Хубава работа, но българска! НАСА се моли на колене нашенец да работи за нея, а ето каква лудост го сполетя у нас
Проф. Огнян Колев е експерт по нервни заболявания, зам.-директор на болница „ Св. Наум”, учител в Медицинския университет и в още десетки влиятелни образователни заведения по света – като Харвард и „ Импириъл колидж” в Лондон. Изследва заболяването на придвижването и държанието на астронавтите в сериозни обстановки на полет – при политане и кацане.
Преди повече от 24 години проф. Колев е поканен в Космическия център по нервни заболявания към НАСА. Всички космонавти в НАСА минават през проби, в създаването на които е взел участие и българският академик.
Болестта на придвижването
При задача в Космоса астронавтите изпадат в пространствена дезориентация. И това е един от главните проблеми. В разследване на пространствената дезориентация се явява и заболяването на придвижването.
Повече от три години са нужни, с цел да се приготви един астронавт за задача в Космоса. Затова и всички проучвания са ориентирани към това да се открият какви промени настъпват в нервната система и надлежно да се обработят, с цел да може и организмът да бъде нагоден за работа в Космоса.
„ Това не е осемчасов работен ден, а съвсем цялостно отделяне от други занимания. Затова се сортират хора, които могат да отделят това време”, споделя проф. Колев.
Професорът взе участие и в създаването на специфичен костюм
В момента създава дружно с екип от военната база „ Пенсакола” специфичен костюм, който разрешава бързо насочване на водачите в пространството. Той разрешава подражаване на сензорно усещане.
„ Една риба, като плува, или човек, като плува във водата, той по допира на водните течения се ориентира. По същия метод и птицата. Когато един водач или астронавт е в придвижване, той няма тази информация. Поради тази причина ние изготвихме тази система, която да усъвършенства възприятието”, споделя ученият.
Средно за последните 10 години загубите от произшествия, станали вследствие на човешкия фактор, надвишават милиарди долари. А американската военна авиация губи приблизително по 1 млн. $ дневно вследствие на неточности, породени от човешкия фактор.
„ Така че извънредно е значимо да се усъвършенства това пространствено усещане,за да може се обезпечи както сигурността на човешкия живот, който е скъп, по този начин и на летателния уред, който коства милиони долари”, споделя още проф. Колев.
А костюмът към този момент се тества от НАСА и от американската военна авиация.
В момента професорът е заместник-директор на болница „ Св. Наум”
Най-честите недоволства на пациентите са световъртеж и нарушено равновесие. Не са редки и случаите, при които работата с пациентите му оказва помощ в проучванията с астронавтите.
„ С уредите предизвикваме вестибуларната система и другите системи, свързани с нея, и отчитаме параметрите на повлияване на тази функционалност. Докато при астронавтите тя е вследствие на космичния полет, то при пациентите е в резултата на увреждане на тази система. Но отклоненията имат сходства”, споделя той.
През 2014г. става първият български академик, който получава документ за върхови достижения от НАСА. През юли 2015 година професорът е награден и с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ от президента Росен Плевнелиев. Високото отличие получава „ за изключително значими заслуги за развиването на българската и международната просвета в региона на медицината “. През 2015г. получава и още две награди за научна и преподавателска активност от Медицински университет – София. Освен в галактическия център на НАСА в Хюстън.
Гласувана оставка
Тези достижения не оказват задоволителна тежест, когато преди към месец Медицинският университет отхвърля удължение на контракта му.
Причината – през юни ученият доближава пенсионна възраст и навършва 65 години. Според закона трудовият му контракт като учител може да бъде преустановен. Законът за висшето обучение, обаче, дава опция за удължение на този контракт до три пъти с по една година.
В дейностите на управлението ученият вижда персонални претекстове:
„ Това е въпрос на злоба. Моите достижения са в огромна степен оценени и в чужбина, и от управлението на университета. Това надлежно нервира някои хора, които са в избрана управителна позиция и защото аз се явявам съперник.
От една страна ме наскърбява. От друга страна ме озадачава, тъй като това не е положителният метод, по който България би трябвало да се развива. Една страна, която не цени интелигенцията си, тя е обречена на крах.
Или тук парадоксът е, в случай че един американски академик е напреднал, то другият му съперник, ще гледа да го задмине, а не да го спре”, разяснява още отоневрологът.
След като решението е гласувано от Академичния съвет, само ректорът на Медицинския университет – проф. Виктор Златков, може по своя преценка да продължи контракта на преподавателя.
Той обаче отхвърли всевъзможен коментар по тематиката.
Проф. Колев и проф. Марин Даскалов работят дружно в катедрата по неврология към Медицинския факултет повече от 20 години. За него гласуваният отвод също е неочакван.
„ Той способства за престижа на Медицинския университет, както и за излизане на Медицински университет София за излизане в по- предни позиции в разнообразни ранглисти на международните университети… Неговото присъединяване на този стадий е незаменимо, тъй като той е единствения хабилитиран академик, който развива това направление в отоневрологията”, споделя проф. Даскалов.
Учените оферират промени в закона
В международен мащаб тези ограничавания не важат. А съгласно част от преподавателите, настоящият закон е стар и основава редица ограничавания.
„ Този закон е юридически преди 20-30 години. Парадоксът е, че един помощник може да си работи след 65-годишна възраст, до момента в който един доцент или професор не може.”
Затова оферират и съответни промени – удължение на пенсионната възраст и гласоподаване по справедливи критерии.
Предложенията са изпратени и до Министерство на образованието.
През годините професор Колев е получавал десетки оферти за работа в чужбина, само че признава, че избира да остане в България.
Вижте и видеото:
Източник: bTV
Преди повече от 24 години проф. Колев е поканен в Космическия център по нервни заболявания към НАСА. Всички космонавти в НАСА минават през проби, в създаването на които е взел участие и българският академик.
Болестта на придвижването
При задача в Космоса астронавтите изпадат в пространствена дезориентация. И това е един от главните проблеми. В разследване на пространствената дезориентация се явява и заболяването на придвижването.
Повече от три години са нужни, с цел да се приготви един астронавт за задача в Космоса. Затова и всички проучвания са ориентирани към това да се открият какви промени настъпват в нервната система и надлежно да се обработят, с цел да може и организмът да бъде нагоден за работа в Космоса.
„ Това не е осемчасов работен ден, а съвсем цялостно отделяне от други занимания. Затова се сортират хора, които могат да отделят това време”, споделя проф. Колев.
Професорът взе участие и в създаването на специфичен костюм
В момента създава дружно с екип от военната база „ Пенсакола” специфичен костюм, който разрешава бързо насочване на водачите в пространството. Той разрешава подражаване на сензорно усещане.
„ Една риба, като плува, или човек, като плува във водата, той по допира на водните течения се ориентира. По същия метод и птицата. Когато един водач или астронавт е в придвижване, той няма тази информация. Поради тази причина ние изготвихме тази система, която да усъвършенства възприятието”, споделя ученият.
Средно за последните 10 години загубите от произшествия, станали вследствие на човешкия фактор, надвишават милиарди долари. А американската военна авиация губи приблизително по 1 млн. $ дневно вследствие на неточности, породени от човешкия фактор.
„ Така че извънредно е значимо да се усъвършенства това пространствено усещане,за да може се обезпечи както сигурността на човешкия живот, който е скъп, по този начин и на летателния уред, който коства милиони долари”, споделя още проф. Колев.
А костюмът към този момент се тества от НАСА и от американската военна авиация.
В момента професорът е заместник-директор на болница „ Св. Наум”
Най-честите недоволства на пациентите са световъртеж и нарушено равновесие. Не са редки и случаите, при които работата с пациентите му оказва помощ в проучванията с астронавтите.
„ С уредите предизвикваме вестибуларната система и другите системи, свързани с нея, и отчитаме параметрите на повлияване на тази функционалност. Докато при астронавтите тя е вследствие на космичния полет, то при пациентите е в резултата на увреждане на тази система. Но отклоненията имат сходства”, споделя той.
През 2014г. става първият български академик, който получава документ за върхови достижения от НАСА. През юли 2015 година професорът е награден и с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ от президента Росен Плевнелиев. Високото отличие получава „ за изключително значими заслуги за развиването на българската и международната просвета в региона на медицината “. През 2015г. получава и още две награди за научна и преподавателска активност от Медицински университет – София. Освен в галактическия център на НАСА в Хюстън.
Гласувана оставка
Тези достижения не оказват задоволителна тежест, когато преди към месец Медицинският университет отхвърля удължение на контракта му.
Причината – през юни ученият доближава пенсионна възраст и навършва 65 години. Според закона трудовият му контракт като учител може да бъде преустановен. Законът за висшето обучение, обаче, дава опция за удължение на този контракт до три пъти с по една година.
В дейностите на управлението ученият вижда персонални претекстове:
„ Това е въпрос на злоба. Моите достижения са в огромна степен оценени и в чужбина, и от управлението на университета. Това надлежно нервира някои хора, които са в избрана управителна позиция и защото аз се явявам съперник.
От една страна ме наскърбява. От друга страна ме озадачава, тъй като това не е положителният метод, по който България би трябвало да се развива. Една страна, която не цени интелигенцията си, тя е обречена на крах.
Или тук парадоксът е, в случай че един американски академик е напреднал, то другият му съперник, ще гледа да го задмине, а не да го спре”, разяснява още отоневрологът.
След като решението е гласувано от Академичния съвет, само ректорът на Медицинския университет – проф. Виктор Златков, може по своя преценка да продължи контракта на преподавателя.
Той обаче отхвърли всевъзможен коментар по тематиката.
Проф. Колев и проф. Марин Даскалов работят дружно в катедрата по неврология към Медицинския факултет повече от 20 години. За него гласуваният отвод също е неочакван.
„ Той способства за престижа на Медицинския университет, както и за излизане на Медицински университет София за излизане в по- предни позиции в разнообразни ранглисти на международните университети… Неговото присъединяване на този стадий е незаменимо, тъй като той е единствения хабилитиран академик, който развива това направление в отоневрологията”, споделя проф. Даскалов.
Учените оферират промени в закона
В международен мащаб тези ограничавания не важат. А съгласно част от преподавателите, настоящият закон е стар и основава редица ограничавания.
„ Този закон е юридически преди 20-30 години. Парадоксът е, че един помощник може да си работи след 65-годишна възраст, до момента в който един доцент или професор не може.”
Затова оферират и съответни промени – удължение на пенсионната възраст и гласоподаване по справедливи критерии.
Предложенията са изпратени и до Министерство на образованието.
През годините професор Колев е получавал десетки оферти за работа в чужбина, само че признава, че избира да остане в България.
Вижте и видеото:
Източник: bTV
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ