Ал. Йорданов гневен на Христо Иванов: Ходи като надут пуяк и проваля дясното
Протестърското шоу навърши 40 дни. Файда никаква, но… карай да върви! Да вървят, да лежат на „ Орлов мост “, като са рекли, разяснява във Facebook евродепутатът Александър Йорданов, някогашен началник на Народното събрание от Съюз на демократичните сили. Ето по какъв начин той проучва настоящата политическа обстановка.
И въпреки всичко се чудя, че не се откри един публицист, който да попита Иванов и Атанасов, а за какво не и другите изживяващи се като протестъри: Румен Петков, Дончева и прочие, най-логичното нещо: А, бе драги ми протестиращи, за какво вие, като имаше избори преди три години и половина, не влязохте в Народното събрание? Защо хората не гласоподаваха за вас?
Изборите, за които напомням, се организираха на 26 март 2017 година Тогава партията „ Да, България!” на Иванов се яви в коалиция със Зелените и ДЕОС и дружно взеха мижавите 2,96 %. Партията „ Демократична България” на Кънев и Атанасов, също си направи тогава коалицийка – „ Нова република”, и я докара до паметните за нея 2,54%.
Партиите на Румен Петков и Татяна Дончева – АБВ и „ Движение 21 “, реализираха висотата от 1,59%. Имаше тогава и „ Коалиция на недоволните”, включваща сюрия от партии, която събра 0,17%. Съюз на демократичните сили тогава, против което през днешния ден мнозина, както от нелепост, по този начин и от непризнателност, приказват, взе повече проценти от гореспоменатите неудачници – 3,14%. Недостатъчно, само че показателно.
А за какво всички тези партии не съумяха да влязат в Народното събрание?
За Петков и Дончева е ясно за какво. Но за Христо Иванов, Радан Кънев и ген. Атанасов? Защо хората не гласоподаваха за тях? Ще ви опресня паметта, като напомня, че Христо Иванов и неговата „ Да, България!” бяха тези, които отхвърлиха обединяването на така наречен демократична общественост. Иванов и тогава, както и в този момент, ходеше надут като пуяк и ръсеше все бамбашка приказки.
Той на практика провали опцията в сегашния парламент да участва мощна парламентарна група от Съюз на демократичните сили, ДСБ и неговата партия. И тогава най-вероятно държавното управление щеше да бъде от тези три партии и ГЕРБ. Защото е ясно, че Съюз на демократичните сили с Българска социалистическа партия в никакъв случай не е бил и няма да бъде.
Заради маниащината на Иванов близо 295 568 десни гласоподаватели останаха без посланичество в Народното събрание.
След това Радан Кънев – другият накокошинил се тогава „ лидер”, а през днешния ден вследствие на „ осъзнатата грешка”, сътрудник в Европарламента, подаде оставка като ръководител на ДСБ, само че Иванов се ослуша, не помни за демократичното предписание и стартира да стяга „ нов политически проект”. Което още тогава ми подсказа, че политическият гьонсуратлък не е напуснал българската политическа сцена.
Като си напомням случилото се на изборите през 2017 година, не мога да премълча и една любопитна среща със същия Иванов, която се организира в ресторанта на Народния спектакъл. Тогава, припомням си това добре, новоизбраният водач на „ Да, България!” бе поканил известни интелектуалци – политолози, културни дейци и десни политици с опит, с цел да се съветва с нас по какъв начин новата партия да се яви на избори.
Масата и това ми направи необичайно усещане, тъй като бе обедно време, бе отрупана с бутилки уиски, ракия и вино.
Явно, че Иванов си представяше влизането в Народното събрание като огромен „ работен обяд”.
Обърнах му внимание, че не е редно по обедно време да се шльока уиски и ракия, изключително когато би трябвало да водим сериозен диалог. Не ме разбра. А поръчните блюда бяха като в приказките: средиземноморска салата с морски блага, агнешки флейки, френски сиренца. Изобщо бе видно, че домакинът си е надделял на масрафа и не го тормози голямата сметка.
На мен това ми се стори необичайно, тъй като същият Иванов непрекъснато говореше какъв брой е зле ситуацията в страната, каква безработица има, какви ниски приходи, по какъв начин има хора, които няма какво да сложат вечер на трапезата си и внезапно – хълм от раци, скариди, агнешки флейки и скъпият алкохол се лее като избухлив планински поток. Но както и да е.
Почна диалогът и бързо стана ясно, че всички поканени и без даже да сме разговаряли между тях, посъветвахме Христо неговата партия да се сплоти в коалиция с ДСБ и Съюз на демократичните сили, и дружно да се явят на изборите, тъй като това е сигурният метод да влязат в Народното събрание и да вземат участие в ръководството на страната. Помня какво ми отвърна: нашият план, сподели ми тогава Иванов, е дълготраен. Отговорих му, че доста хора няма да доживеят тази му дългосрочност.
И не съм имал поради пандемията от ковид. Пази, Боже! Просто ми бе ясно, че с цел да се промени каквото и да било нещо в една страна, да се реализират промени, мераклиите по тази причина би трябвало да вземат участие в изпълнителната власт, т.е. съпротива страна не оправя.
А пък, в случай че остане и отвън Народното събрание, напряко си е въздух под налягане. Простичко обясних всичко това на Христо, та нима го схване. И останалите участници в приказния обяд му обясниха същото. Той не схвана. И партията му остана отвън Народното събрание.
Сега го виждам по какъв начин миткосва, и то баш в августовските горещини, по напечените от жегата софийски булеварди, разнася бира и вода на другарите си, с Доган задявка си направи, с вярата, че откакто се е събрал с военачалник Атанасов, ще му се отвори парашута. Но пък в този момент му тежи друго.
Твърде се сближи той в говоренето си с проруския ни президент, както и с бесовщината на избягали от правораздаването лица. А и контактите му с олигарси лека бавно започнаха да се осветяват. Лошо Христо, неприятно!
Та повода да следим през днешния ден протестърско шоу би трябвало да се търси в 2017 година.
Там е „ заровено кучето”. Заровено е то в мерака без покритие, в личностния и партиен егоизъм и нарцисизъм, в посредствеността на политическия разум и в обидното отношение към гласоподавателите.
Разбира се, менят се времената. Възможно е в този момент обединението „ Демократична България”, чийто водач е Христо Иванов, да влезе в идващия парламент. Но там тя ще бъде изправена пред алтернативата: да взе участие ли в ръководството, или да остане в съпротива. Възможностите за присъединяване ще бъдат две: в коалиция с ГЕРБ и Съюз на демократичните сили или в коалиция с Българска социалистическа партия. Трети вид няма.
Въможността Демократична България да остане в съпротива е също действителна. Което ще рече, че това, което през днешния ден Иванов приказва, ще увисне като „ прани гащи на простор”, както се показваше починалият надарен журналист и сътрудник от 7-то Велико Народно заседание Христо Марков, който също съветваше през 2017 година
Иванов да не си вири дългоносието, а да се сплоти с останалите демократични сили.
Та това е въпросът, който публицистите не задават на Иванов. Защо, драги Иванов, си отвън Народното събрание към този момент близо четири години. Защо разцепи демократичните сили през 2017 година? И не излизай с номера, че си „ дълготраен проект”. Дългосрочни са единствено Божиите каузи. А твоето дело е безпределно краткосрочно. Дори и да разтягаш хармониката на митинга не 40, а 240 дни.
Коментар на Александър Йорданов във Facebook
И въпреки всичко се чудя, че не се откри един публицист, който да попита Иванов и Атанасов, а за какво не и другите изживяващи се като протестъри: Румен Петков, Дончева и прочие, най-логичното нещо: А, бе драги ми протестиращи, за какво вие, като имаше избори преди три години и половина, не влязохте в Народното събрание? Защо хората не гласоподаваха за вас?
Изборите, за които напомням, се организираха на 26 март 2017 година Тогава партията „ Да, България!” на Иванов се яви в коалиция със Зелените и ДЕОС и дружно взеха мижавите 2,96 %. Партията „ Демократична България” на Кънев и Атанасов, също си направи тогава коалицийка – „ Нова република”, и я докара до паметните за нея 2,54%.
Партиите на Румен Петков и Татяна Дончева – АБВ и „ Движение 21 “, реализираха висотата от 1,59%. Имаше тогава и „ Коалиция на недоволните”, включваща сюрия от партии, която събра 0,17%. Съюз на демократичните сили тогава, против което през днешния ден мнозина, както от нелепост, по този начин и от непризнателност, приказват, взе повече проценти от гореспоменатите неудачници – 3,14%. Недостатъчно, само че показателно.
А за какво всички тези партии не съумяха да влязат в Народното събрание?
За Петков и Дончева е ясно за какво. Но за Христо Иванов, Радан Кънев и ген. Атанасов? Защо хората не гласоподаваха за тях? Ще ви опресня паметта, като напомня, че Христо Иванов и неговата „ Да, България!” бяха тези, които отхвърлиха обединяването на така наречен демократична общественост. Иванов и тогава, както и в този момент, ходеше надут като пуяк и ръсеше все бамбашка приказки.
Той на практика провали опцията в сегашния парламент да участва мощна парламентарна група от Съюз на демократичните сили, ДСБ и неговата партия. И тогава най-вероятно държавното управление щеше да бъде от тези три партии и ГЕРБ. Защото е ясно, че Съюз на демократичните сили с Българска социалистическа партия в никакъв случай не е бил и няма да бъде.
Заради маниащината на Иванов близо 295 568 десни гласоподаватели останаха без посланичество в Народното събрание.
След това Радан Кънев – другият накокошинил се тогава „ лидер”, а през днешния ден вследствие на „ осъзнатата грешка”, сътрудник в Европарламента, подаде оставка като ръководител на ДСБ, само че Иванов се ослуша, не помни за демократичното предписание и стартира да стяга „ нов политически проект”. Което още тогава ми подсказа, че политическият гьонсуратлък не е напуснал българската политическа сцена.
Като си напомням случилото се на изборите през 2017 година, не мога да премълча и една любопитна среща със същия Иванов, която се организира в ресторанта на Народния спектакъл. Тогава, припомням си това добре, новоизбраният водач на „ Да, България!” бе поканил известни интелектуалци – политолози, културни дейци и десни политици с опит, с цел да се съветва с нас по какъв начин новата партия да се яви на избори.
Масата и това ми направи необичайно усещане, тъй като бе обедно време, бе отрупана с бутилки уиски, ракия и вино.
Явно, че Иванов си представяше влизането в Народното събрание като огромен „ работен обяд”.
Обърнах му внимание, че не е редно по обедно време да се шльока уиски и ракия, изключително когато би трябвало да водим сериозен диалог. Не ме разбра. А поръчните блюда бяха като в приказките: средиземноморска салата с морски блага, агнешки флейки, френски сиренца. Изобщо бе видно, че домакинът си е надделял на масрафа и не го тормози голямата сметка.
На мен това ми се стори необичайно, тъй като същият Иванов непрекъснато говореше какъв брой е зле ситуацията в страната, каква безработица има, какви ниски приходи, по какъв начин има хора, които няма какво да сложат вечер на трапезата си и внезапно – хълм от раци, скариди, агнешки флейки и скъпият алкохол се лее като избухлив планински поток. Но както и да е.
Почна диалогът и бързо стана ясно, че всички поканени и без даже да сме разговаряли между тях, посъветвахме Христо неговата партия да се сплоти в коалиция с ДСБ и Съюз на демократичните сили, и дружно да се явят на изборите, тъй като това е сигурният метод да влязат в Народното събрание и да вземат участие в ръководството на страната. Помня какво ми отвърна: нашият план, сподели ми тогава Иванов, е дълготраен. Отговорих му, че доста хора няма да доживеят тази му дългосрочност.
И не съм имал поради пандемията от ковид. Пази, Боже! Просто ми бе ясно, че с цел да се промени каквото и да било нещо в една страна, да се реализират промени, мераклиите по тази причина би трябвало да вземат участие в изпълнителната власт, т.е. съпротива страна не оправя.
А пък, в случай че остане и отвън Народното събрание, напряко си е въздух под налягане. Простичко обясних всичко това на Христо, та нима го схване. И останалите участници в приказния обяд му обясниха същото. Той не схвана. И партията му остана отвън Народното събрание.
Сега го виждам по какъв начин миткосва, и то баш в августовските горещини, по напечените от жегата софийски булеварди, разнася бира и вода на другарите си, с Доган задявка си направи, с вярата, че откакто се е събрал с военачалник Атанасов, ще му се отвори парашута. Но пък в този момент му тежи друго.
Твърде се сближи той в говоренето си с проруския ни президент, както и с бесовщината на избягали от правораздаването лица. А и контактите му с олигарси лека бавно започнаха да се осветяват. Лошо Христо, неприятно!
Та повода да следим през днешния ден протестърско шоу би трябвало да се търси в 2017 година.
Там е „ заровено кучето”. Заровено е то в мерака без покритие, в личностния и партиен егоизъм и нарцисизъм, в посредствеността на политическия разум и в обидното отношение към гласоподавателите.
Разбира се, менят се времената. Възможно е в този момент обединението „ Демократична България”, чийто водач е Христо Иванов, да влезе в идващия парламент. Но там тя ще бъде изправена пред алтернативата: да взе участие ли в ръководството, или да остане в съпротива. Възможностите за присъединяване ще бъдат две: в коалиция с ГЕРБ и Съюз на демократичните сили или в коалиция с Българска социалистическа партия. Трети вид няма.
Въможността Демократична България да остане в съпротива е също действителна. Което ще рече, че това, което през днешния ден Иванов приказва, ще увисне като „ прани гащи на простор”, както се показваше починалият надарен журналист и сътрудник от 7-то Велико Народно заседание Христо Марков, който също съветваше през 2017 година
Иванов да не си вири дългоносието, а да се сплоти с останалите демократични сили.
Та това е въпросът, който публицистите не задават на Иванов. Защо, драги Иванов, си отвън Народното събрание към този момент близо четири години. Защо разцепи демократичните сили през 2017 година? И не излизай с номера, че си „ дълготраен проект”. Дългосрочни са единствено Божиите каузи. А твоето дело е безпределно краткосрочно. Дори и да разтягаш хармониката на митинга не 40, а 240 дни.
Коментар на Александър Йорданов във Facebook
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ