Пряк духовен приемник на великия дзен-учител Доген (ХІІІ в.), Шунрю

Пряк нравствен правоприемник на великия дзен-учител Доген (ХІІІ в.), Шунрю Сузуки (1905-1971) прекрачва границите на Изтока, популяризирайки дзен будизма в Съединени американски щати. През 60-те години на предишния век, впечатлен от качеството на „ мозъка на новак ” на американците и големия интерес към практиката му, Сузуки-роши основава група за медитация, наречена Дзен-център, а след това основава и първия дзен-манастир отвън Азия. Шунрю Сузуки остава в историята като един от най-влиятелните учители на своето време, а през 1970 година е оповестена книгата му с беседи „ Зен-Ум, разум на новак “.

(Shunryu Suzuki Roshi in his dokusan and study room, San Francisco Zen Centre)

Пустота

„ Когато започнете да изучавате будизма, би трябвало да извършите главно разчистване на мозъка си. ”

Ако желаете да разберете будизма, належащо е изцяло да забравите своите предразсъдъци. Като начало би трябвало да се откажете от концепцията за субстанциалност или битие. Обичайният мироглед за живота е крепко затвърден в концепцията за битие. За множеството хора всичко съществува, те мислят, че каквото и да видят и чуят, то съществува. Разбира се, птицата, която виждаме и чуваме, съществува. Тя съществува, само че това, което разбирам аз под тези думи, може би не съответствува с това, което вие имате поради. Будисткото схващане за живота включва както съществуването, по този начин и несъществуването. Птицата по едно и също време съществува и не съществува. Ние споделяме, че всеки мироглед за живота, който се основава единствено на съществуването, е еретичен. Ако приемате нещата прекомерно съществено, като че ли те съществуват субстанциално или непрекъснато, вие сте еретици. Може би множеството хора са еретици.

Ние споделяме, че същинското битие поражда от пустотата и още веднъж се връща към пустотата. Това, което поражда от пустотата, е същинско битие. Трябва да преминем през вратата на пустотата. Тази концепция за съществуването е доста сложна за обяснение. В днешно време доста хора стартират да усещат, най-малко на интелектуално равнище, пустотата на актуалния свят, вътрешните несъгласия на културата. Например в предишното японците са били твърдо уверени в непрекъснатото битие на своята просвета и обичаен метод на живот, само че откогато изгубиха войната, станаха доста скептични. Някои считат, че това скептично отношение е извънредно, само че в реалност то е по-добро от остарелия метод на мислене.

Докато имаме някаква избрана концепция или вяра за бъдещето, ние не можем да се отнасяме в действителност съществено към мига, който съществува тъкмо в този момент. Възможно е да кажете: „ Мога да направя това на следващия ден или идната година ”, да вярвате, че нещо, което съществува през днешния ден, ще съществува и на следващия ден. Дори да не полагате доста огромни старания, вие очаквате, че щом вървите по избран път, ще се случи нещо многообещаващо. Но няма сигурен път, който да съществува постоянно. Няма никакъв път, предназначен за нас. Всеки един момент би трябвало да откриваме своя път. Истинският ни път не е някаква концепция за рационализиране или идеален път, предназначен ни от различен. Всеки от нас би трябвало да проправи своя същински път и когато това стане, този път ще показва всеобщия път. Това е мистерията. Ако все по-дълбоко и по-дълбоко разбирате едно нещо, вие разбирате всичко. Когато се опитате да разберете всичко, няма да разберете нищо. Най-добрият метод е да разберете себе си и тогава ще разберете всичко. Затова, в случай че настойчиво се стараете да проправяте собствен личен път, вие ще помагате на другите, а и те ще оказват помощ на вас. Докато не откриете своя път, вие не можете да помогнете на никого и никой не може да ви помогне. За да бъдем самостоятелни в същинския смисъл на думата, би трябвало да забравим всичко, което се намира в мозъка ни, и всеки един момент да откриваме нещо напълно ново и друго.

Ето по този начин живеем в този свят.

Затова споделяме, че същинското схващане идва от пустотата. Когато започнете да изучавате будизма, би трябвало да извършите главно разчистване на мозъка си. Трябва да изнесете всичко от стаята си и главно да я почистите. Ако е належащо, може да внесете всичко назад. Възможно е да поискате доста неща, по тази причина едно по едно можете да ги върнете. Но в случай че те не са нужни, не е належащо да ги задържате.

Ние виждаме летяща птица. Понякога виждаме диря от нея. Всъщност не можем да забележим диря от летяща птица, само че от време на време ни се коства, че това е допустимо. Това също е добре. Ако е належащо, върнете назад нещата, които сте изнесли от стаята си, само че преди да внесете едно, извадете друго. Ако не го извършите, стаята ви ще се претъпка със остарели, безполезни отпадъци. Ние споделяме: „ Малко по малко спирам звука на ромонящия бързей. ” Когато вървите край бързей, вие чувате течащата вода. Този тон е непрестанен, само че би трябвало да можете да го спрете, в случай че поискате да извършите това. Това е независимост, това е отричане. В мозъка ви една след друга ще идват разнообразни мисли, само че в случай че поискате, може да спрете своето мислене. Когато съумеете да спрете звука на ромонящия бързей, вие ще оцените възприятието от своята активност. Но до момента в който сте в плен на една избрана концепция или сте уловени в мрежата на някакъв нормален метод на деяние, вие не сте в положение да цените същността на нещата.

Ако търсите независимост, не може да я намерите. Абсолютната независимост сама по себе си би трябвало да бъде налице, преди да може да я постигнете. Това е нашата процедура. Пътят ни не върви непрестанно в една посока. Понякога вървим на изток, от време на време – на запад. Да извървим една миля на запад, значи да се върнем с една миля на изток. Обикновено да изминем една миля на изток е противоположното на това да отидем една миля на запад. Но щом е допустимо да се извърви една миля на изток, това значи, че е допустимо да се отиде една миля на запад. Това е независимост. Без такава независимост не можете да се концентрирайте върху това, което вършиме. Може да мислите, че сте съсредоточени, само че преди да постигнете тази независимост, ще чувствате известно терзание, когато вършиме нещо. Тъй като сте сковани от концепцията да отидете на изток или на запад, активността ви е разграничена на две, тя е дуалистична. Докато сте уловени от двойнственост, не можете да постигнете безспорна независимост и да се концентрирайте.

Да бъдете съсредоточени не значи настойчиво да вършиме опити да наблюдавате нещо. Ако се пробвате да гледате в една точка, когато сте в зазен, след към пет минути ще се изморите. Това не е вглъбеност. Съсредоточеността значи независимост. Затова усилието ви не би трябвало да бъде ориентирано наникъде. Не би трябвало да бъдете съсредоточени върху нищо. Ние споделяме, че когато практикуваме зазен, мозъкът ни би трябвало да бъде концентриран върху дишането, само че това може да се реализира единствено като забравим за себе си и просто седим и усещаме дишането си.

Ако се концентрирайте върху дишането, ще забравите себе си, а в случай че забравите себе си – ще се концентрирайте върху дишането. Не зная кое от двете е първо. Затова в действителност не е нужно прекомерно доста да се стремите да се съсредоточавате върху дишането си – единствено толкоз, колкото ви е допустимо. Ако продължите тази процедура, най-после ще преживеете същинското битие, което поражда от пустотата

От: „ Зен-Ум, разум на новак “, Шунрю Сузуки, изд. Арт “, 1995 година
Снимка: Shunryu Suzuki Roshi in his dokusan and study room, San Francisco Zen Centre