Голям ужас във Франция! Привържениците на Макрон треперят
Проведените през вчерашния ден частичните избори за сенаторски места в горната парламентарна камара на френския парламент потвърдиха компликациите, с които напоследък се сблъскват макронистите и белязаха завръщането на крайната десница " Национален общ брой " в Люксембургския замък (сградата на Сената), съобщи Франс прес.
Мнозинството както до момента си остава в ръцете на десноцентристите, зарадва се ръководителят на парламентарната група в Сената на десноцентристката партия " Републиканците " Брюно Рьотайо. Тази партия продължава да има най-вече сенатори след частичния избор.
-->
На изборите през вчерашния ден се избираха сенатори за 170 места от общо 348 места в Сената. Сенаторите ще имат мандат от 6 години. Следващите частични избори за Сенат ще бъдат през 2026 година и тогава ще се гласоподава за 178 сенаторски места.
Вотът е заобиколен и нормално мъчно съумява да развълнува елементарните гласоподаватели. Избирателна гилдия, формирана на 95 % от общинските препоръки, трансформира изборите за Сенат в отражение на резултатите от последните общински избори в страната, на които десницата реализира положителни резултати в междинните по величина градове. Макронистите пък още веднъж имаха проблеми с убеждаването на членовете на изборната гилдия, че държавното управление на президента Еманюел Макрон е свършило добра работа. Емблематично проваляне в тази тенденция е това на държавния секретар по гражданските въпроси Соня Бакес, която на втория тур в Нова Каледония беше победена от самостоятелния кандидат за сенаторско място Робер Ксови.
Крайнодясната партия " Национален общ брой " се завърна в горната парламентарна камара с три сенаторски места.
Сенатът преглежда и гласоподава законите, като по този въпрос има споделена власт с долната камара на Народното събрание - Националното заседание. Националното заседание обаче има последната дума по даден законопроект, обсъждан в двете камари. Но пък Сенатът не може да бъде разпускан, за разлика от Националното заседание.
Следващите значими избори във Франция са тези за Европейски парламент напролет на идната година.
Мнозинството както до момента си остава в ръцете на десноцентристите, зарадва се ръководителят на парламентарната група в Сената на десноцентристката партия " Републиканците " Брюно Рьотайо. Тази партия продължава да има най-вече сенатори след частичния избор.
-->
На изборите през вчерашния ден се избираха сенатори за 170 места от общо 348 места в Сената. Сенаторите ще имат мандат от 6 години. Следващите частични избори за Сенат ще бъдат през 2026 година и тогава ще се гласоподава за 178 сенаторски места.
Вотът е заобиколен и нормално мъчно съумява да развълнува елементарните гласоподаватели. Избирателна гилдия, формирана на 95 % от общинските препоръки, трансформира изборите за Сенат в отражение на резултатите от последните общински избори в страната, на които десницата реализира положителни резултати в междинните по величина градове. Макронистите пък още веднъж имаха проблеми с убеждаването на членовете на изборната гилдия, че държавното управление на президента Еманюел Макрон е свършило добра работа. Емблематично проваляне в тази тенденция е това на държавния секретар по гражданските въпроси Соня Бакес, която на втория тур в Нова Каледония беше победена от самостоятелния кандидат за сенаторско място Робер Ксови.
Крайнодясната партия " Национален общ брой " се завърна в горната парламентарна камара с три сенаторски места.
Сенатът преглежда и гласоподава законите, като по този въпрос има споделена власт с долната камара на Народното събрание - Националното заседание. Националното заседание обаче има последната дума по даден законопроект, обсъждан в двете камари. Но пък Сенатът не може да бъде разпускан, за разлика от Националното заседание.
Следващите значими избори във Франция са тези за Европейски парламент напролет на идната година.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ