Новите столичани в хаоса на презастрояването
* " Пуснах на 16 юни тъжба до Столичната община против безобразията на един строител и по-специално поради стоварването на машината му в 5,45 ч. сутринта. Пренасят тиня и секат дървета. Пет месеца по-късно, когато постройката е издигната съвсем до 2 етаж, Столичната община се сеща да направи инспекция. И... о, знамение! Проблеми и нарушавания няма! "
* " По разпоредба на общината не се ли не разрешават строителните действия през уикенда? Защото има едни олигофрени, които трансфораха " Кранова вада " в " Къртова вада " и човек не може да си почине. "
***
Това са два образни образеца за протичащото се без надзор и последици в част от новите квартали на София. Онези, които в миналото са били ливади, вади, долини, ВЕЦ-ове, вилни зони или просто местности най-много в южните елементи на столицата. Днес те имат претенциите да са презастроени " съвременни " жилищни комплекси, споделят им " квартала на богатите ", в тях строителството върви с бурни и безнадзорни темпове. Успоредно с рекламата им като места с съвременни здания и затворени комплекси за определени, вървят и недоволства за липса на улична и тротоарна мрежа, на канализация, на детски градини и учебни заведения и всевъзможни други елементарни на пръв взор улеснения, от които новите столичани са лишени.
Точно тази картина, която е видна както за жителите на регионите, по този начин и за гостите им, се удостоверява от изследване на Съюза на урбанистите. То е поръчано от общинското дружество " Софияплан ", чийто шеф арх. Любо Георгиев се отдръпва от поста си до дни поради противоречие с политиката на кмета Йорданка Фандъкова. Изследването има за цел да покаже проблемите на два от по-новите столични квартала, които се развиват интензивно - " Кръстова вада-изток " и " Витоша ВЕЦ-Симеоново ", попадащи в рамките на не по-малко елитния регион " Лозенец ".
Всъщност, двата квартала покриват 38% от площта на административния регион, само че в тях живее към този момент едвам 15 на 100 от популацията му. Паралелно с това се регистрира, че в тази част на София хората се усилват доста бързо - с 30-40 на 100 над междинния ритъм за региона и въобще на целия град. Построените жилища сега са за 24 000 души, само че градоустройствените проекти плануват да набъбнат за 34 000 поданици. Тъй като проектите демонстрират, че комерсиалната повърхност ще е малко - за 3400 работещи, главната част от квартала ще бъде за живеене. Обобщено това значи, че застрояването ще бъде от 1 милиона квадратни метра за жилища и 113 000 квадратни метра за офиси.
Естествено, жителите на двата квартала сега са главно младежи - в трудоспособна възраст, с деца или планиращи в близко време потомство, което дефинира и спецификата на бъдещите им упования за устройството на региона. Засега обаче очакванията не се оправдават, а проблемите са сходни с тези на съвсем всички южни комплекси на града. За да се види за какво е по този начин, би трябвало да се направи елементарна информация в едно недалечно минало. " Витоша ВЕЦ-Симеоново " е зона, в която се появяват първите вили през 60-те години на предишния век. Интересът към територията се ускорява едвам през 90-те години. Подобно е и развиването на " Кръстова вада-изток ", която е околност с ниски къщи през 50-те и 60-те години, а в този момент е цялостна със затворени комплекси.
В началото на 90-те години, когато се регламентира развиването на кварталите, е заложено те да имат компактност от 25 на 100. Процентът демонстрира каква част от територията ще се покрие със здания. Другият индикатор, който се утвърждава, е за активност на строителството. Или по-просто казано - какъв брой високо може да е то. През 2009 година обаче се появява най-важният документ за градоустройството - Общият организационен проект (ОУП), който към този момент планува съвсем двоен растеж на одобрените индикатори. Така се дават доста повече благоприятни условия за строителство, в сравнение с е въображаемо в миналото за тези региони. Оттам идва и несъответствието сред действителност и предпочитание. Още повече, че разширената независимост за деяние в Общ устройствен план не удовлетворява нито притежателите на земя, нито строителите и вложителите. Те се захващат с толкоз интензивно строителство, че надвишават всевъзможни оторизации за компактност и активност. Последните разбори сочат, че огромна част от постройките не са съобразени с Общ устройствен план и са станали по-гъсти и по-високи от плануваното в проекта. И плътността, и интензивността в двата квартала са превишени, безапелационен е анализът на Съюза на урбанистите. В " Кръстова вада " 11 на 100 от парцелите са по-високи от плануваното, а във " Витоша ВЕЦ-Симеоново " - цели 84%. Нищо чудно, че от ден на ден хора се оплакват, че на метри от блока им се появява друга постройка, или че прилежащата им стопира достъпа на светлина.
Въпреки тези притеснителни данни, до кварталите към момента доближават въздух и слънце. В " Кръстова вада " да вземем за пример живеят по 2000 души на квадратен километър, а във " Витоша ВЕЦ-Симеоново " - по 4500 души. За съпоставяне - в " Лозенец " приказваме за 6500 души, а в " Хладилника " - за 27 000 души. Ако се застрои всичко, планувано в Общ устройствен план в двата квартала обаче, популацията им ще доближи до 13 800 души на квадратен километър.
Друг проблем на региона е собствеността на земята. 63 на 100 от нея е частна, 22 на 100 - обществена (общинска или държавна), а за 14 на 100 няма данни. Това автоматизирано води до нови неясноти - новоизградени улици остават частни, което е неприемливо. Не са един и два образците от разнообразни елементи на града, в които притежатели затварят прави от улици, тъй като са техни... Оказва се, че в двата квартала две трети от новите улици са общински, а 15 на 100 - частни. Още по-тревожни са данните, че половината от бъдещите улици в кварталите попадат в частна земя, а едвам 26 на 100 - в общинска. Останалата една четвърт няма явен акт за благосъстоятелност.
Проучването на Съюза на урбанистите демонстрира още, че по някаква неизяснена причина доста от новопостроените здания също нямат данни за благосъстоятелност в кадастралната карта. В " Кръстова вада " това се отнася за всяка десета сграда, а във " Витоша ВЕЦ-Симеоново " - за една трета от постройките! " Това може да е проблем в бъдеще, за идни покупко-продажби, и не е гаранция за устойчивостта на собствеността ", разяснява арх. Любо Георгиев.
На този декор е съвсем ненужно да се прецизира трагичната обстановка с инфраструктурата. Общински учебни заведения в двата квартала няма, има единствено частни, а е издигната по една общинска детска градина. Водопроводи са построени, само че не и цялостна канализация. И по тази причина " кварталите на богатите " са изпълнени със септични ями в ХХI век. За положително или неприятно няма и Топлоелектрическа централа.
Освен че са частни, 100% от улиците са паркинги за коли. За това способства и неналичието на градски превоз, който единствено заобикаля кварталите по периферията, без да влиза в тях, и не обезпечава действителното им обслужване. А когато кварталът е един огромен паркинг, това несъмнено утежнява качеството на средата. Пешеходците също не са добре пристигнали, защото няма цялостна система от тротоари даже по съществуващите улици. Те са накъсани на части. Зелени площи съвсем изцяло липсват като се изключи неподдържания шубрак сред двата квартала. В същото време няма пешеходен достъп до непосредствен парк.
Чудещите и маещите се могат с цялостно право да питат основните архитекти на София и на региона по какъв начин се е стигнало въобще до своеволията, минусите и пропуските. Но едва ли ще получат отговор за предишното. Остава да се надяват на регулации в бъдещето, когато обществените вложения няма да изостават от частните и разрешенията за градеж ще вървят по разпоредбите и паралелно с общинската отговорност.
* " По разпоредба на общината не се ли не разрешават строителните действия през уикенда? Защото има едни олигофрени, които трансфораха " Кранова вада " в " Къртова вада " и човек не може да си почине. "
***
Това са два образни образеца за протичащото се без надзор и последици в част от новите квартали на София. Онези, които в миналото са били ливади, вади, долини, ВЕЦ-ове, вилни зони или просто местности най-много в южните елементи на столицата. Днес те имат претенциите да са презастроени " съвременни " жилищни комплекси, споделят им " квартала на богатите ", в тях строителството върви с бурни и безнадзорни темпове. Успоредно с рекламата им като места с съвременни здания и затворени комплекси за определени, вървят и недоволства за липса на улична и тротоарна мрежа, на канализация, на детски градини и учебни заведения и всевъзможни други елементарни на пръв взор улеснения, от които новите столичани са лишени.
Точно тази картина, която е видна както за жителите на регионите, по този начин и за гостите им, се удостоверява от изследване на Съюза на урбанистите. То е поръчано от общинското дружество " Софияплан ", чийто шеф арх. Любо Георгиев се отдръпва от поста си до дни поради противоречие с политиката на кмета Йорданка Фандъкова. Изследването има за цел да покаже проблемите на два от по-новите столични квартала, които се развиват интензивно - " Кръстова вада-изток " и " Витоша ВЕЦ-Симеоново ", попадащи в рамките на не по-малко елитния регион " Лозенец ".
Всъщност, двата квартала покриват 38% от площта на административния регион, само че в тях живее към този момент едвам 15 на 100 от популацията му. Паралелно с това се регистрира, че в тази част на София хората се усилват доста бързо - с 30-40 на 100 над междинния ритъм за региона и въобще на целия град. Построените жилища сега са за 24 000 души, само че градоустройствените проекти плануват да набъбнат за 34 000 поданици. Тъй като проектите демонстрират, че комерсиалната повърхност ще е малко - за 3400 работещи, главната част от квартала ще бъде за живеене. Обобщено това значи, че застрояването ще бъде от 1 милиона квадратни метра за жилища и 113 000 квадратни метра за офиси.
Естествено, жителите на двата квартала сега са главно младежи - в трудоспособна възраст, с деца или планиращи в близко време потомство, което дефинира и спецификата на бъдещите им упования за устройството на региона. Засега обаче очакванията не се оправдават, а проблемите са сходни с тези на съвсем всички южни комплекси на града. За да се види за какво е по този начин, би трябвало да се направи елементарна информация в едно недалечно минало. " Витоша ВЕЦ-Симеоново " е зона, в която се появяват първите вили през 60-те години на предишния век. Интересът към територията се ускорява едвам през 90-те години. Подобно е и развиването на " Кръстова вада-изток ", която е околност с ниски къщи през 50-те и 60-те години, а в този момент е цялостна със затворени комплекси.
В началото на 90-те години, когато се регламентира развиването на кварталите, е заложено те да имат компактност от 25 на 100. Процентът демонстрира каква част от територията ще се покрие със здания. Другият индикатор, който се утвърждава, е за активност на строителството. Или по-просто казано - какъв брой високо може да е то. През 2009 година обаче се появява най-важният документ за градоустройството - Общият организационен проект (ОУП), който към този момент планува съвсем двоен растеж на одобрените индикатори. Така се дават доста повече благоприятни условия за строителство, в сравнение с е въображаемо в миналото за тези региони. Оттам идва и несъответствието сред действителност и предпочитание. Още повече, че разширената независимост за деяние в Общ устройствен план не удовлетворява нито притежателите на земя, нито строителите и вложителите. Те се захващат с толкоз интензивно строителство, че надвишават всевъзможни оторизации за компактност и активност. Последните разбори сочат, че огромна част от постройките не са съобразени с Общ устройствен план и са станали по-гъсти и по-високи от плануваното в проекта. И плътността, и интензивността в двата квартала са превишени, безапелационен е анализът на Съюза на урбанистите. В " Кръстова вада " 11 на 100 от парцелите са по-високи от плануваното, а във " Витоша ВЕЦ-Симеоново " - цели 84%. Нищо чудно, че от ден на ден хора се оплакват, че на метри от блока им се появява друга постройка, или че прилежащата им стопира достъпа на светлина.
Въпреки тези притеснителни данни, до кварталите към момента доближават въздух и слънце. В " Кръстова вада " да вземем за пример живеят по 2000 души на квадратен километър, а във " Витоша ВЕЦ-Симеоново " - по 4500 души. За съпоставяне - в " Лозенец " приказваме за 6500 души, а в " Хладилника " - за 27 000 души. Ако се застрои всичко, планувано в Общ устройствен план в двата квартала обаче, популацията им ще доближи до 13 800 души на квадратен километър.
Друг проблем на региона е собствеността на земята. 63 на 100 от нея е частна, 22 на 100 - обществена (общинска или държавна), а за 14 на 100 няма данни. Това автоматизирано води до нови неясноти - новоизградени улици остават частни, което е неприемливо. Не са един и два образците от разнообразни елементи на града, в които притежатели затварят прави от улици, тъй като са техни... Оказва се, че в двата квартала две трети от новите улици са общински, а 15 на 100 - частни. Още по-тревожни са данните, че половината от бъдещите улици в кварталите попадат в частна земя, а едвам 26 на 100 - в общинска. Останалата една четвърт няма явен акт за благосъстоятелност.
Проучването на Съюза на урбанистите демонстрира още, че по някаква неизяснена причина доста от новопостроените здания също нямат данни за благосъстоятелност в кадастралната карта. В " Кръстова вада " това се отнася за всяка десета сграда, а във " Витоша ВЕЦ-Симеоново " - за една трета от постройките! " Това може да е проблем в бъдеще, за идни покупко-продажби, и не е гаранция за устойчивостта на собствеността ", разяснява арх. Любо Георгиев.
На този декор е съвсем ненужно да се прецизира трагичната обстановка с инфраструктурата. Общински учебни заведения в двата квартала няма, има единствено частни, а е издигната по една общинска детска градина. Водопроводи са построени, само че не и цялостна канализация. И по тази причина " кварталите на богатите " са изпълнени със септични ями в ХХI век. За положително или неприятно няма и Топлоелектрическа централа.
Освен че са частни, 100% от улиците са паркинги за коли. За това способства и неналичието на градски превоз, който единствено заобикаля кварталите по периферията, без да влиза в тях, и не обезпечава действителното им обслужване. А когато кварталът е един огромен паркинг, това несъмнено утежнява качеството на средата. Пешеходците също не са добре пристигнали, защото няма цялостна система от тротоари даже по съществуващите улици. Те са накъсани на части. Зелени площи съвсем изцяло липсват като се изключи неподдържания шубрак сред двата квартала. В същото време няма пешеходен достъп до непосредствен парк.
Чудещите и маещите се могат с цялостно право да питат основните архитекти на София и на региона по какъв начин се е стигнало въобще до своеволията, минусите и пропуските. Но едва ли ще получат отговор за предишното. Остава да се надяват на регулации в бъдещето, когато обществените вложения няма да изостават от частните и разрешенията за градеж ще вървят по разпоредбите и паралелно с общинската отговорност.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ