Открития в пустинята Гоби
Пустинята Гоби заема повърхност от към 1 295 000 км2 в Средна Азия. Простира се в Северен Китай и Южна Монголия. Самото й име „ Гоби ” идва от монголското название на „ пустиня “.
През древността точно през пустинята Гоби е минавал „ Великият път на коприната ”. Днес се организират редица археологически експедиции в региона й, търсещи доказателства за контактите сред Древен Рим и Китай.
Изследванията и разкопките стартират въз основата на легендата за загубен римски легион. Тя твърди, че точно тези легионери са се заселили в област на пустинята през I век прочие Хр. Предполага се, че те са избягали от бойното поле в 53 г.пр. Хр., когато римската армия, възглавявана от Марк Крас, е разгромена от партите, предвождани от Сурена.
Тази борба се е провела при Кара (днес Харан, Турция) и се счита за едно от най-големите провали в историята на античен Рим. Битката била неравностойна и в интерес на римляните, само че те не съумели да устоят на бързата конница от умели ездачи-стрелци, с която атакували партите.
Останалите живи римски легионери избягали и се заселили в региона на пустинята, като по-късно са взели присъединяване като наемници във войната сред хуните и китайците в 36 година прочие Хр.
Провежданите разкопки и изследвания са в село Лицян, провинция Ханус. То е ситуирано в самата външна страна на пустинята, в северозападен Китай. Направени са редица ДНК проучвания на локалното население.
Резултатите сочат, че към 56 % от актуалното население има европеиден генезис. От това откривателите заключват, че войните от армията на Древния Рим са се заселили в Лицян през I-ви век прочие Хр.
Дори през днешния ден, доста от локалните поданици имат сини или зелени очи, дълги носове и даже светли коси. Много от самите локални поданици имат съзнание на потомци на изгубилия се в тези краища римски легион.
Резултатите от генетичните проби обаче нямат задоволителна тежест за потвърждаване на легендата за римските легионери, заселили в тази област в I век прочие Хр.
Много историци считат, че е допустимо светлокосите и синеоки поданици на Лицян да са потомци на хуните, които приемали в своята армия доста европейци.
Някои генетици също са скептични, потвърждавайки, че е допустимо локалните фактически да са потомци на римляни, като това никога не значи, че техните предшественици са били точно упоменатите римски легионери.
