Адв. Свилена Димитрова, председател на Българска болнична асоциация: Искаме здравна стратегия, гарантираща равен достъп до медицинска помощ
Профил: АДВ. СВИЛЕНА ДИМИТРОВА е ръководител на Българска болнична асоциация трети мандат. Тя е с над 23 години опит в корпоративното право и договарянията, а последните 12 години специализира и здравно право. От 2015 година до 2019 година адв. Димитрова е заместник-председател на ББА, а през 2018 година е ръководител на ЦСМ при Софийския областен съд и Софийския градски съд, член е на европейските правни мрежи ULN и GEMME.
Адв. Димитрова, до неотдавна вашият отрасъл очакваше да види каква ще бъде Националната здравна тактика на България за идващите 10 години. Бихте ли обяснили за какво тя не получи поддръжка от лечебните заведения?
На първо място, желая да подчертая, че има остра нужда от здравна тактика, към която всички да са обединени и да знаем къде желаеме да стигнем в бранш опазване на здравето след 10 години, по какъв метод и с какви средства. От 2020 година текат няколко редакции на документа, никоя от които не е събирала поддръжка нито от бранша, нито политическа. Последният вид на Национална здравна тактика 2030 година още веднъж включва редица въпроси, които будят паника. Конкретно имам поради равнопоставеността на лечебните заведения и пациентите. Стратегията е в ущърб на развиването на здравния бранш. А това може да сътвори още порочни практики и ще задълбочи така и така сериозната кадрова рецесия. Това, което ни се предлага, е прекъсване на развиването на здравната активност посредством мораториуми и посредством " селективния " избор за присъединяване на някои лечебни заведения във финансирането. Здравната тактика в настоящия си тип не оказва помощ за това да има единна здравна система, която да работи еднообразно за всички български жители. Обратното - страната основава по-благоприятни пазарни условия за част от лечебните заведения, нарушавайки изискванията на естествена конкуренция.
Какви съгласно вас цели би трябвало да може да реализира една Национална здравна тактика?
Реклама
Цел номер едно би трябвало да бъде опазване на равнопоставеността на здравноосигурените лица при достъпа им до здравна помощ. След това една промяна в който и да било бранш, само че най-много в здравния, би трябвало да съблюдава правилото на конкурентоспособност. Само тогава качеството, вложенията и желанията на пациентите ще са водещите фактори за развиване на лечебните заведения, а не субективно решение на страната кой, какво и какъв брой да получава. Не без значение е и зачитането на правата на работодателите в болничния бранш, уредени в други закони, тъй като българският законотворец от време на време изпада в несъгласие.
Налагането на мораториум за разкриване на нови лечебни заведения ли визирате?
Не единствено, само че по този начин или другояче налагането на мораториум е най-тежката мярка и в безусловно несъгласие с написаното в самата тактика - да се залага на вложения и нововъведения. Когато приказваме за развиване на един сегмент, на един пазар, мораториум върху него е последното нещо, което следва да бъде налагано като мярка. Мораториумите са ограничения за изключително време, за рецесии, за военни дейности. В обикновено време би трябвало да има правила и ясни условия, регламентирани по съответния законов метод, с цел да действа системата, само че не и забрани. Липсата за опция за развиване на всички нови действия в цялата страна, в случай че е по-дългосрочна, може да докара до сериозна рецесия.
Накрая отново стигаме до въпроса по какъв начин да се подсигурява качеството на болничната помощ?
Реклама
Това е извънредно значима тематика. От ББА желаеме експертно да бъде решен казусът с медицинските стандарти, изчезнали в по-голямата част от медицинските специалности. Това следва да бъде направено посредством координиране на плановете на медицински стандарти с всички заинтригувани лица, в това число медицинските сдружения, практиците и лечебните заведения, където в действителност се извършват и ползват тези стандарти.
Експертизата е ключът към повишение успеваемостта в лечебните заведения чрез контролиране на здравната активност с медицински стандарти.
В края на 2023 година кои други тематики са на дневен ред пред лечебните заведения?
На неотдавна провелото се Второ издание на болничен мениджърски консилиум по образуване на политики в бранш " Здравеопазване ", проведен от ББА, участниците се сплотиха към мнението, че трябват незабавни промени в Закона за здравето, които да намерят решение на всеобщата вербална и невербална експанзия против медицински експерти и да дадат гаранции за обезпечаването на грижите за пациентите.
Адв. Димитрова, до неотдавна вашият отрасъл очакваше да види каква ще бъде Националната здравна тактика на България за идващите 10 години. Бихте ли обяснили за какво тя не получи поддръжка от лечебните заведения?
На първо място, желая да подчертая, че има остра нужда от здравна тактика, към която всички да са обединени и да знаем къде желаеме да стигнем в бранш опазване на здравето след 10 години, по какъв метод и с какви средства. От 2020 година текат няколко редакции на документа, никоя от които не е събирала поддръжка нито от бранша, нито политическа. Последният вид на Национална здравна тактика 2030 година още веднъж включва редица въпроси, които будят паника. Конкретно имам поради равнопоставеността на лечебните заведения и пациентите. Стратегията е в ущърб на развиването на здравния бранш. А това може да сътвори още порочни практики и ще задълбочи така и така сериозната кадрова рецесия. Това, което ни се предлага, е прекъсване на развиването на здравната активност посредством мораториуми и посредством " селективния " избор за присъединяване на някои лечебни заведения във финансирането. Здравната тактика в настоящия си тип не оказва помощ за това да има единна здравна система, която да работи еднообразно за всички български жители. Обратното - страната основава по-благоприятни пазарни условия за част от лечебните заведения, нарушавайки изискванията на естествена конкуренция.
Какви съгласно вас цели би трябвало да може да реализира една Национална здравна тактика?
Реклама
Цел номер едно би трябвало да бъде опазване на равнопоставеността на здравноосигурените лица при достъпа им до здравна помощ. След това една промяна в който и да било бранш, само че най-много в здравния, би трябвало да съблюдава правилото на конкурентоспособност. Само тогава качеството, вложенията и желанията на пациентите ще са водещите фактори за развиване на лечебните заведения, а не субективно решение на страната кой, какво и какъв брой да получава. Не без значение е и зачитането на правата на работодателите в болничния бранш, уредени в други закони, тъй като българският законотворец от време на време изпада в несъгласие.
Налагането на мораториум за разкриване на нови лечебни заведения ли визирате?
Не единствено, само че по този начин или другояче налагането на мораториум е най-тежката мярка и в безусловно несъгласие с написаното в самата тактика - да се залага на вложения и нововъведения. Когато приказваме за развиване на един сегмент, на един пазар, мораториум върху него е последното нещо, което следва да бъде налагано като мярка. Мораториумите са ограничения за изключително време, за рецесии, за военни дейности. В обикновено време би трябвало да има правила и ясни условия, регламентирани по съответния законов метод, с цел да действа системата, само че не и забрани. Липсата за опция за развиване на всички нови действия в цялата страна, в случай че е по-дългосрочна, може да докара до сериозна рецесия.
Накрая отново стигаме до въпроса по какъв начин да се подсигурява качеството на болничната помощ?
Реклама
Това е извънредно значима тематика. От ББА желаеме експертно да бъде решен казусът с медицинските стандарти, изчезнали в по-голямата част от медицинските специалности. Това следва да бъде направено посредством координиране на плановете на медицински стандарти с всички заинтригувани лица, в това число медицинските сдружения, практиците и лечебните заведения, където в действителност се извършват и ползват тези стандарти.
Експертизата е ключът към повишение успеваемостта в лечебните заведения чрез контролиране на здравната активност с медицински стандарти.
В края на 2023 година кои други тематики са на дневен ред пред лечебните заведения?
На неотдавна провелото се Второ издание на болничен мениджърски консилиум по образуване на политики в бранш " Здравеопазване ", проведен от ББА, участниците се сплотиха към мнението, че трябват незабавни промени в Закона за здравето, които да намерят решение на всеобщата вербална и невербална експанзия против медицински експерти и да дадат гаранции за обезпечаването на грижите за пациентите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ