Магията: наистина ли всички вярваме в нея?
Психолози считат, че всеки - даже и най-големият песимист измежду нас - крие в себе си ирационални вярвания, написа Obekti.bg.
Те обаче не ни пречат. Напротив, тези неизкореними привички на мозъка са една от аргументите за сполучливата еволюция на човешкия тип.
В книгата си " Седем закона на магическото мислене " психологът Матю Хътсън обобщава десетилетия проучвания, с цел да разпознава свърхествените вярвания, които всички " по природа " споделяме, и да открие за какво са се развили те.
Ако би трябвало да избирате сред якето на най-хубавия си другар и това на сериен палач, кое ще облечете? Дори да наподобяват изцяло еднообразно и да се изпрани хиляди пъти, малко на брой биха носили дреха, обличана от безсърдечен умопобъркан. Да не приказваме за милионите, които някои хора дават, с цел да се снабдят с употребяваните движимости на звезди.
Смятаме, че предметът носи същността на индивида . Според някои учени това необичайно чувство се е развило като метод да се предпазваме от микроби. Не сме имали визия какво са, само че постоянно е било значимо да знаем кой се е докосвал до храната ни и е обличал облеклата ни.
" Ако си помислите нещо и по-късно то се случи, се чувствете ненапълно виновни за него " , споделя Хътсън.
Това ирационално възприятие е резултат от метода, по който схващаме причинно-следствената връзка. Ако А се случи преди В и няма друга явна причина за В, считаме, че А е предизвикало В.
Прилагаме същото предписание даже тогава, когато А е просто мисъл. Тази привидна логичност се заздравява всякога, когато " мислим положително ". Представяме си сполучлив резултат, да вземем за пример по какъв начин вкарваме панер, това покачва самоувереността ни и - топката се плъзва в мрежата.
Усещането, че всичко има причина лежи в основата на доста от човешките вярвания. И то е предпазен механизъм.
Склонни сме да мислим, че всичко е основано предумишлено. Отчасти това е тъй като човек постоянно е търсил следи от други настоящи същества, хора или животни. Свикнал е да приема, че в случай че нещо се е случило, то е било породено. Причинителят може да е незабележим - Бог или Вселената, която има схващане.
Да си измислим фиктивен активист е било по-безопасно за оцеляването ни, в сравнение с да пропуснем нечие наличие.
По думите на антрополога Стюарт Гътри: " По добре да объркате камък с мечка, в сравнение с мечка с камък. "
Малко от актуалните западни хора практикуват вуду магия. Но редица опити демонстрират какъв брой е мъчно да разрежеш фотография на обичан човек или даже играчка от детството.
Вуду куклата или изображението на даден обект се сблъсква с визия ни за самия обект . Мисълта, че нараняваме облика, ни кара да усещаме, че това се случва и с оригинала.
Повечето от нас вършат всичко допустимо да бъдат да рационални. Но магическото мислене, с което сме се развили, евентуално постоянно ще остане част от нас.
Те обаче не ни пречат. Напротив, тези неизкореними привички на мозъка са една от аргументите за сполучливата еволюция на човешкия тип.
В книгата си " Седем закона на магическото мислене " психологът Матю Хътсън обобщава десетилетия проучвания, с цел да разпознава свърхествените вярвания, които всички " по природа " споделяме, и да открие за какво са се развили те.
Ако би трябвало да избирате сред якето на най-хубавия си другар и това на сериен палач, кое ще облечете? Дори да наподобяват изцяло еднообразно и да се изпрани хиляди пъти, малко на брой биха носили дреха, обличана от безсърдечен умопобъркан. Да не приказваме за милионите, които някои хора дават, с цел да се снабдят с употребяваните движимости на звезди.
Смятаме, че предметът носи същността на индивида . Според някои учени това необичайно чувство се е развило като метод да се предпазваме от микроби. Не сме имали визия какво са, само че постоянно е било значимо да знаем кой се е докосвал до храната ни и е обличал облеклата ни.
" Ако си помислите нещо и по-късно то се случи, се чувствете ненапълно виновни за него " , споделя Хътсън.
Това ирационално възприятие е резултат от метода, по който схващаме причинно-следствената връзка. Ако А се случи преди В и няма друга явна причина за В, считаме, че А е предизвикало В.
Прилагаме същото предписание даже тогава, когато А е просто мисъл. Тази привидна логичност се заздравява всякога, когато " мислим положително ". Представяме си сполучлив резултат, да вземем за пример по какъв начин вкарваме панер, това покачва самоувереността ни и - топката се плъзва в мрежата.
Усещането, че всичко има причина лежи в основата на доста от човешките вярвания. И то е предпазен механизъм.
Склонни сме да мислим, че всичко е основано предумишлено. Отчасти това е тъй като човек постоянно е търсил следи от други настоящи същества, хора или животни. Свикнал е да приема, че в случай че нещо се е случило, то е било породено. Причинителят може да е незабележим - Бог или Вселената, която има схващане.
Да си измислим фиктивен активист е било по-безопасно за оцеляването ни, в сравнение с да пропуснем нечие наличие.
По думите на антрополога Стюарт Гътри: " По добре да объркате камък с мечка, в сравнение с мечка с камък. "
Малко от актуалните западни хора практикуват вуду магия. Но редица опити демонстрират какъв брой е мъчно да разрежеш фотография на обичан човек или даже играчка от детството.
Вуду куклата или изображението на даден обект се сблъсква с визия ни за самия обект . Мисълта, че нараняваме облика, ни кара да усещаме, че това се случва и с оригинала.
Повечето от нас вършат всичко допустимо да бъдат да рационални. Но магическото мислене, с което сме се развили, евентуално постоянно ще остане част от нас.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ