Заместващо или допълващо здравно осигуряване - това е въпросът
Промяната в здравноосигурителния модел ще се състои, това е несъмнено. Само не е несъмнено по кое време. В момента тече публичното разискване на двата разновидността за реализирането й, препоръчани от екипа на здравното министерство. Първият вид планува демонополизация на здравната каса, вторият надграждане на системата с в допълнение обезпечаване. Да предлагаш нарастване на здравноосигурителната вноска в предизборна конюнктура, в каквато към този момент се намираме, е по-скоро опит за изследване на настройките, в сравнение с съществено желание. От Министерство на здравеопазването се застраховаха, че измененията ще влязат в действие от 2020-а година (евентуално). Опозицията към този момент настръхна и се разгласи срещу увеличението на здравната вноска, което вещае безплодни диспути в Народното събрание, в случай че планът бъде импортиран за гласоподаване. В такива случаи нормално надделява статуквото.
Покрай срещите на министър Ананиев за изследване на настройките започнаха да излизат детайлности по плана за реформиране на здравноосигурителния модел, появиха се и ревизираните му версии. Преобладаващото мнение е, че първият вид е по-радикален, а вторият по-адаптиран към нашите условия.
Нароченият за по-адаптиран вид планува въвеждане на наложително обезпечаване, предел на сумата, която НЗОК ще заплаща за болнично лекуване, и по-висок формален копеймънт (регламентирано в допълнение заплащане). Държавните чиновници, служителите на реда и други, на които сега страната поема здравното обезпечаване, ще заплащат сами спомагателните си здравни осигуровки. От Министерство на здравеопазването настояват, че за пенсионерите и обществено слабите ще бъдат заделени средства в бюджета. За момента не е ясно обаче кой ще поеме спомагателните застраховки на децата.
Оптимистичната прогноза на здравното министерство е, че при този модел ще влязат повече средства в системата, ще се обезпечи по-добър надзор на разноските и ще спрат заплащанията " под масата ". Според планирани калкулации на Министерство на здравеопазването, при допълващото обезпечаване пациентите ще внасят към 900 млн. лева на година в допълнение. Или здравната вноска се резервира 8% и към нея всеки е задължен да подписа здравна застраховка, с която да доплаща лекуването си, на база 2% приходите си. Така Касата ще финансира лекуването в болница до избран предел, над който разноските се поемат от застрахователните компании. Или - влизаш в болница, НЗОК заплаща 85 % от сумата за лекуването ти, а останалите 15 % си ги плащаш ти, само че публично, посредством спомагателната си здравна застраховка. За сметка на допълващото обезпечаване ще бъдеш освободен от таксата за престой. Разбира се, твоя грижа са и така наречен " екстри " като избор на екип, ВИП стая и други Дотук всичко сочи към увеличение на разноските на здравноосигурения.
От министерството твърдят, че при този модел контролът над разходване на средствата ще е троен, тъй като ще бъде реализиран от пациента, касата и застрахователите. За опциите за надзор на Касата сме скептични, в случай че се има поради годишното доплащане на надлимитна активност на лечебните заведения. Как пациентът ще " ръководи " разноските сме чували нееднократно, даже има система за SMS уведомяване при неточна стъпка на здравно заведение (която работи ли в действителност?). Надеждата е в застрахователните компании, които биха могли да управляват разноските (поне надлимитните).
Съвсем естествено допълващият модел среща по-сериозна поддръжка измежду медиците, защото подсигурява вливането на още пари в системата, която от години се дефинира като " недофинансирана ". Дебатите към допълващото обезпечаване обаче демонстрират, че застрахователите имат някои запаси. Те са свързани главно с ценообразуването на лечебните заведения. Според тях, в случай че то не е транспарантно не може да бъде остойностен рискът, който поемат. Ако се влеят спомагателни пари в лечебните заведения, без да се управляват цените на услугите им, просто ще им се сътвори по-голям комфорт. На сходно мнение са и представителите на пациентски организации, съгласно които е неуместно да наливаш спомагателни средства в сфера, в която редовно се краде и няма ефикасен финансов надзор. Точно за стягане на контрола се разгласи и финансовият министър Владислав Горанов, който още при старта на дебатите разгласи, че за него заместващият модел, с демонополизация на НЗОК, без спомагателна тежест за здравноосигуряващите се е по-приемлив. Той обаче се застрахова, че в случай че не бъде реализиран консенсус (какъвто не се задава) ще бъдат направени единствено " фини настройки ", за по-добър финансов надзор.
Радикалният модел планува демонополизация на НЗОК със опазване на 8-процентната здравна осигуровка. Пациентът самичък ще избира къде да бъдат насочвани парите от здравната му осигуровка - към касата или към частен осигурител. Този вид се дефинира като по-рисков, тъй като би се основала административна система, която е още по-трудна за ръководство, а опцията за надзор от страна на пациента липсва. Освен това при неспособност да се съберат здравните вноски ще се мултиплицират съществуващите и сега нерегламентирани заплащания. Идеята за демонополизиране на НЗОК е добра, само че при стеснен пазар, какъвто е нашият, разпределянето на така и така незадоволителните средства би заплашило съществуването на така наречен спомагателни каси.
Предложеният БДЖ модел за общинските лечебни заведения, които да минат под шапката на регионалните, също не среща поддръжка. Според тях това няма да реши казуса с задълженията им и ще докара до закриването на здравни заведения. Това в действителност е от дълго време предизвестена гибел, за която никой ръководещ до момента няма кураж да поеме отговорност.
Логично е преди да се разискват нови модели на здравно обезпечаване да се остойностят медицинските действия, в това число и медицинският труд, с цел да е регламентирано защо тъкмо плащаме. Проектите не подсигуряват по-висока събираемост на здравните вноски и тежестта още веднъж е върху тези по-малко от 2 млн. души, които са изрядни данъкоплатци. Иначе казано, който е плащал ще заплаща повече, без особени гаранции, че качеството на здравното му обслужване ще се усъвършенства.
Промените касаят най-вече болничната помощ, отвън рамките му остава извънболничната и незабавната. Слаб опит за усъвършенстване на профилактиката е предлагането да се усили размерът на здравната вноска на пациенти, които подценяват профилактичните си прегледи и проучвания.
Разчетите на здравното министерство се базират на данни от 2017-а година, а новият модел на здравно обезпечаване би влезнал в действие през 2020-а, в случай че бъде признат. Опитът ни демонстрира, че когато става дума за непопулярни ограничения, никоя политическа мощ не бърза да поеме отговорност. Затова и " дебатите " по плановете за смяна на здравноосигурителния модел у нас не са нищо повече от стихия в чаша вода. /news.bg
Покрай срещите на министър Ананиев за изследване на настройките започнаха да излизат детайлности по плана за реформиране на здравноосигурителния модел, появиха се и ревизираните му версии. Преобладаващото мнение е, че първият вид е по-радикален, а вторият по-адаптиран към нашите условия.
Нароченият за по-адаптиран вид планува въвеждане на наложително обезпечаване, предел на сумата, която НЗОК ще заплаща за болнично лекуване, и по-висок формален копеймънт (регламентирано в допълнение заплащане). Държавните чиновници, служителите на реда и други, на които сега страната поема здравното обезпечаване, ще заплащат сами спомагателните си здравни осигуровки. От Министерство на здравеопазването настояват, че за пенсионерите и обществено слабите ще бъдат заделени средства в бюджета. За момента не е ясно обаче кой ще поеме спомагателните застраховки на децата.
Оптимистичната прогноза на здравното министерство е, че при този модел ще влязат повече средства в системата, ще се обезпечи по-добър надзор на разноските и ще спрат заплащанията " под масата ". Според планирани калкулации на Министерство на здравеопазването, при допълващото обезпечаване пациентите ще внасят към 900 млн. лева на година в допълнение. Или здравната вноска се резервира 8% и към нея всеки е задължен да подписа здравна застраховка, с която да доплаща лекуването си, на база 2% приходите си. Така Касата ще финансира лекуването в болница до избран предел, над който разноските се поемат от застрахователните компании. Или - влизаш в болница, НЗОК заплаща 85 % от сумата за лекуването ти, а останалите 15 % си ги плащаш ти, само че публично, посредством спомагателната си здравна застраховка. За сметка на допълващото обезпечаване ще бъдеш освободен от таксата за престой. Разбира се, твоя грижа са и така наречен " екстри " като избор на екип, ВИП стая и други Дотук всичко сочи към увеличение на разноските на здравноосигурения.
От министерството твърдят, че при този модел контролът над разходване на средствата ще е троен, тъй като ще бъде реализиран от пациента, касата и застрахователите. За опциите за надзор на Касата сме скептични, в случай че се има поради годишното доплащане на надлимитна активност на лечебните заведения. Как пациентът ще " ръководи " разноските сме чували нееднократно, даже има система за SMS уведомяване при неточна стъпка на здравно заведение (която работи ли в действителност?). Надеждата е в застрахователните компании, които биха могли да управляват разноските (поне надлимитните).
Съвсем естествено допълващият модел среща по-сериозна поддръжка измежду медиците, защото подсигурява вливането на още пари в системата, която от години се дефинира като " недофинансирана ". Дебатите към допълващото обезпечаване обаче демонстрират, че застрахователите имат някои запаси. Те са свързани главно с ценообразуването на лечебните заведения. Според тях, в случай че то не е транспарантно не може да бъде остойностен рискът, който поемат. Ако се влеят спомагателни пари в лечебните заведения, без да се управляват цените на услугите им, просто ще им се сътвори по-голям комфорт. На сходно мнение са и представителите на пациентски организации, съгласно които е неуместно да наливаш спомагателни средства в сфера, в която редовно се краде и няма ефикасен финансов надзор. Точно за стягане на контрола се разгласи и финансовият министър Владислав Горанов, който още при старта на дебатите разгласи, че за него заместващият модел, с демонополизация на НЗОК, без спомагателна тежест за здравноосигуряващите се е по-приемлив. Той обаче се застрахова, че в случай че не бъде реализиран консенсус (какъвто не се задава) ще бъдат направени единствено " фини настройки ", за по-добър финансов надзор.
Радикалният модел планува демонополизация на НЗОК със опазване на 8-процентната здравна осигуровка. Пациентът самичък ще избира къде да бъдат насочвани парите от здравната му осигуровка - към касата или към частен осигурител. Този вид се дефинира като по-рисков, тъй като би се основала административна система, която е още по-трудна за ръководство, а опцията за надзор от страна на пациента липсва. Освен това при неспособност да се съберат здравните вноски ще се мултиплицират съществуващите и сега нерегламентирани заплащания. Идеята за демонополизиране на НЗОК е добра, само че при стеснен пазар, какъвто е нашият, разпределянето на така и така незадоволителните средства би заплашило съществуването на така наречен спомагателни каси.
Предложеният БДЖ модел за общинските лечебни заведения, които да минат под шапката на регионалните, също не среща поддръжка. Според тях това няма да реши казуса с задълженията им и ще докара до закриването на здравни заведения. Това в действителност е от дълго време предизвестена гибел, за която никой ръководещ до момента няма кураж да поеме отговорност.
Логично е преди да се разискват нови модели на здравно обезпечаване да се остойностят медицинските действия, в това число и медицинският труд, с цел да е регламентирано защо тъкмо плащаме. Проектите не подсигуряват по-висока събираемост на здравните вноски и тежестта още веднъж е върху тези по-малко от 2 млн. души, които са изрядни данъкоплатци. Иначе казано, който е плащал ще заплаща повече, без особени гаранции, че качеството на здравното му обслужване ще се усъвършенства.
Промените касаят най-вече болничната помощ, отвън рамките му остава извънболничната и незабавната. Слаб опит за усъвършенстване на профилактиката е предлагането да се усили размерът на здравната вноска на пациенти, които подценяват профилактичните си прегледи и проучвания.
Разчетите на здравното министерство се базират на данни от 2017-а година, а новият модел на здравно обезпечаване би влезнал в действие през 2020-а, в случай че бъде признат. Опитът ни демонстрира, че когато става дума за непопулярни ограничения, никоя политическа мощ не бърза да поеме отговорност. Затова и " дебатите " по плановете за смяна на здравноосигурителния модел у нас не са нищо повече от стихия в чаша вода. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ