Геополитика на енергийните мрежи
Производството и разпределението на електрическа енергия стават все по-важни
Събитията от последните години трагично трансформираха световния енергиен пейзаж. Въпреки че производителите на главните енергийни запаси останаха същите, пазарните условия, веригите за доставки и целите се трансформираха. За Европа природният газ от Русия стана политически " отровен " и на фона на прехода към зелена сила, това провокира алтернатива за достъп до евтина сила, която е нужна за поддържане на личните им стопански системи.
На световно равнище ползата към чистата сила нараства, създавайки прозорец на благоприятни условия за редица страни. Аутсайдерите са принудени да преминат към протекционизъм, с цел да се предпазят от допустимо въздействие. Въпреки че оценките на риска варират. Някои считат икономическите изгоди за главен приоритет, до момента в който други слагат преди всичко политическите въпроси, под които могат да се поправят екологията, стандартите и отговорностите от присъединяване във всевъзможни съглашения или съюзи.
Джейсън Бордоф и Меган О`Съливан считат, че в енергийния бранш настъпват значими геополитически промени. Като се има поради стремежът на доста страни към чиста сила, триумфът в тази област значи увеличение на геополитическото въздействие. Можем да кажем, че ще има суперсили за чиста сила, които ще преобладават над останалите.
Има няколко евентуални източника за владичество: 1) способността да се дефинират стандарти за чиста сила, а това е по-фин инструмент от директното политическо влияние; 2) надзор върху веригите за доставка на тези детайли, които са сериозни в технологиите за произвеждане на чиста енергия; 3) опцията за на ниска цена произвеждане на съставни елементи за индустрията; 4) произвеждане и експорт на нисковъглеродни горива или най-чистата сила.
Като цяло, в случай че разгледаме световната енергийна геополитическа карта, приказваме за точки за произвеждане на сила, възли и съединители, както и канали за транспорт на сила, които съставляват електрически мрежи или тръбопроводи.
Енергийните мрежи са инфраструктури, които свързват източник на сила с консуматор на сила и по този метод съставляват значителен детайл от националните и световните енергийни системи. През последните 100 години мрежите (особено електроенергийните и газовите) се развиха от елементарни местни мрежи до комплицирани инфраструктури, които предават сила освен в границите на националните граници, само че и през границите по благонадежден, бърз и ефикасен метод.
Доклад на Оксфордския институт за енергийни проучвания по отношение на мрежите в ерата на прехода гласи, че: „ Като се има поради тактиката за декарбонизация по дифолт, основана на електрификация, на доста места по света се чака мрежите да станат централната част на инфраструктурата на бъдещите енергийнисистеми, които предават по-голямата част от силата, употребявана в стопанската система, когато взаимодействат с други енергийни мрежи като отопление, водород, природен газ и климатизация и изстудяване.
За да се случи това обаче, пазарът на електрическа енергия би трябвало да бъде планиран по подобен метод, че потоците от електрическа енергия да остават в преносните линии за транспорт на електрическа енергия. На места като Европа, където пазарните цени на електрическата енергия са главно идентични в границите на страните и затова не отразяват рестриктивните мерки на мрежата, пазарните резултати постоянно се поправят посредством пренасочване на стандартните електроцентрали и ръководство на потреблението на възобновими енергийни източници.
Това освен е безценен механизъм, само че също по този начин е сложен за дейно ръководство, защото е обект на рискови действия (когато се основава на пазара) или зависи от прозрачността на разноските на електроцентралите (когато се основава на разходите).
Необходими са подобаващи регулаторни принадлежности за обезпечаване на дейно дълготрайно обмисляне на електрическите мрежи. Тези ограничения включват потребление на пазарния механизъм за обезпечаване на мрежови услуги, където е допустимо, в допълнение към въвеждането на по-големи детайлности в ценообразуването на електрическата енергия във времето и пространството.
Електроразпределителните мрежи са още по-важни, защото декарбонизацията на браншове като отопление и превоз значи нараснала неустойчивост на търсенето и предлагането и по-високи пикове в мрежите, които обичайно са били пасивно ръководени. Тези мрежи изискват набор от принадлежности като ефикасни контролирани цени, гъвкава мрежова съгласуваност и локални пазари за гъвкави услуги, с цел да подтикват ефикасното потребление на съществуващите активи и оптималното развиване на бъдещите потенциали. “
Следователно, точно електрическите мрежи ще бъдат една от предпочитаните области за развиване на енергийния бранш в близко бъдеще.
А в разрастващите се страни има редица проблеми с електрическата мрежа. В някои, където тези вериги към момента не са разграничени, дистрибуторските компании вземат участие както във веригата, по този начин и в търговията на дребно. В същото време в доста разрастващи се страни, като Индия и Танзания, цените на дребно са субсидирани, техническите и търговски загуби на сила са високи, а мрежовите компании постоянно не действат. Това води до обстановка, в която електроразпределителните сдружения са финансово несъстоятелни. А това заплашва самия достъп до електричество.
Добавете към това възходящото население на планетата и появяването на нови технологии, което значи и увеличение на потреблението на електрическа енергия. На образеца на разнообразни страни може да се види както структурата на енергийния бранш, по този начин и неговото ползване.
И по този начин, през последните години в Съединените щати малко по-малко от половината от цялата електрическа енергия е генерирана благодарение на природен газ, останалата част е почти поравно разграничена сред въглища, нуклеарна сила и възобновими източници, основно вятърни централи и слънчеви панели. Общо се създават малко повече от 4000 TWh годишно (а през 1990 година са създадени три хиляди).
По-нататъшното понижаване на търсенето на природен газ през тази и идната година в Европа също зависи от различните форми на произвеждане на електрическа енергия. Франция, най-големият експортьор на електрическа енергия в Европа, се трансформира във вносител през по-голямата част от 2022 година заради прекъсването на производството на нуклеарната и водноелектрическа сила.
Възобновяването на работата през 2023 година може да понижи предстоящото търсене на газ в Европейски Съюз с 80 TWh. Европейската комисия разгласи амбициозна незабавна разпоредба за ускорение на планове за възобновима сила за подмяна на 140 TWh природен газ с вятърна и слънчева сила през 2023 година
В Европа се допуска, че лимитираните доставки на съветски газ през Турски поток и Трансгаз, както и частичното заменяне на газа при производството на електрическа енергия посредством възобновяване на хидроенергия, нуклеарна и нова вятърна и слънчева сила, биха били задоволителни, с цел да затворят хипотетичния от МАЕ раздор сред търсенето и предлагането в доставките от 300 TWh през 2023 година
В същото време мащабът на разширение на потреблението на възобновими енергийни източници в Европейски Съюз е двузначен. Заедно Испания, Холандия и Гърция съставляват повече от половината от растежа на производството на вятърна и слънчева сила в Европейски Съюз от 2019 година насам, до момента в който България, Чешката република и Румъния не са съумели да разположат съвсем никакви съществени мощности за вятърна и слънчева сила. Унгария и Полша започнаха с ниско равнище, само че от този момент означиха нарастване на потреблението на възобновима сила.
Държавите - членки дадоха отговор на апела на Европейски Съюз да ускорят възприемането на възобновима сила и декарбонизацията на промишленостите в сходство с задачите на REPowerEU.
Чешката република, Полша и Словакия, наред с други, облекчиха регулирането или оповестиха нови планове за ускорение на внедряването на възобновима сила. Много страни от Централна и Източна Европа също оповестиха крайни периоди за последователно унищожаване на въглищата.
Германия си сложи амбициозни проекти да утрои своята вятърна и слънчева сила до 2030 година Това ще обезпечи почти 1200 GWh дневно, за разлика от приблизително 440 GWh дневно от вятърна и слънчева сила през 2021 година (от 616 GWh дневно от възобновима сила като цяло).
Европейската комисия възнамерява да усили потенциала на възобновимите енергийни източници до 1236 GW до 2030 година Само разширението на слънчевата и вятърната сила би икономисало 210 TWh/годишно природен газ до 2030 година, в допълнение към 1160 TWh/годишно, които към този момент се чака да бъдат спестени според ограниченията Fit for 55.
След реализиране на задачите на Fit for 55 и REPowerEU, Европейски Съюз би могъл да реализира понижаване на потреблението на газ с 1550 TWh – еквивалента на вноса на съветски газ в Европейски Съюз през 2021 година – до 2027 година, както и с общо 3100 TWh до 2030 година Дали тези европейски и национални цели могат да бъдат реализирани е обособен въпрос.
Центрове и периферии
В изследване на Германския институт за сигурност и външна политика се показва, че „ в тази ситуация с електричеството, пространството и мрежата са обект на конкурентни системи на логичност според от местоположението. В рамките на Европейски Съюз, да вземем за пример, се ползва правният и регулаторен принцип на реда, който се ползва за териториално обвързваното „ електрическо пространство “ на Европа.
Напротив, в пространства, които са политически и юридически проницаеми за външно въздействие, великите сили се стремят да управляват потока на електрическа енергия като метод за планиране на политическа власт и основаване на централизирани или йерархично структурирани пространства.
В момента следим процеси на реинтеграция и ресинхронизация в райони като Централна Азия и Южен Кавказ, Северна Африка, Южна и Югоизточна Азия - райони които исторически са били единствено нищожно взаимосвързани и фрагментирани инфраструктурно. Днес това се прави или посредством електрически интерконектори като Централноазиатската електроенергийна система (CAPS) и самодейността „ Един пояс, веднъж “, или посредством основаването на пазари на електрическа енергия като Евразийския стопански съюз (ЕАЕС).
Степента на социално-икономическа, техническа и регулаторна, както и инфраструктурна централизация и интеграция на тези райони, като предписание, към момента е ниска. Това ги прави по-пропускливи за външна политическа власт и ги трансформира в области на взаимосвързаност и конкуренция. Конкуренцията за регулаторни, механически, стопански – и затова геополитически – сфери на въздействие се ускорява. В стратегически значимия континентален район Европа-Азия Китай, Русия, Турция и Иран се съревновават с Европейски Съюз и Съединените щати за въздействие. “
Затова наподобява, че чисто техническите въпроси минават в категорията на политическите. Електромрежовата инфраструктура, изключително под формата на интегрирани електрически мрежи, образува политически и социално-икономически връзки сред два или повече центъра, както и сред центровете, от една страна, и перифериите, от друга.
Самите центрове се дефинират тук като инфраструктурно и индустриално наситени пространства (включително тези отвън сферата на въздействие на една страна), характеризиращи се с висока компактност на стопански и обществени транзакции, регулаторна и политическа еднородност и ниска степен на пропускливост за външни геополитически сили.
Перифериите, в противен случай, се характеризират с неприятна инфраструктура, слаба индустриализация, нестабилни социално-икономически условия, слаб или никакъв център на политическа гравитация, висока степен на пропускливост за външна геополитическа мощ и мощни центробежни сили.
Следвайки теорията за социално-икономическите мрежи, центрове и периферии могат да бъдат свързани по няколко метода. Центърът може да бъде обвързван с няколко зони по периферията си. В същото време два или повече центъра могат да бъдат свързани между тях посредством общо периферно пространство. Също по този начин е допустимо няколко центъра, всеки със лична външна страна, да съществуват един до различен единствено с хлабава връзка между тях. Различните групировки център-периферия отразяват разнообразни геоикономически салда на силите и геополитически прогнози.
Междусистемните връзки, както и електрическите мрежи и синхронните енергийни системи освен засягат енергийните взаимоотношения; те също оформят връзката сред център и външна страна като вектори на връзка и интеграция. Чрез своя план „ Един пояс, веднъж “ Китай предизвиква световна визия за световната енергийна взаимосвързаност.
Появяват се нови центрове на привличане, а перифериите се трансформират от гранични пространства в свързващи пространства.
Континенталната зона, разпростряла се от Европа до Азия, се характеризира със специфична динамичност. От една страна, към този момент има три интернационалните силови съюза и силови центрове, а точно съюзите Европейски Съюз, Русия и Китай. От друга страна се създават нови междусистемни връзки и електрически мрежи, а нови хъбове като Иран, Турция и Индия стават все по-активни в построяването на трансгранична инфраструктура за електроснабдяване.
Въпреки че съществуват на друга дълбочина, интеграционните трендове на електроенергийната промишленост в трите макрорегиона демонстрират сходни характерности: с появяването на нови центрове на тежестта перифериите се трансформират от гранични пространства във взаимосвързани пространства. В резултат на това границите на старите пространства се размиват, до момента в който се основават нови огромни пространства. По подобен метод, остарялото геополитическо противостояние на континенталния център и морската външна страна видимо отслабва.
Следователно в пространството на Евразия има консолидация към избрани енергийни центрове и усилване или намаляване на съдействието според от политическия климат.
Така страните от Европейски Съюз се пробват да основат собствен личен затворен пазар, макар че някои от тях към момента са подвластни от доставките на електрическа енергия от Русия. И до момента в който има политически аргументи за прекосяване към други мрежи, съществуват редица механически ограничавания, които пречат това да се случи бързо. Така през 2022 година естонските управляващи оповестиха, че няма да бъдат изключени от съветската електрическа мрежа до 2025 година
В различен район, в противен случай, виждаме консолидация на взаимоотношението по тази линия. През януари 2013 година Мохамад-Али Фарахнакиян, консултант по интернационалните въпроси на министъра на енергетиката на Иран, сподели, че иранската компания е получила утвърждението на Русия, Азербайджан и Иран да създаде план за синхронизиране на енергийните мрежи на трите страни. „ След окончателното утвърждение на плана ще стартира работа по синхронизацията на енергийните системи “, увери той.
Разработката на плана, по неговите думи, планува изследване на икономическите, техническите и екологичните съставни елементи. Резултатите от изследването и създаването бяха трансферирани на съответните ведомства на трите страни.
Обещаващ е и планът CASA-1000, който включва свързване на страните от Централна Азия с Афганистан и Пакистан и търговия с електрическа енергия по интернационалните стандарти.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Събитията от последните години трагично трансформираха световния енергиен пейзаж. Въпреки че производителите на главните енергийни запаси останаха същите, пазарните условия, веригите за доставки и целите се трансформираха. За Европа природният газ от Русия стана политически " отровен " и на фона на прехода към зелена сила, това провокира алтернатива за достъп до евтина сила, която е нужна за поддържане на личните им стопански системи.
На световно равнище ползата към чистата сила нараства, създавайки прозорец на благоприятни условия за редица страни. Аутсайдерите са принудени да преминат към протекционизъм, с цел да се предпазят от допустимо въздействие. Въпреки че оценките на риска варират. Някои считат икономическите изгоди за главен приоритет, до момента в който други слагат преди всичко политическите въпроси, под които могат да се поправят екологията, стандартите и отговорностите от присъединяване във всевъзможни съглашения или съюзи.
Джейсън Бордоф и Меган О`Съливан считат, че в енергийния бранш настъпват значими геополитически промени. Като се има поради стремежът на доста страни към чиста сила, триумфът в тази област значи увеличение на геополитическото въздействие. Можем да кажем, че ще има суперсили за чиста сила, които ще преобладават над останалите.
Има няколко евентуални източника за владичество: 1) способността да се дефинират стандарти за чиста сила, а това е по-фин инструмент от директното политическо влияние; 2) надзор върху веригите за доставка на тези детайли, които са сериозни в технологиите за произвеждане на чиста енергия; 3) опцията за на ниска цена произвеждане на съставни елементи за индустрията; 4) произвеждане и експорт на нисковъглеродни горива или най-чистата сила.
Като цяло, в случай че разгледаме световната енергийна геополитическа карта, приказваме за точки за произвеждане на сила, възли и съединители, както и канали за транспорт на сила, които съставляват електрически мрежи или тръбопроводи.
Енергийните мрежи са инфраструктури, които свързват източник на сила с консуматор на сила и по този метод съставляват значителен детайл от националните и световните енергийни системи. През последните 100 години мрежите (особено електроенергийните и газовите) се развиха от елементарни местни мрежи до комплицирани инфраструктури, които предават сила освен в границите на националните граници, само че и през границите по благонадежден, бърз и ефикасен метод.
Доклад на Оксфордския институт за енергийни проучвания по отношение на мрежите в ерата на прехода гласи, че: „ Като се има поради тактиката за декарбонизация по дифолт, основана на електрификация, на доста места по света се чака мрежите да станат централната част на инфраструктурата на бъдещите енергийнисистеми, които предават по-голямата част от силата, употребявана в стопанската система, когато взаимодействат с други енергийни мрежи като отопление, водород, природен газ и климатизация и изстудяване.
За да се случи това обаче, пазарът на електрическа енергия би трябвало да бъде планиран по подобен метод, че потоците от електрическа енергия да остават в преносните линии за транспорт на електрическа енергия. На места като Европа, където пазарните цени на електрическата енергия са главно идентични в границите на страните и затова не отразяват рестриктивните мерки на мрежата, пазарните резултати постоянно се поправят посредством пренасочване на стандартните електроцентрали и ръководство на потреблението на възобновими енергийни източници.
Това освен е безценен механизъм, само че също по този начин е сложен за дейно ръководство, защото е обект на рискови действия (когато се основава на пазара) или зависи от прозрачността на разноските на електроцентралите (когато се основава на разходите).
Необходими са подобаващи регулаторни принадлежности за обезпечаване на дейно дълготрайно обмисляне на електрическите мрежи. Тези ограничения включват потребление на пазарния механизъм за обезпечаване на мрежови услуги, където е допустимо, в допълнение към въвеждането на по-големи детайлности в ценообразуването на електрическата енергия във времето и пространството.
Електроразпределителните мрежи са още по-важни, защото декарбонизацията на браншове като отопление и превоз значи нараснала неустойчивост на търсенето и предлагането и по-високи пикове в мрежите, които обичайно са били пасивно ръководени. Тези мрежи изискват набор от принадлежности като ефикасни контролирани цени, гъвкава мрежова съгласуваност и локални пазари за гъвкави услуги, с цел да подтикват ефикасното потребление на съществуващите активи и оптималното развиване на бъдещите потенциали. “
Следователно, точно електрическите мрежи ще бъдат една от предпочитаните области за развиване на енергийния бранш в близко бъдеще.
А в разрастващите се страни има редица проблеми с електрическата мрежа. В някои, където тези вериги към момента не са разграничени, дистрибуторските компании вземат участие както във веригата, по този начин и в търговията на дребно. В същото време в доста разрастващи се страни, като Индия и Танзания, цените на дребно са субсидирани, техническите и търговски загуби на сила са високи, а мрежовите компании постоянно не действат. Това води до обстановка, в която електроразпределителните сдружения са финансово несъстоятелни. А това заплашва самия достъп до електричество.
Добавете към това възходящото население на планетата и появяването на нови технологии, което значи и увеличение на потреблението на електрическа енергия. На образеца на разнообразни страни може да се види както структурата на енергийния бранш, по този начин и неговото ползване.
И по този начин, през последните години в Съединените щати малко по-малко от половината от цялата електрическа енергия е генерирана благодарение на природен газ, останалата част е почти поравно разграничена сред въглища, нуклеарна сила и възобновими източници, основно вятърни централи и слънчеви панели. Общо се създават малко повече от 4000 TWh годишно (а през 1990 година са създадени три хиляди).
По-нататъшното понижаване на търсенето на природен газ през тази и идната година в Европа също зависи от различните форми на произвеждане на електрическа енергия. Франция, най-големият експортьор на електрическа енергия в Европа, се трансформира във вносител през по-голямата част от 2022 година заради прекъсването на производството на нуклеарната и водноелектрическа сила.
Възобновяването на работата през 2023 година може да понижи предстоящото търсене на газ в Европейски Съюз с 80 TWh. Европейската комисия разгласи амбициозна незабавна разпоредба за ускорение на планове за възобновима сила за подмяна на 140 TWh природен газ с вятърна и слънчева сила през 2023 година
В Европа се допуска, че лимитираните доставки на съветски газ през Турски поток и Трансгаз, както и частичното заменяне на газа при производството на електрическа енергия посредством възобновяване на хидроенергия, нуклеарна и нова вятърна и слънчева сила, биха били задоволителни, с цел да затворят хипотетичния от МАЕ раздор сред търсенето и предлагането в доставките от 300 TWh през 2023 година
В същото време мащабът на разширение на потреблението на възобновими енергийни източници в Европейски Съюз е двузначен. Заедно Испания, Холандия и Гърция съставляват повече от половината от растежа на производството на вятърна и слънчева сила в Европейски Съюз от 2019 година насам, до момента в който България, Чешката република и Румъния не са съумели да разположат съвсем никакви съществени мощности за вятърна и слънчева сила. Унгария и Полша започнаха с ниско равнище, само че от този момент означиха нарастване на потреблението на възобновима сила.
Държавите - членки дадоха отговор на апела на Европейски Съюз да ускорят възприемането на възобновима сила и декарбонизацията на промишленостите в сходство с задачите на REPowerEU.
Чешката република, Полша и Словакия, наред с други, облекчиха регулирането или оповестиха нови планове за ускорение на внедряването на възобновима сила. Много страни от Централна и Източна Европа също оповестиха крайни периоди за последователно унищожаване на въглищата.
Германия си сложи амбициозни проекти да утрои своята вятърна и слънчева сила до 2030 година Това ще обезпечи почти 1200 GWh дневно, за разлика от приблизително 440 GWh дневно от вятърна и слънчева сила през 2021 година (от 616 GWh дневно от възобновима сила като цяло).
Европейската комисия възнамерява да усили потенциала на възобновимите енергийни източници до 1236 GW до 2030 година Само разширението на слънчевата и вятърната сила би икономисало 210 TWh/годишно природен газ до 2030 година, в допълнение към 1160 TWh/годишно, които към този момент се чака да бъдат спестени според ограниченията Fit for 55.
След реализиране на задачите на Fit for 55 и REPowerEU, Европейски Съюз би могъл да реализира понижаване на потреблението на газ с 1550 TWh – еквивалента на вноса на съветски газ в Европейски Съюз през 2021 година – до 2027 година, както и с общо 3100 TWh до 2030 година Дали тези европейски и национални цели могат да бъдат реализирани е обособен въпрос.
Центрове и периферии
В изследване на Германския институт за сигурност и външна политика се показва, че „ в тази ситуация с електричеството, пространството и мрежата са обект на конкурентни системи на логичност според от местоположението. В рамките на Европейски Съюз, да вземем за пример, се ползва правният и регулаторен принцип на реда, който се ползва за териториално обвързваното „ електрическо пространство “ на Европа.
Напротив, в пространства, които са политически и юридически проницаеми за външно въздействие, великите сили се стремят да управляват потока на електрическа енергия като метод за планиране на политическа власт и основаване на централизирани или йерархично структурирани пространства.
В момента следим процеси на реинтеграция и ресинхронизация в райони като Централна Азия и Южен Кавказ, Северна Африка, Южна и Югоизточна Азия - райони които исторически са били единствено нищожно взаимосвързани и фрагментирани инфраструктурно. Днес това се прави или посредством електрически интерконектори като Централноазиатската електроенергийна система (CAPS) и самодейността „ Един пояс, веднъж “, или посредством основаването на пазари на електрическа енергия като Евразийския стопански съюз (ЕАЕС).
Степента на социално-икономическа, техническа и регулаторна, както и инфраструктурна централизация и интеграция на тези райони, като предписание, към момента е ниска. Това ги прави по-пропускливи за външна политическа власт и ги трансформира в области на взаимосвързаност и конкуренция. Конкуренцията за регулаторни, механически, стопански – и затова геополитически – сфери на въздействие се ускорява. В стратегически значимия континентален район Европа-Азия Китай, Русия, Турция и Иран се съревновават с Европейски Съюз и Съединените щати за въздействие. “
Затова наподобява, че чисто техническите въпроси минават в категорията на политическите. Електромрежовата инфраструктура, изключително под формата на интегрирани електрически мрежи, образува политически и социално-икономически връзки сред два или повече центъра, както и сред центровете, от една страна, и перифериите, от друга.
Самите центрове се дефинират тук като инфраструктурно и индустриално наситени пространства (включително тези отвън сферата на въздействие на една страна), характеризиращи се с висока компактност на стопански и обществени транзакции, регулаторна и политическа еднородност и ниска степен на пропускливост за външни геополитически сили.
Перифериите, в противен случай, се характеризират с неприятна инфраструктура, слаба индустриализация, нестабилни социално-икономически условия, слаб или никакъв център на политическа гравитация, висока степен на пропускливост за външна геополитическа мощ и мощни центробежни сили.
Следвайки теорията за социално-икономическите мрежи, центрове и периферии могат да бъдат свързани по няколко метода. Центърът може да бъде обвързван с няколко зони по периферията си. В същото време два или повече центъра могат да бъдат свързани между тях посредством общо периферно пространство. Също по този начин е допустимо няколко центъра, всеки със лична външна страна, да съществуват един до различен единствено с хлабава връзка между тях. Различните групировки център-периферия отразяват разнообразни геоикономически салда на силите и геополитически прогнози.
Междусистемните връзки, както и електрическите мрежи и синхронните енергийни системи освен засягат енергийните взаимоотношения; те също оформят връзката сред център и външна страна като вектори на връзка и интеграция. Чрез своя план „ Един пояс, веднъж “ Китай предизвиква световна визия за световната енергийна взаимосвързаност.
Появяват се нови центрове на привличане, а перифериите се трансформират от гранични пространства в свързващи пространства.
Континенталната зона, разпростряла се от Европа до Азия, се характеризира със специфична динамичност. От една страна, към този момент има три интернационалните силови съюза и силови центрове, а точно съюзите Европейски Съюз, Русия и Китай. От друга страна се създават нови междусистемни връзки и електрически мрежи, а нови хъбове като Иран, Турция и Индия стават все по-активни в построяването на трансгранична инфраструктура за електроснабдяване.
Въпреки че съществуват на друга дълбочина, интеграционните трендове на електроенергийната промишленост в трите макрорегиона демонстрират сходни характерности: с появяването на нови центрове на тежестта перифериите се трансформират от гранични пространства във взаимосвързани пространства. В резултат на това границите на старите пространства се размиват, до момента в който се основават нови огромни пространства. По подобен метод, остарялото геополитическо противостояние на континенталния център и морската външна страна видимо отслабва.
Следователно в пространството на Евразия има консолидация към избрани енергийни центрове и усилване или намаляване на съдействието според от политическия климат.
Така страните от Европейски Съюз се пробват да основат собствен личен затворен пазар, макар че някои от тях към момента са подвластни от доставките на електрическа енергия от Русия. И до момента в който има политически аргументи за прекосяване към други мрежи, съществуват редица механически ограничавания, които пречат това да се случи бързо. Така през 2022 година естонските управляващи оповестиха, че няма да бъдат изключени от съветската електрическа мрежа до 2025 година
В различен район, в противен случай, виждаме консолидация на взаимоотношението по тази линия. През януари 2013 година Мохамад-Али Фарахнакиян, консултант по интернационалните въпроси на министъра на енергетиката на Иран, сподели, че иранската компания е получила утвърждението на Русия, Азербайджан и Иран да създаде план за синхронизиране на енергийните мрежи на трите страни. „ След окончателното утвърждение на плана ще стартира работа по синхронизацията на енергийните системи “, увери той.
Разработката на плана, по неговите думи, планува изследване на икономическите, техническите и екологичните съставни елементи. Резултатите от изследването и създаването бяха трансферирани на съответните ведомства на трите страни.
Обещаващ е и планът CASA-1000, който включва свързване на страните от Централна Азия с Афганистан и Пакистан и търговия с електрическа енергия по интернационалните стандарти.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ