Инсинуации, мантри и решения: 12 мантри |
Публикуваме втората от общо три елементи на публикацията на доцент Анастас Кехайов, озаглавена " Инсинуации, мантри и решения ".
Първата може да видите .
Мантра 1. България е атрактивна за задграничните капитали
Атрактивна е като ишлемеджийски терен, евтина работна ръка, готови механически и мениджърски фрагменти, ниски налози, невисок бюджетен недостиг, невисок държавен дълг, положително мобилно покритие и бърз Интернет. Може и с друго да е атрактивна за капитала. Не е атрактивна като пътна инфраструктура, ниско квалифицирана работна мощ, мудно съдопроизводство, бездънен батак в административните услуги, безчет разрешителни режими, чести промени на законовите рамки на бизнеса и политическа неустойчивост.
Впрочем, парадоксално е, само че с цел да продължим да сме атрактивни за задграничните капитали, би трябвало да продължим да бъдем небогати. Евтината работна ръка, като нарастне един ден, към този момент няма да е атракция – изключително в браншовете с доминиращ ръчен труд, а много наши браншове са точно такива, капиталът ще избра други страни по света.
При поскъпващия труд и конкуренцията от други европейски страни, атрактивността на България за задграничния капитал може да бъде поддържана и усилвана само посредством вложения в професионално и инженерно-техническо обучение, развиване на пътна и енергийна инфраструктура, опростяване и ускорение на съдопроизводството и административното обслужване и стабилизиране на законовите регулации на бизнеса.
България, колкото е атрактивна, в пъти повече е плашеща за задграничния капитал. Гледайки се в погрешно зеркало, някак не виждаме какво търси да види у нас капиталът.
Мантра 2. Малките и междинни компании са гръбнакът на бизнеса
Когато приказваме за микро, дребни и междинни компании дано да отличим три обособени случая.
Първият случай е когато едноличният търговец или микрофирмата има личен краен пазарен артикул в такива сфери като безсистемен туризъм, фитнес зали, козметични салони, гаражни магазинчета, баничарници, занаятчийство, дребни поправки, домашни услуги и още няколко сходни сфери. В тези сфери дребната фирмичка е положителният модел за ефикасна организация на основаване и продажби на предлаганите артикули или услуги.
В промишлеността и въобще в браншовете на действителния бранш следим други два случая. Единият случай е когато затворена или съвсем затворена доставна верига е под мощна взаимозависимост и е директно командвана от мощен краен производител. Тогава предходните звена в тази верига работят единствено за или преди всичко за този краен производител. Другият случай е когато звено, участващо в една верига, е свободен участник и в други вериги и може единствено да избира по кое време и какво да създава и кому и какъв брой да продава. И в двата последни случая господстват огромните и доста огромни компании и те, като клиенти, дават издръжка на многочислени и постоянно мощно подвластни от тях дребни и междинни компании. В промишлеността и в другите браншове на действителния бранш, в случай че там има огромни компании, около тях ще има дребни и междинни компании – и колкото повече и по-големи са огромните компании, толкоз по-силни и по-многобройни са дребните компании. Обратното не е правилно.
Също по този начин не е правилно, че дребната или междинна компания е стабилно положение на бизнеса. Тези фирмички са мощно уязвими от стопанския климат, от регулаторните рамки, от доставчиците и клиентите. Силно уязвими са и от личните си управнически модели.
Такива дребни и междинни компании или би трябвало да пораснат, или да се примирят, че бизнесът им служи на други огромни компании, или да влязат в цикъла да порастват и мрат и да отварят път и да наторяват полето да се раждат, пърхат и умират други дребни и междинни компании.
Мантрата, че дребните и междинни компании са гръбнак на бизнеса е популистка клопка, с която на избори се притеглят гласове от междинната класа. Клопката е добре прикрита. В нея са влезнали всички органи на държавната и локалната власт и съвсем всички банки.
Мантра 3. Държавата е най-големият вложител
Ако приказваме за инфраструктурно строителство и благоустройство, това е съвсем правилно.
Но инфраструктурата, била тя транспортна, информационна, енергопреносна или друга, тя е единствено една измежду многото нужни основи за създаване и развиване на икономически структури и съответни индустриални мощности. Те имат и други основи – обучение, съоръжение, технологии, суровинна база – не е нужно да ги изброяваме...
В тях страната не е най-големият вложител. А това, че страната не постоянно е добър собственик и че от държавните пари най-вече и елементарно се краде, това никой не оспорва.
Три са главните източници на вложения – страната, капиталът и спестяванията на хората. В условия на рецесии е обикновено страната да е най-големият вложител, само че би трябвало също да инициира, подтиква и задейства другите два източника на инвстиране.
Мантрата, че страната е най-големият вложител е комфортна за лобитата на бизнеси и компании, които са на яслата на националния и локалните бюджети с вкус за присъединяване в публични поръчки. А висшият пилотаж е в иницииране на такива поръчки и/или в присъединяване при формулирането на заданията и на критериите за избор на реализатор.
Мантра 4. Законът за публичните поръчки бори корупцията
Уж концепцията е да се сформира правилно техническо задание за осъществяване на обект или план, посредством който се покрива избрана социална потребност, и след това да се потърси реализатор на това техническо задание, който предлага най-къс период и най-ниска цена.
Впрочем, последното в това определение е нонсенс – да се реализира най-къс период при най-ниска цена е нерешима задача, тъй като двете условия влизат в директен спор – то е все едно рейс да измине пътя сред два града оптимално бързо и с най-малко разход на гориво... или да омесим най-много кюфтета от минимално количество кайма.
Като по този начин публичната поръчка е в зародиш наказана на неприятно качество на осъществяване.
В доста от случаите разноските, направени за подготовка, образуване и осъществяване на търг или конкурс, не покриват постигнатите икономии от търсене на най-ниска цена.
Отделно от разноските на възложителите, редица компании участници имат собствен личен състав, назначен особено, с цел да приготвя документите и да им движи кореспонденцията. Няма да е нелепост да се каже, че в случай че съкратим звената и лицата, които провеждат и организират състезания за публични поръчки, ще се получат много по-големи икономии.
Бумащината към подготовката за кандидатстване хаби и от времето на претендентите за присъединяване, и от времето за администриране на процедурите по публичните поръчки.
Бумащината и бюрократщината са измежду факторите, които разколебават и нерядко може да откажат другояче евентуално положителни претенденти да вземат участие в публичните поръчки.
Времето за дефиниране на задание и времето за избор на реализатор ядат от времето за осъществяване на действителни дейности по задоволяването на публичната потребност, поради която е оповестена социална поръчка. Времето за облекчаване на публичната потребност от време на време се удължава в допълнение от обжалвания, правосъдни разногласия и други такива. Родихме си и мастити експерти по обжалване и пропадане на публични поръчки.
Има и случаи при към този момент открити трайни връзки с снабдители и други сътрудници, покупко-продажбите с тях да минават по реда на публичните поръчки, било то поради официални условия на Закон за обществените поръчки или поради страхливи защитни процедури на компанията майка.
Публичността на публичните поръчки разрешава на претендентите да се осведомят и ориентират от кои тъкмо органи и лица ще зависят решенията по оценяването и избора на изпълнителите и това е причина за корупционни изкушения и от двете страни.
Едната процедура е директно влияние върху комисията по оценяване. Другата процедура е рекрутиране на вътрешни информатори измежду чиновниците на ведомството възложител.
Има и случаи, когато изпълнителят е съдбоносен и се търсят и даже възнаграждават две три кухи предложения, които да са по-слабички от офертата на фаворизирания претендент. Има и случаи да се връщат пари „ назад “, като нормалната ставка е десетки проценти.
Публичността ще престане да бъде недостатък едвам когато дигитализацията в публичните поръчки ги направи изцяло транспарантни и неуязвими на злонамерени попълзновения.
Законът за публичните поръчки нито бори, нито може да се пребори с корупцията. Напротив, Закон за обществените поръчки е измежду най-плодовитите и добре завоалирани източници за корупция, не със своя доброжелателен план, а с изкривяваните механизми на използването му.
Мантра 5. Еврофинансирането подтиква нововъведенията и напредъка
Говоренето за нововъведения и напредък се подрежда измежду необятно употребените речеви оръжия на демагозите, тъй като няма справедливи знаци за реализирани нововъведения и напредък и става невероятно за обществеността да оцени дали резултатите покриват обещанията.
Самите условия за допустимост на един план до европейско финансиране в множеството случаи са много мъгляви. Това разрешава капиталовите планове да се показват по този начин, че да се впишат в изискванията за допустимост, както и да се показват действителните резултати от плана по този начин, че да покриват напълно приемните критерии за ефикасност.
Например, формалната цел на плана е реализиране на екологичност на производството, а действителната цел на бенефициента е да увеличи натуралната продуктивност на труда.
Сладко се харчат непознати пари. Ето за какво бенефициентът на европейски пари не постоянно е придирчив нито към метода на работа по плана, нито към действителния резултат от него.
Има значително случаи, в които еврофинансирането е помогнало на предприятията да модернизират оборудването, да реализират нови софтуерни благоприятни условия, да вдигнат продуктивността, да снижат енергоконсумацията и въобще да станат по-ефективни.
Но има и такива случаи, те по никакъв начин не са изолирани, когато старателно оказваме помощ на някого да усвои европейски пари, с цел да ни върне част тях като признателност за положителната услуга.
Еврофинансирането е фактор за стимулиране на нововъведенията и напредъка. Това никой не го отхвърля, стига едната страна да знае защо са ù нужни пари, а другата да може да оцени потребността и резултата от нейното облекчаване. Проблемът е, че когато това се прави проформа, просто за демонстриране на интензивност, само развива умения за връзка с донорните институции на гръмкия език на напредъка и нововъведенията. Тогава двете страни се надлъгват взаимно, без да е налице действителен потребен резултат.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Първата може да видите .
Мантра 1. България е атрактивна за задграничните капитали
Атрактивна е като ишлемеджийски терен, евтина работна ръка, готови механически и мениджърски фрагменти, ниски налози, невисок бюджетен недостиг, невисок държавен дълг, положително мобилно покритие и бърз Интернет. Може и с друго да е атрактивна за капитала. Не е атрактивна като пътна инфраструктура, ниско квалифицирана работна мощ, мудно съдопроизводство, бездънен батак в административните услуги, безчет разрешителни режими, чести промени на законовите рамки на бизнеса и политическа неустойчивост.
Впрочем, парадоксално е, само че с цел да продължим да сме атрактивни за задграничните капитали, би трябвало да продължим да бъдем небогати. Евтината работна ръка, като нарастне един ден, към този момент няма да е атракция – изключително в браншовете с доминиращ ръчен труд, а много наши браншове са точно такива, капиталът ще избра други страни по света.
При поскъпващия труд и конкуренцията от други европейски страни, атрактивността на България за задграничния капитал може да бъде поддържана и усилвана само посредством вложения в професионално и инженерно-техническо обучение, развиване на пътна и енергийна инфраструктура, опростяване и ускорение на съдопроизводството и административното обслужване и стабилизиране на законовите регулации на бизнеса.
България, колкото е атрактивна, в пъти повече е плашеща за задграничния капитал. Гледайки се в погрешно зеркало, някак не виждаме какво търси да види у нас капиталът.
Мантра 2. Малките и междинни компании са гръбнакът на бизнеса
Когато приказваме за микро, дребни и междинни компании дано да отличим три обособени случая.
Първият случай е когато едноличният търговец или микрофирмата има личен краен пазарен артикул в такива сфери като безсистемен туризъм, фитнес зали, козметични салони, гаражни магазинчета, баничарници, занаятчийство, дребни поправки, домашни услуги и още няколко сходни сфери. В тези сфери дребната фирмичка е положителният модел за ефикасна организация на основаване и продажби на предлаганите артикули или услуги.
В промишлеността и въобще в браншовете на действителния бранш следим други два случая. Единият случай е когато затворена или съвсем затворена доставна верига е под мощна взаимозависимост и е директно командвана от мощен краен производител. Тогава предходните звена в тази верига работят единствено за или преди всичко за този краен производител. Другият случай е когато звено, участващо в една верига, е свободен участник и в други вериги и може единствено да избира по кое време и какво да създава и кому и какъв брой да продава. И в двата последни случая господстват огромните и доста огромни компании и те, като клиенти, дават издръжка на многочислени и постоянно мощно подвластни от тях дребни и междинни компании. В промишлеността и в другите браншове на действителния бранш, в случай че там има огромни компании, около тях ще има дребни и междинни компании – и колкото повече и по-големи са огромните компании, толкоз по-силни и по-многобройни са дребните компании. Обратното не е правилно.
Също по този начин не е правилно, че дребната или междинна компания е стабилно положение на бизнеса. Тези фирмички са мощно уязвими от стопанския климат, от регулаторните рамки, от доставчиците и клиентите. Силно уязвими са и от личните си управнически модели.
Такива дребни и междинни компании или би трябвало да пораснат, или да се примирят, че бизнесът им служи на други огромни компании, или да влязат в цикъла да порастват и мрат и да отварят път и да наторяват полето да се раждат, пърхат и умират други дребни и междинни компании.
Мантрата, че дребните и междинни компании са гръбнак на бизнеса е популистка клопка, с която на избори се притеглят гласове от междинната класа. Клопката е добре прикрита. В нея са влезнали всички органи на държавната и локалната власт и съвсем всички банки.
Мантра 3. Държавата е най-големият вложител
Ако приказваме за инфраструктурно строителство и благоустройство, това е съвсем правилно.
Но инфраструктурата, била тя транспортна, информационна, енергопреносна или друга, тя е единствено една измежду многото нужни основи за създаване и развиване на икономически структури и съответни индустриални мощности. Те имат и други основи – обучение, съоръжение, технологии, суровинна база – не е нужно да ги изброяваме...
В тях страната не е най-големият вложител. А това, че страната не постоянно е добър собственик и че от държавните пари най-вече и елементарно се краде, това никой не оспорва.
Три са главните източници на вложения – страната, капиталът и спестяванията на хората. В условия на рецесии е обикновено страната да е най-големият вложител, само че би трябвало също да инициира, подтиква и задейства другите два източника на инвстиране.
Мантрата, че страната е най-големият вложител е комфортна за лобитата на бизнеси и компании, които са на яслата на националния и локалните бюджети с вкус за присъединяване в публични поръчки. А висшият пилотаж е в иницииране на такива поръчки и/или в присъединяване при формулирането на заданията и на критериите за избор на реализатор.
Мантра 4. Законът за публичните поръчки бори корупцията
Уж концепцията е да се сформира правилно техническо задание за осъществяване на обект или план, посредством който се покрива избрана социална потребност, и след това да се потърси реализатор на това техническо задание, който предлага най-къс период и най-ниска цена.
Впрочем, последното в това определение е нонсенс – да се реализира най-къс период при най-ниска цена е нерешима задача, тъй като двете условия влизат в директен спор – то е все едно рейс да измине пътя сред два града оптимално бързо и с най-малко разход на гориво... или да омесим най-много кюфтета от минимално количество кайма.
Като по този начин публичната поръчка е в зародиш наказана на неприятно качество на осъществяване.
В доста от случаите разноските, направени за подготовка, образуване и осъществяване на търг или конкурс, не покриват постигнатите икономии от търсене на най-ниска цена.
Отделно от разноските на възложителите, редица компании участници имат собствен личен състав, назначен особено, с цел да приготвя документите и да им движи кореспонденцията. Няма да е нелепост да се каже, че в случай че съкратим звената и лицата, които провеждат и организират състезания за публични поръчки, ще се получат много по-големи икономии.
Бумащината към подготовката за кандидатстване хаби и от времето на претендентите за присъединяване, и от времето за администриране на процедурите по публичните поръчки.
Бумащината и бюрократщината са измежду факторите, които разколебават и нерядко може да откажат другояче евентуално положителни претенденти да вземат участие в публичните поръчки.
Времето за дефиниране на задание и времето за избор на реализатор ядат от времето за осъществяване на действителни дейности по задоволяването на публичната потребност, поради която е оповестена социална поръчка. Времето за облекчаване на публичната потребност от време на време се удължава в допълнение от обжалвания, правосъдни разногласия и други такива. Родихме си и мастити експерти по обжалване и пропадане на публични поръчки.
Има и случаи при към този момент открити трайни връзки с снабдители и други сътрудници, покупко-продажбите с тях да минават по реда на публичните поръчки, било то поради официални условия на Закон за обществените поръчки или поради страхливи защитни процедури на компанията майка.
Публичността на публичните поръчки разрешава на претендентите да се осведомят и ориентират от кои тъкмо органи и лица ще зависят решенията по оценяването и избора на изпълнителите и това е причина за корупционни изкушения и от двете страни.
Едната процедура е директно влияние върху комисията по оценяване. Другата процедура е рекрутиране на вътрешни информатори измежду чиновниците на ведомството възложител.
Има и случаи, когато изпълнителят е съдбоносен и се търсят и даже възнаграждават две три кухи предложения, които да са по-слабички от офертата на фаворизирания претендент. Има и случаи да се връщат пари „ назад “, като нормалната ставка е десетки проценти.
Публичността ще престане да бъде недостатък едвам когато дигитализацията в публичните поръчки ги направи изцяло транспарантни и неуязвими на злонамерени попълзновения.
Законът за публичните поръчки нито бори, нито може да се пребори с корупцията. Напротив, Закон за обществените поръчки е измежду най-плодовитите и добре завоалирани източници за корупция, не със своя доброжелателен план, а с изкривяваните механизми на използването му.
Мантра 5. Еврофинансирането подтиква нововъведенията и напредъка
Говоренето за нововъведения и напредък се подрежда измежду необятно употребените речеви оръжия на демагозите, тъй като няма справедливи знаци за реализирани нововъведения и напредък и става невероятно за обществеността да оцени дали резултатите покриват обещанията.
Самите условия за допустимост на един план до европейско финансиране в множеството случаи са много мъгляви. Това разрешава капиталовите планове да се показват по този начин, че да се впишат в изискванията за допустимост, както и да се показват действителните резултати от плана по този начин, че да покриват напълно приемните критерии за ефикасност.
Например, формалната цел на плана е реализиране на екологичност на производството, а действителната цел на бенефициента е да увеличи натуралната продуктивност на труда.
Сладко се харчат непознати пари. Ето за какво бенефициентът на европейски пари не постоянно е придирчив нито към метода на работа по плана, нито към действителния резултат от него.
Има значително случаи, в които еврофинансирането е помогнало на предприятията да модернизират оборудването, да реализират нови софтуерни благоприятни условия, да вдигнат продуктивността, да снижат енергоконсумацията и въобще да станат по-ефективни.
Но има и такива случаи, те по никакъв начин не са изолирани, когато старателно оказваме помощ на някого да усвои европейски пари, с цел да ни върне част тях като признателност за положителната услуга.
Еврофинансирането е фактор за стимулиране на нововъведенията и напредъка. Това никой не го отхвърля, стига едната страна да знае защо са ù нужни пари, а другата да може да оцени потребността и резултата от нейното облекчаване. Проблемът е, че когато това се прави проформа, просто за демонстриране на интензивност, само развива умения за връзка с донорните институции на гръмкия език на напредъка и нововъведенията. Тогава двете страни се надлъгват взаимно, без да е налице действителен потребен резултат.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ