Професор Джордан Питърсън смята, че депресията сред младите мъже е

Професор Джордан Питърсън счита, че депресията измежду младите мъже е по-силна от всеки път, точно тъй като визията на свят, в който имаш свободи, само че нямаш отговорности, опонира на самата мъжка природа, която е призвана да открие смисъла на живота си и да го отстоява до дъно.

Тъй като всички сме уязвими и смъртни, болката и паниката са неделима част от човешкото битие. Ето за какво се нуждаем от средство за противопоставяне на страданието, което е присъщо на Битието. Нуждаем се от сигурната опора на една дълбока система от полезности. В противоположен случай ужасът от съществуването бързо ще превземе живота ни. А по-късно ще нахлуе и нихилизмът с неговата безизходност и обезсърчение.

Всеки от нас би трябвало да поеме допустимо най-голяма отговорност за персоналния си живот, за обществото и за света. Всеки от нас би трябвало да се научи да споделя истината, да поправя разваленото и да вдъхва нов живот на остарялото и отживялото. Само по този метод можем да понижим страданието, което трови света.

Хората имат потребност от диалог за отговорността и смисъла. През последните 50 години в нашата просвета не е имало такава полемика. Концентрирахме се върху правата и привилегиите, свободата и импулсивните удоволствия. Всичко това е потребно, когато е подходящо, само че е незадълбочено. А когато хората са повърхностни, житейските стихии ги пречупват.

Хората се нуждаят от внасящи ред правила, без които хаосът ще надделее. Нуждаем се от правила, правила и полезности – и като обособени човеци, и като част от обществото. Нуждаем се от рутина и традиция. Редът може да стане несъразмерен и това не е хубаво, само че пък хаосът може да ни погълне и удави – и това също не е хубаво. Затова би трябвало да вървим по правия, въпреки и стеснен път.

Много е значимо човек да дефинира задачите си, изключително в нашата материална и морално повърхностна просвета. Много хора считат, че би трябвало да се стремим да сме щастливи, само че съгласно мен това е „ слаба “ цел. С това не споделям, че не е хубаво човек да е благополучен, само че нещата са по-дълбоки. Щастието не е цел. То е непряк резултат, а не е цел сама по себе си. По-добра цел е да бъдем да вземем за пример смели, устойчиви, мощни, любящи. Това е доста по-важно.

Ще се срещнем с огромни компликации и ще би трябвало да изберем какъв човек желаеме да бъдем, когато рецесиите настъпят. Сред рецесията някой би трябвало с достолепие да поеме отговорност. Това слага въпроса по отношение на нашия темперамент. Да изградим заслужен за почитание темперамент е добра цел, за която в днешно време малко се приказва.

Целта на живота е да откриеш най-голямата тежест, която можеш да носиш, и да я носиш.

„ Никое дърво не може да порасне до небесата ”, споделя невероятния психоаналитик Карл Густав Юнг, „ в случай че корените му не доближат преизподнята ”.

Няма нищо по-грозно от възрастен-дете. Не произлиза нищо положително. Такива хора не намират смисъл в живота, който да ги крепи през тежките моменти, по тази причина им е и по-трудно. Остават огорчени, злопаметни, без цел, носени по течението, враждебни и отмъстителни, арогантни, лъжливи, безполезни за себе си, безполезни за различен, без сътрудник в живота.

Опитвам се да оказа помощ на хората да схванат за какво е належащо и значимо да пораснат и да поемат отговорност. Това не значи да казваш „ вземи се в ръце “, размахвайки пръст или нещо сходно. А по-скоро е обрисуване на такава орис, която да придава стойност на живота.

Винаги поставяй това, което може да си, над това, което си!

Идеологиите са заместителите на същинското знание, и са постоянно рискови, когато дойдат на власт, тъй като се пробват да редуцират сложността на света до нещо простичко.

Има единствено три метода хората да се съотнасят едни към други – това са тиранията, робството и договарянията. Демокрацията е единствената система, която разрешава на хората въпреки всичко да се пробват да намерят консенсус, да преговорят, да отстояват правата си.

Ако религията е опиат за народа, то комунизмът е абсолютния мета амфетамин. Социалистическата идеология служеше като маска, зад която се криеха злост и ненавист, подбудени от неуспехи и провали. Много от деятелите на партията, които срещах, използваха идеалите на обществената правдивост, с цел да оправдаят преследването на персонална вендета. Чия бе виновността, че аз бях безпаричен, некултурен или непризнат? Очевидно – виновността е на богатите, образованите и уважаваните.

Ако си мислите, че мощните хора са рискови, почакайте да видите на какво са способни слабите.