Владо Перев: Сърбоманите и русофилите работят срещу България и РСМ
Пропагандата на просръбските кръгове в Македония и на русофилите в България е ориентирана към разрушаването на връзките сред двете страни и двата народа.
Моето потомство се образува в културологичен аспект в средата наУчилището и преподавателите бяха главният дирек на нашето обучение, по-късно идваше фамилията, а най-сетне радиото беше нашият взор към света. Някъде по време на рецесията в Триест ние, децата, бяхме изваждани от учебно заведение и водени на проява, с цел да викаме „ Триест е наш “ и да крещим с цяло гърло „ Пела Джукела ” по адрес на италианския министър председател Джузепе Пела, чието държавно управление падна бързо. Но вечерно време, тъкмо в 20:00 часа цялостен Прилеп, а и цяла Югославия слушаха радио „ Гласът на Америка ”. Ситуацията беше изострена, възрастните у нас единствено чакаха да стартира войната, с цел да се „ разправят с кокошкарите ”, както назоваха партизанските функционери. По радио „ Гласът на Америка ” всяка вечер слушахме мненията на хърватския бежанец Гърга Златопер, който нормално завършваше с думите „ Тито бандито ” – нещо като отговор на нашето „ Пела Джукела ”. След това настъпваше тишина, с цел да пристигна най-хубавата част от вечерта. Пускаха музика, джаз, толкоз обичан и толкоз необичаен у нас, а в Прилеп нямаше въобще. Слушаше се Армстронг, Махалия Джаксън, а най-популярен беше Джордж Гершуин и неговият „ Един американец в Париж ” – прелестната топла музика, претворена в едноименния филм с Джийн Кели и Лесли Карон. Дори и татко ми слушаше на драго сърце, спомняйки си предишното и пътуванията из Европа в интервала сред двете международни войни.
Българите нямаха тази привилегия. Американската станция беше заглушавана от съветско-българската техника, тъй че джазът при тях беше освен неразрешен, само че и рядко можеше да се слуша.
през този интервал беше антиамериканската им политика, която до ден-днешен остава като дирек на пропагандната комунистическо-болшевишка идеология както в модерна България, по този начин и в останките от югославското пространство. Ако тогава в България тази политика се водеше намерено, ясно и с директни обвинявания за „ гнилия капитализъм и експанзионистичния американски империализъм ”, на територията на Югославия този антиамериканизъм се водеше безшумно, тайно и подло, с леки подмятания за достиженията на Съюз на съветските социалистически републики и останалите „ приятелски нации ”.
В същото време, по времето на упоменатата рецесия към Триест, в Белград някои девойки бяха подстригвани обществено на улицата, единствено тъй като са били в американския или английския културен център и са взели бюлетина, в който беше оповестена позицията на западния свят по отношение на Триест и Югославия. Всичко това пред очите на милицията, която се правеше, че не вижда. По това време в киносалоните у нас се прожектираше кино лентата „ Овчарят Костя ” за „ щастливия ” живот на селяните в руските колхози, сниман по времето, когато няколко милиона украинци умираха от апетит, а част от народа безусловно станаха човекоядци, изяждайки елементи от телата на мъртвите си близки.
В македонското общество антиамериканизмът беше сервиран от просъветските/проруските сръбски комунисти с благословията на Тито, който другояче се преструваше на прозападен водач, а управляваше благодарение на източни сатрапски способи. В България тази роля изпълняваха проруските детайли – българските комунисти и откровените сталинисти, които останаха такива и след седемдесет години от гибелта на Сталин.
Гершуин и неговият „ Един американец в Париж ” бяха светлините на демокрацията за моето потомство, жадно за промени и на Македония. Антиамериканската агитация единствено наблягаше нуждата от смяна на системата по западен обичай.
Една част от македонския народ живееше свободно в Америка. Това бяха емигрантите на македонско-българската емиграция, проведени в Македонската патриотична организация (МПО), участници във Втората международна война на страната на Америка и дали доста жертви по бойните полета на Европа, Азия (на Корегидор), на Иво Джима в Пацифика и по други места. МПО беше част от американския естаблишмънт, а гласовете за независимост получавахме както посредством „ Гласът на Америка ”, по този начин и посредством незаконно пренасяната „ Македонска естрада ” – органа на МПО. Е, за четенето на „ Трибуната ” пращаха в пандиза, само че по този начин разбирахме, че съществува и различен свободен и либерален свят, в който нашите близки се употребяват от привилегиите на свободата и свободното изложение. Така разбрахме, че Америка е другар на македонските българи, че е другар на всички българи, а дружно с това е другар и на България, без значение от моментната политическа обстановка на тогавашното блоково разделяне.
![Заев: Скопие се грижи и за българското малцинство в районен съд Македония, доста неща са усъвършенствани]( "Заев: Скопие се грижи и за българското малцинство в районен съд Македония, доста неща са усъвършенствани")
Заев: Скопие се грижи и за българското малцинство в районен съд Македония, доста неща са усъвършенствани
Всички информации сочат, че в България ще има трети парламентарни избори, дружно с идните президентски. Очаква се по-късно да бъ...
МПО организираше спогодба всяка година по време на американския Ден на труда, през първия уикенд на септември с продължение и в понеделника по-късно. Всяка година на друго място, всяка година участваха сенатори, конгресмени и персони от обществения и политически живот на Америка и Канада. Винаги наложително присъстваше и кметът на града, в който се организираше конвенцията, а нерядко и губернаторът на съответния американски щат. Това продължава по този метод от 1922 година и до ден-днешен. Тези конвенции са удостоверение на другарството на американския народ с българския народ , в това число и с македонските българи от всички елементи на Македония. Но те са удостоверение и за неразрушимото другарство сред Съединени американски щати и България, без значение през какви политически моменти минават в връзките между тях.
Фотокопията от документите и писмата приказват ясно за връзките на българския народ с американската страна. Дори един Иван Михайлов от името на МПО и на целия свободомислещ български народ показва своята признателност към американските институции за свободата, в която живеят българите в Америка и за тяхната честност към демократичните идеали.
Така е и до през днешния ден.
Но остава също по този начин и подлата подмолна агитация на просръбските кръгове и медии в Македония, както и пропагандата на българските русофилски кръгове – агитация, ориентирана освен към дезавуирането на американската демократична политика, само че и към нарушаването на връзките сред двете страни и двата народа.
Все по-често в Македония се чуват гласове, че „ американската политика е на наша страна, оказва въздействие в София, българите не желаят да чуят и да отдръпват ветото, по тази причина България тъне в политическа и икономическа криза… всичко това е дело на американската политика в отбрана на Македония и на нейната еднаквост за българската страна да отдръпна ветото си ”. Това най-добре, кратко и тъкмо го изяснява основният редактор на БГНЕС Георги Пашкулев в своята публикация от 2.09.2021 година, в която показва тъмната страна на „ дълбоката страна ”, инфилтрирана като сръбско/руско въздействие на македонската политическа сцена. Това не е толкоз мъчно да се разбере, имайки поради многочислените сръбски „ съветници ” в държавното управление на Зоран Заев, изцяло сърбизираната и незаконна македонска дипломация вследствие на подривната сръбско-руска политика по отношение на Македония и като цяло. Актуалната обстановка в Черна гора е единствено далечно ехтене на това, което се случва или ще се случи с Македония в обозримо бъдеще.
![Заев чака договарянията с Европейски Съюз да стартират през декември]( "Заев чака договарянията с Европейски Съюз да стартират през декември")
Заев чака договарянията с Европейски Съюз да стартират през декември
Премиерът на районен съд Македония Зоран Заев разгласи, че е разговарял с българския президент Румен Радев в границите на Бледския конгрес. Той изрази...
Някой желае да ме убеди, че „ американката в Скопие ” Кейт Мари Бърнс, „ американката в София ” Херо Мустафа и Държавният департамент в тристранна връзка договарят разпада на България в интерес на македонската национална еднаквост, която апропо, никой не оспорва. Това може да мине единствено при тези, които желаят Македония да бъде част от сръбската страна, връщайки в това време България в съветската орбита, от където тя, почтено казано, към момента се бори да се измъкне … тъкмо както и ние.
Югославия реши своя проблем с Италия и част от територията към Триест мина в ръцете на „ Тито-бандито ”. Ние престанахме да крещим по улиците против „ жабарите ”, а „ Гласът на Америка ” продължи със своите информации за живото и свободата в Новия свят. Това продължи до 1990 година Оттогава насетне стартира друга история и в тяхната стратегия се пазят други полезности.
А аз към момента чувам Гершуин и неговия „ Американец… ”. За мен той към момента е знак на свободата на Новия свят. Надявам се, че и „ американката в София ” Херо Мустафа слуша музиката на Гершуин. Ако е по този начин, в случай че и тя изпитва такива усеща, тогава цялата агитация на „ дълбоката страна ” за американския „ скрит план ” за разпада на България са изгубени фантазии на сръбската и съветската концепция за превъзмогване на демокрацията в Македония и България.
--------
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Моето потомство се образува в културологичен аспект в средата наУчилището и преподавателите бяха главният дирек на нашето обучение, по-късно идваше фамилията, а най-сетне радиото беше нашият взор към света. Някъде по време на рецесията в Триест ние, децата, бяхме изваждани от учебно заведение и водени на проява, с цел да викаме „ Триест е наш “ и да крещим с цяло гърло „ Пела Джукела ” по адрес на италианския министър председател Джузепе Пела, чието държавно управление падна бързо. Но вечерно време, тъкмо в 20:00 часа цялостен Прилеп, а и цяла Югославия слушаха радио „ Гласът на Америка ”. Ситуацията беше изострена, възрастните у нас единствено чакаха да стартира войната, с цел да се „ разправят с кокошкарите ”, както назоваха партизанските функционери. По радио „ Гласът на Америка ” всяка вечер слушахме мненията на хърватския бежанец Гърга Златопер, който нормално завършваше с думите „ Тито бандито ” – нещо като отговор на нашето „ Пела Джукела ”. След това настъпваше тишина, с цел да пристигна най-хубавата част от вечерта. Пускаха музика, джаз, толкоз обичан и толкоз необичаен у нас, а в Прилеп нямаше въобще. Слушаше се Армстронг, Махалия Джаксън, а най-популярен беше Джордж Гершуин и неговият „ Един американец в Париж ” – прелестната топла музика, претворена в едноименния филм с Джийн Кели и Лесли Карон. Дори и татко ми слушаше на драго сърце, спомняйки си предишното и пътуванията из Европа в интервала сред двете международни войни.
Българите нямаха тази привилегия. Американската станция беше заглушавана от съветско-българската техника, тъй че джазът при тях беше освен неразрешен, само че и рядко можеше да се слуша.
през този интервал беше антиамериканската им политика, която до ден-днешен остава като дирек на пропагандната комунистическо-болшевишка идеология както в модерна България, по този начин и в останките от югославското пространство. Ако тогава в България тази политика се водеше намерено, ясно и с директни обвинявания за „ гнилия капитализъм и експанзионистичния американски империализъм ”, на територията на Югославия този антиамериканизъм се водеше безшумно, тайно и подло, с леки подмятания за достиженията на Съюз на съветските социалистически републики и останалите „ приятелски нации ”.
В същото време, по времето на упоменатата рецесия към Триест, в Белград някои девойки бяха подстригвани обществено на улицата, единствено тъй като са били в американския или английския културен център и са взели бюлетина, в който беше оповестена позицията на западния свят по отношение на Триест и Югославия. Всичко това пред очите на милицията, която се правеше, че не вижда. По това време в киносалоните у нас се прожектираше кино лентата „ Овчарят Костя ” за „ щастливия ” живот на селяните в руските колхози, сниман по времето, когато няколко милиона украинци умираха от апетит, а част от народа безусловно станаха човекоядци, изяждайки елементи от телата на мъртвите си близки.
В македонското общество антиамериканизмът беше сервиран от просъветските/проруските сръбски комунисти с благословията на Тито, който другояче се преструваше на прозападен водач, а управляваше благодарение на източни сатрапски способи. В България тази роля изпълняваха проруските детайли – българските комунисти и откровените сталинисти, които останаха такива и след седемдесет години от гибелта на Сталин.
Гершуин и неговият „ Един американец в Париж ” бяха светлините на демокрацията за моето потомство, жадно за промени и на Македония. Антиамериканската агитация единствено наблягаше нуждата от смяна на системата по западен обичай.
Една част от македонския народ живееше свободно в Америка. Това бяха емигрантите на македонско-българската емиграция, проведени в Македонската патриотична организация (МПО), участници във Втората международна война на страната на Америка и дали доста жертви по бойните полета на Европа, Азия (на Корегидор), на Иво Джима в Пацифика и по други места. МПО беше част от американския естаблишмънт, а гласовете за независимост получавахме както посредством „ Гласът на Америка ”, по този начин и посредством незаконно пренасяната „ Македонска естрада ” – органа на МПО. Е, за четенето на „ Трибуната ” пращаха в пандиза, само че по този начин разбирахме, че съществува и различен свободен и либерален свят, в който нашите близки се употребяват от привилегиите на свободата и свободното изложение. Така разбрахме, че Америка е другар на македонските българи, че е другар на всички българи, а дружно с това е другар и на България, без значение от моментната политическа обстановка на тогавашното блоково разделяне.
Всички информации сочат, че в България ще има трети парламентарни избори, дружно с идните президентски. Очаква се по-късно да бъ...
МПО организираше спогодба всяка година по време на американския Ден на труда, през първия уикенд на септември с продължение и в понеделника по-късно. Всяка година на друго място, всяка година участваха сенатори, конгресмени и персони от обществения и политически живот на Америка и Канада. Винаги наложително присъстваше и кметът на града, в който се организираше конвенцията, а нерядко и губернаторът на съответния американски щат. Това продължава по този метод от 1922 година и до ден-днешен. Тези конвенции са удостоверение на другарството на американския народ с българския народ , в това число и с македонските българи от всички елементи на Македония. Но те са удостоверение и за неразрушимото другарство сред Съединени американски щати и България, без значение през какви политически моменти минават в връзките между тях.
Фотокопията от документите и писмата приказват ясно за връзките на българския народ с американската страна. Дори един Иван Михайлов от името на МПО и на целия свободомислещ български народ показва своята признателност към американските институции за свободата, в която живеят българите в Америка и за тяхната честност към демократичните идеали.
Така е и до през днешния ден.
Но остава също по този начин и подлата подмолна агитация на просръбските кръгове и медии в Македония, както и пропагандата на българските русофилски кръгове – агитация, ориентирана освен към дезавуирането на американската демократична политика, само че и към нарушаването на връзките сред двете страни и двата народа.
Все по-често в Македония се чуват гласове, че „ американската политика е на наша страна, оказва въздействие в София, българите не желаят да чуят и да отдръпват ветото, по тази причина България тъне в политическа и икономическа криза… всичко това е дело на американската политика в отбрана на Македония и на нейната еднаквост за българската страна да отдръпна ветото си ”. Това най-добре, кратко и тъкмо го изяснява основният редактор на БГНЕС Георги Пашкулев в своята публикация от 2.09.2021 година, в която показва тъмната страна на „ дълбоката страна ”, инфилтрирана като сръбско/руско въздействие на македонската политическа сцена. Това не е толкоз мъчно да се разбере, имайки поради многочислените сръбски „ съветници ” в държавното управление на Зоран Заев, изцяло сърбизираната и незаконна македонска дипломация вследствие на подривната сръбско-руска политика по отношение на Македония и като цяло. Актуалната обстановка в Черна гора е единствено далечно ехтене на това, което се случва или ще се случи с Македония в обозримо бъдеще.
Премиерът на районен съд Македония Зоран Заев разгласи, че е разговарял с българския президент Румен Радев в границите на Бледския конгрес. Той изрази...
Някой желае да ме убеди, че „ американката в Скопие ” Кейт Мари Бърнс, „ американката в София ” Херо Мустафа и Държавният департамент в тристранна връзка договарят разпада на България в интерес на македонската национална еднаквост, която апропо, никой не оспорва. Това може да мине единствено при тези, които желаят Македония да бъде част от сръбската страна, връщайки в това време България в съветската орбита, от където тя, почтено казано, към момента се бори да се измъкне … тъкмо както и ние.
Югославия реши своя проблем с Италия и част от територията към Триест мина в ръцете на „ Тито-бандито ”. Ние престанахме да крещим по улиците против „ жабарите ”, а „ Гласът на Америка ” продължи със своите информации за живото и свободата в Новия свят. Това продължи до 1990 година Оттогава насетне стартира друга история и в тяхната стратегия се пазят други полезности.
А аз към момента чувам Гершуин и неговия „ Американец… ”. За мен той към момента е знак на свободата на Новия свят. Надявам се, че и „ американката в София ” Херо Мустафа слуша музиката на Гершуин. Ако е по този начин, в случай че и тя изпитва такива усеща, тогава цялата агитация на „ дълбоката страна ” за американския „ скрит план ” за разпада на България са изгубени фантазии на сръбската и съветската концепция за превъзмогване на демокрацията в Македония и България.
--------
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ