Истината за недействителните гласове
Процентът им на локалните избори е приблизително 8,5, а не неуместните над 20%, за които би трябвало да се пишат двойки
Темата за недействителните гласове на избори и референдуми е значима както за България, по този начин и за демократичните страни по света. Нещо повече, огромният брой такива гласове дава съображение както за подозрение в изборните резултати, по този начин и за тяхното оборване от страна на изгубилите изборите партии, обединения и претенденти. Затова е значимо да знаем каква е истината по този значим за демокрацията и нейните съществени механизми въпрос.
Недействителните гласове са обект на многочислени разбори и проучвания. Различни са типовете нереален избор: отбелязване на повече (или на нито един) от плануваните типове избор в бюлетината, нарушение на тайната на вота и така нататък Обикновено в закона се указва по кое време гласът е автентичен, като във всички останали случаи той се класифицира като нереален. Така е и в нашия Изборен кодекс.
Причините за появяването на недействителни гласове са най-различни, да вземем за пример предпочитание да се показва углавен или протестен избор, както и учебен недостиг (неграмотност) у някои от гласуващите. А от време на време просто някой по-възрастен гласоподавател си е не запомнил очилата. Строги правила за размера на този избор по света няма, само че е признато, че е възможно да има от 3 до 4 на 100 недействителни гласове. В Германия, както може да се чака, той е по-нисък и е сред 1 и 2%. Как стои този въпрос у нас?
Още на първите избори след идването на демокрацията у нас и директно по-късно българският гласоподавател
показва
добра просвета
на гласоподаване
със напълно допустими равнища на нереален избор. Първият провал в това отношение ни връхлетя на локалните избори през 1999 година Помня добре този случай, тъй като тогава бях член на ЦИК и шокът беше огромен. Гласуваха малко над три милиона души (колкото и тази година впрочем), само че общински съветници създадоха гласовете единствено на към два милиона души (!).
И какво беше станало с гласовете за съветници на един милион българи? Ами оказаха се недействителни, тъй като в един милион бюлетини нямаше маркиран глас за общински съветници. За похлупак партиите и обединенията не бяха номерирани, което в допълнение обърка по-слабо грамотните гласоподаватели. Така с 33% недействителни гласове тогава България сложи един печален връх в демократичната си история.
С изключение на този избор България продължи да гласоподава с порядъчен дял на недействителните гласове на президентски, европейски и парламентарни избори в размер на 2-3%.
Например на последните президентски избори през 2016 година недействителните гласове бяха към 3%. За страдание, на локални избори ние гласуваме под международните и европейските стандарти - с над 4% нереален избор. Така на локалните избори през 2011 година недействителните гласове и за съветници, и за кметове бяха 5-6%. През 2015 година обаче и тук ни се стовари на главите Черен лебед под формата на личната ни латентна нелепост. Недействителните гласове за общински съветници тогава
скочиха повече
от двойно и
доближиха
14,1%
За кметове тези гласове си останаха в рамките на 4-6%. Какво се беше случило? Ами бяха се появили обичаните на някои политици и прогресивни Неправителствени организации изборни преференции.
Преференциите
родиха феномена
“15-15 ”,
от който се облагодетелстваха късметлиите, на които номерът в бюлетината съвпадаше с номера на издигналата ги партия. Днес този феномен е преодолян, само че не напълно.
Но не това сътвори огромния нереален избор. Този избор се роди по доста други способи. Например гласоподавателят отбелязваше номера на обичаната си партия в полето на преференциите, а в полето за партиите и обединенията не отбелязваше нищо и по този начин произвеждаше нереален глас. Или пък, с цел да потвърди на изборния дилър, че е дал своя вот “правилно ”, отбелязваше с изключение на номера на партията и някаква причудлива композиция от преференции, поради която секционната изборна комисия класифицираше гласа му като нереален. Това удвои и утрои % на недействителните гласове за съветници. Така по остарял български бит вместо да изпишем вежди, извадихме очи.
Какво по-точно се случи с недействителните гласове на преди малко завършилите локални избори 2019 година? Първо, маса хора измежду политическия по този начин наименуван хайлайф се изрекоха извънредно неподготвени по въпроса и изрекоха куп нелепости, поради които в този момент би трябвало да се извинят на българския народ. Когото упрекнаха в тежка неначетеност. Но няма да го създадат, естествено. Той, българският народ, е привикнал над него да издевателстват всевъзможни политици. Например френски, да споменем някои. Неподготвените политически водачи споделиха, че недействителните гласове на тези избори били достигнали 20, че дори и 25%.
Каква е истината? Тази година на локалните избори
на първи тур
имаше общо
660 616
недействителни
гласа
И едва квалифицираните по математика политици взеха и хоп, разделиха това число на 3,1 милиона дали своят вот гласоподаватели. В резултат получиха неуместните над 20% недействителни гласове. Читателите към този момент са разбрали къде е грешката, тъй като на тези избори се гласуваше с до 4 бюлетини, всяка от които дава отговор на един глас. Така броят на гласовете напълно не е 3,1 милиона, а е еднакъв на сумата от гласовете за съветници, за общински кметове, за районни кметове и за кметове на кметства. А тази сума е 7 761 421, което е много повече от 3,1 милиона. Така процентът на недействителните гласове приблизително за всички избори е 8,5, а не неуместните над 20%, за които би трябвало да се пишат двойки.
А другояче разбивката на недействителния избор по типове избори съвсем буквално повтори картината от 2015 година, което е естествено, тъй като повода е същата: зловредното въздействие на преференциите в сегашния им тип. При това недействителните гласове за съветници тази година са 15,1%, а за всичките типове кметове – малко над 4%.
Остава да забележим защо ги ядохме преференциалните жаби. Обработката на преференциите гълта голяма част от времето на изборните комисии и на преброителите, усилва повече от три пъти (!) броя на недействителните гласове и има пренебрежимо въздействие върху съставите на определените общински препоръки. Така да вземем за пример в Столична община, където листите са най-дълги с до 61 имена, преференциите не разместиха нито един претендент. В народен мащаб от 5135 съветници към 18% са разместени, основно в дребни общини и вследствие на “семейни ” битки и разделения. А и доста от разбъркванията са привидни, тъй като не трансформират състава на групата съветници на партията.
Ще дам образец от последните европейски избори и листата на втората политическа мощ с 5 определени претенденти. Там петият стана втори с преференции, само че това не промени състава на групата на определените евродепутати. Изводът е, че или би трябвало да падне преференциалният предел, с цел да могат да се разместват листите в огромните общини, или би трябвало да приемем финландския модел (гласове за партиите единствено през преференциите), или следва да се замислим за изгодата от преференциите въобще. Другото е двуличие, което другояче напълно не ни е непознато.
У нас, за разлика от Европа, е доста известно мнението, че недействителните гласове могат сполучливо да се преборят с машинно гласоподаване. Тук обаче пораждат някои въпроси. Ако човек има обикновена просветеност, в това число компютърна, той ще се оправи с машинното гласоподаване. Но пък подобен човек надали би създал нереален глас посредством хартиена бюлетина заради учебен недостиг. У нас обаче има и стотици хиляди гласоподаватели, които просто няма да се оправят с машинното гласоподаване, изключително, в случай че би трябвало да превъртят по няколко екрана. Така че, в случай че желаеме да въведем образователно-компютърен ценз, дано го кажем почтено. Аз обаче имам и едно рационално предложение. Да изчакаме високотехнологичните европейски страни Германия, Холандия и Ирландия да го вкарат машинното гласоподаване и след това ние да се поучим от светлия им опит. Или пък Швеция и Дания, да речем.
Изборите, популярност Богу, минаха и отпътуваха, като изборната администрация и преброителят “Информационно обслужване ” АД се оправиха доста добре със дилемите си. Сега е време да забравим обидите, които неуместно си нанесохме, и всеки би трябвало да се върне на главната си работа. И да почне да си я гледа съзнателно. /24chasa.bg
Темата за недействителните гласове на избори и референдуми е значима както за България, по този начин и за демократичните страни по света. Нещо повече, огромният брой такива гласове дава съображение както за подозрение в изборните резултати, по този начин и за тяхното оборване от страна на изгубилите изборите партии, обединения и претенденти. Затова е значимо да знаем каква е истината по този значим за демокрацията и нейните съществени механизми въпрос.
Недействителните гласове са обект на многочислени разбори и проучвания. Различни са типовете нереален избор: отбелязване на повече (или на нито един) от плануваните типове избор в бюлетината, нарушение на тайната на вота и така нататък Обикновено в закона се указва по кое време гласът е автентичен, като във всички останали случаи той се класифицира като нереален. Така е и в нашия Изборен кодекс.
Причините за появяването на недействителни гласове са най-различни, да вземем за пример предпочитание да се показва углавен или протестен избор, както и учебен недостиг (неграмотност) у някои от гласуващите. А от време на време просто някой по-възрастен гласоподавател си е не запомнил очилата. Строги правила за размера на този избор по света няма, само че е признато, че е възможно да има от 3 до 4 на 100 недействителни гласове. В Германия, както може да се чака, той е по-нисък и е сред 1 и 2%. Как стои този въпрос у нас?
Още на първите избори след идването на демокрацията у нас и директно по-късно българският гласоподавател
показва
добра просвета
на гласоподаване
със напълно допустими равнища на нереален избор. Първият провал в това отношение ни връхлетя на локалните избори през 1999 година Помня добре този случай, тъй като тогава бях член на ЦИК и шокът беше огромен. Гласуваха малко над три милиона души (колкото и тази година впрочем), само че общински съветници създадоха гласовете единствено на към два милиона души (!).
И какво беше станало с гласовете за съветници на един милион българи? Ами оказаха се недействителни, тъй като в един милион бюлетини нямаше маркиран глас за общински съветници. За похлупак партиите и обединенията не бяха номерирани, което в допълнение обърка по-слабо грамотните гласоподаватели. Така с 33% недействителни гласове тогава България сложи един печален връх в демократичната си история.
С изключение на този избор България продължи да гласоподава с порядъчен дял на недействителните гласове на президентски, европейски и парламентарни избори в размер на 2-3%.
Например на последните президентски избори през 2016 година недействителните гласове бяха към 3%. За страдание, на локални избори ние гласуваме под международните и европейските стандарти - с над 4% нереален избор. Така на локалните избори през 2011 година недействителните гласове и за съветници, и за кметове бяха 5-6%. През 2015 година обаче и тук ни се стовари на главите Черен лебед под формата на личната ни латентна нелепост. Недействителните гласове за общински съветници тогава
скочиха повече
от двойно и
доближиха
14,1%
За кметове тези гласове си останаха в рамките на 4-6%. Какво се беше случило? Ами бяха се появили обичаните на някои политици и прогресивни Неправителствени организации изборни преференции.
Преференциите
родиха феномена
“15-15 ”,
от който се облагодетелстваха късметлиите, на които номерът в бюлетината съвпадаше с номера на издигналата ги партия. Днес този феномен е преодолян, само че не напълно.
Но не това сътвори огромния нереален избор. Този избор се роди по доста други способи. Например гласоподавателят отбелязваше номера на обичаната си партия в полето на преференциите, а в полето за партиите и обединенията не отбелязваше нищо и по този начин произвеждаше нереален глас. Или пък, с цел да потвърди на изборния дилър, че е дал своя вот “правилно ”, отбелязваше с изключение на номера на партията и някаква причудлива композиция от преференции, поради която секционната изборна комисия класифицираше гласа му като нереален. Това удвои и утрои % на недействителните гласове за съветници. Така по остарял български бит вместо да изпишем вежди, извадихме очи.
Какво по-точно се случи с недействителните гласове на преди малко завършилите локални избори 2019 година? Първо, маса хора измежду политическия по този начин наименуван хайлайф се изрекоха извънредно неподготвени по въпроса и изрекоха куп нелепости, поради които в този момент би трябвало да се извинят на българския народ. Когото упрекнаха в тежка неначетеност. Но няма да го създадат, естествено. Той, българският народ, е привикнал над него да издевателстват всевъзможни политици. Например френски, да споменем някои. Неподготвените политически водачи споделиха, че недействителните гласове на тези избори били достигнали 20, че дори и 25%.
Каква е истината? Тази година на локалните избори
на първи тур
имаше общо
660 616
недействителни
гласа
И едва квалифицираните по математика политици взеха и хоп, разделиха това число на 3,1 милиона дали своят вот гласоподаватели. В резултат получиха неуместните над 20% недействителни гласове. Читателите към този момент са разбрали къде е грешката, тъй като на тези избори се гласуваше с до 4 бюлетини, всяка от които дава отговор на един глас. Така броят на гласовете напълно не е 3,1 милиона, а е еднакъв на сумата от гласовете за съветници, за общински кметове, за районни кметове и за кметове на кметства. А тази сума е 7 761 421, което е много повече от 3,1 милиона. Така процентът на недействителните гласове приблизително за всички избори е 8,5, а не неуместните над 20%, за които би трябвало да се пишат двойки.
А другояче разбивката на недействителния избор по типове избори съвсем буквално повтори картината от 2015 година, което е естествено, тъй като повода е същата: зловредното въздействие на преференциите в сегашния им тип. При това недействителните гласове за съветници тази година са 15,1%, а за всичките типове кметове – малко над 4%.
Остава да забележим защо ги ядохме преференциалните жаби. Обработката на преференциите гълта голяма част от времето на изборните комисии и на преброителите, усилва повече от три пъти (!) броя на недействителните гласове и има пренебрежимо въздействие върху съставите на определените общински препоръки. Така да вземем за пример в Столична община, където листите са най-дълги с до 61 имена, преференциите не разместиха нито един претендент. В народен мащаб от 5135 съветници към 18% са разместени, основно в дребни общини и вследствие на “семейни ” битки и разделения. А и доста от разбъркванията са привидни, тъй като не трансформират състава на групата съветници на партията.
Ще дам образец от последните европейски избори и листата на втората политическа мощ с 5 определени претенденти. Там петият стана втори с преференции, само че това не промени състава на групата на определените евродепутати. Изводът е, че или би трябвало да падне преференциалният предел, с цел да могат да се разместват листите в огромните общини, или би трябвало да приемем финландския модел (гласове за партиите единствено през преференциите), или следва да се замислим за изгодата от преференциите въобще. Другото е двуличие, което другояче напълно не ни е непознато.
У нас, за разлика от Европа, е доста известно мнението, че недействителните гласове могат сполучливо да се преборят с машинно гласоподаване. Тук обаче пораждат някои въпроси. Ако човек има обикновена просветеност, в това число компютърна, той ще се оправи с машинното гласоподаване. Но пък подобен човек надали би създал нереален глас посредством хартиена бюлетина заради учебен недостиг. У нас обаче има и стотици хиляди гласоподаватели, които просто няма да се оправят с машинното гласоподаване, изключително, в случай че би трябвало да превъртят по няколко екрана. Така че, в случай че желаеме да въведем образователно-компютърен ценз, дано го кажем почтено. Аз обаче имам и едно рационално предложение. Да изчакаме високотехнологичните европейски страни Германия, Холандия и Ирландия да го вкарат машинното гласоподаване и след това ние да се поучим от светлия им опит. Или пък Швеция и Дания, да речем.
Изборите, популярност Богу, минаха и отпътуваха, като изборната администрация и преброителят “Информационно обслужване ” АД се оправиха доста добре със дилемите си. Сега е време да забравим обидите, които неуместно си нанесохме, и всеки би трябвало да се върне на главната си работа. И да почне да си я гледа съзнателно. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ