Възможен ли е шестчасовият работен ден?
Промяната на работните условия по време на пандемията измести фокуса върху чиновниците.
Подвигната беше тематиката за работната седмица и нейната дълготрайност като часове.
Активно се опитва и с четиридневна работна седмица.
Някои организационни психологи оферират още да бъде понижен работният ден. Вместо да се минава от пет на четири работни дни, те предлагат да се редуцира добре познатият 8-часов режим на работа на 6-часов.
За доста бизнеси това може да се окаже практично решение, написа Би Би Си.
Има компании, които имат потребност от 5 работни дни на седмици, споделя Селест Хедли, създател на книгата Do Nothing: How to Break Away from Overworking, Overdoing, and Underliving.
За тях е по-лесно и по-удобно да бъде понижен като часове работният ден, добавя тя.
На доктрина по-краткият работен ден звучи необичайно, защото работодателите желаят да получат максимума от своите чиновници. Осемчасовият работен ден е мощно затвърден в индустриализираното общество, споделя Хедли.
Тя е уверена, че има мощни причини за по-кратък работен ден и те са свързани с по-добро богатство на чиновниците и нараснала продуктивност. По-краткото време за работа подтиква успеваемостта и концентрацията.
Ползите от приоритизирането
Осемчасовият работен ден е общоприет за доста промишлености и тази конструкция е сложна за разлюляване, споделя Адам Грант, професор по организационна логика на психиката в Wharton School към Университета на Пенсилвания.
По думите му хората постоянно одобряват за даденост стандартите, с които са израснали. Всички, които познават, работят по 5 дни в седмицата и по 8 часа дневно. Този режим наподобява неминуем, добавя той.
За запазването му роля имат и работодателите.
Липсата на еволюция Грант изяснява с “провал на въображението”. Вместо да се мерят резултатите от работата на хората, по-лесно е да се броят часовете, през които работят, споделя ученият.
Работодателите също играят роля в поддържането на тази конструкция на работния ден, твърди той, като споделя, че неналичието на еволюция е „ неуспех на въображението “. „ Вместо фактически да се мерят резултатите на хората, е хубаво и елементарно да се преброи броят на часовете, в които работят, и да приемем, че повече е по-добре. Това е съмнение, което би трябвало да бъде разрушено.”
Селест Хедли споделя, че 8-часовият работен ден не е най-хубаво решение за чиновниците, защото те не могат да бъдат фокусирани от самото начало.
Когато се пробвате да принудите мозъка си да се концентрира отвън този времеви прозорец, ще забележите, че това ви натоварва, споделя тя. Започвате да вършиме повече неточности, по-малко новаторски сте, пропускате неща и така нататък Резултатът е понижаване на успеваемостта.
Изследвания от Станфордския университет демонстрират, че има горна граница на продуктивността на чиновниците. Тя стартира да спада внезапно след към 48 часа. Други специалисти допускат, че оптималният брой работни часове може да бъде даже по-нисък според от типа работа – някои допускат, че може да бъде единствено 35 часа на седмица или шест часа дневно, което слага чиновниците много под осемчасов работен ден.
Норвегия и Дания имат работни седмици под 40 часа и са надлежно втората и седмата най-производителна страна в света.
Проучване измежду близо 2000 служащи в Обединеното кралство демонстрира, че приблизително хората в действителност се усещат продуктивни единствено към половината работен ден. Следователно съкращаването му може да ги стимулира да усилят този прозорец.
Като работят по-малко часове, вместо да вършат композиция от работа и губене на време в продължение на осем, служащите могат да бъдат още по-продуктивни.
Къде е клопката?
Има изгоди от по-краткия работен ден, споделя Грант.
Това обаче не значи, че нищо не може да се обърка, добавя той.
По думите му няма гаранция, че всеки чиновник ще остане отмерено работлив през работния ден. Ако личният състав бяга от отговорностите си, това може да се дължи и на проблеми на управническо равнище.
По-краткият работен ден може да бъде проблем за мултинационалните компании в някои промишлености, споделя Хедли. Например, когато би трябвало да се припокриват часови зони. Има и скрити разноски за работодателите. Шведско изследване демонстрира, че съкратеното работно време може да изисква наемането на повече личен състав.
Мечта или действителност?
Преминаването към по-кратък работен ден може да е по-близо, в сравнение с си мислите. След пандемията доста чиновници размишляват върху статуквото. Има и редица компании, които вземат решение да основат нови работни модели. На продуктивността се гледа по друг метод.
Важен миг е въвеждането на четиридневната работна седмица. Макар това събитие да не е необятно публикувано, то е тест, който е от голяма важност за развиването на работната просвета.
Подвигната беше тематиката за работната седмица и нейната дълготрайност като часове.
Активно се опитва и с четиридневна работна седмица.
Някои организационни психологи оферират още да бъде понижен работният ден. Вместо да се минава от пет на четири работни дни, те предлагат да се редуцира добре познатият 8-часов режим на работа на 6-часов.
За доста бизнеси това може да се окаже практично решение, написа Би Би Си.
Има компании, които имат потребност от 5 работни дни на седмици, споделя Селест Хедли, създател на книгата Do Nothing: How to Break Away from Overworking, Overdoing, and Underliving.
За тях е по-лесно и по-удобно да бъде понижен като часове работният ден, добавя тя.
На доктрина по-краткият работен ден звучи необичайно, защото работодателите желаят да получат максимума от своите чиновници. Осемчасовият работен ден е мощно затвърден в индустриализираното общество, споделя Хедли.
Тя е уверена, че има мощни причини за по-кратък работен ден и те са свързани с по-добро богатство на чиновниците и нараснала продуктивност. По-краткото време за работа подтиква успеваемостта и концентрацията.
Ползите от приоритизирането
Осемчасовият работен ден е общоприет за доста промишлености и тази конструкция е сложна за разлюляване, споделя Адам Грант, професор по организационна логика на психиката в Wharton School към Университета на Пенсилвания.
По думите му хората постоянно одобряват за даденост стандартите, с които са израснали. Всички, които познават, работят по 5 дни в седмицата и по 8 часа дневно. Този режим наподобява неминуем, добавя той.
За запазването му роля имат и работодателите.
Липсата на еволюция Грант изяснява с “провал на въображението”. Вместо да се мерят резултатите от работата на хората, по-лесно е да се броят часовете, през които работят, споделя ученият.
Работодателите също играят роля в поддържането на тази конструкция на работния ден, твърди той, като споделя, че неналичието на еволюция е „ неуспех на въображението “. „ Вместо фактически да се мерят резултатите на хората, е хубаво и елементарно да се преброи броят на часовете, в които работят, и да приемем, че повече е по-добре. Това е съмнение, което би трябвало да бъде разрушено.”
Селест Хедли споделя, че 8-часовият работен ден не е най-хубаво решение за чиновниците, защото те не могат да бъдат фокусирани от самото начало.
Когато се пробвате да принудите мозъка си да се концентрира отвън този времеви прозорец, ще забележите, че това ви натоварва, споделя тя. Започвате да вършиме повече неточности, по-малко новаторски сте, пропускате неща и така нататък Резултатът е понижаване на успеваемостта.
Изследвания от Станфордския университет демонстрират, че има горна граница на продуктивността на чиновниците. Тя стартира да спада внезапно след към 48 часа. Други специалисти допускат, че оптималният брой работни часове може да бъде даже по-нисък според от типа работа – някои допускат, че може да бъде единствено 35 часа на седмица или шест часа дневно, което слага чиновниците много под осемчасов работен ден.
Норвегия и Дания имат работни седмици под 40 часа и са надлежно втората и седмата най-производителна страна в света.
Проучване измежду близо 2000 служащи в Обединеното кралство демонстрира, че приблизително хората в действителност се усещат продуктивни единствено към половината работен ден. Следователно съкращаването му може да ги стимулира да усилят този прозорец.
Като работят по-малко часове, вместо да вършат композиция от работа и губене на време в продължение на осем, служащите могат да бъдат още по-продуктивни.
Къде е клопката?
Има изгоди от по-краткия работен ден, споделя Грант.
Това обаче не значи, че нищо не може да се обърка, добавя той.
По думите му няма гаранция, че всеки чиновник ще остане отмерено работлив през работния ден. Ако личният състав бяга от отговорностите си, това може да се дължи и на проблеми на управническо равнище.
По-краткият работен ден може да бъде проблем за мултинационалните компании в някои промишлености, споделя Хедли. Например, когато би трябвало да се припокриват часови зони. Има и скрити разноски за работодателите. Шведско изследване демонстрира, че съкратеното работно време може да изисква наемането на повече личен състав.
Мечта или действителност?
Преминаването към по-кратък работен ден може да е по-близо, в сравнение с си мислите. След пандемията доста чиновници размишляват върху статуквото. Има и редица компании, които вземат решение да основат нови работни модели. На продуктивността се гледа по друг метод.
Важен миг е въвеждането на четиридневната работна седмица. Макар това събитие да не е необятно публикувано, то е тест, който е от голяма важност за развиването на работната просвета.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ