Как ще реагира човечеството на новината за извънземен живот? Психолозите имат предположения
Психолози от Държавния университет на Аризона (САЩ) изследват по какъв начин ще реагират хората, в случай че учените открият извънземни микроби. „ Интерпланетарна самодейност “ е името на тяхната нова организация. „ Един от първичните въпроси беше, че сме заинтригуваме от това по какъв начин бихме реагирали, в случай че открием извънземен живот “ – споделя Майкъл Варнъм, един от създателите на изследването и член на самодейността, представен от Washington Post. Срещата с извънземни е тематика, позната до болежка от научната фантастика и неуморните спекулации на интернет запалянковци. Никой обаче до момента не е изследвал вероятните реакции на хората „ по последователен, деликатен натин “, споделя Варнъм.
Варнъм се сплотява с планетарни учени и организира три опита. Изследването е оповестено през ноември и към момента е в развой на оценка, само че съгласно двама самостоятелни учени методите му са надеждни.
В първия опит Варнъм и сътрудниците му проучват метода, по който медиите отразяват извънземните открития. Те преглеждат пет разнообразни събития: откриването на пулсарите през 1967 година, които в началото не са били приети за естествени; откриването на радиосигнала „ Уау! “ от астронома Джери Еман от Охайо през 1977 година (източникът на сигнала е оспорван); откриването през 1996 година на вкаменени микроби марсиански метеорит; странното държание на звездата Таби, докладвано през 2015 година, и открития на екзопланети в отдалечени обитаеми зони. Психолозите проучват 15 публикации в огромни американски медии през стратегия, която преглежда цялото наличие за позитивни и негативни думи. Изследването демонстрира, че публицистите разказват тези събития с доста повече думи, изразяващи позитивно отношение.
Гордън Пеникук, психолог от Йейлския университет, който изследва разнообразни възгледи, свързани с религията, здравето и подправените вести, твърди, че методът е не може да даде доста информация по тематиката, защото „ има свидетелства, че хората като цяло употребяват повече позитивни думи “.
Във втория опит 500 души би трябвало да опишат реакциите си при хипотетичното разкриване на непознати микроорганизми. Респондентите също трябваше да предположат по какъв начин ще реагира човечеството като цяло. Подобно на публицистите, хората в проучването употребяват позитивни думи. Върху отговорите не оказват никакво въздействие фактори като материално състояние, етническа принадлежност, политическа ориентировка или обособени черти на характера като невротизъм и други Любопитно е, че хората чакат не по този начин позитивни реакции от близките. Според Варнъм повода е, че множеството американци са уверени, че са по-добри от съседа си.
