиона! И въпреки всичко сръбският президент назова Пекин " най-честният и благонадежден другар на страната си ". А сръбските политици са възприели по заповед на Пекин политика, която може да подкопае проектите за участие на Сърбия в Европейски Съюз.
И във военно отношение властническите страни изкривяват облика на своята власт и въздействие: съветската агитация претендира за малко евентуалната победа в обичайна желязна прегръдка с НАТО. Това работи в Унгария, където възприемането на съветската мощност е мощно пресилено. Повече от две трети от интервюираните в изследване на Института за политически капитал надценяват военните разноски на Русия. Мнозина считат, че те надвишават военните разноски на Съединени американски щати (които в действителност са 10 пъти по-високи!), както и военните разноски на Китай (които в действителност са четири пъти по -високи!).
Подобна информация намира възприемчива публика в доста страни от Европейски Съюз. Анти-естаблишмънт политиците и евроскептиците в демократичните страни се трансфораха в пратеници на властническата агитация, правейки я по-могъща. Унгарският министър председател Виктор Орбан внезапно преувеличи разноските за унгарската стопанска система от глобите на Европейски Съюз против Русия (и съветските контрасанкции), като по този метод оказа помощ да се очертае нереална картина на икономическата тежест на Москва. Тези пресилени усещания на властническа власт и въздействие могат да подбуден политиците да одобряват пропекинска и промосковска политика в името на прагматизма и да приветстват нови вложения от тези две страни.
Западните системи са по-малко привлекателни
Възходът на властническите режими би бил по -малко сполучлив, в случай че западните демократични модели бяха толкоз привлекателни, колкото бяха преди време. От 2016 година равнището на световно утвърждение на американското международно водачество е намаляло с повече от 15% - и през 2019 година то е съвсем наедно с Русия и Китай на 33%, съгласно социологическо изследване на Gallup. Щурмът на Капитолия на Съединени американски щати на 6 януари в допълнение ерозира имиджа на Съединени американски щати - и Запада - като " фар на демокрацията ".
За да се спре това събитие, бранителите на свободата и главните човешки права би трябвало да приказват за силите на демокрацията. Макар че е значимо да се признаят действителните закани, които властническото въздействие съставлява за демокрацията, коментаторите би трябвало да заобикалят изпадането в сензационизъм. Слабостите на автократичните модели на Пекин и Москва също заслужават повече внимание. Ако обществеността не си възвърне доверието в демократичната народна власт, привлекателността на различните модели на ръководство ще се усили, което ще усили риска от властнически злоупотреби и даже лишаване на власт. Ефективният отговор на властническата инфлация изисква едно нюансирано и внимателно обръщение - такова, което се оправя с провокациите, пред които са изправени автокрациите, без да оказва помощ на техните пропагандисти да нарисуват деморализираща картина на намаляване на демокрацията и напредък на авторитаризма.
През юли в интернационалната преса изтече информация: документ от Кремъл, който допуска, че президентът Владимир Путин персонално е разпоредил на съветските управляващи да се намесят в президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година Това не беше кой знае каква вест. Докладът на Мюлер и американските разследващи организации към този момент бяха дали доказателства по този въпрос. Този епизод обаче свидетелства за извънредно необичаен факт: теч в Кремъл. И въпреки че никой не може да бъде сигурен в самоличността на създателя на този документ, ясно е, че Кремъл се възползва от дебата, който течът повдигна, защото разреши да се обявява за следващ път какъв брой дръзновен е Путин в опита си да повлияе на резултатите от президентските избори в една от най -развитите демокрации в света.
Алексей Навални, съветски политически пандизчия и водач на опозицията, схваща доста добре сметките на Кремъл. През 2019 година той се пошегува пред Financial Times: " Можете да похарчите 500 000 $ за реклама във Facebook и... целият естаблишмънт в една голяма западна страна ще се развика, че има интервенция, даже в случай че същинският резултат от тези реклами е смехотворен. За минимални вложения стигате до първите няколко страници и увеличавате силата си. Според него най-голямото достижение на напъните на Кремъл за онлайн интервенция е да накара хората да повярват, че Путин може да манипулира Запада - и няма значение дали има действителния потенциал за това.
Геополитическият ред явно се трансформира и усещанията се трансформират по-бързо от действителността. През последните години властническите управници съумяха да преувеличат ролята си в делата на други страни несравнимо по-ефективно от техните либерално-демократични противници. Често това е непряк артикул или съставен елемент на така наречен " остра мощ ", която пробива и изкривява осведомителната среда на нарочените страни, постоянно с цел да стане ясно, че авторитаризмът изпреварва демокрацията. Тези старания основават усещане за властническо всемогъщество, когато в реалност тези държавни управления са всичко друго, само че не и всезнаещи.
Примерът на пандемията
Как публичното усещане стана толкоз накриво? Вземете пандемията с COVID-19. Според отчет на Центъра за световно взаимоотношение към Държавния департамент на Съединени американски щати (Global Engagement Center), рефренът на Китай, Иран и Русия опълчи хипотетично ефикасното справяне на властническия Китай с пандемията на фиаското, следено в демократичните Съединени американски щати. В реалност Пекин задържа информация, с цел да сътвори лъжливо усещане за триумф против вируса. Кадри на супер болница в Ухан, издигната " за шестнадесет часа ", бяха публикувани необятно в интернет, макар че факт-чекърите разкриха измамата. По същия метод московската агитация похвали съветските научни достижения като имунизацията " Спутник ". Но макар, че Русия се популяризира като избавител на света, нейната здравна система се разпада с повишаването на смъртността. Авторитарните осведомителни политики не се лимитират до такива измислици. Китай изпрати маски и респиратори в други страни, а съветски здравни служащи посетиха Италия. Но въздействието на тези начинания е мощно пресилено от властническите сили и от усещането на европейската общност.
Пропастта сред усещане и действителност
В деветте страни, в които Европейският съвет по външна политика (ECFR) направи изследване, болшинството е според, че Европейски Съюз е " незапознат по време на пандемията ". В Италия 25% от респондентите показват Китай като най-полезен съдружник в рецесията, до момента в който единствено 4% сочат Европейски Съюз. И въпреки всичко в количествено отношение напъните на Пекин и Москва бледнеят пред помощта от Брюксел: фондът за битка с COVID-19 на Европейски Съюз е дал на Италия 27 милиарда евро...
По същия метод, със скромни вложения в основни браншове, властническите страни усилват икономическото си значение и разяждат институционалната рамка на демокрацията. В Сърбия да вземем за пример 40% от интервюираните в друго изследване декларират, че Пекин е главният източник на помощ за тяхната страна. Основният същински донор - Европейски Съюз - даде 1,8 милиарда евро през 2020 година, до момента в който Китай даде единствено 6,6 милиона евро от заложените 56 милиона! И въпреки всичко сръбският президент назова Пекин " най-честният и благонадежден другар на страната си ". А сръбските политици са възприели по заповед на Пекин политика, която може да подкопае проектите за участие на Сърбия в Европейски Съюз.
И във военно отношение властническите страни изкривяват облика на своята власт и въздействие: съветската агитация претендира за малко евентуалната победа в обичайна желязна прегръдка с НАТО. Това работи в Унгария, където възприемането на съветската мощност е мощно пресилено. Повече от две трети от интервюираните в изследване на Института за политически капитал надценяват военните разноски на Русия. Мнозина считат, че те надвишават военните разноски на Съединени американски щати (които в действителност са 10 пъти по-високи!), както и военните разноски на Китай (които в действителност са четири пъти по -високи!).
Подобна информация намира възприемчива публика в доста страни от Европейски Съюз. Анти-естаблишмънт политиците и евроскептиците в демократичните страни се трансфораха в пратеници на властническата агитация, правейки я по-могъща. Унгарският министър председател Виктор Орбан внезапно преувеличи разноските за унгарската стопанска система от глобите на Европейски Съюз против Русия (и съветските контрасанкции), като по този метод оказа помощ да се очертае нереална картина на икономическата тежест на Москва. Тези пресилени усещания на властническа власт и въздействие могат да подбуден политиците да одобряват пропекинска и промосковска политика в името на прагматизма и да приветстват нови вложения от тези две страни.
Западните системи са по-малко привлекателни
Възходът на властническите режими би бил по -малко сполучлив, в случай че западните демократични модели бяха толкоз привлекателни, колкото бяха преди време. От 2016 година равнището на световно утвърждение на американското международно водачество е намаляло с повече от 15% - и през 2019 година то е съвсем наедно с Русия и Китай на 33%, съгласно социологическо изследване на Gallup. Щурмът на Капитолия на Съединени американски щати на 6 януари в допълнение ерозира имиджа на Съединени американски щати - и Запада - като " фар на демокрацията ".
За да се спре това събитие, бранителите на свободата и главните човешки права би трябвало да приказват за силите на демокрацията. Макар че е значимо да се признаят действителните закани, които властническото въздействие съставлява за демокрацията, коментаторите би трябвало да заобикалят изпадането в сензационизъм. Слабостите на автократичните модели на Пекин и Москва също заслужават повече внимание. Ако обществеността не си възвърне доверието в демократичната народна власт, привлекателността на различните модели на ръководство ще се усили, което ще усили риска от властнически злоупотреби и даже лишаване на власт. Ефективният отговор на властническата инфлация изисква едно нюансирано и внимателно обръщение - такова, което се оправя с провокациите, пред които са изправени автокрациите, без да оказва помощ на техните пропагандисти да нарисуват деморализираща картина на намаляване на демокрацията и напредък на авторитаризма.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ