Инсинуации, мантри и решения: 12 решения |
Публикуваме третата и последна част от публикацията на доцент Анастас Кехайов " Инсинуации, мантри и решения ".
Първите две може да видите и .
Решение 1. Нова отраслова конструкция на промишлеността
Отрасловата конструкция на промишлеността, не във всичките й браншове, само че общо видяно е по този начин, страда от четири порока. Първо, в добивната промишленост и в някои подотрасли на селското и горско стопанство ние сме суровинен придатък на задгранични промишлености. Второ, в браншовете на тежката химия, металургията, леярството, цимента, тежкото машиностроене, електрохимията, флотацията, първичната преработвателна промишленост и в значително подотрасли на хранителната и текстилната промишлености се употребяват остарели и енергоемки технологии. Плюс това множеството от тези браншове са огромни замърсители. Трето, в шевната конфекция и трикотажа, в обущарството и галантерията, в мебелите, а и в редица подотрасли на машиностроенето, електротехниката и електрониката, също в аутомотива, на всички места където се работи на ишлеме, ние сме евтина работна ръка за задгранични възложители. Четвърто, районната централизация на индустриални предприятия не подхожда на гъстотата и броя на популацията в съответните райони.
Общо видяно, изнасяме необработени естествени първични материали, а доколкото изнасяме полуобработени и крайни артикули, множеството са артикули с ниски добавени стойности. Плюс това хоризонталната интеграция на вътрешните доставни вериги е разпокъсана, слаба или липсва, което ни прави мощно подвластни от вноса на материали и съоръжение.
Силно сме подвластни от комерсиалния ни продан с две западни страни (Германия и Италия) и с три наши съседки (Румъния, Турция и Гърция). При това част от външнотърговския оборот е кух – в смисъл, че внасяме материали за артикули от една страна и след това изнасяме артикули, направени с тези материали, отново за същата страна. Друго яче казано, изнасяме ниско обезщетен жив труд. Това вкарва предприятията ни в пагубна за качеството ценова конкуренция, своего рода вътрешно браншов канибализъм, който изяжда облагата и по този начин предприятията се лишават от лични средства за развиване.
Някои браншове печелят от неефективността в други браншове. Товарният превоз както печели, по този начин и страда от разпокъсаните доставни вериги и несъответстващата пътна мрежа.
Междуселищният и градски превоз печелят от разминавания сред топологията на индустриалните единици и селищата, от които те черпят личен състав, от неравномерно покритие на страната с лечебни заведения и ДКЦ, от транспортите на възпитаници сред обезлюдени селища и от извънредно ниската електронизация на банковите и административните услуги.
Енергетиката и вносът на горива печелят от енергоемките индустриални технологии, от енергийно неефективните здания и от остарелите неикономични транспортни средства. Заводското строителство печели от градеж на нови фабрики, а сума остарели фабрики пустеят. Гражданското строителство печели от процесите на несъразмерна урбанизация. Пътното строителство печели от потребностите от разширение и осъвременяване на пътната мрежа.
Строителството пък зарежда кариерите и производителите на строителни материали. Енергетиката, строителството и превоза зареждат и производители на съоръжение, машини, съоръжения и уреди, нужни за вътрешните процеси в тези три бранша.
Така формираме обаян кръговрат, в който едни браншове (енергетика, строителство и транспорт) образуват облага за сметка на увеличени разноски и понижена облага в безредно ситуирани из цялата страна съставни звена на индустриалните браншове.
И от този цикъл не излизат нито самун и сирене, нито облекла и обувки, нито артикули за бита. По различен метод да го кажем, не излизат артикули за извънредно непроизводствено ползване.
Някак остава прикрито, само че тези и сходни браншове паразитират на гърба на промишлеността.
Има още плеяда паразитиращи браншове, които освен че не основават артикули и услуги в интерес на крайното непроизводствено ползване, ами също така похабяват значима част от трудовите запаси и/или прахосват покупателните качества на популацията.
Типичен образец е промишлеността на страха – произвеждане на всевъзможни заключващи, преграждащи, наблюдателни, сигнализационни и охранителни средства и уреди.
Друг сходен образец е промишлеността на бедността – импорт и ремонт на коли, на домашен електроуреди и на селскостопанска и пътностроителна техника втора употреба.
Трети подобен образец е промишлеността на неинформираността – обхождане на магазините в търсене на дефицитна или по-евтина стока (от това печели транспортът), подвеждащи реклами, обезценки и промоции (губи потребителят, купувайки непотребна за него стока).
Като се вгледа човек, ще види, че има още ред браншове, които или са се качили на главата на други браншове, или са ориентирани към измислени и неекзистенциални потребности.
Нужна е страна и банкова система да подтикват преход към нов отраслов профил на промишлеността, насочен към крайни артикули с по-високи принадени стойности, които да не са огромни потребители на сила и на на ниска цена ниско дипломиран труд.
Належащо е да има уравновесено диверсифициране в направленията за експорт и импорт.
Нужна е по-висока степен на затваряне на възпроизводствените вериги на браншовете, значими за националната сигурност, и мощна държавна поддръжка за стабилизацията им.
Време е и да се премисли и ролята на браншовете на търговията и услугите, които от ден на ден се трансформират в катализатор на потребителско общество, в което не работиш, с цел да вдигнеш виталния си стандарт, а с цел да се претрупваш с непотребни движимости и услуги.
Решение 2. Оцелява се посредством непрестанно развиване
У нас в последните десетилетия смисълът на думичката „ оцеляване “ е предумишлено и рисково изкривяван. Припяващи си едни на други общественици и публицисти внушиха и не престават да внушават на доверчивия земляк, че би трябвало да свие до дъно своите витални сили, с цел да оцелее, и чак тогава да се отритне от дъното, с цел да отскочи нагоре. А цялата човешка история ни учи на напълно друга истина, а тя е, че единствен и несъмнено потвърден прийом за оцеляване е непрекъснато и безкрайно да се развиваш – да разгръщаш и да обновяваш ресурсите и методите за осъществяване и ръководство на своите действия.
Подобен модел на държание на предприятията, и то надалеч освен в промишлеността, в случай че бъде подтикван от страната и банките, той ще носи изгоди за цялото общество.
Решение 3. Бурята отвява сухите листа и чупи по-слабите клони
Като отнесе сухите листа и слабите клони, бурята просветлява короните на дърветата и има повече слънце и въздух за виталните листа и клони. Така дърветата порастват бързо и нашироко. Ей такава е ролята на бурята за здравето на дърветата и на гората като цяло. Подобно събитие се следи и с компаниите при икономически рецесии, освен за компаниите в обособен бранш, само че и за цели браншове, изключително в случай че рецесиите са довели до промени в публичните потребности от едни или други артикули и услуги – отмиране или стесняване на едни потребности, разгръщане на други потребности, поява на изменени или напълно нови потребности. Неминуемо при рецесии от подобен вид, които трансформират публичните потребности, някои компании заякват, други залиняват, трети изтляват и гаснат. И с цели браншове може да стане това. Но както в природата силата не се губи, а се трансформира, по този начин и в стопанската система парите, те са нейната сила, не се губят – просто минават от едни в други ръце, а се следи и да преминат от един в различен бизнес с радикално друг отраслов образ. Тези отмиращи компании и браншове обогатяват почвата за поява на нови компании и браншове.
Повече от цинично звучи, само че да си го кажем, че поддържането на виталните сили на неизлечимо болните води само до удължение на страданията в тяхната мъка. Същевременно занемаряването на грижата за здравите рискува да им утежни здравето.
Подобно е и в стопанската система. При рецесия най-силните компании и браншове, и без да им се оказва помощ, ще не престават да бъдат мощни, тъй като авансово са се подготвили да посрещнат рецесията. Но би трябвало да се оказва помощ на притежаващите капацитет за развиване компании и браншове. Така и те ще станат мощни и дружно с други поначало мощни компании и браншове ще издърпват след себе си ударените от рецесията компании и браншове – само че не всички да издърпат, а единствено тези, от чийто артикул обществото има справедлива потребност.
Решение 4. Цената на труда зависи от търсене и предложение
Собствениците и шефовете на бизнеси дано най-накрая прозрат, че на ниска цена платеният труд е неефикасен. На фона на ниската натурална продуктивност и другите забележими загуби на работно време основателно и уверено може да се твърди, че българският служащ, при все обидно ниската си заплата, е най-скъпо струващият служащ в света.
Както плащаме за материали, съоръжение и сила по интернационалните цени, по този начин и труда би трябвало да го плащаме покрай стандарта на конкурентните ни компании в чужбина. Едва тогава ще се усетим и ще ни заболи от всичките тези тъмни дупки при нас, в които пропада една голяма част от работното време и в производството, и в ръководството.
Друго нещо, което към момента убягва на някои притежатели и шефове, е, че цената на труда е справедлива големина, на която те не могат да въздействат... в случай че не желаят да си прогонят личния състав. Ще чуем, че чак като се вдигнела продуктивността, едвам тогава щяло да се увеличи и заплащането. Може да е противоречиво, само че има случаи, и те не са малко, в които, с цел да се вдигне продуктивността, първо би трябвало да се увеличи заплащането.
Не приказваме за механично повдигане на заплати на всички еднообразно. Тук има компромисно решение и то е категоризацията на личния състав в трите прословути категории – А, В и С. Това разрешава да се получи добър баланс сред разноски за трудово заплащане и конкурентност на компанията във връзка с районния и отрасловия трудов пазар.
Да се вдигнат заплатите е по-лесно за компаниите с невисок дял на труда в себестойността на продукта, без значение дали са постигнали това посредством механически и организационни усъвършенствания на своите софтуерни и логистични процеси или им е пристигнало от другаде.
Ако по-високата продуктивност, респективно по-високото възнаграждение, са резултат от висока подготовка, би трябвало да се гони по-висока продуктивност посредством вложения в подготовка, отговаряща на действителните настоящи и бъдещи потребности на предприятието. Не е девиз, че най-рентабилната инвестиция е тази за повишение на квалификацията.
И последно, дано притежателите на бизнеси да се поразмислят и осъзнаят, че техните облаги директно и мощно зависят и от това техният личен състав добре ли печели от труда си.
Да го кажем другояче, в случай че притежателите си поразвържат кесиите в интерес на личния състав, в тези развързани кесии ще влизат доста повече пари и по-дълго време ще влизат пари.
В бъдеще цената на труда ще стане подвластна и от още две справедливи условия. Едното събитие е неизбежният в недалечно бъдеще преход към четиридневна работна седмица. Другото събитие е неизбежното в едно по-далечно бъдеще последователно унищожаване на сменния труд и изключително на нощния и на изключителния труд.
Неоснователен е страхът, че нарасналата цена на труда ще породи инфлационен резултат. Напротив, нарасналата цена на труда е нараснала покупателна дарба, която, при едно и също равнище на цените на стоките и услугите, подтиква тяхното произвеждане и усилва масата на косвените налози. Прав е бил Ъруин Синклер, който уточни път за излизане от Голямата меланхолия през 30-те години посредством стимулиране на хранителната и леката промишленост, които да изтеглят след себе си в посока нагоре тежката промишленост.
Това е диаметрално противоположно на болшевишката режисура за преди всичко развиване на тежката промишленост, която създава средства за произвеждане, по отношение на леката промишленост, която създава артикули за извънредно непроизводствено ползване.
Няма по какъв начин да си богат, в случай че трудът ти е на ниска цена. Няма да вдигнем раждаемостта или да върнем българите от чужбина, в случай че там и тук за един и същи труд се заплаща друго.
Решение 5. Институционална поддръжка за бизнеса
Запазвайки и развивайки немския и италиански пазар, належащо е да се притегли по-голям размер вложения от Франция и Испания и изключително от скандинавските страни. Запазвайки и разраствайки износа към европейските пазари, редом би трябвало да се понижи относителната взаимозависимост от тях посредством възобновяване на старите пазари и/или посредством създаване на нови пазари в страни, в които към този момент присъстваме едва – това са Източна Европа, Латинска Америка, Северна Америка, Северна Африка, Екваториална Африка, Близък Изток, Средна Азия, Индия и изключително Виетнам. Защо Виетнам. Защото там ще имаме поддръжката на високи държавници, които са учили в наши университети.
Разширение на икономическото наличие по света може да търсим по доста линии – държавни и президентски визити в чужбина, съпроводени от бизнес делегации, целеви задания към нашите посолства и към комерсиалните аташета, външни контакти на национално показаните работодателски организации и на браншовите ни камари, контакти с задграничните търговски аташета и с задграничните и смесени търговски камари у нас, присъединяване в интернационалните стопански изложби... и какво ли не още.
Институционалната поддръжка за бизнеса би трябвало да потърси решение на седем задания. Първо, диверсификация на каналите за доставка на първични материали и материали и намаляване на зависимостите от монополните снабдители на дефицитни първични материали и материали. Второ, опростяване на доставните вериги – и като съкращаване на дистанциите, и като унищожаване на паразитните звена в тях. Трето, увеличение на износа на модифицирани и крайни артикули с високи добавени стойности към платежоспособни пазари. Четвърто, търсене на индустриални и търговски кооперации в браншове, които са по-устойчиви към промени в икономическия климат. Пето, механически кооперации с водещи компании в браншовете на високите технологии. Шесто, основаване на български и на смесени предприятия в чужбина. И седмо – понижаване на зависимостта от вноса на храни, изключително при плодовете и зеленчуците, и увеличение на износа на модифицирани храни.
Ще е значима и мощна поддръжка, в случай че Министерство на стопанската система, Министерство на земеделието и храните и едно бъдещо министерство на външната търговия поемат кормилото за ориентиране и улеснение на работата по решение на тия седем задания.
Решение 6. Целеви акценти и метод на образуване на държавните и локални бюджети
Логиката на държавните и локални бюджети е „ Всекиму по малко, та да има за всички “. Не че няма годишни акценти, само че даже предпочитани планове остават недофинансирани. Паралелната работа във всички браншове има замисъла те да се развиват дружно и да не изостава никой, само че на процедура се получава по този начин, че всичките браншове изостават дружно.
Тук е нужна друга формула и тя е фокусирано бюджетиране на предпочитаните планове. Например, общината Х желае да построи детски градини, спортни площадки и под земята гараж и ги строи цели три години. Вместо това общината би могла първата година да си построи детските градини, във втората година да са спортните площадки, а подземният гараж да остане за третата година. И в двата случая са три години, само че се вижда голяма разлика – за дечицата има детски градини цели две години по-рано по отношение на третата година и хората са по спортните площадки цяла година по-рано по отношение на третата година.
Подобно може да се разсъждава за огромните инфраструктурни планове на страната – да вземем за пример, пътните автомагистрали и скоростните пътища. Разпилени в голям брой градежи, годините се нижат една след друга, имаме отчасти или изцяло построени лотове, само че в края на краищата имаме една единствена автомагистрала, напълно построено от начална точка А до последна точка Б. Ако се приложи логиката на фокусирането, в доста по-къси периоди ще се появяват едно по едно други нови и нови изцяло построените трасета. Протакащото се незавършено строителство, плюс всичко друго, води до инфлация защото удължава времето сред момента на вложение на инвестицията и момента, в който тя действително стартира да се възстановява. Разликата сред удълженото време и естественото време за довеждане докрай на строителните обекти е време, през което вложените в тях пари спят и не се завъртат. Точно заради такава причина през 70-те и 80-те години така наречен „ разширено социалистическо строителство “ способства за срутва на нашата стопанска система. В тези години градежите на стотици и стотици жилищни, публични, инфраструктурни и икономически обекти се влачеха с години и замразяваха пари, които не основават артикул.
Другата логичност на бюджетите е, че разходната им част се образува посредством „ сумиране “ на потребности от разноски, било то за прехрана и действие на публични институции и администрации и/или за поддръжка на комунални системи, и/или за капиталови планове, като всички тези типове разноски са декларирани „ изпод “ и се утвърждават „ от горната страна “.
Има спор и би трябвало да се търси добра мяра сред тежненията за по-високи локални налози и такси и засилена автономност на локалните бюджети, от една страна, и целевото и уравновесено подкрепяне на локалните бюджети с държавни пари, въпреки това. Аргумент в интерес на локалните бюджети е, че има значително общини, чиито управления са сторили чудеса в привличане на вложения, в благоустрояване и непорочност, в грижата за децата и опазването на здравето, в културния живот, в подобренията на виталната среда. Обратните причини са, че районите би трябвало да се развиват редом и уравновесено, което допуска взимане от по-силните във тип на подаяния към по-слабите, като резултатът е, че слабите придърпват мощните надолу и процесът като цяло се затлачва.
Решението е в итеративния разговор „ насрещно обмисляне “, с който има предходен опит. Насрещното обмисляне е разговор сред целеполагащите и планиращите звена в една компания или организация, при който се съгласуват задачите с нужните за тях запаси.
Решение 7. Стабилността е основа за успеваемост, само че единствено в случай че не пречи
Стабилността е основа за резултатност (способността да постигаш резултати), само че не и за успеваемост (съотношение сред реализиран резултат и запаси, нужни да се постигне). Това е значимо, тъй като стопанската система ни е отворена, дори е прекомерно отворена, заради което е мощно уязвима на външни въздействия. Няма дълготрайна изгода епизодично да си високо ефикасен, в случай че си неустойчив като цяло. Дори това нанася дълготрайни вреди.
Нужен е нов взор към така наречен „ гръбначни браншове “. В предишното имаше такива браншове. Например, каростроенето. Сега в промишлеността, а и в стопанската система като цяло, гръбначни браншове няма. Отрекохме комбинатските структури преди да изградим локална мрежа за индустриално коопериране и аутсорсинг. Разкъсахме връзките на хоризонталната интеграция и съответните доставни вериги. Не разчитаме или все по-малко разчитаме на локални запаси – нито на първични материали и материали, нито на съоръжение и технологии.
В ред браншове производството е разпиляно измежду огромен брой маломощни като запаси и ниско ефикасни компании, вместо да се събере в дребен брой огромни и ефикасни компании.
В други браншове компаниите, вместо да се специализират, в което са мощни, потеглят да си пресичат продуктовите гами и да си крадат клиентите. Това сякаш ги учи да се конкурират механически и пазарно, само че в действителност ги вкарва в ценова конкуренция, която е пагубна, тъй като тя свива маржа в облагата, а това убива капацитета за вложения и развиване.
Всичко изброено дотук са недостатъци в националното стопанство, от които то следва да се отърси. Тук работодателските организации и страната могат да потърсят общия език. По целия свят тези проблеми се преодоляват по един единствен и мъчителен метод, който се показва в наклонността за окрупняване на капитала посредством усвояване на слабите звена.
Нужно е държавниците, когато пробват да се месят в промишлеността и стопанската система, да регистрират, че високата и непрекъсната непоклатимост на цялата стопанска система е по-добрия модел спрямо локалните и епизодични успеваемости на обособени компании или браншове.
Решение 8. Няма потребност от псевдообразование и псевдонаука
Псевдообразованието и псевдонауката даже не са пласебо на образованието и науката. Те са кърлежи на национални пари. Да инвестираш там, то е като да пълниш спукана каца. Пред образованието има две провокации. Едното е да се издига публичният авторитет на учебния и университетския учител. Другото предизвикателство е образователните стратегии да се съобразят с съответните потребности на браншовете и бизнеса.
Необходима е и проверка на системата за делегирани бюджети на образователните заведения.
Нужна е също проверка на системата за атестиране на научните степени, като това касае освен университетския учител, само че и хората в Българска академия на науките и другите научни заведения.
Трябва да се премисли и мястото на българските учени във фундаменталните науки – няма запаси за съвременна материална база, само че дали ни търсят там, където базата я има.
В приложните науки решението е финансирането да бъде на база съответни планове и да се поеме от възложителите и потребителите на резултатите от тези приложни науки.
Решение 9. Истински здрави устои на демографската политика
Демографската картина в действителност е тревожна – популацията застарява и понижава, пада раждаемостта, смъртността е висока, младите емигрират, периферията се обезлюдява.
Всеизвестно е, че демографската картина може да бъде подобрявана по четири линии.
Първата линия е налично и ефикасно опазване на здравето, което по-малко лекува и повече защищава, понижава смъртността във всичките възрасти и удължава междинната възраст.
Втората линия е понижаване на емиграцията и връщане на емигрантите в родината им. Тук са нужни дейности в посока младежи и млади двойки с по-висока начетеност.
Третата линия е привличане на имигранти – на обособени хора или на цели фамилии с български генезис, смесени бракове или от народности със сходен културен модел. Има огромна разлика сред „ имиграция “ в смисъл на „ натурализация “ (придобиване на българско поданство плюс трайно заселване и бързо трудоустрояване) и привличане на „ гурбетчии “ (чужди жители сезонно или за по-дълъг период идват да работят у нас).
Тук е нужно да се либерализират някои законови регулации и да се опростят и съкратят процедурите по придобиване на документи за работа, престояване и натурализиране.
Силен канал за привличане на младежи, които да се открият и задомят у нас, това са университетите. Но тук има два казуса. Чужденецът не знае езика, а няма година за подготве. Ако желаеме да притеглим хора от Македония, Молдова, Украйна, Гърция или другаде за какво няма или съвсем няма там междинни учебни заведения с проучване на български език. Ако немските университети са желани пред българските, това на какво се дължи – дали на по-доброто обучение или на това, че там образованието е гратис.
Четвъртата линия, и в сегашната обстановка това би трябвало да бъде основната линия, е да се оправим с ниската раждаемост като подобрим грижата за децата и младите фамилии.
Ниската раждаемост иде от две групи аргументи. Първата група са известни и безспорни. Сред тях са уязвимостта от заболяванията на напрегнатия и вреден живот, неналичието на мощни тласъци за раждаемостта, ниското възнаграждение на наемния труд, несъразмерната урбанизация в единствено няколко огромни регионални центрове, неравномерната териториална централизация на промишлеността и надлежно на заетостта. Има и други сходни аргументи. Тази група аргументи ги знаем, ненапълно са справедливи и към този момент са мъчно преодолими. По-точно е да си кажем, че по отношение на тези аргументи съвсем няма действителни противопоставяния.
Има и втора група аргументи, влияещи на раждаемостта, които някак убягват от погледа. Сред тях са провалите от физическото обездвижване върху жизнеността и либидото. Не вървим пеш и даже за две крачки разстояние не слизаме от автомобила. Туризмът и изключително планинарството някак останаха в предишното. Интернетът и компютърните игри атрофират мускулатурата и свиват размера на белия дроб. Малко се спортува навън. Сред тези аргументи е нездравословното хранене – натуралната храна отстъпва на цялостни с химия сурогати, хранителни добавки като анаболи и тонизатори похабяват нервната система, прекаляваме с газирани питиета. Да прибавим алкохола, тютюна, опиатите.
Има и други и още по-дълбоко прикрили се пояснения за спадането на раждаемостта. Сред тях са сменната работа, изключителният и изключително нощния труд в значително компании и организации, пришпорващите системи за възнаграждение, тласкащите към хипертрофия на трудохолизма системи за атестиране и оценка на личния състав и отлагането на първото бебче от устремени към кариерата млади и не така млади службогонци и службогонки. Тук са и вредите от разхвърлян и ранен секс, аборти, препарати против бременност, анорексия и пожертвани на модата изложени на простуди разголени женски кръстове. Тук са и бавните процедури за осиновяване, прибързаните бракове и ранните разводи, обществената неустановеност на самотната майка и затритата в извънбрачни връзки сила.
Няма я връзката сред младото семейство в града или чужбина и баба и дядо на село.
У нас даваме най-дългия в света отпуск за майчинство, само че и това се оказа незадоволително.
Ясно е, че са нужни още и значими вложения в изграждане на детски ясли и градини и в основаване на ресурсен и човешки капацитет за пълноценно детско опазване на здравето, че би трябвало да се дотират бебешките и детските храни, дрешки и играчки, че началното и междинното учебно заведение би трябвало да бъдат безусловно безвъзмездни, че здравната грижа до пълноправие и за многодетните фамилии също би трябвало да бъде безусловно безвъзмездна, че са нужни данъчни, кредитни и всевъзможни други удобства, посредством които да се помогне на младите фамилии бързо да си съграждат гнезденца и да стъпват на лични нозе.
Ако в някои по-млади фамилии подбудата да вършат деца е прочувствена и обвързвана ненапълно с сексуален нагон, то при по-зрели хора фамилното обмисляне е рационално и се въздейства от опасения за компликации и несигурности по развъждането и бъдещето на децата.
Показател за възпроизводствен капацитет на нацията е коефициентът на плодовитост, който би трябвало да е над 2 – т.е., приблизително над 2 деца в семейство. В предходни времена той бе под 1.5, само че в последните десетина години пораства, въпреки постепенно, и към този момент наближава 1.6.
Стандартът на живот не единствената характерност за качество на живота. Обяснимо е, и по целия свят е по този начин, в страни с висок витален стандарт продължителността на живота нараства, само че картината на здравословното положение се утежнява и раждаемостта пада.
Не е общо предписание, само че щастливите от своя живот фамилии желаят да имат повече деца.
В основата на чувството за благополучие стоят удовлетворението от живота и достиженията в живота, вярата за сигурност и непоклатимост и вероятността за безоблачно бъдеще.
Това изяснява за какво мощното и стабилно държавно управление подмладява нациите.
Решение 10. Адаптивна настройка на изпълнителна власт
В множеството страни изпълнителната власт се е конфигурирала в два типа министерства.
Единият тип министерства имат предназначението да създадат страната способна да пази своята целокупност и да укрепва вътрешната и външната си сигурност и непоклатимост.
У нас такива функционалности са поети от един внушително огромен брой министерства – това са външни работи, вътрешни работи, правораздаване, защита, просвета, обучение и просвета, опазване на здравето, превоз и известия, районно развиване и благоустройство, финанси, енергетика, околна среда и води, обществени политики. Към тях дано прибавим министерство на младежта и спорта и бившето министерство на бедствията и повредите.
Има различен тип министерства, които пазят и развиват националната стопанска система като направляват и подкрепят най-важните за националното благосъстояние икономически браншове.
Виждаме страни с министерства на петрола, на риболова, на подземните благосъстояния, на корабоплаването или на други браншове, които са значими за националното им благосъстояние.
У нас единствено два бранша са експлицитно показани със свои министерства – туризмът и земеделието – може би тъкмо те са най-важни за националното ни благосъстояние браншове. Е, някои пророчества се сбъдват. Нали по този начин ни посъветваха при започване на 90-те години.
А цялата промишленост е някак срамежливо пришита към министерството на стопанската система.
В едно друго министерство обществените политики стоят на равна нога с труда, а тези два ресора са в спор, тъй като огромната и високо заплатена претовареност би снижила размера на разноските за структурна безработица, енергийна беднотия или обществен патронаж.
Ако е правилно, че индустриалните ни браншове дават най-големите приноси за размера и растежа на националния артикул и в случай че е правилно, че евтиният труд възпира бъдещото ни развиване, евентуално имаме потребност от обединено министерство на промишлеността и труда.
Ако имаме браншове със важен дял в брутния народен артикул, покрай и над 5%, ще е удачно те да бъдат насочвани от директно ангажирани с тях отраслови министерства или най-малко от ясно обособени и мощни подведомства на Министерството на промишлеността.
Имаме такива браншове и те са най-малко четири – това са металообработка, машиностроене и уредостроене; електротехника, електроника, средства за автоматизация и оптика; каучук и пластмаси и тежка химия и лека химия; строителни материали и строителство.
Не бива да се гледа сегашният им дял в Брутният вътрешен продукт, а капацитетът им за разгръщане на каузи.
И защото нашата стопанска система е експортно насочена и тази наклонност ще се усилва, това би трябвало да стане първа грижа на министерство на външната търговия, било то като настрана ведомство или като основно подведомство в министерството на стопанската система.
С две думи, в случай че страната ще е в помощ на бизнеса, с цел да й оказва помощ и той, нужно е да се ревизира структурата на отрасловите ведомства, с цел да подхожда тя на структурата на бизнеса и с цел да е адаптивна към изменящите се вътрешни и външни условия.
Тук би трябвало да внимаваме – в случай че сумираме оборотите в ремонта на остарели коли и електроуреди, в ремонта на здания и пътища, в ремонта на ВиК и електропреносни мрежи и в ремонта на остаряло софтуерно и енергетично съоръжение, може да се окаже, че има потребност от Министерство на ремонта. Но това бе казано като нелепа смешка.
Преди 80-90 години в Канада е имало министерство на ремонта на пътищата с голям бюджет, който все растял и все не стигал поради непрекъснато растящите потребности от пътни поправки след всяка тежка зима. Закрили министерството и пътищата към този момент ги строяли по този начин, че да не ги ремонтират. У нас в този момент голям паричен и трудов запас се гълтам от остарялата материална база във всички браншове на нашия живот, а това са чисти загуби.
Изпълнителната власт би могла да бъде структурира в четири обособени ресора. Те са националната сигурност, инфраструктурата, стопанството и развиването на обществото.
В ресора на националната сигурност са министерствата на защитата, на вътрешните работи, на външните работи, на финансите. В инфраструктурния сектор са министерства на енергетиката, превоза и известията, районно развиване и благоустройство, околна среда и води. В стопанския сектор са министерствата на стопанската система, на труда, на туризма, на земеделието и други отраслови министерства, в случай че има такива. В ресора на развиване на обществото попадат министерствата на опазването на здравето, обществените политики, образованието и науката, културата, младежта и спорта, може би и това на правораздаването. При такова структуриране на изпълнителната власт очевидно ще проличи в кой или в кои ресори има припокриване на функционалности или ненапълно покрити функционалности.
Подразбира се, за всеки от ресорите би трябвало да дава отговор един от вицепремиерите.
Решение 11. Адекватен професионален състав на Народното събрание
Народното събрание е законотворческият орган и затова депутатите би трябвало да познават законодателния развой. На пръв взор това изисква те да имат юридическо обучение и опит. Ако приказваме за логическото структуриране и терминологичните формули в един закон, юридическата подготвеност е значима. Но в случай че погледнем какви задания се вземат решение от един закон и по кои способи се вземат решение, тук друга подготвеност е значима – подготвеност по съдържателната същност на решаваните със закона задания. Ако е правилно, че развиването на действителното произвеждане стои в основата на публичното благосъстояние, нужна е проверка на регулаторната рамка за ръководство на стопанската система и най-много за стимулиране на ускореното използване на научно-техническите достижения. По тая логичност в Народното събрание би следвало да има повече депутати от средите на бизнеса (с повече индустриалци) и от инженерно-техническите и стопански науки (както преподаватели и научни служащи, по този начин и експерти от материалната сфера).
Решение 12. Ясно дефинирани национална визия и доктрини
България няма ясно дефинирани и общоприети национална визия и доктрини, които да се отстояват дълготрайно във времето и да са устойчиви към политически преходности. Това са значими програмни документи, които дефинират главните насоки и правила за поддържане и развиване на цялостта и жизнеспособността на обществото и страната.
В междинен небосвод те би трябвало да се насочат към сериозни за устойчивото битие на нацията браншове (от една страна демография, опазване на здравето и обучение и въпреки това издръжка и инженерни инфраструктури) и техните системи за ръководство. В дълготраен проект те би трябвало да се отнасят до държавен суверенитет, интернационалните връзки, браншова и районна конструкция на действителното произвеждане, правила за обществено систематизиране на националното благосъстояние и национална ценностна система.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Джузепе ди Лампедуза, създател на „ Гепардът “, е написал: „ Трябва нещо уверено да се промени, с цел да останат нещата същите като преди “. Народът се е нагледал и наслушал на лозунги за реорганизации, промени и промени, претръпнал им е, към този момент не им има вяра.
Всеки действителен проблем има свое действително решение. Нереалните проблеми нямат действителни решения. Реалните проблеми не се вземат решение с промени, изключително с проформа промени, а посредством дейности и резултати. Нека престанем да разпиляваме публичната ни сила с раздухване на несъществуващи проблеми и дебатиране на неосъществими решения. Това по никакъв метод не дава градивни отговори на действителните провокации пред развиването на материалното произвеждане и благоденствието на обществото ни. Държавниците би трябвало да прогледнат в значителните проблеми, да ги назоват ясно и да почнат да ги вземат решение по забележим и деен метод. Народът ще повярва и ще ги последва.
Синергията на държавния уред с гражданското общество ще даде това по този начин нужно за нацията себеуважение и самочувствие, чиято липса в този момент ни прави вяли наблюдаващи на едно несправедливо житие и ни прави примирени с лутанията в държавното ръководство.
И дано на края на тази публикация още веднъж повторим, че до момента в който не си оправим стопанската система, с никоя друга рецесия няма да можем да се оправим по съответен и неусетен метод. Вместо да се лутаме в целите на следващите рецесии, би трябвало първо да придобием икономическа дарба освен да се оправяме с рецесии, само че и да ги предотвратяваме.
Благоденствието и спокойствието в една страна са артикул на икономическата ù мощност.
КРАЙ.
Първите две може да видите и .
Решение 1. Нова отраслова конструкция на промишлеността
Отрасловата конструкция на промишлеността, не във всичките й браншове, само че общо видяно е по този начин, страда от четири порока. Първо, в добивната промишленост и в някои подотрасли на селското и горско стопанство ние сме суровинен придатък на задгранични промишлености. Второ, в браншовете на тежката химия, металургията, леярството, цимента, тежкото машиностроене, електрохимията, флотацията, първичната преработвателна промишленост и в значително подотрасли на хранителната и текстилната промишлености се употребяват остарели и енергоемки технологии. Плюс това множеството от тези браншове са огромни замърсители. Трето, в шевната конфекция и трикотажа, в обущарството и галантерията, в мебелите, а и в редица подотрасли на машиностроенето, електротехниката и електрониката, също в аутомотива, на всички места където се работи на ишлеме, ние сме евтина работна ръка за задгранични възложители. Четвърто, районната централизация на индустриални предприятия не подхожда на гъстотата и броя на популацията в съответните райони.
Общо видяно, изнасяме необработени естествени първични материали, а доколкото изнасяме полуобработени и крайни артикули, множеството са артикули с ниски добавени стойности. Плюс това хоризонталната интеграция на вътрешните доставни вериги е разпокъсана, слаба или липсва, което ни прави мощно подвластни от вноса на материали и съоръжение.
Силно сме подвластни от комерсиалния ни продан с две западни страни (Германия и Италия) и с три наши съседки (Румъния, Турция и Гърция). При това част от външнотърговския оборот е кух – в смисъл, че внасяме материали за артикули от една страна и след това изнасяме артикули, направени с тези материали, отново за същата страна. Друго яче казано, изнасяме ниско обезщетен жив труд. Това вкарва предприятията ни в пагубна за качеството ценова конкуренция, своего рода вътрешно браншов канибализъм, който изяжда облагата и по този начин предприятията се лишават от лични средства за развиване.
Някои браншове печелят от неефективността в други браншове. Товарният превоз както печели, по този начин и страда от разпокъсаните доставни вериги и несъответстващата пътна мрежа.
Междуселищният и градски превоз печелят от разминавания сред топологията на индустриалните единици и селищата, от които те черпят личен състав, от неравномерно покритие на страната с лечебни заведения и ДКЦ, от транспортите на възпитаници сред обезлюдени селища и от извънредно ниската електронизация на банковите и административните услуги.
Енергетиката и вносът на горива печелят от енергоемките индустриални технологии, от енергийно неефективните здания и от остарелите неикономични транспортни средства. Заводското строителство печели от градеж на нови фабрики, а сума остарели фабрики пустеят. Гражданското строителство печели от процесите на несъразмерна урбанизация. Пътното строителство печели от потребностите от разширение и осъвременяване на пътната мрежа.
Строителството пък зарежда кариерите и производителите на строителни материали. Енергетиката, строителството и превоза зареждат и производители на съоръжение, машини, съоръжения и уреди, нужни за вътрешните процеси в тези три бранша.
Така формираме обаян кръговрат, в който едни браншове (енергетика, строителство и транспорт) образуват облага за сметка на увеличени разноски и понижена облага в безредно ситуирани из цялата страна съставни звена на индустриалните браншове.
И от този цикъл не излизат нито самун и сирене, нито облекла и обувки, нито артикули за бита. По различен метод да го кажем, не излизат артикули за извънредно непроизводствено ползване.
Някак остава прикрито, само че тези и сходни браншове паразитират на гърба на промишлеността.
Има още плеяда паразитиращи браншове, които освен че не основават артикули и услуги в интерес на крайното непроизводствено ползване, ами също така похабяват значима част от трудовите запаси и/или прахосват покупателните качества на популацията.
Типичен образец е промишлеността на страха – произвеждане на всевъзможни заключващи, преграждащи, наблюдателни, сигнализационни и охранителни средства и уреди.
Друг сходен образец е промишлеността на бедността – импорт и ремонт на коли, на домашен електроуреди и на селскостопанска и пътностроителна техника втора употреба.
Трети подобен образец е промишлеността на неинформираността – обхождане на магазините в търсене на дефицитна или по-евтина стока (от това печели транспортът), подвеждащи реклами, обезценки и промоции (губи потребителят, купувайки непотребна за него стока).
Като се вгледа човек, ще види, че има още ред браншове, които или са се качили на главата на други браншове, или са ориентирани към измислени и неекзистенциални потребности.
Нужна е страна и банкова система да подтикват преход към нов отраслов профил на промишлеността, насочен към крайни артикули с по-високи принадени стойности, които да не са огромни потребители на сила и на на ниска цена ниско дипломиран труд.
Належащо е да има уравновесено диверсифициране в направленията за експорт и импорт.
Нужна е по-висока степен на затваряне на възпроизводствените вериги на браншовете, значими за националната сигурност, и мощна държавна поддръжка за стабилизацията им.
Време е и да се премисли и ролята на браншовете на търговията и услугите, които от ден на ден се трансформират в катализатор на потребителско общество, в което не работиш, с цел да вдигнеш виталния си стандарт, а с цел да се претрупваш с непотребни движимости и услуги.
Решение 2. Оцелява се посредством непрестанно развиване
У нас в последните десетилетия смисълът на думичката „ оцеляване “ е предумишлено и рисково изкривяван. Припяващи си едни на други общественици и публицисти внушиха и не престават да внушават на доверчивия земляк, че би трябвало да свие до дъно своите витални сили, с цел да оцелее, и чак тогава да се отритне от дъното, с цел да отскочи нагоре. А цялата човешка история ни учи на напълно друга истина, а тя е, че единствен и несъмнено потвърден прийом за оцеляване е непрекъснато и безкрайно да се развиваш – да разгръщаш и да обновяваш ресурсите и методите за осъществяване и ръководство на своите действия.
Подобен модел на държание на предприятията, и то надалеч освен в промишлеността, в случай че бъде подтикван от страната и банките, той ще носи изгоди за цялото общество.
Решение 3. Бурята отвява сухите листа и чупи по-слабите клони
Като отнесе сухите листа и слабите клони, бурята просветлява короните на дърветата и има повече слънце и въздух за виталните листа и клони. Така дърветата порастват бързо и нашироко. Ей такава е ролята на бурята за здравето на дърветата и на гората като цяло. Подобно събитие се следи и с компаниите при икономически рецесии, освен за компаниите в обособен бранш, само че и за цели браншове, изключително в случай че рецесиите са довели до промени в публичните потребности от едни или други артикули и услуги – отмиране или стесняване на едни потребности, разгръщане на други потребности, поява на изменени или напълно нови потребности. Неминуемо при рецесии от подобен вид, които трансформират публичните потребности, някои компании заякват, други залиняват, трети изтляват и гаснат. И с цели браншове може да стане това. Но както в природата силата не се губи, а се трансформира, по този начин и в стопанската система парите, те са нейната сила, не се губят – просто минават от едни в други ръце, а се следи и да преминат от един в различен бизнес с радикално друг отраслов образ. Тези отмиращи компании и браншове обогатяват почвата за поява на нови компании и браншове.
Повече от цинично звучи, само че да си го кажем, че поддържането на виталните сили на неизлечимо болните води само до удължение на страданията в тяхната мъка. Същевременно занемаряването на грижата за здравите рискува да им утежни здравето.
Подобно е и в стопанската система. При рецесия най-силните компании и браншове, и без да им се оказва помощ, ще не престават да бъдат мощни, тъй като авансово са се подготвили да посрещнат рецесията. Но би трябвало да се оказва помощ на притежаващите капацитет за развиване компании и браншове. Така и те ще станат мощни и дружно с други поначало мощни компании и браншове ще издърпват след себе си ударените от рецесията компании и браншове – само че не всички да издърпат, а единствено тези, от чийто артикул обществото има справедлива потребност.
Решение 4. Цената на труда зависи от търсене и предложение
Собствениците и шефовете на бизнеси дано най-накрая прозрат, че на ниска цена платеният труд е неефикасен. На фона на ниската натурална продуктивност и другите забележими загуби на работно време основателно и уверено може да се твърди, че българският служащ, при все обидно ниската си заплата, е най-скъпо струващият служащ в света.
Както плащаме за материали, съоръжение и сила по интернационалните цени, по този начин и труда би трябвало да го плащаме покрай стандарта на конкурентните ни компании в чужбина. Едва тогава ще се усетим и ще ни заболи от всичките тези тъмни дупки при нас, в които пропада една голяма част от работното време и в производството, и в ръководството.
Друго нещо, което към момента убягва на някои притежатели и шефове, е, че цената на труда е справедлива големина, на която те не могат да въздействат... в случай че не желаят да си прогонят личния състав. Ще чуем, че чак като се вдигнела продуктивността, едвам тогава щяло да се увеличи и заплащането. Може да е противоречиво, само че има случаи, и те не са малко, в които, с цел да се вдигне продуктивността, първо би трябвало да се увеличи заплащането.
Не приказваме за механично повдигане на заплати на всички еднообразно. Тук има компромисно решение и то е категоризацията на личния състав в трите прословути категории – А, В и С. Това разрешава да се получи добър баланс сред разноски за трудово заплащане и конкурентност на компанията във връзка с районния и отрасловия трудов пазар.
Да се вдигнат заплатите е по-лесно за компаниите с невисок дял на труда в себестойността на продукта, без значение дали са постигнали това посредством механически и организационни усъвършенствания на своите софтуерни и логистични процеси или им е пристигнало от другаде.
Ако по-високата продуктивност, респективно по-високото възнаграждение, са резултат от висока подготовка, би трябвало да се гони по-висока продуктивност посредством вложения в подготовка, отговаряща на действителните настоящи и бъдещи потребности на предприятието. Не е девиз, че най-рентабилната инвестиция е тази за повишение на квалификацията.
И последно, дано притежателите на бизнеси да се поразмислят и осъзнаят, че техните облаги директно и мощно зависят и от това техният личен състав добре ли печели от труда си.
Да го кажем другояче, в случай че притежателите си поразвържат кесиите в интерес на личния състав, в тези развързани кесии ще влизат доста повече пари и по-дълго време ще влизат пари.
В бъдеще цената на труда ще стане подвластна и от още две справедливи условия. Едното събитие е неизбежният в недалечно бъдеще преход към четиридневна работна седмица. Другото събитие е неизбежното в едно по-далечно бъдеще последователно унищожаване на сменния труд и изключително на нощния и на изключителния труд.
Неоснователен е страхът, че нарасналата цена на труда ще породи инфлационен резултат. Напротив, нарасналата цена на труда е нараснала покупателна дарба, която, при едно и също равнище на цените на стоките и услугите, подтиква тяхното произвеждане и усилва масата на косвените налози. Прав е бил Ъруин Синклер, който уточни път за излизане от Голямата меланхолия през 30-те години посредством стимулиране на хранителната и леката промишленост, които да изтеглят след себе си в посока нагоре тежката промишленост.
Това е диаметрално противоположно на болшевишката режисура за преди всичко развиване на тежката промишленост, която създава средства за произвеждане, по отношение на леката промишленост, която създава артикули за извънредно непроизводствено ползване.
Няма по какъв начин да си богат, в случай че трудът ти е на ниска цена. Няма да вдигнем раждаемостта или да върнем българите от чужбина, в случай че там и тук за един и същи труд се заплаща друго.
Решение 5. Институционална поддръжка за бизнеса
Запазвайки и развивайки немския и италиански пазар, належащо е да се притегли по-голям размер вложения от Франция и Испания и изключително от скандинавските страни. Запазвайки и разраствайки износа към европейските пазари, редом би трябвало да се понижи относителната взаимозависимост от тях посредством възобновяване на старите пазари и/или посредством създаване на нови пазари в страни, в които към този момент присъстваме едва – това са Източна Европа, Латинска Америка, Северна Америка, Северна Африка, Екваториална Африка, Близък Изток, Средна Азия, Индия и изключително Виетнам. Защо Виетнам. Защото там ще имаме поддръжката на високи държавници, които са учили в наши университети.
Разширение на икономическото наличие по света може да търсим по доста линии – държавни и президентски визити в чужбина, съпроводени от бизнес делегации, целеви задания към нашите посолства и към комерсиалните аташета, външни контакти на национално показаните работодателски организации и на браншовите ни камари, контакти с задграничните търговски аташета и с задграничните и смесени търговски камари у нас, присъединяване в интернационалните стопански изложби... и какво ли не още.
Институционалната поддръжка за бизнеса би трябвало да потърси решение на седем задания. Първо, диверсификация на каналите за доставка на първични материали и материали и намаляване на зависимостите от монополните снабдители на дефицитни първични материали и материали. Второ, опростяване на доставните вериги – и като съкращаване на дистанциите, и като унищожаване на паразитните звена в тях. Трето, увеличение на износа на модифицирани и крайни артикули с високи добавени стойности към платежоспособни пазари. Четвърто, търсене на индустриални и търговски кооперации в браншове, които са по-устойчиви към промени в икономическия климат. Пето, механически кооперации с водещи компании в браншовете на високите технологии. Шесто, основаване на български и на смесени предприятия в чужбина. И седмо – понижаване на зависимостта от вноса на храни, изключително при плодовете и зеленчуците, и увеличение на износа на модифицирани храни.
Ще е значима и мощна поддръжка, в случай че Министерство на стопанската система, Министерство на земеделието и храните и едно бъдещо министерство на външната търговия поемат кормилото за ориентиране и улеснение на работата по решение на тия седем задания.
Решение 6. Целеви акценти и метод на образуване на държавните и локални бюджети
Логиката на държавните и локални бюджети е „ Всекиму по малко, та да има за всички “. Не че няма годишни акценти, само че даже предпочитани планове остават недофинансирани. Паралелната работа във всички браншове има замисъла те да се развиват дружно и да не изостава никой, само че на процедура се получава по този начин, че всичките браншове изостават дружно.
Тук е нужна друга формула и тя е фокусирано бюджетиране на предпочитаните планове. Например, общината Х желае да построи детски градини, спортни площадки и под земята гараж и ги строи цели три години. Вместо това общината би могла първата година да си построи детските градини, във втората година да са спортните площадки, а подземният гараж да остане за третата година. И в двата случая са три години, само че се вижда голяма разлика – за дечицата има детски градини цели две години по-рано по отношение на третата година и хората са по спортните площадки цяла година по-рано по отношение на третата година.
Подобно може да се разсъждава за огромните инфраструктурни планове на страната – да вземем за пример, пътните автомагистрали и скоростните пътища. Разпилени в голям брой градежи, годините се нижат една след друга, имаме отчасти или изцяло построени лотове, само че в края на краищата имаме една единствена автомагистрала, напълно построено от начална точка А до последна точка Б. Ако се приложи логиката на фокусирането, в доста по-къси периоди ще се появяват едно по едно други нови и нови изцяло построените трасета. Протакащото се незавършено строителство, плюс всичко друго, води до инфлация защото удължава времето сред момента на вложение на инвестицията и момента, в който тя действително стартира да се възстановява. Разликата сред удълженото време и естественото време за довеждане докрай на строителните обекти е време, през което вложените в тях пари спят и не се завъртат. Точно заради такава причина през 70-те и 80-те години така наречен „ разширено социалистическо строителство “ способства за срутва на нашата стопанска система. В тези години градежите на стотици и стотици жилищни, публични, инфраструктурни и икономически обекти се влачеха с години и замразяваха пари, които не основават артикул.
Другата логичност на бюджетите е, че разходната им част се образува посредством „ сумиране “ на потребности от разноски, било то за прехрана и действие на публични институции и администрации и/или за поддръжка на комунални системи, и/или за капиталови планове, като всички тези типове разноски са декларирани „ изпод “ и се утвърждават „ от горната страна “.
Има спор и би трябвало да се търси добра мяра сред тежненията за по-високи локални налози и такси и засилена автономност на локалните бюджети, от една страна, и целевото и уравновесено подкрепяне на локалните бюджети с държавни пари, въпреки това. Аргумент в интерес на локалните бюджети е, че има значително общини, чиито управления са сторили чудеса в привличане на вложения, в благоустрояване и непорочност, в грижата за децата и опазването на здравето, в културния живот, в подобренията на виталната среда. Обратните причини са, че районите би трябвало да се развиват редом и уравновесено, което допуска взимане от по-силните във тип на подаяния към по-слабите, като резултатът е, че слабите придърпват мощните надолу и процесът като цяло се затлачва.
Решението е в итеративния разговор „ насрещно обмисляне “, с който има предходен опит. Насрещното обмисляне е разговор сред целеполагащите и планиращите звена в една компания или организация, при който се съгласуват задачите с нужните за тях запаси.
Решение 7. Стабилността е основа за успеваемост, само че единствено в случай че не пречи
Стабилността е основа за резултатност (способността да постигаш резултати), само че не и за успеваемост (съотношение сред реализиран резултат и запаси, нужни да се постигне). Това е значимо, тъй като стопанската система ни е отворена, дори е прекомерно отворена, заради което е мощно уязвима на външни въздействия. Няма дълготрайна изгода епизодично да си високо ефикасен, в случай че си неустойчив като цяло. Дори това нанася дълготрайни вреди.
Нужен е нов взор към така наречен „ гръбначни браншове “. В предишното имаше такива браншове. Например, каростроенето. Сега в промишлеността, а и в стопанската система като цяло, гръбначни браншове няма. Отрекохме комбинатските структури преди да изградим локална мрежа за индустриално коопериране и аутсорсинг. Разкъсахме връзките на хоризонталната интеграция и съответните доставни вериги. Не разчитаме или все по-малко разчитаме на локални запаси – нито на първични материали и материали, нито на съоръжение и технологии.
В ред браншове производството е разпиляно измежду огромен брой маломощни като запаси и ниско ефикасни компании, вместо да се събере в дребен брой огромни и ефикасни компании.
В други браншове компаниите, вместо да се специализират, в което са мощни, потеглят да си пресичат продуктовите гами и да си крадат клиентите. Това сякаш ги учи да се конкурират механически и пазарно, само че в действителност ги вкарва в ценова конкуренция, която е пагубна, тъй като тя свива маржа в облагата, а това убива капацитета за вложения и развиване.
Всичко изброено дотук са недостатъци в националното стопанство, от които то следва да се отърси. Тук работодателските организации и страната могат да потърсят общия език. По целия свят тези проблеми се преодоляват по един единствен и мъчителен метод, който се показва в наклонността за окрупняване на капитала посредством усвояване на слабите звена.
Нужно е държавниците, когато пробват да се месят в промишлеността и стопанската система, да регистрират, че високата и непрекъсната непоклатимост на цялата стопанска система е по-добрия модел спрямо локалните и епизодични успеваемости на обособени компании или браншове.
Решение 8. Няма потребност от псевдообразование и псевдонаука
Псевдообразованието и псевдонауката даже не са пласебо на образованието и науката. Те са кърлежи на национални пари. Да инвестираш там, то е като да пълниш спукана каца. Пред образованието има две провокации. Едното е да се издига публичният авторитет на учебния и университетския учител. Другото предизвикателство е образователните стратегии да се съобразят с съответните потребности на браншовете и бизнеса.
Необходима е и проверка на системата за делегирани бюджети на образователните заведения.
Нужна е също проверка на системата за атестиране на научните степени, като това касае освен университетския учител, само че и хората в Българска академия на науките и другите научни заведения.
Трябва да се премисли и мястото на българските учени във фундаменталните науки – няма запаси за съвременна материална база, само че дали ни търсят там, където базата я има.
В приложните науки решението е финансирането да бъде на база съответни планове и да се поеме от възложителите и потребителите на резултатите от тези приложни науки.
Решение 9. Истински здрави устои на демографската политика
Демографската картина в действителност е тревожна – популацията застарява и понижава, пада раждаемостта, смъртността е висока, младите емигрират, периферията се обезлюдява.
Всеизвестно е, че демографската картина може да бъде подобрявана по четири линии.
Първата линия е налично и ефикасно опазване на здравето, което по-малко лекува и повече защищава, понижава смъртността във всичките възрасти и удължава междинната възраст.
Втората линия е понижаване на емиграцията и връщане на емигрантите в родината им. Тук са нужни дейности в посока младежи и млади двойки с по-висока начетеност.
Третата линия е привличане на имигранти – на обособени хора или на цели фамилии с български генезис, смесени бракове или от народности със сходен културен модел. Има огромна разлика сред „ имиграция “ в смисъл на „ натурализация “ (придобиване на българско поданство плюс трайно заселване и бързо трудоустрояване) и привличане на „ гурбетчии “ (чужди жители сезонно или за по-дълъг период идват да работят у нас).
Тук е нужно да се либерализират някои законови регулации и да се опростят и съкратят процедурите по придобиване на документи за работа, престояване и натурализиране.
Силен канал за привличане на младежи, които да се открият и задомят у нас, това са университетите. Но тук има два казуса. Чужденецът не знае езика, а няма година за подготве. Ако желаеме да притеглим хора от Македония, Молдова, Украйна, Гърция или другаде за какво няма или съвсем няма там междинни учебни заведения с проучване на български език. Ако немските университети са желани пред българските, това на какво се дължи – дали на по-доброто обучение или на това, че там образованието е гратис.
Четвъртата линия, и в сегашната обстановка това би трябвало да бъде основната линия, е да се оправим с ниската раждаемост като подобрим грижата за децата и младите фамилии.
Ниската раждаемост иде от две групи аргументи. Първата група са известни и безспорни. Сред тях са уязвимостта от заболяванията на напрегнатия и вреден живот, неналичието на мощни тласъци за раждаемостта, ниското възнаграждение на наемния труд, несъразмерната урбанизация в единствено няколко огромни регионални центрове, неравномерната териториална централизация на промишлеността и надлежно на заетостта. Има и други сходни аргументи. Тази група аргументи ги знаем, ненапълно са справедливи и към този момент са мъчно преодолими. По-точно е да си кажем, че по отношение на тези аргументи съвсем няма действителни противопоставяния.
Има и втора група аргументи, влияещи на раждаемостта, които някак убягват от погледа. Сред тях са провалите от физическото обездвижване върху жизнеността и либидото. Не вървим пеш и даже за две крачки разстояние не слизаме от автомобила. Туризмът и изключително планинарството някак останаха в предишното. Интернетът и компютърните игри атрофират мускулатурата и свиват размера на белия дроб. Малко се спортува навън. Сред тези аргументи е нездравословното хранене – натуралната храна отстъпва на цялостни с химия сурогати, хранителни добавки като анаболи и тонизатори похабяват нервната система, прекаляваме с газирани питиета. Да прибавим алкохола, тютюна, опиатите.
Има и други и още по-дълбоко прикрили се пояснения за спадането на раждаемостта. Сред тях са сменната работа, изключителният и изключително нощния труд в значително компании и организации, пришпорващите системи за възнаграждение, тласкащите към хипертрофия на трудохолизма системи за атестиране и оценка на личния състав и отлагането на първото бебче от устремени към кариерата млади и не така млади службогонци и службогонки. Тук са и вредите от разхвърлян и ранен секс, аборти, препарати против бременност, анорексия и пожертвани на модата изложени на простуди разголени женски кръстове. Тук са и бавните процедури за осиновяване, прибързаните бракове и ранните разводи, обществената неустановеност на самотната майка и затритата в извънбрачни връзки сила.
Няма я връзката сред младото семейство в града или чужбина и баба и дядо на село.
У нас даваме най-дългия в света отпуск за майчинство, само че и това се оказа незадоволително.
Ясно е, че са нужни още и значими вложения в изграждане на детски ясли и градини и в основаване на ресурсен и човешки капацитет за пълноценно детско опазване на здравето, че би трябвало да се дотират бебешките и детските храни, дрешки и играчки, че началното и междинното учебно заведение би трябвало да бъдат безусловно безвъзмездни, че здравната грижа до пълноправие и за многодетните фамилии също би трябвало да бъде безусловно безвъзмездна, че са нужни данъчни, кредитни и всевъзможни други удобства, посредством които да се помогне на младите фамилии бързо да си съграждат гнезденца и да стъпват на лични нозе.
Ако в някои по-млади фамилии подбудата да вършат деца е прочувствена и обвързвана ненапълно с сексуален нагон, то при по-зрели хора фамилното обмисляне е рационално и се въздейства от опасения за компликации и несигурности по развъждането и бъдещето на децата.
Показател за възпроизводствен капацитет на нацията е коефициентът на плодовитост, който би трябвало да е над 2 – т.е., приблизително над 2 деца в семейство. В предходни времена той бе под 1.5, само че в последните десетина години пораства, въпреки постепенно, и към този момент наближава 1.6.
Стандартът на живот не единствената характерност за качество на живота. Обяснимо е, и по целия свят е по този начин, в страни с висок витален стандарт продължителността на живота нараства, само че картината на здравословното положение се утежнява и раждаемостта пада.
Не е общо предписание, само че щастливите от своя живот фамилии желаят да имат повече деца.
В основата на чувството за благополучие стоят удовлетворението от живота и достиженията в живота, вярата за сигурност и непоклатимост и вероятността за безоблачно бъдеще.
Това изяснява за какво мощното и стабилно държавно управление подмладява нациите.
Решение 10. Адаптивна настройка на изпълнителна власт
В множеството страни изпълнителната власт се е конфигурирала в два типа министерства.
Единият тип министерства имат предназначението да създадат страната способна да пази своята целокупност и да укрепва вътрешната и външната си сигурност и непоклатимост.
У нас такива функционалности са поети от един внушително огромен брой министерства – това са външни работи, вътрешни работи, правораздаване, защита, просвета, обучение и просвета, опазване на здравето, превоз и известия, районно развиване и благоустройство, финанси, енергетика, околна среда и води, обществени политики. Към тях дано прибавим министерство на младежта и спорта и бившето министерство на бедствията и повредите.
Има различен тип министерства, които пазят и развиват националната стопанска система като направляват и подкрепят най-важните за националното благосъстояние икономически браншове.
Виждаме страни с министерства на петрола, на риболова, на подземните благосъстояния, на корабоплаването или на други браншове, които са значими за националното им благосъстояние.
У нас единствено два бранша са експлицитно показани със свои министерства – туризмът и земеделието – може би тъкмо те са най-важни за националното ни благосъстояние браншове. Е, някои пророчества се сбъдват. Нали по този начин ни посъветваха при започване на 90-те години.
А цялата промишленост е някак срамежливо пришита към министерството на стопанската система.
В едно друго министерство обществените политики стоят на равна нога с труда, а тези два ресора са в спор, тъй като огромната и високо заплатена претовареност би снижила размера на разноските за структурна безработица, енергийна беднотия или обществен патронаж.
Ако е правилно, че индустриалните ни браншове дават най-големите приноси за размера и растежа на националния артикул и в случай че е правилно, че евтиният труд възпира бъдещото ни развиване, евентуално имаме потребност от обединено министерство на промишлеността и труда.
Ако имаме браншове със важен дял в брутния народен артикул, покрай и над 5%, ще е удачно те да бъдат насочвани от директно ангажирани с тях отраслови министерства или най-малко от ясно обособени и мощни подведомства на Министерството на промишлеността.
Имаме такива браншове и те са най-малко четири – това са металообработка, машиностроене и уредостроене; електротехника, електроника, средства за автоматизация и оптика; каучук и пластмаси и тежка химия и лека химия; строителни материали и строителство.
Не бива да се гледа сегашният им дял в Брутният вътрешен продукт, а капацитетът им за разгръщане на каузи.
И защото нашата стопанска система е експортно насочена и тази наклонност ще се усилва, това би трябвало да стане първа грижа на министерство на външната търговия, било то като настрана ведомство или като основно подведомство в министерството на стопанската система.
С две думи, в случай че страната ще е в помощ на бизнеса, с цел да й оказва помощ и той, нужно е да се ревизира структурата на отрасловите ведомства, с цел да подхожда тя на структурата на бизнеса и с цел да е адаптивна към изменящите се вътрешни и външни условия.
Тук би трябвало да внимаваме – в случай че сумираме оборотите в ремонта на остарели коли и електроуреди, в ремонта на здания и пътища, в ремонта на ВиК и електропреносни мрежи и в ремонта на остаряло софтуерно и енергетично съоръжение, може да се окаже, че има потребност от Министерство на ремонта. Но това бе казано като нелепа смешка.
Преди 80-90 години в Канада е имало министерство на ремонта на пътищата с голям бюджет, който все растял и все не стигал поради непрекъснато растящите потребности от пътни поправки след всяка тежка зима. Закрили министерството и пътищата към този момент ги строяли по този начин, че да не ги ремонтират. У нас в този момент голям паричен и трудов запас се гълтам от остарялата материална база във всички браншове на нашия живот, а това са чисти загуби.
Изпълнителната власт би могла да бъде структурира в четири обособени ресора. Те са националната сигурност, инфраструктурата, стопанството и развиването на обществото.
В ресора на националната сигурност са министерствата на защитата, на вътрешните работи, на външните работи, на финансите. В инфраструктурния сектор са министерства на енергетиката, превоза и известията, районно развиване и благоустройство, околна среда и води. В стопанския сектор са министерствата на стопанската система, на труда, на туризма, на земеделието и други отраслови министерства, в случай че има такива. В ресора на развиване на обществото попадат министерствата на опазването на здравето, обществените политики, образованието и науката, културата, младежта и спорта, може би и това на правораздаването. При такова структуриране на изпълнителната власт очевидно ще проличи в кой или в кои ресори има припокриване на функционалности или ненапълно покрити функционалности.
Подразбира се, за всеки от ресорите би трябвало да дава отговор един от вицепремиерите.
Решение 11. Адекватен професионален състав на Народното събрание
Народното събрание е законотворческият орган и затова депутатите би трябвало да познават законодателния развой. На пръв взор това изисква те да имат юридическо обучение и опит. Ако приказваме за логическото структуриране и терминологичните формули в един закон, юридическата подготвеност е значима. Но в случай че погледнем какви задания се вземат решение от един закон и по кои способи се вземат решение, тук друга подготвеност е значима – подготвеност по съдържателната същност на решаваните със закона задания. Ако е правилно, че развиването на действителното произвеждане стои в основата на публичното благосъстояние, нужна е проверка на регулаторната рамка за ръководство на стопанската система и най-много за стимулиране на ускореното използване на научно-техническите достижения. По тая логичност в Народното събрание би следвало да има повече депутати от средите на бизнеса (с повече индустриалци) и от инженерно-техническите и стопански науки (както преподаватели и научни служащи, по този начин и експерти от материалната сфера).
Решение 12. Ясно дефинирани национална визия и доктрини
България няма ясно дефинирани и общоприети национална визия и доктрини, които да се отстояват дълготрайно във времето и да са устойчиви към политически преходности. Това са значими програмни документи, които дефинират главните насоки и правила за поддържане и развиване на цялостта и жизнеспособността на обществото и страната.
В междинен небосвод те би трябвало да се насочат към сериозни за устойчивото битие на нацията браншове (от една страна демография, опазване на здравето и обучение и въпреки това издръжка и инженерни инфраструктури) и техните системи за ръководство. В дълготраен проект те би трябвало да се отнасят до държавен суверенитет, интернационалните връзки, браншова и районна конструкция на действителното произвеждане, правила за обществено систематизиране на националното благосъстояние и национална ценностна система.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Джузепе ди Лампедуза, създател на „ Гепардът “, е написал: „ Трябва нещо уверено да се промени, с цел да останат нещата същите като преди “. Народът се е нагледал и наслушал на лозунги за реорганизации, промени и промени, претръпнал им е, към този момент не им има вяра.
Всеки действителен проблем има свое действително решение. Нереалните проблеми нямат действителни решения. Реалните проблеми не се вземат решение с промени, изключително с проформа промени, а посредством дейности и резултати. Нека престанем да разпиляваме публичната ни сила с раздухване на несъществуващи проблеми и дебатиране на неосъществими решения. Това по никакъв метод не дава градивни отговори на действителните провокации пред развиването на материалното произвеждане и благоденствието на обществото ни. Държавниците би трябвало да прогледнат в значителните проблеми, да ги назоват ясно и да почнат да ги вземат решение по забележим и деен метод. Народът ще повярва и ще ги последва.
Синергията на държавния уред с гражданското общество ще даде това по този начин нужно за нацията себеуважение и самочувствие, чиято липса в този момент ни прави вяли наблюдаващи на едно несправедливо житие и ни прави примирени с лутанията в държавното ръководство.
И дано на края на тази публикация още веднъж повторим, че до момента в който не си оправим стопанската система, с никоя друга рецесия няма да можем да се оправим по съответен и неусетен метод. Вместо да се лутаме в целите на следващите рецесии, би трябвало първо да придобием икономическа дарба освен да се оправяме с рецесии, само че и да ги предотвратяваме.
Благоденствието и спокойствието в една страна са артикул на икономическата ù мощност.
КРАЙ.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ